Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 753
10.11.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна
Икономова
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 882 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Х.И. ***, подадена
чрез адв. З.Д. от АК- Варна, с посочен съдебен адрес:***, **, против Решение №126 от 03.08.2022 г., постановено по
АНД №313 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било неправилно и незаконосъобразно. За да постанови решението си,
съдът възприел неправилна фактическа обстановка. Твърдяло се, че към момента на
извършване на проверката на Х.И.И. му липсвала маска, което не отговаряло на
истината. Съдът не се съобразил с наведените доводи за наличие на процесуални
нарушения в постановлението – не била отразена фактическата обстановка и само
била определена нормата на закона, която била нарушена, което било съществено
процесуално нарушение. При посочване на правната уредба на наложеното наказание
към Закона за здравето била добавена и заповед на Министъра на
здравеопазването, която не можела сама по себе си да произведе действие по
налагане на административно наказание. На практика липсвало нарушение по
посочения текст от Закона за здравето, а на заповедта на министъра, което било
процесуално неправилно и основание за отмяна. Сочи се, че доводите на
жалбоподателя били подкрепени с разпитаните свидетели по съставяне на акта.
Нито един от тях не си спомнил за извършителя като нарушител, а по-скоро
разказал за случката, в която участвали около петдесет човека и на всички били
съставени актове като нарушители. Липсата на конкретика била също основание за
отмяна на решението. Моли се за отмяна на решението на районния съд.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №126 от 03.08.2022г.,
постановено по АНД №313/2021г., Районен съд – Димитровград е потвърдил
Наказателно постановление №254р-292 от 02.03.2021г., издадено от Директор на
ОДМВР – Хасково, с което на Х.И.И., за нарушение на чл.209а ал.1, във връзка с
чл.63 ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед №РД-01-675/2020г.
на Министъра на здравеопазването и на основание чл.209а ал.1 от Закон за
здравето, е наложена глоба в размер на 300 лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в
него административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Изложил е и
съображения, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Посочил е
също, че наложената глоба е в минималния предвиден в закона размер.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
В случая не са налице съществени нарушения на процесуални правила,
които да опорочават процедурата по административното наказване и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. В наказателното
постановление е направено достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават, поради което не се е стигнало до
неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не
е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е
доказано извършването на описаното в НП административно нарушение.
От събраните доказателства пред районния
съд безспорно се установява, че на посочените в наказателното постановление
дата и място Х.И.И. е бил без поставена защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата, въпреки съществувалото към посочения момент
задължение за лицата, които се намират в закрити обществени места.
Съгласно чл.209а, ал.1 от Закон за здравето (в
приложимата редакция на разпоредбата), който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а
при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. В чл.63, ал.4 от Закон за здравето
(в приложимата редакция на разпоредбата) е посочено, че при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област. Видно от Заповед
№РД-01-675 от 25.11.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването, със
същата се въвеждат противоепидемични мерки на територията на Република
България, считано от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г., като в т.7 на заповедта е
посочено, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се
използват съгласно препоръките в приложение №3.
След като е безспорно доказано по делото, че на
посочената в НП дата и място касаторът е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото му административно нарушение, то на същия законосъобразно е
наложено административно наказание на основание чл.209а, ал.1 от Закон за
здравето.
Наведените в касационната жалба възражения за
невъзможност да бъдат въвеждани състави на административно нарушение със
заповед на министър, са били развити и пред въззивния съд, който им е дал
мотивиран отговор с решението си. Настоящата инстанция не споделя становището
на касатора, че в случая е допуснато нарушение на чл.2, ал.1 от ЗАНН. Безспорно
е, че административно наказателната отговорност на Х.И.И. е ангажирана за
извършено нарушение на противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от Закона за
здравето (в приложимата редакция на разпоредбата), което деяние, и съответното
за него наказание, са определени със закон – чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, в съответствие с предвиденото в чл.2, ал.1 от ЗАНН. Релевантно в
случая е обстоятелството, че противоепидемичните мерки са въведени от министъра
на здравеопазването, при обявена в страната извънредна епидемична обстановка,
като освен това видът на акта, с който същите се въвеждат, е изрично определен
в закона, и той е заповед на министъра на здравеопазването. Специалната
разпоредба на чл.63, ал.11 от Закона за здравето (в съответната редакция на
нормата) пък изрично определя заповедите по ал.4 като общи административни
актове, които се издават по реда на чл.73 от АПК и се публикуват се на интернет
страницата на Министерството на здравеопазването, и подлежат на предварително
изпълнение.
Напълно се споделя от настоящата инстанция и
преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го
отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради
което не може да се квалифицира като маловажен по чл.28 от ЗАНН.
Районният съд правилно е приложил закона като е
потвърдил наказателното постановление изцяло. Касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното
решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№126/03.08.2022 г., постановено по АНД №313 по описа на Районен съд –
Димитровград за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.