№ 4690
гр. Варна, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110100392 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „****“
ООД, учредено, съгласно законите на ****, номер на вписване в регистъра:
HE****, със седалище и адрес на управление: ****, 4156, гр. ****, ул. „****“
№ 70, ****, против „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „****“ № 54, ет. 7, ап. 1, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 268,10 лв./десет хиляди двеста
шестдесет и осем лева и 10 ст./, представляващи левовата равностойност на
сумата в размер на 5250 евро /пет хиляди двеста и петдесет евро/,
представляваща подлежаща на връщане сума на отпаднало основание -
прекратен на ****г. Договор за наем от ****г., а именно даден съгласно чл.
3.б.”г” от договора депозит и уговорен за връщане с т. 7 от Меморандум за
взаимно съгласие от **** г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на исковата молба в съда - 12.01.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 3372,19 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 12.01.2021 г. до 11.01.2024 г.
включително.
В исковата си молба ищецът „****“ ООД твърди, че на ****г. между
него /с предишното си наименование „****“ ООД/, в качеството си наемател,
и „****“ ЕООД – наемодател, бил сключен договор за наем, съгласно който на
наемателя били отдадени под наем офис № 32 и офис № 34, заедно с
1
обслужващите ги общи части и тераси, находящи се в сграда „****“ в гр.
Варна, бул. „****“ № 54. В чл. 3, б. (г) от договора било уговорено
заплащането от страна на наемателя на депозит в размер на три наемни вноски
от по 3 422,70 лв. или общо 10 268,10 лв. /с еврова равностойност от 5 250
евро/. Ищецът е посочил, че наемното правоотношение било прекратено от
негова страна едностранно с изпращането по ел. път на уведомление за
прекратяване на **** г., доколкото били установени правни недостатъци по
отношение на наетите имоти. Твърди се в исковата молба, че след получаване
на уведомлението от страна на наемодателя, още на същия ден /**** г., а не
както погрешно е посочена датата 01.06.2018 г., доколкото се касаело за
техническа грешка/ бил подписан Меморандум за взаимно съгласие, съгласно
т. 5 от който страните се съгласили, че процесният договор бил прекратен.
Ищецът сочи, че с т. 6 от меморандума ответникът направил признание за
получаването на сумата от 5 250 евро, независимо, че изявлението на
наемателя за прекратяване на договорните взаимоотношения не било
признато от наемодателя. Допълнено е, че с т. 7 от меморандума страните
уговорили заплатената гаранция да бъде върната на наемателя след изтичане
срока на договора за наем, а именно 31.12.2020 г. /чл. 2 от договора за наем/.
Независимо от това обаче, на посочената дата сумата не била заплатена,
поради което и ищецът изпратил напомнително писмо до ответното
дружество по ел. поща на 11.07.2023 г., но плащане не било извършено и след
това. Отделно от това е посочено, че е образувано производство по
обезпечение на бъдещи искове по ч.гр.д. № 760/2023 г. по описа на Районен
съд – ****, като с постановеното по делото Определение № **** от 15.12.2023
г. била допусната възбрана върху поземлен имот с идентификатор № ****,
представляващ урбанизирана територия с площ от 32 950 кв.м., находящ се в
с. ****, общ. ****, обл. ****. В съответствие с изложеното се иска уважаване
на така заявените претенции. Моли за присъждане на разноски както за
настоящото производство, така и за производството по обезпечение на бъдещи
искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „****“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за допустимост, но по
същество неоснователност на исковите претенции. Не се оспорва, че между
страните е сключен договор за наем от **** г. досежно процесните имоти,
както и че уговореният период на действие е бил до 31.12.2020 г. Не се
2
оспорва от страната, че ищцовото дружество действително е заплатило сумата
от 10 268,10 лв. или 5 250 евро, представляваща депозит в размер на три
наемни вноски, съгласно чл. 3 от договора за наем. Посочено е, че процесните
имоти са собственост на „****“ ЕООД, като на 21.01.2011 г. в полза на ****
било изготвено генерално пълномощно да представлява дружеството във
връзка с осъществяване предмета му на дейност, като в пълномощното обаче
не била предвидена възможността лицето да договаря само със себе си или с
друго лице, също представлявано от Виоларис /каквото се явява ответното
дружество/. Изложено е, че предвид оттеглянето на всички пълномощни в
полза на Виоларис, на **** г. му било изпратено ел. съобщение от „****“
ЕООД, уведомявайки го, че извършеното от мнимо представляващия действие
по отдаване на процесните имоти под наем на ищцовото дружество не се
потвърждава от пълномощника, както и че последният иска наемателят да
опразни помещенията, доколкото намира, че договорът за наем от **** г. не го
обвързва.
Ответникът намира, че липсата на учредено в полза на ****
пълномощно, уреждащо възможността последният да договоря сам със себе
си или с друго лице, което представлява, води до висящната недействителност
на процесният договор за наем. В резултат на изричния отказ на
упълномощителя да потвърди действието по сключването на съглашението,
последното не е породило действие между „****“ ЕООД и ищцовото
дружество. Съобразно посоченото се излага, че наемодателят е бил в
невъзможност да изпълни задължението си по договора, а именно да осигури
необезпокояваното ползване на имотите от наемателя, поради което счита, че
съглашението е развалено по право, считано от **** г., евентуално **** г.
Дори да се приеме, че наемното правоотношение не е било развалено по право
или с едностранното волеизявление на наемателя, ответникът излага, че
същото е прекратено по взаимно съгласие на **** г., в съответствие с
посоченото в т. 5 от меморандума, която обективира съгласието на страните
по него за постигнатото им съгласие както за факта на прекратяването, така и
за датата, на която е извършено. В тази връзка се твърди, че договореностите в
т. 6 от меморандума са нищожни поради противоречието им с закона,
евентуално с добрите нрави, а в т. 7 – поради обусловеността на уговореното
връщане на гаранцията от сбъдването на невъзможно условие на договора
наем, а именно изтичането на срока, за който е сключен. Предвид подробно
3
доразвитите в отговора доводи, страната намира, че правното основание, на
което ищецът може да претендира вземането си е чл. 55 ЗЗД, доколкото се
касаело за неоснователно обогатяване.
Отделно от това от ответника е направено възражение за изтекла в
негова полза погасителна давност, считано от **** г., евентуално **** г.,
което водело до извода, че давността е изтекла най-късно на 05.06.2023 г.
Посочено е от друга страна, в случай, че се приеме, че срокът на
договора е изтекъл на 31.12.2020 г., то ответникът е изложил доводи за
основателността на задържането му на процесния депозит, а именно
изпадането на наемателя в забава на повече от 30 наемни вноски, предвид
това, че последното извършено плащане е от 04.05.2018 г.
Съобразно изложеното се моли за отхвърляне на ищцовите претенции и
присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства – копия от: Удостоверение от Търговския регистър на ****, че
„****" ООД е действащо дружество; Удостоверение от Търговския регистър
на **** за адреса на управление на „****" ООД; Удостоверение от Търговския
регистър на **** за Директорите на „****" ООД; Удостоверение от
Търговския регистър за промяна на името на „****" ООД; Договор за наем
между „****" ЕООД и „****" ООД от **** г.; Банково извлечение за сумата от
5 250.00 евро; Известие за прекратяване, изпратено по електронната поща на
**** г.; Меморандум за взаимно съгласие от **** г.; Допълнително писмо за
плащане на парични суми, изпратено по електронната поща на 11.07.2023 г.;
Определение № **** от 15.12.2023 г., постановено по ч.гр.д. № **** по описа
на Районен съд - ****; Обезпечителна заповед, издадена на 22.12.2023 г. по
ч.гр.д. №**** по описа на Районен съд - ****; справка - извлечение за размера
на обезщетението за забава; представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства в заверен вид: Нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот № 41, том 31, дело ****/2011г. по описа на Служба по
вписванията - гр. Варна; Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № ****, том 40, дело ****г. по описа на Служба по вписванията -
гр.Варна; Генерално пълномощно от „****" ЕООД от дата 21.01.2011г.
4
издадено в полза на пълномощника ****, заверено от нотариус Базил
Прювиниъс, нотариус в и за ****; Договор за наем между „****" ЕООД и
,****" ЕООД от 01.07.2016г.; Генерално пълномощно от 27.02.2018г. на „****"
ЕООД в полза на адв. **** от САК; Оттегляне на пълномощия на „****"
ЕООД от **** от дата 01.03.2018г.; Изрично потвърждение за оттеглени
пълномощия от **** от дата 14.04.2018г.; Електронно съобщение от ****г. на
адв. **** от САК като пълномощник на „****" ЕООД; Извлечение по банкова
сметка на сметка на ,****" ЕООД за периода от 0101.2016г. до 31.12.2018г. с
IBAN: ****76********; ч.гр.д. № 760/23 г. по описа на Районен съд ****.
С Определение № 5651/17.05.2024 г. съдът е приел за безспорно между
страните, че между тях е сключен договор за наем на **** г. офис № 32 и офис
№ 34, разположени на шести етаж, както и обслужващите ги общи части и
тераси, в сграда „****", в гр. Варна, на бул. „****" № 54, съобразно чл. чл. 3,
б. (г) от който ищецът е заплатил на ответника сумата от 10268,10 лв. или 5250
евро, представляваща наемна гаранция в размер на три месечни наемни
вноски. Безспорно е, че процесните офиси са собственост на дружеството
„****“ ЕООД, с ЕИК ****, като към момента на сключване на договора за
наем, представляващия ответното дружество е разполагал с правомощия от
собственика да ги сключва.
От представените доказателства се установява, че на 01.03.2018г.
управител на „****“ ЕООД оттеглил всички предоставени на ****
пълномощия, който е бил надлежно за това на 14.04.2018г. Установява се, че с
електронно съобщение от ****г. представител на „****“ ЕООД завил на ****,
че не признава и не потвърждава сключеният от **** на 01.07.2016г. договор
за наем от името на „****“ ЕООД и счита договора за наем за необвързващ
„****" ЕООД и е поискал от ползвателя на имотите - **** ООД да опразни
помещенията.
Съдът приема за безспорно от представените писмени доказателства, че
с известие за прекратяване, изпратено по електронен път на **** г., „****"
ООД уведомява наемодателя „****“ за наличието на правни недостатъци на
наетите обекти, които са основание за разваляне на договора. Отправя се
известие за прекратяване договора за наем с незабавно действие, както и за
възстановяване в двуседмичен срок на внесения от настоящия ищец депозит в
размер на 5250 евро.
5
За страните е безспорно, че след получаване на известието от страна на
представляващия наемодателя „****" ЕООД са водени разговори и е подписан
Меморандум за взаимно съгласие, носещ дата 01.06.2018г., но съдът приема от
текста на самия меморандум, че той е резултат от полученото от ответното
дружество уведомление за прекратяване на договора за наем, носещ дата
****г., т.е. вероятно и самия меморандум е изготвен и подписан именно на
****г.
Безспорно е, че съгласно т.5 от меморандума, договорът за наем е бил
прекратен с получаване на известие от ищцовата страна.
Неоспорено е от страните, че ответното дружество е получило от
ищцовото сумата от 5250 евро, съгласно т. 6 от меморандума. Страните са
договорили, ответното дружество да задържи този депозит до изтичане на
договора за наем, съгласно т. 7 от Меморандума, т.е. до 31.12.2020г., след
което ответникът се е задължил да върне депозита на ищеца.
По делото е приложено писмо от 11.07.2023г. изпратено от ищцовото
дружество до ответното и трето-неучастващо в делото лице, с което отправя
искане до ответника за плащане на сумата от 5250 евро, съгласно сключения
между тях меморандум и доколкото срока на договора за наем е изтекъл.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, Варненският
районен съд, приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД във връзка с
чл. 238 от ЗЗД за връщане на сума на отпаднало основание по прекратен на
****г. Договор за наем от ****г., а именно даден съгласно чл. 3.”г” от договора
депозит.
В тежест на ищеца по делото е да докаже положителните факти, на
които основава иска си, а именно: че е сключен валиден договор за наем, че е
прекратен валидно на сочената дата и соченото основание, че е налице
изпълнение на всички задължения на наемателя по договора за наем към
датата на прекратяване на договора, вкл. изпълнение на задължението на
ищеца да върне имота в състоянието, в което е предаден, както и заплащане на
депозит в полза на наемодателя. В тежест на ответника е да установи своята
изправност по договора за наем, евентуално изплащане в полза на ищеца на
процесния депозит, или свое основание да го задържи.
6
По делото не се спори, че между тях е сключен договор за наем на ****
г. офис № 32 и офис № 34, разположени на шести етаж, както и обслужващите
ги общи части и тераси, в сграда „****", в гр. Варна, на бул. „****" № 54,
съобразно чл. чл. 3, б. (г) от който ищецът е заплатил на ответника сумата от
10268,10 лв. или 5250 евро, представляваща наемна гаранция в размер на три
месечни наемни вноски. Безспорно е, че процесните офиси са собственост на
дружеството „****“ ЕООД, с ЕИК ****, като към момента на сключване на
договора за наем, представляващия ответното дружество е разполагал с
правомощия от собственика да ги сключва.
От представените доказателства се установява, че на 01.03.2018г.
управител на „****“ ЕООД оттеглил всички предоставени на ****
пълномощия, който е бил надлежно за това на 14.04.2018г. Установява се, че с
електронно съобщение от ****г. представител на „****“ ЕООД завил на ****,
че не признава и не потвърждава сключеният от **** на 01.07.2016г. договор
за наем от името на „****“ ЕООД и счита договора за наем за необвързващ
„****" ЕООД и е поискал от ползвателя на имотите - **** ООД да опразни
помещенията.
Съдът приема за безспорно от представените писмени доказателства, че
с известие за прекратяване, изпратено по електронен път на **** г., „****"
ООД уведомява наемодателя „****“ за наличието на правни недостатъци на
наетите обекти, които са основание за разваляне на договора. Отправя се
известие за прекратяване договора за наем с незабавно действие, както и за
възстановяване в двуседмичен срок на внесения от настоящия ищец депозит в
размер на 5250 евро.
За страните е безспорно, че след получаване на известието от страна на
представляващия наемодателя „****" ЕООД са водени разговори и е подписан
Меморандум за взаимно съгласие, носещ дата 01.06.2018г., но съдът приема от
текста на самия меморандум, че той е резултат от полученото от ответното
дружество уведомление за прекратяване на договора за наем, носещ дата
****г., т.е. вероятно и самия меморандум е изготвен и подписан именно на
****г.
Безспорно е, че съгласно т.5 от меморандума, договорът за наем е бил
прекратен с получаване на известие от ищцовата страна.
Неоспорено е от страните, че ответното дружество е получило от
7
ищцовото сумата от 5250 евро, съгласно т. 6 от меморандума. Страните са
договорили, ответното дружество да задържи този депозит до изтичане на
договора за наем, съгласно т. 7 от Меморандума, т.е. до 31.12.2020г., след
което ответникът се е задължил да върне депозита на ищеца.
По делото е приложено писмо от 11.07.2023г. изпратено от ищцовото
дружество до ответното и трето-неучастващо в делото лице, с което отправя
искане до ответника за плащане на сумата от 5250 евро, съгласно сключения
между тях меморандум и доколкото срока на договора за наем е изтекъл.
Както от приложените писмени доказателства, така и от изявленията на
страните е безспорно невъзможността на ответното дружество да продължи
след ****г. да изпълнява основното си задължение по договора за наем, а
именно да отдава за безпрепятствено ползване от ищеца на процесните офиси.
Съдът намира за безспорно, че договорът за наем е бил прекратен с
едностранно изявление за прекратяване от страна на ищеца, получено от
ответника на ****г. Безспорно е от приложения подписан между страните
меморандум, че ответното дружество е приело изявлението за прекратяване.
Съдът намира, че изпратеното писмо представлява надлежно изявление
за прекратяване на договора за наем, доколкото е налице изрично изявление за
прекратяване и точна дата на прекратяването-незабавно. В отправеното
известие се съдържа и искане за възстановяване на заплатения депозит.
Доколкото ищецът е бил изправна страна в договора за наем, а от друга
страна ответникът е изпаднал в явна невъзможност да продължи изпълнение
на своите задължения по предоставяне за ползване на процесните офиси, то
вина за настъпване на обстоятелствата за прекратяване на договора носи
ответното дружество, поради което е отпаднало и основанието за задържане
на внесения от ищцовото дружество депозит в двуседмичен срок от
получаване на уведомлението. Самото неизпълнение е регламентирано в чл.5,
б.“в“ от договора за наем, където е предвидено, че при невъзможност на
наемодателя да осигури на наемателя безпрепятствено ползване на имота по
предназначение, договорът се прекратява, като не е предвидено отправяне на
предизвестие от страна на наемателя. Изрично е договорено, че в този случай,
наемодателят дължи връщане на предоставената от наемателя
гаранция/депозит/, в двуседмичен срок.
Доколкото от приложения меморандум се установява, че ответното
8
дружество е било запознато с отправеното известие за прекратяване на
договора, то съдът приема, че този срок за връщане на депозита е започнал да
тече от 06.06.2018г. и е изтекъл на 20.06.2018г. Безспорно е, че и след
настъпване на този падеж, ответното дружество не е заплатило в полза на
ищеца процесната сума. Междувременно на ****г. е подписан меморундум, в
които страните са преуредили част от отношенията си във връзка с договора за
наем.
