Решение по дело №895/2016 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 383
Дата: 6 юли 2016 г. (в сила от 8 ноември 2016 г.)
Съдия: Красимир Стефанов Комсалов
Дело: 20165220200895
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2016 г.

Съдържание на акта

 

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

гр.ПАЗАРДЖИК 06.07.2016г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД наказателна колегия в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                          

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОМСАЛОВ

 

 

 

при секретаря:В.А. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД 895  по описа за 2016г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

          Производството е по чл.59 и след. от ЗАНН.

С наказателно постановление № *********  от 09.07.2015г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик на „*** 1“ ЕООД, ЕИК : ****, гр.Пазарджик, ул.“Златица“ № ***, представлявано от И.И.С., ЕГН: ********** в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл.414 ал.1 от КТ във връзка с чл.402 ал.2  от КТ .

 

          Срещу наказателното постановление е подадена жалба от *** 1“ ЕООД, ЕИК : ****, гр.Пазарджик, в която се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление и се моли да бъде отменено.  

            В съдебно заседание за жалбоподателят и процесуалния представител не се явяват, като по делото е постъпила молба, с която се представят доказателства.

Ответникът по жалбата Дирекция „ИТ” гр.Пазарджик чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на постановлението.  Представя писмени бележки.

  Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

 

 

 

 

 

По допустимостта на жалбата съдът счита ,че същата е допустима, тъй като в случая неправилно е приложена разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Според трайната съдебна практика, за да се приложи чл.58 ал.2 от НПК и да се счита НП за връчено  е необходимо наличието на две условия, а именно ненамиране на адреса и нов адрес неизвестен. Хипотеза за нов или неизвестен адрес в случая няма. Още по малко АНО представя данни за нов или неизвестен адрес.  Ето защо в случая съдът счита, че по отношение на обжалваното наказателно постановление не е налице хипотезата на чл.58 ал.2 от ЗАНН и същото не е влязло в законна сила, поради което жалбата се явява подадена в срок и е процесуално допустима.

 

По основателността на жалбата съдът счита, че жалбата е основателна .

 Адм.наказателното производство е образувано по АУАН съставен от св.В.Д. на длъжност ст.инспектор в Дирекция „ИТ“ Пазарджик на жалб.“*** 1“ ЕООД гр.Пазарджик. В акта било отразено, че на жалб.“*** 1“ ЕООД гр.Пазарджик в качеството му на работодател е връчена призовка с изходащ № 034117/23.03.2015г., като същата е поставена на таблото и обявена по интернет страницата на ИА ГИТ, с която от дружеството са изискани документи, необходими за извършване на контрол по спазване на трудовото законодателство, а именно : трудови досиета на работниците, включително трудови договори, заповеди за прекратяване, справки за регистрация в ТД на НАП и др., разплащателни ведомости за работни заплати за периода месец декември 2014г. – месец март 2015г., инструктажни книги, инструкции за безопасна работа, заповеди за инструктажи, протоколи от измервания факторите на работната среда, Правилник за вътрешния трудов ред, Правила за формиране на работната заплата, Печат на фирмата. На посочената в призовката дата 02.04.2014г. и до момента на съставяне на АУАН представител на работодателят не се е явил в Дирекция „ИТ“ Пазарджик, за да представи исканите документи, като по този начин от страна на фирмата – работодател не е оказано съдействие на контролен орган при изпълнение на неговите функции.

Възоснова на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел, че жалбоподателят е осъществил състава на адм.нарушение по чл.414 ал.1 от КТ във връзка с чл.402 ал.2 от КТ и на основание посочения тест от закона му наложил имуществена санкция в размер на 2 500 лв.  

           По делото е разпитана като свидетел В.Д., която в показанията си потвърждава описаната фактическа обстановка в АУАН.            

           По делото е прието като доказателство Писмо от Община Пазарджик, с което се изпраща на съда заверено копие от действащия план за регулация за имотите намиращи се на ул.“Златица“ № 1 и № 3 в кв.22а по плана на гр.Пазарджик. Урегулираният поземлен имот намиращ се ул.“Златица“ № 1 е с отреждане „За административни услуги“, а този намиращ се ул.“Златица“ № *** с отреждане „Котелно“.  

           По делото е прието писмо от ТД на НАП, от което е видно, че в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик няма регистрирани трудови договори с „*** 1“ ЕООД гр.Пазарджик.

           По делото е приета справка от НБД, от която се установява, че управителят на дружеството – жалбоподател има постоянен и настоящ адрес ***.

           По делото са приети като писмени доказателства Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, копие от нотариален акт № 18, том ІІ, рег.№ 2207, н.д.№ 195/2007г., от които се установява, че на ул.“Златица“ № *** в гр.Пазарджик има жилищна сграда.             

            Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на св.В.Д. и писмените доказателства по делото.

 

            При тези данни от правна страна съдът счита, че жалбоподателят не е осъществил състава на адм.нарушение по чл.414 ал.1 от КТ във връзка с чл.402 ал.2 от КТ по следните съображения :

 

             По делото е установено, че св.В.Д. е посетила адрес ***,  където е констатирала, че има производствена сграда, която била заключена, поради което св.Д. и колегата и немогли да осъществят контакт с  представител на жалбоподателят. Св.Д. установява, че не е посещавала жилищна сграда, а производствена такава.

             По делото е установено също така ,че според действащия регулационен план на гр.Пазарджик за адреса на ул.“Златица“ № *** е било отредено „Котелно“, а имота на ул.“Златица“ № ** е бил отреден за „За административни услуги“. Видно от справката от НБД, е че управителят И.С. живее на адрес ***. От представените нотариален акт и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж се установява, че жалб.С. живее в жилищна сграда.

             Следователно по делото се установява ,че проверяващите са посетили адреса на ул.“Златица“ № 1, на който има цех- производствена сграда, а не жилищната сграда, в която живее жалб.С. *** и където е можело да бъде открит от проверяващите.

              При тези данни съдът счита, че неправилно АНО е приел, че жалбоподателят не е оказал съдействие на контролните органи, тъй като в случая не са били налице предпоставките за поставяне на призовката за изискване на документи на таблото и по интернет, тъй като жалбоподателят не е търсен на съответния адрес, на който живее. Видно от събраните доказателства, е че производствената сграда, която е била посетена от контролните органи е на ул.“Златица“ № ***, а жилищната сграда, която не е била посетена от контролните органи е на ул.“Златица“ № ***.

 

  На второ място, съдът намира, че е допусната непълнота при посочване на нарушената законова разпоредба, като по този начин е нарушен процесуалния закон, а именно  чл. 42 т. 5 и чл.57 ал. 1 т. 6 ЗАНН.

 И актосъставителят, и наказващият орган са квалифицирали нарушението като такова по чл. 402 ал. 2 КТ без да направят обвръзка съответно с чл. 402 ал.1 т.2 от КТ. В конкретния случай когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл. 6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.

Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право.

Разпоредбата на чл.402 от КТ е обща и се отнася общо до случаите на неоказване на съдействие, като в нея не са посочени конкретните задължения на  субекта на адм.наказателна отговорност.

     По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление  е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а жалбата на „**** 1“ ЕООД гр.Пазарджик уважена, като основателна .

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

         

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № *********  от  09.07.2015г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „*** 1“ ЕООД,  ЕИК : ****, гр.Пазарджик, ул.“Златица“ № 3, представлявано от И.И.С., ЕГН: ********** в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл.414 ал.1 от КТ във връзка с чл.402 ал.2  от КТ .

 

          Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия административен съд.

 

                                                                  

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: