№ 21
гр. Велико Търново , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на осми март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ДИАНА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Светослав Калчев Калчев (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214000600029 по описа за 2021 година
Русенски окръжен съд с присъда № 260002 от 16.09.2020г., постановена
по НОХД 317/2020 г. по описа на съда е признал подсъдимата П. М. С. за
виновна да е извършила деяние по чл.115 от НК и й е определил наказание
при условията на чл. 55 от НК лишаване от свобода в размер на пет години,
което да се изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 59 ал.1 от НК е зачел времето, през което подсъдимата
е била с мярка за неотклонение задържане под стража за изтърпяно наказание
лишаване от свобода.
Признал е подсъдимата за невинна да е извършила деяние по чл. 116
ал.1 т.6 пр. 2 и 3 от НК и я е оправдал по първоначално повдигнатото й
обвинение в тази му част.
Присъдил е държавни такси и разноски.
Разпоредил се е с веществените доказателства по делото.
1
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на
подсъдимата П.С.. Основанията, които се сочат за обжалването на същата са в
няколко направления - неправилно приложение на материалния закон, тъй
като според защитата деянието следва да се квалифицира като такова по чл.
118 от НК и явна несправедливост на наложеното наказание, претендира се
наказание с приложението на института на условното осъждане. В този
смисъл защитата претендира изменение на първоинстанционния съдебен акт.
В съдебно заседание подсъдимата и защитникът й поддържат
подадената жалба и молят същата да бъде уважена. Претендират
преквалификация на деянието от такова по чл. 115 НК в такова по чл. 118 от
НК, както и намаляване размера на наложеното наказание и приложение на
института на условното осъждане.
Представителят на прокуратурата заема становище, че атакуваният
съдебен акт следва да бъде изменен. Предлага най- вече с оглед възрастта на
пострадалата, както и всички особености, които следва да бъдат взети
предвид, станали причина за извършване на деянието, наказанието по
отношение на подсъдимата да бъде намалено от пет на три години лишаване
от свобода, както и изпълнението на същото да бъде отложено по реда на чл.
66 от НК с изпитателен срок от три години. В този смисъл също предлага да
бъде изменен първоинстанционният съдебен акт, тъй като съдът не е отчел в
пълна степен всички значими при определянето на наказателната репресия
обстоятелства.
Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, становищата на
страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на
присъдата в наказателната й част, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за
установено от следното:
По фактическата обстановка
Въззивният съд възприема фактическата обстановка, такава, каквато е
2
приета от първостепенният съд и в най- общи линии се изразява в следното:
Подсъдимата П.С. е родена на 15.06.1929г. в с. Костанденец, обл.
Разград. Живее постоянно в с. Нисово, обл. Русе, не е осъждана, вдовица.
Дъщерята на подсъдимата, св. Й. П., през далечната 1970г. сключила
брак с пострадалия А. А.. От брака си двамата имали родени две деца, вече
навършили пълнолетие- св. С. А. С. и св. Н. А. С.. Подсъдимата живеела в с.
Нисово, а дъщеря й – със съпруга си в гр. Русе, в апартамент на ***********.
През последните години преди деянието, поради напредване на възрастта,
здравословното състояние на подсъдимата се влошило и тя през зимата се
местила да живее при дъщеря си в гр. Русе, тъй като й било трудно сама.
Отношенията в семейството не били добри, тъй като А. често употребявал
алкохол, при което ставал агресивен и заядлив. Двамата съпрузи обитавали
различни стаи, имали си отделен бюджет, хранили се самостоятелно и нямали
интимни отношения. През 2017г. пострадалия А. започнал работа като
охранител в „Оргахим”. Порасналите му синове работели и живеели в
чужбина, а в семейното жилище живеели двамата съпрузи, подсъдимата и
нейният правнук – св. К. С. С.. През зимните месеци на 2017/2018г. св. Й. А.а
обитавала кухнята, пострадалия – хола, а подсъдимата и нейният правнук –
спалнята. Когато бил трезвен А. се държал нормално с близките си, но когато
употребял алкохол ставал агресивен и заядлив към тях, включително и към
подсъдимата С. – карал й се, обиждал я, блъскал вратите в домът си. Тъй като
пострадалия и съпругата му нямали интимни контакти, той настоявал
подсъдимата да убеди дъщеря си да имат такива, ако не я заплашвал, че ако
не убеди дъщеря си – тя ще я замести. Тези намеци смущавали подсъдимата,
тя се срамувала от тези приказки, но не споделяла нищо на дъщеря си.
На 28.02.2018г. св. Й. А.а имала рожден ден. Около 06.30 ч. сутринта,
подсъдимият се прибрал от работа, честитил на съпругата си рожденият й ден
и легнал да спи. Св. Й. А.а отишла на работа. Около 14-14.30ч. пострадалият
звъннал на съпругата си по мобилен телефон, за да пита къде са ключовете за
сушилня на междинен етаж, тъй като там приготвял кисело зеле. Бил вече
употребил алкохол, което обстоятелство св. А.а усетила по гласът му.
Отговорила му, че би трябвало да са на мястото, където стоят. Тъй като на
определеното място ги нямало, пострадалия се ядосал, отишъл да попита и
3
подсъдимата, но и тя му отговорила, че не знае къде са. Това още повече го
ядосало, тъй като бил обещал да занесе зеле на св. У.. А. започнал да блъска
силно вратите. Продължил да търси ключовете за помещението и ги намерил
около 15,55ч., след което телефонирал на св. У. да слезе пред блока след 15
мин., за да му даде зелето. Преди да излезе от домът си отново отишъл при
подсъдимата и й припомнил, че трябва да разговаря с дъщеря си да има
интимни контакти с него, иначе подсъдимата ще я замести. Заплашил също,
че ще хвърли от терасата жена си, а след това и сам ще скочи. Подсъдимата
била притеснена от чутото. Към 16.30 от работа се прибрала и св. Й. А.а. Св.
А.а видяла майка си, че е разстроена и плаче и разговаряла с нея и с внукът си
К.. Разбрала, че ключовете за сушилнята са били поводът за поредния
скандал. Скоро след това в домът си се прибрал и пострадалия А. А., който
бил видимо пиян. Св. А.а му се скарала, че пак е правил скандали, но той не
се извинил, а се прибрал в хола, която стая обитавал.
Около 17 часа, св. Й. А.а излязла за покупки за рождения си ден като
оставила входната врата отключена. Останала сама с внука си, подсъдимата
била силно притеснена. Тя била разстроена от случилото се, от приказките,
които пред нея казал пострадалия, агресията му я плашила, мислила си, че
този тормоз няма да свърши. Взела внезапно решение да премахне зет си,
който неспирно тормозел всички в къщи.
П.С. заключила входната врата с ключовете на зет си, върнала се и
видяла, че правнукът й е на компютъра със слушалки на ушите, затворила
вратата на стаята, в която той се намирал. Отишла до входната врата, до която
пострадалият държал бухалка, с дължина 67,5 см и диаметър на най- дебелата
част – 4,7см. Влязла в хола, където бил зет й с бухалката, уверила се, че спи и
му нанесла няколко резки удара с бухалката в главата – тилната и
слепоочната област. А. се събудил, надигнал се и с ръце се опитал да се
предпази, но бил замаян. Подсъдимата продължила да нанася удари с
бухалката по главата му, като някой от ударите попаднали и по ръцете му, с
които той се предпазвал. Всички удари били насочени в главата му, като само
няколко попаднали в областта на ръцете му и били не – по- малко от
шестнадесет удара. В резултат на нанесените удари на пострадалия била
причинена черепно-мозъчна травма, несъвместими с живота увреждания,
вследствие на което настъпила неговата смърт.
4
След това подсъдимата излязла от хола, измила бухалката, оставила я на
мястото й. Видяла, че в хола има голямо петно с кръв- изтрила го с парцали,
единият от които изгорила в печката, а другият оставила под леглото. По
невнимание с чехлите си оставила кървави следи по коридора и по пода на
хола. От притеснение разпиляла ролки тоалетна хартия в банята. Измила си
ръцете, преоблякла се и си легнала като се завила.
Малко след това се прибрала дъщеря й – св. А.а и видяла, че в банята е
разхвърляно. Попитала подсъдимата какво се е случило, а тя отговорила, че
не знае нищо. Спомнила си, че като излизала оставила отключено, а като се
прибрала входната врата била заключено. Отишла в хола при съпруга си и го
видяла да лежи в кръв, решила, че може да е паднал и да се ударил, тъй като
бил пиян. Подсъдимата дошла и казала, че нищо не знае. След това св. А.а
сигнализирала на тел. 112. При пристигане на полицията подсъдимата се
опитала да заблуди полицаите, като разказала история, че преди две седмици
идвали двама колеги на пострадалия и се скарали с него по повод бременна
жена.
Така изложената фактология се подкрепя от всички инкорпорирани по
делото писмени и гласни доказателства, по реда на чл. 372 ал.3 НПК, тъй като
производството е протекло по реда на чл. 370 т.1 от НПК, както и от
приобщените в съдебно заседание показания на св. К. С. и С. С. и приетите и
изслушани експертизи.
Възприетата фактология се подкрепя на първо място от свидетелските
показания.
Св. Й. А.а е дъщеря на подсъдимата и съпруга на пострадалия. От
показанията й се установява как е протичало през годините съвместното
съжителство с пострадалия А. А. и какви конкретно са били отношенията в
семейството. Апартаментът, в който живеели е съпружеска имуществена
общност, като от две години с тях живеел внукът й – К. С., през зимата при
тях живеела и майка й – подсъдимата С., тъй като не е добре здравословно-
имала операция на коляното и я боляло от студа, не била добре и със сърцето
– често излизала от ритъм. Свидетелката е посочила какво е разпределението
на ползване на стаите от всеки – холът се ползвал от съпругът й – там той си
държал вещите, както и хладилник и си готвел сам, тя ползвала кухнята, а
5
внукът й – К. ползвал спалнята, като през зимата, когато жилището обитавала
и подсъдимата – тя била в спалнята със своя правнук. Това разпределение е
повече от 10 години. Със съпруга си само съжителствали заедно като
съквартиранти. Пострадалият употребявал алкохол и като се напиел ставал
раздразнителен, заядлив, правел забележки. Повече от 10 години със съпруга
си свидетелката не е била интимна. Показанията на свидетелката досежно
датата 28.02.2018г. касаят периодите непосредствено преди и след
извършване на деянието. От тях се установява, че на този ден тя имала
рожден ден. Сутринта пострадалия се прибрал от работа и й подарил цвете да
рождения ден, след това легнал да спи, а тя излязла за работа. Свидетелката
заявява, че получила обаждане от съпруга си около 14-14.30 часа на същия
ден и по гласът му разбрала, че същият е вече пиян. Той я попитал къде са
ключовете за помещението, в което той правил кисело зеле- сушилня.
Свидетелката му отговорила, че трябва да е на мястото си и не е у нея. След
като се прибрала, тя видяла майка си, която започнала да плаче и й разказала,
че Атанас е пиян и тряскал следобед вратите, помолила дъщеря си да не го
закача, тъй като е пиян. Докато свидетелката била в кухнята, пострадалият си
дошъл и тя му направила забележка за следобедните скандали, но той излязъл
и си отишъл в стаята. А.а излязла да пазарува, без да заключи входната
вратата. Когато се върнала й направило впечатление, че е заключено.
Прибрала се – възприела, че в банята има ролки тоалетна хартия по земята.
Отишла да пита майка си какво е станало, но тя й отговорила, че не ги е
съборила тя. След това отишла при съпруга си и него да пита какво е станало.
Видяла, че лицето му е червено. Приближила се и установила, че това е кръв.
Помислила, че тъй като е пиян, може да е паднал и да се е ударил. Извикала
веднага майка си и внукът си. След което сигнализирала на 112. Едва след
това установила някой подробности в апартамента - че сякаш някой е бърсал
пода от кръв, видяла кръв и в банята и по пода в коридора. При пристигането
на полицията, майка й – подсъдимата С. първо казала, че я стяга сърцето, след
това започнала да оплаква, че къщата останала без мъж, а накрая изведнъж
съвсем спокойно започнала да разказва пред полицаите, че преди две седмици
идвали някакви колеги на зет й, че се били скарали за бременна жена, че
според тях била бременна от него и пр.
Изцяло в подкрепа на възприетата фактология и показанията на св. А.а
6
са и показанията на св. К. С. – внук на св. А.а и правнук на подсъдимата.
Същият е разпитан пред първия съд. От показанията му се установява, че
живее при баба си и дядо си. Отношенията в семейството били много
променливи, като зависели изцяло от това дали пострадалия е употребил
алкохол. Имало караници, викове, тряскане на врати. Дядо му се карал на
прабаба му за щяло и нещяло, когато бил пиян. Свидетелят заявява, че
прабаба му споделяла как се чувства при тези разправии, чувствала се
неудобно, мислела, че не е желана, не се чувствала добре. На
инкриминирания ден свидетелят не бил на училище. Според показанията му
през деня дядо му се карал с прабаба му в кухнята, тъй като търсел нещо и не
го намирал. Прабаба му му се оплакала, че пострадалият е ударил по врата и
по гърба. През деня отново имало караници, А. бил раздразнен, нервиран.
Самият К. стоял на компютъра през повечето време. Следобед дядо му го
помолил нещо да му помогне. Показанията на този свидетел от ДП са
инкорпорирани от съда и след прочитането им той ги е потвърдил изцяло. В
тях е заявил същите обстоятелства, но по- подробно е разказал за събитията
след прибиране на баба му, както и за това, че въпросния ден, дядо му на два
пъти се карал с прабаба му. Заявил е също, че видял прабаба си да плаче на
балкона. На ДП, свидетелят изрично е заявил, че прабаба му има страхове, че
дядо му ще ги пребие и дори убие. След като се прибрала чул баба му, той
чул, че тя се разправяла се с дядо му, след което излязла да пазарува.
