Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.04.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14369
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14369/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.”
ЕАД *** срещу решение №20242361 от 03.11.2020 г постановено
по гр.д.№11079/20
г на СРС , 70 състав
, в частта , с която
са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се
признае за установено , че Д.М.С.-К. ЕГН ********** от гр.София му дължи сумата
от 1847,45 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г за ап.№48 в
гр.София ж.к.********вх.В ведно със законната лихва от 06.12.2019 г до
заплащане на главницата ; сумата от 276,88 лева лихви за забава за периода 15.09.2017 г – 27.11.2019
г ; сумата от 43,81 лева за дялово разпределение за периода 11.2016 г.
до 04.2019 г и сумата от 7,47 лева лихви за забава върху сумата за
дялово разпределение за периода 31.12.2016 г – 27.11.2019 г , за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.12.2019 г по
ч.гр.д.№76090/19 г на СРС , 70 състав .
Въззивникът “Т.С.” ЕАД излага доводи за неправилност на
решението на СРС , тъй като ответникът е собственик на ½ идеална част от
имота и потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗС . Това е доказано с искане
за вписване на възбрана върху ½ идеална част от имота като СРС не е дал
на ищеца изрични указания , че не сочи доказателства за собственост на С. .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор ,
в който оспорва въззивната жалба . Искането за вписване на възбрана не доказва
, че С. е била собственик на имота за процесния период . Доказателствените
искания на въззивника са преклудирани .
Третото
лице “Н.” ЕАД *** не взема
становище по въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 04.11.2020
г и е обжалвано в срок на 17.11.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в
случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че по делото не е доказано ответникът
да е собственик на ½ идеална част процесния имот респ.че е потребител на
топлинна енергия за този имот . Искането за вписване на възбрана от ЧСИ М.Б.не
доказва при условията на пълно доказване , че ответницата е съсобственик и
потребител на топлинна енергия .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се
споделят напълно и от настоящия съд . Съгласно чл.153 ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия са
битови нужди е собственика на имота или притежателя на вещно право на ползване
върху него . В случая ищецът е представил единствено нотариален акт , според
който процесният имот е придобит от М.Д.С. , както и искане за вписване на
възбрана върху ½ идеална част от имота от ЧСИ М.Б., като според искането
ответницата е собственик на тази идеална част .
Правилно е посоченото във въззивната
жалба , че искането за вписване на възбрана може да бъде САМО ИНДИЦИЯ ,
че ответницата е съсобственик на имота . Искането не е документ за собственост
, нито в съдържанието му е възпроизведено основание/документ , въз основа на
които да се направи категоричен извод за собственост на ответницата .
Действително , в отговора на въззивната жалба се признава , че ответницата е
дъщеря на М.Д.С. . Налице е вероятност С. да е съсобственик в имота ,
защото ако към 21.12.1978 г С. е бил в брак и е налице част от имота придобита
в СИО /заплатената на вноски част , извън обезщетението за отчужден имот/. Ако
майката на С. е била съпруга на М.С. и към настоящия момент е починала , то
евентуално С. би придобила чрез наследяване по закон част от прекратената СИО ,
която ще е доста по-малка от ½ . Това обаче са само хипотетични
възможности като ищецът не е ангажирал никакви относими доказателства за цяла
поредица от юридически факти .
Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба , че докладът на СРС е непълен . На стр.71 от делото пред СРС
се намира стр.5 от доклада на СРС , в която изрично е указано на ищеца , че е в
негова доказателствена тежест да установи , че ответницата е потребител на
топлинна енергия . Не е нарушен чл.146 ал.2 ГПК , защото първоинстанционният
съд не е длъжен и не трябва да указва на ищеца , че представените от него
доказателства за собственост са непълни и/или недостатъчни .
Пред въззивния съд не са налице
предпоставки по чл.266 ал.2,3 ГПК за допускане на доказателствените искания на
въззивника. Последният е допуснал грешки в защитата си пред първата инстанция
като не е ангажирал относими и допустими доказателства , че ответницата е
потребител на топлинна енергия за процесния имот . Като е отхвърлил исковете в
обжалваната част СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да
бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските
на въззиваемата страна – 200 лева адвокатско възнаграждение .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20242361 от 03.11.2020 г постановено
по гр.д.№11079/20
г на СРС , 70 състав
, в частта , с която са отхвърлени исковете на “Т.С.”
ЕАД *** с
правно основание чл.422 ГПК
във вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Д.М.С.-К. ЕГН ********** от гр.София му
дължи сумата от 1847,45 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г за
ап.№48 в гр.София ж.к.********вх.* ведно със законната лихва от 06.12.2019 г до
заплащане на главницата ; сумата от 276,88 лева лихви за забава за периода 15.09.2017 г –
27.11.2019 г ; сумата от 43,81 лева за дялово разпределение за периода
11.2016 г. до 04.2019 г и сумата от 7,47 лева лихви за забава върху
сумата за дялово разпределение за периода 31.12.2016 г – 27.11.2019 г , за
които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
17.12.2019 г по ч.гр.д.№76090/19 г на СРС , 70 състав .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на Д.М.С.-К. ЕГН ********** от гр.София сумата от 200
лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието
на “Н.” ЕАД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.”
ЕАД *** .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.