Съдът намира, че с подписания меморандум страните не са удължили
действието на договора за наем, доколкото той практически не би могъл да
бъде изпълнен от ответната страна, а единствено ищцовото дружество се е
съгласило да бъде отсрочено възстановяването на заплатения от ищеца
депозит от 5250 евро до 31.12.2020г., т.е. налице е анексиране на задължението
на наемодателя да възстанови държания от него, вече на отпаднало основание
депозит, вместо за договорения двуседмичен срок, в нов-удължен в негова
полза срок – 31.12.2020г.
Съдът не споделя възражението на ответната страна за недължимост на
вземането, поради изтичане на погасителна давност. Макар и договорът за
наем да е прекратен на 05.06.2028г. и определеният с изявлението за
прекратяване падеж на задължението да е 20.06.2028г., то страните,
включително по договора за наем изрично са се договорили с подписване на
меморандума от ****г., падежа на задължението за възстановяване на
депозита да бъде определен на 31.12.2020г. Макар и практически към този
момент договорите за наем да са били прекратени, то съдът приема, че
действителната воля на страните е била именно разсрочване на задължението
на ответника за заплащане на сумата от 5250 евро от първоначално
определения падеж – двуседмичен срок след получаване от ответника на
известието, на датата, на която е следвало да изтече сключения преди това
между тях договор за наем, а именно 31.12.2020г.
Предвид основателността на главния иск, съдът намира за основателна и
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от
10 268,10 лв./десет хиляди двеста шестдесет и осем лева и 10 ст./,
представляващи левовата равностойност на сумата в размер на 5250 евро /пет
хиляди двеста и петдесет евро/, а именно сумата от 3 372,19 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 12.01.2021 г. до
9
11.01.2024 г. включително. Съдът приема, че именно на 31.12.2020г. е падежа
на задължението, след която той изпада в забава. Доколкото исковата
претенция е за период след падежа на задължението – 12.01.2021г., то съдът
приема искът за изцяло основателен за пълния размер на претенцията.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца се дължат държавните такси съдебно-деловодни разноски, или сумата
от 968,79лв. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовото дружество от 3324,91лв., като
приема, че доколкото производството се разви практически в едно съдебно
заседание, без събиране на допълнителни доказателства/, на същото се дължи
репариране на сума, равняваща се на минимално определения размер на
адв.възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.3 от наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, т.е. сумата от 1628лв.
Ответното дружество дължи на ищцовото и сторените от последното
разноски във воденото обезпечително производство по ч.гр.д. № 760/23 г. по
описа на Районен съд ****. Съдът намира, че ответната дружество следва да
репарира сторените разноски за държавна такса от 58,60лв. - ДТ. Съдът
намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от 2190,53лв. на ищцовото дружество, като приема, че на
същото се дължи репариране на сума, равняваща се на минимално
определения размер на адв.възнаграждение, съгласно чл.7, ал.7 от наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. сумата от
814лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „****“ № 54, ет. 7, ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ НА
„****“ ООД, учредено, съгласно законите на ****, номер на вписване в
регистъра: HE****, със седалище и адрес на управление: ****, 4156, гр. ****,
ул. „****“ № 70, ****, сумата от 10 268,10 лв./десет хиляди двеста
шестдесет и осем лева и 10 ст./, представляващи левовата равностойност на
сумата в размер на 5250 евро /пет хиляди двеста и петдесет евро/,
представляваща подлежаща на връщане сума на отпаднало основание -
10
прекратен на ****г. Договор за наем от ****г., а именно даден съгласно чл.
3.б.”г” от договора депозит и уговорен за връщане с т. 7 от Меморандум за
взаимно съгласие от **** г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на исковата молба в съда - 15.01.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 3372,19 лв./три хиляди
триста седемдесет и два лева и 19 стотинки8, представляваща обезщетение
за забава върху главницата, за периода от 12.01.2021 г. до 11.01.2024 г.
включително, на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 238 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „****“ № 54, ет. 7, ап. 1, ДА ЗАПЛАТИ НА
„****“ ООД, учредено, съгласно законите на ****, номер на вписване в
регистъра: HE****, със седалище и адрес на управление: ****, 4156, гр. ****,
ул. „****“ № 70, ****, сумата от 3469,39лв./три хиляди четиристотин
шестдесет и девет лева и 39 стотинки/ за съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение в исковото и обезпечителното производства, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11