Р Е Ш Е Н И Е
422/8.6.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на двадесет и девети май, две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията ГД № 166/2020г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от А.Я.Б., против Г.Ю.Б., в която са
предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове,
както следва: конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за
прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо
разстройство настъпило след сключването му , без произнасяне за вината, както и
небрачен иск, по които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи
задължително произнасяне, с правно основание чл. 56, ал. 1 СК, за предоставяне
ползването на семейното жилище в гр.
Шумен на ищеца.
Ищецът
твърди, че с ответницата са съпрузи от 07.04.2001 г., като бракът бил първи за
двамата. От брака си имали родено едно дете - Гизем Айханова Якубова, което
било пълнолетно. В първите години от сключването на брака съпружеското им
съжителство вървяло нормално, без особени сътресения. Живеели в гр. Шумен, в
дома на неговите родители, което към настоящия момент било семейното жилище.
Твърди, че от няколко години в съжителството им настъпили сериозни проблеми, за
което вина имала ответницата. Същата станала доста сприхава, занемарила
домакинските си задължения, рязко променила отношението си към него и детето. В
резултат на това отношенията им постепенно охладнели. В навечерието на Новата
2018 година дъщеря им забелязала доста смущаващи съобщения и снимки от интимен
характер в телефона на майка си. Сутринта на 01.01.2018 г. ответницата си
събрала багажа и напуснала дома им. Известно време живяла в дома на своя
приятелка, след това заминала за Холандия, а в последствие се върнала поради
заболяване на баща й. По време на пребиваването си в България не е разговаряла
с него. След това заминала на работа в Белгия. Не поддържали почти никакви
контакти. През месец август 2019 г. го уведомила, че желае да прекратят брака
си по взаимно съгласие, тъй като в живота й имало друг мъж, с когото живеела от
близо 1 година, но не подписала споразумение. От тогава прекратили всякакви
контакти. Твърди се, че от 01.01.2018 г. не поддържал никакви контакти с
ответницата - физически и духовни. Ищецът полагал грижи за дъщеря им,
независимо, че скоро е навършила пълнолетие, но била ученичка и завършвала
средното си образувание. Намира, че в резултат на поведението на ответницата
бракът бил изчерпан от съдържание и съществувал формално. Моли съдът да
постанови решение с което да прекратите бракът им като дълбоко и непоправимо
разстроен без да се произнасяте по въпроса за вината. Ползването на семейното
жилище, в гр. Шумен, ул. „Генерал Драгомиров” № 48, вх. 2, ет. 6, ап. 50, бл.
14, собственост на родителите на ищеца да му бъде предоставено за ползване. Не претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата не подава отговор.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба. Ответницата не се явява и
не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 07.04.2001 г., за което о е съставен Акт за граждански брак
№ 72, от длъжностното лице по гражданско състояние Община Шумен /л. 9/. От
брака имат едно вече пълнолетно дете – Гизем Айханова Якубова, родена на *** г.
/Удостоверение за раждане л. 6/.
От представения НА № 72, том X, рег. № 10022, дело №
1361/2010 г. на Нотариус, рег. № 019 и район на действие РС Шумен /л. 7/, за продажба
и Удостоверение за наследници на Якуб Б. Алиев, изх. № 3873/07.10.2016 г.
издадено от Община Шумен /л. 8/ се установява, че семейното жилище в гр. Шумен, ул. „Генерал Драгомиров“ №
48, вх. 2, ет. 6, ап. 50, е
наследствен имот, съсобствен между ищеца, неговата сестра и майка.
От показанията на свидетелите Гюзем
Айханова Якубова – дъщеря на страните и Айля Якубова Б. – сестра на ищеца, чиито
показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално
заинтересованост от изхода на делото, се установява, че страните са
разделени от 01.01.2018 г., когато ответницата напуснала семейното жилище. От
тогава не поддържат контакти, като само през месец юли 2019 г. свид. Гюзем
Айханова е провела една среща с ответницата.
Представени са и други неотносими към правния спор
писмени доказателства.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Изхождайки от установената по делото фактическа
обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено,
че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.
Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за
дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и
подкрепа между членовете на семейството. Вярно е, че фактическата раздяла не е
абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС № 10/1971 г., т. 3), както и
че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата, е с не малка давност,
през което време бракът им е съществувал само формално. През този период
съпрузите не са се събирали да живеят заедно, не са поддържали общо
домакинство, не са имали отношения като съпрузи, като всеки от тях в личен план
е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло другия. През този
период, двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие за
съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти между тях са прекъснати
и те са отчуждени един от друг, помежду им трайно са се настанили
неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение. Ето защо съдът приема
за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се
от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи
грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Предвид всичко
изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е
изпразнен от съдържание, това би било вредно, за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. В хода на процеса ищецът изразява желание
съдът да не се произнася по въпроса за вината, поради което не е необходимо
съдът да изследва този въпрос.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат исковете относно семейното жилище с
правно основание чл. 56, ал. 1 СК и фамилното име на ответницата.
Съгласно § 1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода
между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на брака.
Претенция за ползването на семейното жилище е направена от ищеца и доколкото
ответницата не се противопоставя, следва семейното жилище да бъде предоставено
на ищеца, в предвид че е напуснато от ответницата доброволно.
Страните не претендират разноски една спрямо друга. По
иска за развод ответницата дължи окончателна държавна такса, в размер на 25 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между А.Я.Б., с ЕГН **********
и адрес: *** и Г.Ю.Б.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, сключен на 07.04.2001
г. пред длъжностното лице по гражданско състояние Общ. Шумен, за което е
съставен Акт за граждански брак № 72, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Предоставя ползването на
семейното жилище в гр. Шумен, ул. „Генерал
Драгомиров“ № 48, вх. 2, ет. 6, ап. 50, на
ищеца, на основание чл. 56, ал. 1 СК.
Осъжда Г.Ю.Б., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, сумата 25 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна
държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен
съдия:……………….