Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1085 11.10.2022 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Бургас, дванадесети състав, на двадесет и осми
септември две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря И. Г. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 480 по описа за 2022 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с
чл.68, ал.1 от Закона за защита
от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано е по жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
(ИАРА), с адрес: гр.Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ №1, представлявана
от изпълнителния директор Х. П., против Решение № 105/25.02.2022г. по преписка
№ 366/2020г. на AD HOC заседателен състав на Комисията за защита от
дискриминация. В жалбата са развити подробни доводи и аргументи относно
незаконосъобразността на решението. Иска се от съда да прогласи нищожност на
акта или да отмени оспорения акт, като издаден при неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован,
се представлява от юрисконсулт Кремена Кирова-Петрова, която поддържа жалбата и
иска отмяна на оспореното решение. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмени бележки.
Ответната страна – Комисия за защита от дискриминация
(КЗД), редовно призована, не изпраща представител. Представя заверено копие на
преписка № 366/2020г. по описа на КЗД, а в писмено становище излага доводи за
неоснователност и недоказаност на жалбата. Иска от съда да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираното такова от страна на жалбоподателя,
в случай, че е над минималния размер. Към становището е приложено и пълномощно.
Заинтересованата страна – Областен управител на област
Монтана, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа страна
следното:
На 22.04.2019г., на
основание чл.40, ал.2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр. /, във вр.
с § 6 от ПЗР от Закон за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/, отм. от
01.01.2019 г. и в изпълнение на Решение на КЗД от 10.11.2017 г. за провеждане
на кампания "Достъпна България" и заповед № 24 от 20.03.2018 г. на
председателя на КЗД, е извършена проверка на състоянието на архитектурната
достъпност на обект: Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултири – ИАРА,
отдел „Рибарство и контрол“ – Западна България, обл. Монтана, гр.Монтана, ул.
„Юлиус Ирасек“ № 4, ет.4. За установеното от проверката е съставен Констативен
протокол /КП/ с вх.№ 12-11-1520/30.04.2019г. (л.21), в който е записано, че пред
входната врата на сградата има 8 (осем) стъпала, като отдел „Рибарство и
контрол“ се намира на четвъртия етаж в същата сграда. Посочено е, че няма
изградена архитектурна достъпност за хора с увреждания. По време на проверката
са направени четири броя снимки, приложени към протокола (л.22-24).
С доклад вх.№
12-11-1432/12.03.2020г. (л.20) председателя на КЗД приема, че предвид
изложеното в КП с вх.№ 12-11-1520/30.04.2019г. са налице данни за нарушение по
смисъла на чл.5, предл. последно от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 7 и т. 8 от ДР
на ЗЗДискр. и с доклада отправя предложение до членовете на КЗД да бъде
образувано производство за защита от дискриминация по признак „увреждане“.
С разпореждане №
586/12.05.2020г. (л.25) председателят на КЗД е образувал преписка с №
366/2020г. по описа на Комисията за производство по глава четвърта от ЗЗДискр.
по признак „увреждане“. Преписката е разпределена за разглеждане от AD HOC заседателен състав. С
разпореждането е възложено членовете на състава да определят председател и
докладчик по преписката. На докладчика е възложено да започне процедура по
проучване, за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. С
разпореждането е указана доказателствената тежест на ответната страна, както и
че страните са длъжни да оказват съдействие на КЗД при събиране на
доказателства, както и да представят доказателства, които се намират при тях. В
изпълнение на разпореждането, на свое заседание, определения AD HOC заседателен
състав е определил председател и докладчик по преписка № 366/2020г. (л.26).
С разпореждане №
985/30.06.2020г., по искане на докладчика по преписка № 366/2020г.,
председателя на КЗД е определил служител от отдел „Специализирано производство“
на дирекция „Специализирано производство, анализ и превенция“ на КЗД да
извършва необходимите действия, свързани с проучването по преписката, като ги
съгласува с докладчика (л.27).
Във връзка със
започналото проучване по чл.55 от ЗЗДискр., с уведомления изх.№
11-00-292/03.11.2020г. (л.28) и изх.№ 11-00-293/04.11.2020г. (л.29) за
образуваната преписка № 366/2020г. по описа на КЗД са уведомени началник сектор
„Рибарство и контрол“ – ИАРА гр.Монтана, съответно Изпълнителния директор на
ИАРА, като на основание чл.56 от ЗЗДискр. им е даден седмодневен срок от
получаване на писмото да представят в КЗД писмено становище по твърдението за
наличие на нарушение на ЗЗДискр.