Свидетелят усетил, че докато баба му била навън, прабаба му няколко пъти
влизала и излизала, но не й обърнал внимание. След като баба му си дошла,
чул, че тя първо нещо говорила с прабаба му, а след това започнала да го
вика. Той отишъл и видял дядо си, легнал на кушетка и баба му казала, че бил
умрял.
Св. П. С. е син на пострадалия. От показанията му, инкорпорирани по
реда на чл. 372 ал.3 от НПК се установява, че последните 15 години преди
деянието е живеел и работел в Испания. Там живеел и работел и брат му – С.
С.. Установява се, че майка му и баща му – св. А.а и пострадалия А. са женени
от 48г. Имали са проблеми, но не са се изоставили. Преди години започнали
да живеят в отделни стаи и си деляли разходите, за да избегнат проблемите.
От показанията му също се установява, че баща му се напивал- понякога
ставал заядлив, понякога лягал да спи.
7
Св. С. С. е другият син на пострадалия и св. А.а. Той е по- големият от
двамата братя. Разпитан е пред първостепенния съд. От показанията му, се
установява, че също от 15 години живее в Испания. Неговият син- К. С.
живеел през последните две години при баба си и дядо си в гр. Русе, за да
завърши образованието си. Показанията на свидетеля са изключително
показателни за това как е преминал живота му в семейството му, докато
напусне домът си - в непрекъснат физически и психически тормоз. Още като
били с брат си деца – баща му/ пострадалия А./ непрекъснато биел майка му,
имало непрекъснати скандали. Връщал се пиян през нощите – будел ги,
строявал ги и започвал да им крещи колко са прости и да ги обижда. Целият
му живот като дете е преминал под сянката на този физически и психически
тормоз и на страха. Свидетелят заявява, че баща му вода не е близвал, че
харчил парите само за пиене, че самият той едва се въздържал да не посегне
на баща си. Свидетелят съвсем искрено заявява, че е бил в чужбина като е
разбрал, че баща му е убит и много се уплашил това да не е сторено от сина
му, тъй като непрекъснатия тормоз трудно се издържал. Според този свидетел
баба му – подсъдимата е била в непрекъснат страх, тъй като баща му много
пъти е казвал, че ще ги изхвърли, че ще ги утрепе, ще запали апартамента.
Св. С. С. заявява, че независимо, че бил в Испания почти ежедневно
поддържал контакт със своя син- К., който негодувал, че има непрекъснат
психически тормоз и скандали в дома.
Показанията на св. С. П. и П. П., според въззивния съд следва да бъдат
изключени от доказателствената съвкупност, тъй като те пресъздават
установеното от тях по време на воденето на беседа с подсъдимата, преди да
й бъде повдигнато обвинение. В този смисъл те са източник на информация,
споделена с подсъдимата преди да й е било повдигнато обвинение и преди да
е имала качеството на обвиняема по ДП и представляват заобикаляне на
разпоредбата на чл. 105, ал.2 от НПК, която не допуска доказателствени
средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда,
предвидени в закона.
Св. П. У. е работил с пострадалия А.. От показанията му се установява,
че двамата били добри познати и си правели взаимни услуги. От А. знаел, че
живее със съпругата си в „мирно съвместно съжителство”. Установява се
също, че пострадалият обичал да си пийва. На 28.02.2018г. се били разбрали
8
А. да му даде кисело зеле. Тъй като уговорката била за 14 часа, към 14.40 ч. У.
му се обадил да пита какво става. От разговора разбрал, че пострадалият не
може да намери ключовете за помещението, където стояло зелето, разбрал
също, че е много ядосан. А. му се обадил впоследствие в 15,55ч. и го
уведомил, че след 15 мин. ще бъде пред тях. Дошъл и донесъл зелето към
16,10ч. Този свидетел също дава показания, че от пострадалия знае, че през
зимата тъща му живеела при тях, както и че при тях живеел и внукът му.
Показанията на св. Е. Е. имат значение дотолкова доколкото служат да
проверка и потвърждават показанията на св. Й. А.а, досежно пазаруването на
28.02.2018г. около 17 часа, тъй като тя е работи в заведение „Скара – бира”,
от която св. А.а е пазарувала за вечерта на рождения си ден.
Показания св. С. К. е отказал да депозира предвид качеството си – син
на подсъдимата С..
Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя и от
приобщените писмени доказателства протокола за оглед на
местопроизшествие, извършен на 28.02.2018г. в който е отразено
извършеното процесуално-следствено действие по огледа на
местопроизшествието и фотоалбума към него. С този протокол били иззети
дрехи на подсъдимата и пострадалия и нейните чехли, както и неизгореният
парцал, с кръв. В последствие с протокол за изземване допълнително е иззето
елечето на подсъдимата и клин – на 01.03.2018г. Оглед на
местопроизшествието е извършен и на 02.03.2018г.
От изготвената на ДП и приета от съда съдебно-медицинска експертиза
на труп се установява, че при огледа и изследването на трупа на пострадалия
е установено: Тежка черепно- мозъчна травма - многофрагментарно счупване
на черепния покрив и черепната основа, разкъсвания на твърдата мозъчна
обвивка, субараноидален кръвоизлив, счупване на носни кости, шестнадесет
разкъсно- контузни рани по лицето и главата, кръвонасядания по лицето,
дясна ушна мида, повърхностни наранявания на горна устна, разкъсно-
контузна рана на долна устна, кръвонасядания на дясна лакетна става, двете
предмишници и лява гривнена става и двете ръце, забелване на епидермиса на
четвърти пръст на лява ръка, счупване на четвърта предкиткова кост на дясна
ръка, разкъсно-контузна рана на втори пръст на лява ръка. Установено е
9
наличие на алкохол в кръвта на пострадалия 1, 92 промила. Също гълтане на
кръв, аспирация на кръв, мастна емболия в белите дробове, оток на белите
дробове и на мозъка. Експертът е приел, че причината за настъпване на
смъртта е тежката черепно-мозъчна травма, довела до несъвместими с живота
увреждания на централната нервна система на фона на средна степен на
алкохолно опиване.
Според вещото лице тези увреждания са резултат от удари с твърд тъп
предмет, нанесени със сила достатъчна да предизвика счупване на черепа.
Може да се направи извод, че уврежданията в тилната и слепоочните области
са получени преди уврежданията по челната област на главата и лицето. Част
от уврежданията са определени като защитни- тези по горните крайници.
Според вещото лице пострадалия е изпитвал болки до изпадане в
безсъзнателно състояние, които обаче значително са притъпени от
алкохолното му опиване. Смъртта е настъпила в рамките на минути след
получаване на първите увреждания. Като уврежданията отговарят да са
получени с представената за изследване дървена бухалка. На този въпрос е
обърнато особено внимание при разпита на експерта в съдебно заседание. Той
е потвърдил заключението си, като е посочил, че болките настъпват малко
след уврежданията, както и че са били притъпени от алкохолното опиянение
и че смъртта е настъпила сравнително бързо след първите увреждания.
Че съдържанието на алкохол в кръвта на пострадалия възлиза на 1,92
промила се установява и от протокола за химическа експертиза под № 121.
От извършеното на 01.03.2018г. освидетелстване на подсъдимата се
установява, че са констатирани наранявания по ръцете й, кръвонасядания по
дясна предмишница, на дясна гривнена става, кръвонасядане по дясна гръбна
повърхност на дясната предкитка, кръвонасядане на дланната повърхност на
основната фаланга на четвърти пръст. Тези увреждания според вещите лица
са в резултат на действието на твърди, тъпи предмети и по давност могат да
са получени на 28.02.2018г. Тези увреждания по тялото на подсъдимата са
били отразени и в изготвената колективна СМЕ. В допълнение тази
експертиза се е произнесла, че установеното телосложение и физическо
състояние на П.М. не изключват възможността същата да може да нанася
множество удари с дървена бухалка, които да доведат до получаване на
10
травматичните увреждания на А. А..
На същата дата – 01.03.2018г. е извършено освидетелстване и на св. Й.
А.а и на К. С., като не са по тях не са установени специфични наранявания.
От подсъдимата са иззети с нарочен протокол от 02.03.2018г. образци за
сравнително изследване – обтривки от устната кухина, косми от главата и
нокти от двете ръце и периферна кръв.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства се установява, че по изследваните обекти- хавлиена кърпа,
чифт сини чехли и обтривки се установява наличието на човешка кръв, която
е определена като В кръвна група. Кръвната група на пострадалия А. А. е
определена като В кръвна група и неговата кръв и тази, открита по
посочените обекти си съответстват. Установена е идентичност в
морфологичните белези между изследваните косми, всички отпаднали чрез
сила и космите от главата на А..
В хода на ДП е назначена и изготвена и ДНК експертиза, приета от съда
под № 19/ДНК 92. От заключението на същата се установява, че кръвта
установена върху дървената бухалка и пижамата на пострадалия напълно
съвпада с ДНК профила на А. А. и произхожда от него. По ноктените изрезки
от двете ръце на подсъдимата е открита смес от клетъчен материал – по-
голяма част съвпадат с алелите от локуса на ДНК профила на П.С., а по
отношение на останалите алели, те съвпадат с алелите от съответните локуси
на А. А..
По делото е изготвена и съдебнопсихиатрична и психологическа
експертиза, която е изследвала личността на подсъдимата С.. От същата се
установява, че подсъдимата не е настанявана и лекувана в психиатрични
лечебни заведения. Към датата на деянието, а и към момента на изследване
същата не е била с нарушени годности и е могла да възприема свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. П.С. с оглед на
психичното си и интелектуално състояние може правилно да възприема
реалността и да я възпроизвежда достоверно ако желае. Не е открита
склонност към фантазиране и излагане на факти, които не са се случили в
действителността.