На 11.11.2020г. в
КЗД е постъпило писмено становище с изх.№ 37-00-8-1/10.11.2020г. (л.30) от
началник сектор „Рибарство и контрол – Монтана“, отдел „Рибарство и контрол“ –
Западна България – гр.София, ГДРК, ИАРА, в което е посочено, че имота, в който
се помещава сектор „Рибарство и контрол – Монтана“ в гр.Монтана е предоставен
за безвъзмездно управление на ИАРА, т.е същата не е собственик на имота и не
може да се разпорежда и да извършва преустройство на сградата. Отбелязано е, че
на входа на сградата от дясно на табела е посочен служебен телефон на офиса,
чрез който всеки със затруднения да може да позвъни и служител да слезе и да обслужи
клиента, пожелал ползване на услугите предлагани от сектора.
В писмено
становище с вх.№ 11-00-324/27.11.2020г. (л.32), изпълнителният директор на ИАРА,
гр.София също посочва, че при извършване на проверката не е била отчетена
собствеността на сградата, както и помещенията които ИАРА използва, поради
което са направени погрешни изводи и преписката по образуване на производството
по дискриминация неправилно е насочена към Агенцията. Отделно от това, в
становището се излагат твърдения, че проверката е извършена от ненадлежно лице,
не е ясно какъв е предмета на проверката, протокола от нея е бил връчен на
лице, което няма право да го получи или да участва в нея. Сочи се, че в КП не
са отразени обстоятелства от изключителна важност за съставянето на КП. Към
становището са приложени Акт за частна държавна собственост /АЧДС/ № 3572 от
29.11.2012г. (л.34), Договор за предоставяне безвъзмездно право на управление
върху имот – частна държавна собственост № 0600-52-1 от 06.06.2012г. (л.35) и
протокол за предаване и приемане на имот държавна собственост от 08.06.2012г.
(л.36).
С уведомление с изх.№
16-30-8 от 18.02.2021г. (л.45) областният управител на област Монтана е
уведомен за образуваната преписка № 366/2020г. за дискриминация, като на
основание чл.56 от ЗЗДскр., във връзка с постъпилото в КЗД писмено становище на
начални сектор „РК –Монтана“, относно собствеността на сградата, в която се
помещава сектор „Рибарство и контрол“ – ИАРА гр.Монтана, му е даден тридневен
срок от получаване на писмото, да предостави заверено копие от договор за
предоставяне безвъзмездно право на управление от 06.06.2012г. с ИАРА и
становище относно недостъпността на сградата за хора с увреждания.
В отговор на
полученото уведомление в писмо № ДС-21-21-(1)/01.03.2021г. (л.46) областният управител
на област Монтана е посочил, че в административната сграда, находяща се в
гр.Монтана, ул. „Юлиус Ирасек“ № 4, с АЧДС № 3572 от 29.11.2012г. в управление
на ИАРА са актувани три помещения на четвърти етаж, едно помещение е предоставено
безвъзмездно на управление на Министерство на правосъдието за нуждите на ГДИН (
със заповед № ДС-17-4-/1/ от 10.02.2015г. на областния управител на област Монтана
и договор с рег.№ 93-00-299/03.06.2015г.), а две помещения на 4 етаж в
управление на областния управител на област Монтана, като с договор от 30.05.2012г. е учредено
безвъзмездно право на ползване на СРС на КТ „Подкрепа“ гр.Монтана за срок от 10
години. Посочено е, че в четириетажната сграда няма други помещения – държавна
собственост, които да са в управление на областния управителна на област
Монтана. Заявява, че два от четирите етажите са в управление на Държавата с
предоставени права на различни ведомства, а останалите са собственост на други
физически и юридически лица, поради което намира, че разходи за приспособяване
на сградата, както и ремонти, свързани с нейното ползване, следва да се
разпределят съобразно управляваните от различните ведомства и други лица
помещения. Към становището са приложени договор от 06.06.2012г., анекс от
31.07.2014г. и АЧДС № 3572/29.11.20212г. (л.47-49).
На основание
чл.60 от ЗЗДискр. докладчика по преписка № 366/2020г. е изготвил доклад –
заключение до председателя на AD HOC заседателния състав (л.52). Насрочено е заседание на
Комисията, за което страните в производството са призовани (л.55-56).
На проведеното на
12.10.2021г. заседание на AD HOC заседателен състав на КЗД е разгледана
преписката № 366/2020г. (л.60-62), като след приемане и приобщаване на
доклада-заключение, ведно със събраните в хода на проучването писмени
доказателства, е счетено за необходимо да бъде извършена повторна проверка в
процесния обект, находящ се в гр.Монтана, ул. „Юлиус Ирасек“ № 4, ет.4.
Съставът е счел за целесъобразно и е конституирал като заинтересова страна в
производството областния управител на област Монтана, като с писмо изх.№
16-30-80/22.12.2021г. (л.63) го е уведомил за това. Изпратено му е уведомление
за призоваване за следващото заседание (л.65).
За извършената на
13.01.2022г. повторна (последваща) проверка на процесния обект е съставен
протокол (л.69), в който е отразено, че при извършения на място оглед е
констатирано, че в дясно на входната врата на сградата е поставена обозначителна
табела, монтиран е звънец за известяване, определен е служител, който при
сигнализация излиза, за да обслужи хора с увреждания. Към протокола са
приложени 2бр. снимки (л.70-71). Съобразно дадените с писмо изх.№
12-11-44/12.01.2022г. (л.67) указания е изготвен и доклад с вх.№
12-11-91/17.01.2021г. (л.68).
Областният
управител на област Монтана е подал до КЗД писмено възражение №
АК-11-7/19.01.2022г. (л.73) срещу конституирането му като заинтересована страна
по образуваната пред Комисията преписка № 366/2020г., в което е изложил
съображения, че задължението за привеждане на управлявания от ИАРА в гр.Монтана
имот към достъпна архитектурна среда е именно на Агенцията, доколкото е във
връзка с осъществяваната от нея дейност и предоставените услуги на граждани,
поради което е поискано и заличаване на областния управител като заинтересована
страна в образуваната пред комисията преписка.
Със заповед №
12-11-191/21.01.2022г. председателят на КЗД, на основание чл.11, ал.4 от
Правилата за производство пред КЗД, е заместил член на AD HOC заседателния състав –
докладчика по препика № 366/2020г. (л.76).
Със заповед №
12-11-200/24.01.2022г. председателят на КЗД, на основание чл.11, ал.4 от
Правилата за производство пред КЗД, е заместил член на AD HOC заседателния
състав – председателя по препика № 366/2020г. (л.77).
На 25.01.2022г.
AD HOC заседателен състав на КЗД в открито заседание е разгледал преписка №
366/2020г. по описа на Комисията, в което ответника и заинтересованата страна,
редовно уведомени, не се явяват и не изпращат представител. Заседателният
състав е отхвърлил възражението на областния управител на област Монтана за
заличаването му като заинтересована страна, счел е преписката за изяснена от
фактическа и правна страна и я е обявил за решаване (л.78-79).
Въз основа на
събраните по преписката писмени доказателства и становища на страните,
решаващият AD HOC заседателен състав на КЗД, е постановил
оспореното в настоящото съдебно заседание Решение № 105/25.02.2022г. (л.80-83).
С него в т.I е установено, че при осъществяване на своята дейност
ответната страна ИАРА, представлявана от доц. д-р Г.Н.– изпълнителен директор,
с адрес: гр.София е поддържала и продължава да поддържа и в момента
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до ИАРА,
отдел „Рибарство и контрол“ – Западна България – област Монтана, находящ се на
адрес: гр. Монтана, ул. „Юлиус Ирасек“ №4, ет.4, което в съответствие с
разпоредбите на чл.9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, както и
чл.5, т.5 от Закон за хората с увреждания /ЗХУ/, свързано с признак по чл.4,
ал. 1 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация.
В т.II от решението, на основание
чл.47, т.4 от ЗЗДискр. на ответника ИАРА, представлявана от доц. д-р Г.Н.–
изпълнителен директор, с адрес: гр.София е предписано в едномесечен срок от
постановяване на настоящото решение, да предприеме необходимите действия за
изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен и
самостоятелен, и независим достъп на
лица, включително с ограничена подвижност, до и в сградата на ИАРА, отдел
„Рибарство и контрол“ – Западна България – област Монтана, находящ се на адрес:
гр. Монтана, ул. „Юлиус Ирасек“ №4, ет.4, по начин отговарящ напълно на
нормативните изисквания съгласно Наредба
№ 4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, вкл. за хора с
увреждания. С решението е указано, че в едномесечен срок от получаване му, в
изпълнение на чл.67, ал.2 от ЗЗДискр., ИАРА е длъжна да уведоми писмено КЗД за
предприетите мерки по изпълнение на даденото му задължително предписание.
За установената
по т.I
дискриминация в т.III от решението, вземайки предвид, че има положени
усилия ИАРА да осигури елементи на достъпна архитектурна среда за лица с
ограничена подвижност до обекта в гр.Монтана, чрез поставени стикер и табела с
международния знак за лица с увреждания, звънец за известяване и създадена
организация, чрез назначаване на служител с цел обслужване на лица с
увреждания, на основание чл.47, т.3 във вр. с чл.80, ал.2 от ЗЗДискр., на
жалбоподателят не е наложена имуществена
санкция.
Решението е
съобщено на жалбоподателя на 04.03.2022г., съобразно представеното по делото
съобщение за издаване на решението и известие за доставяне (л.85 гръб). На
същата дата е получено и от заинтересованата по делото страна – л.86. Жалбата
срещу решение № 105/25.02.2022г. на AD HOC заседателен състав е подадена до съда чрез КЗД
на 17.03.2022г. (л.4-7).
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14 – дневен
срок в съответствие с разпоредбата на чл.68 от ЗЗДискр., срещу административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването (Определение № 6428/28.06.2022г. постановено по адм.дело №
5419/2022г. по описа на ВАС). Съдът я намира обаче за ЧАСТИЧНО ДОПУСТИМА, тъй
като е подадена срещу цялото решение № 105/25.02.2022г. на AD HOC заседателен състав по преписка № 366/2020г.
по описа на КЗД, но по отношение на т.III от него, жалбоподателят няма правен интерес да
оспорва, доколкото няма наложена имуществена санкция. В тази част, като
недопустима жалбата следва да се остави без разглеждане и производството да
бъде прекратено. В останалата част, а именно срещу т.I и т.II от решението,
жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, но по мотиви, които са различни от изложените в жалбата.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган – AD HOC заседателен състав на КЗД,
определен с разпореждане № 586/12.05.2020г. на председателя на комисията, с
което са изпълнени особените изисквания на чл.54, във вр. с чл.48 от ЗЗДискр.,
във вр. с чл.9, ал.1, т.1 и чл.11, ал.4 от Правилата за
производство пред КЗД, респ. чл.9, т.4 от Правилника за устройство и дейността
на КЗД. Компетентността на КЗД е уредена и в
разпоредбата на чл.47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с
които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в
качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ
предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на
възможностите. В случая при постановяване на решението си, решаващият състав е
ползвал правомощията си по чл. 47, т.1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДискр.
Неоснователни
са застъпените с жалбата доводи, че решението е постановено от некомпетентен
заседателен състав. Безспорно в разпоредбата на чл.14, ал.1 от Правилата за производство пред КЗД е указано, че „Съставът, извършил проучването и обявил
преписката за решаване, не може да бъде променян до произнасяне на решението.“
В настоящата хипотеза, съобразно представените по делото писмени доказателства
(Заповед № 12-11-191/21.01.2022г. и № 12-11-200/24.01.2022г. за заместване на
член на заседателен състав), се установява, че председателят на КЗД е заменил
членове от AD HOC заседателния състав (председател и докладчик) по
преписка № 366/2020г. преди преписката да е била счетена за изяснена и да е
обявена за решаване. Т.е при извършената от председателя на КЗД замяна на член
от заседателния състав не са били налице кумулативно предвидените в
разпоредбата на чл.14, ал.1 от Правилата за производство пред КЗД изисквания, при който не би могло да се извърши
промяна на състава.
Не се
установиха и сочените от жалбоподателя допуснати в хода на производството пред
ответната страна процесуални нарушения.
Производството
пред КЗД е проведено при спазване на общите процесуални изисквания, както и на
особените такива по чл.50 и сл. от ЗЗДискр – образувано е по инициатива на
комисията (чл.50, т.2 от ЗЗДиср.). Спазена е разпоредбата на чл.54 от ЗЗДискр.,
съгласно която след образуването на производство председателят на комисията
разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик.
Докладчикът е започнал процедура по проучване, съгласно изискването на чл.55 от
ЗЗДискр., в която е събрал писмени доказателства, необходими за пълното и
всестранно изясняване на обстоятелствата. При осъществяване на своите
правомощия комисията е съблюдавала задълженията си по чл.56 от ЗЗДискр., като е
събрала ангажираните по делото доказателства. Докладчикът е изготвил
заключение, като е представил преписката на председателя на състава, който е
насрочил заседание. Страните в производството са редовно уведомени за
заседанието на комисията. Заседанието е било открито, съобразно изискването на чл.61 от ЗЗДискр.,
като след изясняване на фактите, председателят на състава е обявил преписката
за решаване. Процесното решение № 105/25.02.2022г. на КЗД е взето единодно.. Актът е постановен в писмена форма и съдържа
изискуемите от закона реквизити, съобразно чл.66 от ЗЗДискр. Видно от проведеното проучване, органът е положил
усилия за изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на
формулирането в чл.9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената
тежест в производството за защита от дискриминация. В решението са изложени
съображенията, обосноваващи крайния постановен правен резултат. Съдържанието на
акта сочи, че КЗД е преценила събраните по преписката доказателства и е
обсъдила обясненията и възраженията на страните. Предвид това, съдът намира, че
КЗД е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила в пълна степен правото
на защита на страните. Следва да се посочи, че въпреки, че проучването следва да се извършва в 30-дневен срок, съгласно
чл.59, ал.1 от ЗЗДискр., а в случая съдът констатира, че този срок не е спазен,
доколкото няма данни с това просрочване да са ограничени правата на страните по
преписката, като се вземе предвид, че този срок е инструктивен, съдът приема,
че не е налице съществено нарушение на процедурата по събиране на писмени
доказателства. (Определение № 8178 от
27.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7955/2022 г.).
По отношение на съответствието на решението с
материалния закон, съдът приема следното:
С т.I от
процесното решение на КЗД е установено, че жалбоподателят във вр. с чл.9 от
Конвенцията за правата на хората с увреждания и чл.5, т.5 от ЗХУ осъществява
дискриминация по признак на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. На 26.01.2012 г. България е
ратифицирала Конвенцията за правата на хората с увреждания /Конвенцията/, която
посочва основните принципи, върху които следва да се опира българският
законодател за защита на правата на хората с увреждания, както и при
създаването на условия за интеграцията и изравняване на възможностите на тези
хора. Съгласно чл.2 от Конвенцията „дискриминация по признак на увреждане“
означава всякакво правене на разлика, всякакви ограничения или изключения,
основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне
на зачитането, признаването или равноправното упражняване на всички права на
човека и основни свободи в политическата, икономическата, социалната, културната,
гражданската или всяка друга област. Това включва всякакви форми на
дискриминация, включително отказ за предоставяне на разумни улеснения.
Изискването за достъпност на архитектурната
среда е въведено с чл.9 от Конвенцията. Държавите, ратифицирали конвенцията, са
длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват всякакви пречки
и прегради пред достъпността по отношение на: а/ сгради, пътища, транспортни и
всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки,
здравни заведения и работни места; б/ информационни, комуникационни и други
услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗХУ определя
изграждането на достъпна среда в урбанизираните територии и обществените сгради
като област на подкрепа за хората с увреждания.
Нормата на чл.4 от ЗЗДискр. забранява всяка
пряка или непряка дискриминация, основана на признак „увреждане“. Разпоредбата
на чл.5 от ЗЗДискр. определя като дискриминация изграждането и поддържането на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични
места. Законът не дава дефиниция какво се разбира под публично място. Това
понятие следва да се тълкува, изхождайки от целта на ЗЗДискр. и в съответствие
с чл.9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания. Съгласно цитираната
норма от Конвенцията целта е да се даде възможност на хората с увреждания да
живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота,
като имат достъп до всички удобства и услуги, отворени или предназначени за
широката общественост, както в градските, така и в селските райони. От
изложеното следва, че сградата, в която се предоставят предлаганите от ИАРА,
отдел „Рибарство и контрол“ – Западна България, гр.Монтана услуги, може да се
определи като публично място.