11
Вещите лица по тази експертиза изрично са изследвали възможността
подсъдимата да е действала в състояние на афект. Отхвърлили са тази
възможност поради отсъствието на микробиологични признаци, които да
покриват клиничните изисквания за наличието на физиологичен афект,
предизвикан от пострадалия А. А.. Последното обстоятелство изрично са
изложили и при разпита си в съдебно заседание, проведено на 16.09.2020г.
като категорично са отхвърлили нарушение на годностите на подсъдимата,
физиологичен или патологичен афект. Посочили са, че ситуацията е
възприета от подсъдимата като кризисна, от която е следвало да излезе по
някакъв начин, а тя има ограничени възможности да се справя в ситуации на
затруднение.
По ДП има изготвена и втора съдебно психиатрично – психологическа
експертиза с допълнително зададени въпроси по отношение личността на
подсъдимата П.С.. От заключението й се установява, че механизмът на
извършване на деянието е свързан с дълго кумулирана агресия у П.С.,
породена от пострадалия А.. Дълъг период от време близките на подсъдимата
са били обект на емоционално и физическо малтретиране от страна на
пострадалия, както и самата С.. В деня на инкриминираното деяние, С. е
видяла реална опасност за живота на дъщеря си и това е довело до кризисна
ситуация, изходът от която според С. е бил физическото отстраняване на
агресора. Именно дълго кумулирания гняв и страх от поведението на
пострадалия, са предизвикали крейно агресивно отреагиране от нейна страна.
Провокацията при инцидента е заплахата от пострадалия, че ще убие нейната
дъщеря.
Изложената и възприета от съда фактология се подкрепя и от
обясненията на подсъдимата П.С.. Те следва да бъдат разгледани в тяхната
двуяка природа – и като доказателствено средство и като средство за защита.
Нейните обяснения, депозирани на ДП на 02 и 08.03.2018г. са инкорпорирани
от съда. След прочитането им тя ги е потвърдила. От показанията, депозирани
на 02.03.2018г. се установява значителна част от възприетата фактология, че
през лятото С. живеела сама в с. Нисово, но през зимата отива в гр. Русе при
дъщеря си, тъй като не може да се оправя сама на село. Подсъдимата
разяснява, че освен, че пиел зет и ходел и много по жени и поради това
живеели в отделни стаи и нямали никакви отношения. Като се напиел посягал
12
и на нея. На 28.02.12018г. дъщеря й имала рожден ден. Атанас бил ядосан,
тъй като не можел да намери ключа на помещението, в което правел кисело
зеле. Започнал да й говори да убеди дъщеря си да легне при него и казал, че
ако не я убеди тя ще трябва да я замести. Подсъдимата му отговорила, че
няма да отиде при него и ще каже на дъщеря си за тези приказки. На тази
реплика пострадалият и казал „Ти само й кажи” и я ударил по гърба.
Подсъдимата се разплакала, отишла при правнука си и му казала, че дядо му
я е ударил. След като дъщеря й си дошла около 17 часа попитала къде е
съпруга й и подсъдимата й казала, че бил излязъл. Разплакала се пред дъщеря
си, а К. казал на баба си, че през деня дядо му и прабаба му, са се карали.
Дъщеря й излязла да пазарува. Подсъдимата видяла, че правнукът й е на
компютъра със слушалки и й дошло на ум да убие зет си. Знаела, че до
вратата има едно дърво, което е на пострадалия, взела го, влязла в стаята на
зет си, ударила го два пъти, той се надигнал и вдигнал ръцете да се защити,
тогава тя го ударила по ръцете. И продължила да го удря, но не помни как.
След това измила дървото и го оставила където си било. След това взела
парцал и забърсала кръвта, тръгнала си към стаята, видяла, че има накапана
кръв, избърсала се тук там от кръвта, събула чехлите си и ги оставила под
леглото. Бързала да си легне преди да се върне дъщеря й. Същото изложение
подсъдимата е направила в своите обяснения и пред първостепенния съд.
Поради изложеното въззивният съд възприема обясненията на подсъдимата С.
пред съда, както и депозираните на ДП на 02.03.2018г. и ги кредитира с
доверие, тъй като са непосредствени, точни и ясни, в тях не се открива
заинтересованост и те са изцяло съответни на останалите събрани по делото
доказателства.