Забраната по чл.5 от ЗЗДискр. е абсолютна,
поради което не може да бъде оправдана с аргументи за собствеността върху
сградата и със статута на субекта, който ползва имота за осъществяване на
социалната си дейност. Това е така защото адресат на забраната са всички правни
субекти, които осъществяват контрол върху публичното място - независимо дали
тези субекти са публични или частни. Адресати на задължението за изграждане на
достъпна среда са всички собственици и наематели, които осъществяват
експлоатация на обществени обекти. Характерът на извършваната от отдел
„Рибарство и контрол“ – Западна България гр.Монтана дейност определя и
характера на мястото където се извършва като публично място, поради което без
значение е дали извършващият дейността е наемател, ползвател или собственик -
същият има задължение да поддържа достъпна архитектурна среда за лицата с
увреждане и нарушението на това задължение представлява дискриминация по
смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. (Решение № 5890 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 1307/2022 г.).
Осигуряването на достъпна среда при предлагане
на публична услуга е задължение на предлагащия публичната услуга, в случая
ИАРА, в противен случай хората с увреждане са неравно третирани от него при
достъпа да публичната услуга. В настоящата хипотеза няма спор, че дейността на
жалбоподателя, която упражнява в обекта, е услуга по смисъла на чл.37 от
ЗЗДискр. Отношенията между ползвателя и собственика на процесната сграда са
облигационни, поради което обстоятелството кой следва да осигури достъпната
архитектурна среда, при положение, че обекта е предоставен за безвъзмездно
управление, именно с предназначение за предоставяне на публични услуги е
ирелевантно за обективния факт на неизпълнение на законовото задължение за
осигуряване на достъпна среда. Това задължение несъмнено е за лицето, което
предоставя услугите си на публично място, поради което застъпените от
жалбоподателя доводи в обратната посока са неоснователни (Решение № 3843 от
20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2021г.; Решение № 7742 от 19.08.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 553/2022г.; Решение № 3992 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 242/2022 г.; Решение № 2983 от 30.03.2022 г. на ВАС по адм. д. №
12073/2021 г.; Решение № 1893/1.03.2022 г. по адм. дело № 9627/21 г. на ВАС. и
др.). В допълнение следва да се посочи, че с договора за предоставяне
безвъзмездно право на управление върху имот частна държавна собственост от
06.06.2012г. ИАРА се задължава да поддържа и извършва както текущ, така и
основен ремонт на обекта за своя сметка – т.8, а в т.11 от него е посочено, че
управлението на имота включва правото на ИАРА да го владее, ползва и поддържа
от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност, съгласно чл.14,
ал.3 от Закона за държавната собственост.
Както се посочи
по-горе в изложението, изискването за достъпност на архитектурната среда е
въведено с чл.9 от Конвенцията за
правата на хората с увреждания, като държавите, ратифицирали актът, са длъжни
да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват всякакви пречки и
прегради пред достъпността по отношение на сгради, пътища, транспортни и
всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни
постройки, здравни заведения и работни места.
Съгласно
§1, т.2 от ДР на Наредба № 4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на
населението, включително за хората с увреждания (отм.) „достъпна среда“ е среда
в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с
намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и
самостоятелно. Цитираната Наредба е отменена с НАРЕДБА № РД-02-20-2 от
26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн
на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и
съоръженията /в сила от 14.03.2021г./, която регламентира по същия начин
посочените обществени отношения, като не отпада задължението за осигуряване на
достъпна среда.
В чл. 57, ал. 1 от ЗХУ е предвидено, че
проектирането и изграждането на елементите на достъпна среда в урбанизирана
територия и на достъпната среда на сградите и съоръженията се извършват при
спазване на наредбата на чл.53, ал.3 при условията и по ред, определени в ЗУТ.
В разпоредбата на чл.57, ал.2 е предвидено, че за съществуващи елементи на
достъпната среда в урбанизираната територия и достъпна среда на съществуващи
сгради и съоръжения, при които не може да се спазят изцяло изискванията за
достъпност на наредбата по чл. 53, ал. 3 към отделни строителни елементи или
това обременява излишно и непропорционално околните, достъпността, се осигурява
чрез прилагане на технически и/или организационни мерки и/или чрез спомагателни
средства и пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се
налага. В случая не е налице изключението по цитираната разпоредба, каквито
доводи са изложени, тъй като твърденията на жалбоподателя в тази насока не се
установяват от представените по делото доказателства. Липсват становища от
архитект или инженер - конструктор, изготвени преди образуване на
административното производство и/или по време на същото, че е невъзможно
спазване изцяло на изискванията за достъпност на наредбата по чл. 53, ал. 3 от
ЗХУ. От това следва, че изложените от жалбоподателя възражения относно
невъзможността процесната сграда и управляваните от тях помещения в нея да
бъдат приведени съобразно изискванията за достъпна архитектурна среда,
осигуряваща свободен и самостоятелен достъп на лица, вкл. за хора с увреждания,
са недоказани.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в
обект: ИАРА, отдел „Рибарство и контрол“ – Западна България, обл. Монтана,
гр.Монтана, ул. „Юлиус Ирасек“ № 4, ет.4, липсвала изградена достъпна архитектурна
среда за хора с двигателни увреждания. Неосигуряването на достъпна среда е
въведено от закона като отделна, самостоятелна форма на дискриминация, при
която не се изисква съпоставяне с други лица в сходно положение – не е
необходимо да се установи конкретно лице с увреждания, което да е било
третирано по-неблагоприятно от друго лице, което не притежава този защитен
признак. Това е така, защото липсата на достъпна среда, лишавайки хората с
увреждания от възможността да участват самостоятелно и пълноценно в обществения
живот, сама по себе си представлява неравноправно третиране и не е необходимо
това да се установява с конкретни житейски примери. Създадената в конкретния
случай организация, чрез която би могло да се осигури някакво обслужването на лица
с ограничена подвижност, несъмнено ги поставя в неравностойно положение и
зависимост, което представлява неоправдано неравно третиране. Достъпна
архитектурна среда означава такава среда, в която хора в неравностойно
положение, вкл. трудноподвижни, да могат самостоятелно и без да зависят от
чужда воля, да осъществяват желаните от тях дейности. Монтираният до стълбището
на входната врата на сградата звънец, определянето на служител, който при
сигнализация излиза, за да обслужи хората с увреждания и др.подобни, не
променят извода, че липсват условия за самостоятелен достъп на хора с
увреждания до помещението, в което се предоставят услугите на ИАРА, отдел
„Рибарство и контрол“ – Западна България в гр.Монтана. (Решение № 35 от
5.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9332/2021г.). За да се стигне до помещенията,
в които ИАРА, отдел „Рибарство и контрол“ Западна България, гр.Монтана предлага
публични услуги, е необходимо да се преодолеят стълби, което за хора с
инвалидни колички практически е невъзможно. Констатацията се потвърждава от
приложените към протоколите от извършените две проверки на място снимки на
входа на обекта. В хода на производството пред Комисията не са представени
доказателства за изграждане на достъпна архитектурна среда, осигуряваща
самостоятелен достъп на лица с ограничена подвижност до и в сградата.
Следователно доказателства, че действително е създадена достъпна архитектурна
среда за хора с увреждания към датата на приключване на административното
производство, не са представени. Такива не бяха представени и към приключване
на съдебното производство пред настоящата инстанция. При липсата на осигурен
свободен достъп на лица с намалена подвижност, вкл. лица с двигателни
увреждания до помещението, в което се предоставя услугата, е налице предоставяне
на услуга при по-неблагоприятни условия на основата на защитения признак „увреждане“.
Ето защо съдът намира за правилно установена дискриминация по признак на чл.4,
ал.1 от ЗЗДискр. в съответствие с чл.9 от Конвенцията и чл.5, т.5 от ЗХУ.
С оглед изложеното, съдът намира, че въпреки
предприетите от Агенцията технически и организационни мерки, същите не
обезпечават самостоятелния достъп на хора с увреждания до и в сградата на ИАРА,
отдел „Рибарство и контрол“ _ Западна България, гр.Монтана и тези мерки не
представляват действително създадена достъпна архитектурна среда за хора с
увреждания. В обекта липсват подвижни или стационарни рампи, както и други
съоръжения, улесняващи самостоятелния достъп на хора с двигателни затруднения.