Обясненията на подсъдимата, депозирани на ДП на 08.02.3.2018г.,
според които тя била изнасилена от зет си седмица и нещо- десетина дни
преди деянието не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
остават изолирани от останалия доказателствена материал. Не се подкрепят
на първо място от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза по
отношение на П.С.. От така изготвената експертиза е видно, че са установени
кръвонасядания по дясна китка и на ляво бедро, но същите са с давност, по-
малка от датата на заявеното от нея събитие. При изследването тази
експертиза е установила ципа на раждала жена, карункул на уретера и
13
кръвонасядания в областта на отверстието на уретера. Анус и перианална
област – без видими следи от травматични увреждания. Установените
кръвонасядания по отверстието на уретера обаче не отговарят да са с
травматичен характер и да са получени при инцидент с давност – съобщеното
от подсъдимата/10-14дни/. Те отговарят да са свързани с установения
доброкачествен тумор на урутера- карункул.
За осъществено от зет й изнасилване пред първия съд подсъдимата не е
изложила никакви обяснения. Не са инкорпорирани никакви други
доказателства. Ето защо въззивният съд не кредитира с доверие обясненията
на подсъдимата, депозирани на ДП на 08.03.2018г. и приобщени от първия
съд чрез прочитането им, като приема, че те представляват средство за
защита.
Приетата фактология се установява още от писмените доказателства –
справка от МТел относно разговорите на св. Й. А.а, от която е видно, че
следобедните часове на 28.02.2018г.е имала входящо повикване от А. А./л. 38
, т. 2 ДП/, приложените удостоверения за смърт и наследници и др. писмени
доказателства.
По правната квалификация
От съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, от които се извежда приетата по-горе фактическа обстановка,
решаващият съд е достигнал до извода, че подсъдимата е осъществила както
от обективна така и от субективна страна съставът на чл. 115 от НК.
Безспорно вследствие на нанесените от подсъдимата удари с дървена
бухалка на пострадалия е настъпила и неговата смърт. Налице е пряка
причинна връзка между нанесените удари и настъпилата смърт на
пострадалия А.. От заключението на съдебномедицинската експертиза на
трупа на пострадалия е видно, че смъртта му е настъпила в рамките на минути
след първите нанесени удари, а наличието на концентрация на алкохол в
кръвта му от 1,92 промила, е довело до увеличаване прага му на болка и
14
притъпяване на болките.
П.С. не е била лишена от годност да съзнава, че главата е жизненоважна
част от човешкото тяло и нанасянето на удари в нея може да доведе до
смъртен резултат. Силата и интензитетът на ударите, които са нанасяни са
били достатъчни, а използваната за нанасяне на тези удари – дървена
бухалка – годна да причини тежки наранявания – именно те са довели до
тежка, несъвместима с живота черепно- мозъчна травма, която е и причина за
смъртта на А..
Изцяло в тази насока е и съдебно-психиатричната експертиза. Според
заключението й подсъдимата не е била с нарушени годности и към момента
на инкриминираното деяние е разбирала свойството и значението на
извършеното и е могла да ръководи постъпките си. На базата на тези
обстоятелства правилна е преценката на решаващия съд и относно
субективната страна на деянието, а именно че същото е извършено при форма
на вина пряк умисъл. В съзнанието на дееца всички елементи са били налице
– и че нанася удари в главата на зет си, и че ударите са нанасяни със средство
– дървена бухалка, годно да причини смърт, и представи за насочеността и
силата на нанасяните удари.
Отделно от това изготвената съдебна психолого - психиатрична
експертиза изрично е изследвала наличието или липсата на физиологичен
афект у подсъдимата С. към момента на извършване на деянието. С
категоричност не е открила микробиологичните признаци, които да покриват
клиничните изисквания в подкрепа хипотезата на физиологичен афект,
поради което е отхвърлила наличието на такъв.
Поради всичко изложено до тук, както правилно е отбелязал и
първостепенния съд, деянието не може да бъде квалифицирано като такова по
чл. 118 от НК. Искането на защитата в тази насока е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
Що се касае до квалификацията на деянието по чл. 116 ал.1 т.6 пр. 2 и 3
от НК, така както е повдигнато обвинението, първият съд е изложил своите
мотиви, поради които намира, че тази квалификация не е налице. Повече
аргументи въззивният съд не намира за необходимо да излага, предвид
15
липсата на надлежен въззивен протест по чл. 336 ал.2 от НПК и забраната за
влошаване положението на подсъдимия.
По наказанието
За деянието по чл. 115 от НК, извършено от подсъдимата П.С.,
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода в диапазона 10-
20години.
Първостепенният съд е наложил наказание от пет години лишаване от
свобода, като е приел, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, както и изключително такава и е приложил разпоредбата на
чл. 55 от НК.
Степента на обществената опасност на деянието е висока, защото е
посегнато на най- важното благо- човешкия живот. В рамките на
обществената опасност на деянията от този тип, настоящото разкрива много
по- ниска степен на обществена опасност, най- вече поради мотивите и
подбудите за извършването му – чувстваната от подсъдимата заплаха за нея и
близките й, вследствие на тормоза от пострадалия, съпътствал целия живот на
дъщеря й.
Степента на обществена опасност на подсъдимата е ниска. Същата е без
всякакви данни за криминални прояви.
Отегчаващи вината обстоятелства първият съд не е отчел. Такива не
открива и настоящият въззивен състав.
Като смекчаващи вината обстоятелства окръжният съд е обсъдил
следните обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимата, нейната
възраст, която към настоящият момент е вече 92г. /близо 93г./, направените
още на ДП самопризнания, потвърдени и пред съда, проявената критичност,
употребата на алкохол от пострадалия и употребената от пострадалия агресия
през дълъг период предшестващ деянието. При така възприетите смекчаващи
вината обстоятелства, решаващият съд ги е намерил за многобройни, а
16
последното и за изключително.
Въззивният съд се съгласява изцяло с правния извод на първия съд за
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Освен
изложените от окръжния съд, според настоящият състав следва да се отчетат
още: обстоятелството, че цял живот подсъдимата е работила и с честен труд е
отгледала децата си, грижила се е и за внуците и е следвало на тази възраст
вече да живее спокойно старините си, да се полагат грижи и дължимото
уважение към нея, вместо което същата е била обект на непрекъснатите
скандали, обиди, намеци от страна на пострадалия, живеела е в стрес и
напрежение, породени от неговото поведение и непрекъснатите алкохолни
скандал. Следва да се отчете и изложеното в съдебната психолого –
психиатрична експертиза, че подсъдимата е изпитвала чувства на страх и гняв
затова към подсъдимия, че близките й дълго време са били обект на
емоционалнен и физически тормоз от страна на пострадалия, които чувства са
причина за провокирали нейното агресивно поведение.
Освен това въззивният съд намира, че по делото има не едно, а две
изключителни смекчаващи вината обстоятелства – съгласява се с
възприетото от първия съд – дългия период на употреба на алкохол и
проявяване на агресия спрямо близките си, преди осъществяване на деянието,
но намира, че следва като изключително смекчаващо вината обстоятелство да
се отчете и възрастта на подсъдимата – същата е на навършени 92 години към
настоящият момент – към края на един живот, изживян с честен труд и при
спазване на всички норми и правила на поведение.
Ето защо макар да е направил законосъобразен извод за необходимостта
от приложението на чл. 55 от НК, окръжният съд не е стигнал до края при
обсъждането на всички обстоятелства, имащи значение за обема от
наказателна отговорност, която подсъдимата следва да понесе. При така
изложеното, въззивният съд намира, че наказанието следва да бъде още
редуцирано. Наказание от три години лишаване от свобода ще изиграе своето
значение спрямо личността на подсъдимата, още повече, че както вече бе
отбелязано същата е изживяла живота си при спазването на всички правила и
норми. С оглед изложеното присъдата следва да бъде изменена като
наложеното наказание следва да бъде намалено от пет на три години
17
лишаване от свобода.
При този размер на наложеното наказание следва да бъде обсъдена
възможността за приложението на чл. 66 от НК. Предпоставките, визирани в
тази разпоредба са налице. Отделно от това, въззивният съд намира, че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не е необходимо изолирането
й от обществото. Това е така, тъй като както многократно бе посочено, на
тази преклонна възраст тя е изживяла своя живот при спазването на всички
норми и правила. С честен труд е отгледала децата си и се е грижила за
внуците. Осъзнава напълно това, което е извършила. Така протеклия съдебен
процес до този момент на нейната възраст вече е постигнал поправителния
ефект спрямо нея.
Ето защо въззивният съд намира, че следва да бъде приложен института
на условното осъждане, като така наложеното на подсъдимата С. наказание
бъде отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
В смисъла на изложеното жалбата на подсъдимата и нейния защитник
в частта, с която се претендира явна несправедливост на наложеното
наказание и приложението на института на условното осъждане се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Законосъобразно е произнасянето на съда по веществените
доказателства и разноските по делото.
При служебната проверка по реда на чл. 314 от НПК, съдът не
констатира други нарушения, които да предпоставят отмяната или
изменението на постановената присъда.
Предвид изложеното по- горе, настоящият състав намира, че жалба е
частично основателна и присъдата следва да бъде изменена като бъде намален
размера на наложеното наказание и бъде приложен института на условното
осъждане.
Воден от горното и на основание чл. 337 ал.1 т.1 от НПК, Апелативният
съд:
18
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260002/16.09.2020г., постановена по НОХД
317/2020г. по описа на Русенски окръжен съд, като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на П. М. С. наказание от пет на
три години лишаване от свобода.
ПРИЛАГА разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, като отлага
изпълнението на определеното наказание три години лишаване от свобода за
срок от пет години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част .
Решението може да се обжалва и протестира пред Върховен касационен
съд в петнадесетдневен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19