В този смисъл КЗД правилно е приложила ЗЗдискр., ЗХУ, както и нормите на
Конвенцията за хората с увреждания. По тази причина дадените с оспорения акт
задължителни предписания в т.II на решението не са
лишени от смисъл и не липсва конкретно законово основание за постановяването
им. В диспозитива на оспореното решение обаче органът е предписал и е указал предприемане
на необходими действия за изграждането на достъпна архитектурна среда,
осигуряваща свободен, самостоятелен и
независим достъп на лица, включително с ограничена подвижност, до и в сградата
на ИАРА, отдел „Рибарство и контрол“ – Западна България – област Монтана,
находящ се на адрес: гр. Монтана, ул. „Юлиус Ирасек“ №4, ет.4, по начин
отговарящ напълно на нормативните изисквания на Наредба № 4 от 01.07.2009г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда за населението, вкл. за хора с увреждания, която Наредба
обаче към момента на постановява на акта е отменена. Предвид това, съдът
намира, че в тази част – т.II предписва, решението е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон, доколкото към момента на постановяване на оспореното
решение е действала НАРЕДБА № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията
за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в
урбанизираната територия и на сградите и съоръженията /в сила от 14.03.2021г./.
С оглед изхода на спора и доколкото и двете
страни своевременно са поискали присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.143, ал.1 и ал.3 от АПК, във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането
на правната помощ в полза и на жалбоподателя, и на ответната страна следва да
се присъдят по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд –Бургас, дванадесети състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с адрес: гр.Бургас, ул.
„Княз Александър Батенберг“ №1, представлявана от изпълнителния директор Х. П.,
против Решение № 105/25.02.2022г. по преписка № 366/2020г. на AD HOC
заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, в частта по т.III, с която на основание чл.47, т.3, във вр. с чл.80, ал.2
от ЗЗДискр. не е наложена имуществена санкция и
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази
част на основани чл.159, т.4 от АПК.
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури (ИАРА), с адрес: гр.Бургас, ул. „Княз Александър
Батенберг“ №1, представлявана от изпълнителния директор Х. П., против решение №
105/25.02.2022г. по преписка № 366/2020г. на AD HOC заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, в частта по
т.I, в която е установено, че при осъществяване на своята дейност ИАРА,
представлявана от доц. д-р Г.Н.– изпълнителен директор, с адрес: гр.София, е
поддържала и продължава да поддържа и в момента архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до ИАРА, отдел „Рибарство и контрол“ –
Западна България – област Монтана, находящ се на адрес: гр. Монтана, ул. „Юлиус
Ирасек“ №4, ет.4, което в съответствие с разпоредбите на чл.9 от Конвенцията за
правата на хората с увреждания, както и чл.5, т.5 от ЗХУ, свързано с признак по
чл.4, ал. 1 от ЗЗДискр., се смята за дискриминация.
ОТМЕНЯ по жалба на Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури (ИАРА), с адрес: гр.Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ №1,
представлявана от изпълнителния директор Х. П., решение № 105/25.02.2022г. по
преписка № 366/2020г. на AD HOC заседателен състав на Комисията за защита от
дискриминация, в частта по т.II, с която на основание
чл.47, т.4 от ЗЗДискр. на ИАРА, представлявана от доц. д-р Г.Н.– изпълнителен
директор, с адрес: гр.София, е предписано в едномесечен срок да предприеме
необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща
свободен, самостоятелен и независим достъп на лица, включително с ограничена
подвижност, до и в сградата на ИАРА, отдел „Рибарство и контрол“ – Западна
България – област Монтана, находящ се на адрес: гр. Монтана, ул. „Юлиус Ирасек“
№4, ет.4, по начин отговарящ напълно на нормативните изисквания съгласно
Наредба № 4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, вкл.
за хора с увреждания
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури (ИАРА), с адрес: гр.Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ №1,
представлявана от изпълнителния директор Х. П., да заплати на Комисията за
защита от дискриминация сума в размер на 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да
заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с адрес:
гр.Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ №1, представлявана от изпълнителния
директор Х. П., сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: