№ 1588
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110201953 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С електронен фиш Серия К № 5348586/2021 г., издаден от СДВР, на В. Д.
Т. в качеството му на представител на адвокатско дружество „Т. и партньори“
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в това, че на 21.09.2021 г., в 12.00 часа, в гр. София, по бул. „Александър
Малинов“ с посока на движение от ул. „Д-р Атанас Москов“ към
Околовръстен път срещу бл. № 491 при ограничение на скоростта от 50 км/ч
за населено място, е управлявал л.а. марка „БМВ“, модел „Х5М50Д“ с рег. №
********* със скорост на движение от 87 км/ч, като нарушението е заснето с
автоматизирано техническо средство „TFR1-M” № 619.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице В. Д. Т., с която се иска неговата отмяна поради
незаконосъобразността му. Твърди се, че неправилно е издаден електронен
фиш за констатираното нарушение, доколкото последното е установено
посредством мобилно АТСС. Оспорва се техническата изправност на АТСС,
заснело извършеното нарушение. Релевирани са доводи за допуснати
процесуални нарушения при издаване на електронния фиш, а именно
1
непосочване в последния на възможността за подаване на възражение по чл.
189, ал. 6 ЗДвП и пред кой орган може да се обжалва, както и неприлагането
на снимков материал към връчения на нарушителя електронен фиш. Твърди
се, че по делото не са приложени доказателства, нарушението да е извършено
повторно, поради което незаконосъобразно е приложена разпоредбата на чл.
182, ал. 4 ЗДвП. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
Жалбоподателят и неговият процесуален представител не се явяват по
делото.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител, като в
представени писмени бележки са изложени съображения относно
законосъобразността на обжалвания електронен фиш. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
обжалвания електронен фиш, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 21.09.2021 г. адвокатско дружество „Т. и партньори“ било вписано в
ОПП-СДВР като лизингополучател и ползвател на л.а. „БМВ Х5 М 50Д“ с
рег. № *********.
На 21.09.2021 г., в 12.00 часа, неустановено лице управлявало
горепосочения лек автомобил в гр. София, по бул. „Александър Малинов“ с
посока на движение от ул. „Д-р Атанас Москов“ към Околовръстен път, като
срещу бл. 491 се движил със скорост от 87 км/ч. В посочения пътен участък
не бил поставен пътен знак „В26“ за въвеждане на различна от посочената в
чл. 21, ал. 1 ЗДвП максимална скорост на движение, като ограничението на
скоростта в населено място била 50 км/ч.
2
Това обстоятелство било установено и заснето с мобилна автоматизирана
система за видеоконтрол „TFR1-M” № 619. Системата за видеоконтрол е
вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.10.2010 г. със срок на
валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Въз основа на констатираното
нарушение за скорост, заснето с мобилната система за видеоконтрол, бил
издаден процесният електронен фиш Серия К № 5348586/2021 г., с който на
В. Д. Т., в качеството му на представител на адвокатско дружество „Т. и
партньори“, било наложено административно наказание „глоба” в размер на
400 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП –
превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с 37 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (21.09.2021 г.), мобилна
система „TFR1-M” № 619 е преминала последваща периодична техническа
проверка на 07.07.2021 г., като срокът на валидност на проверката е до
07.07.2022 г., включително.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 5348586/2021 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил „БМВ” с рег.
№ *********; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
работи; справка от Български институт по метрология с изх. № 57-00-62-
1/16.03.2022 г.; Протокол за проверка № 8-38-21/07.07.2021 г.; заверено копие
от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M”; писмо-справка от
ОПП-СДВР, ведно със снимков материал; справка Регистър БУЛСТАТ;
справка от Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична
община, ведно със схема за организация на движението на процесния пътен
участък.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система „TFR1-M“ № 619, с която е констатирано и заснето процесното
3
нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата
на констатиране на нарушението е преминала периодична техническа
проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С
оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към процесния
електронен фиш снимков материал като годно веществено доказателствено
средство. От снимките се установява видът, марката и регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 87 км/ч (след
приспадане на 3 км/ч в полза на нарушителя като възможна техническа
грешка).
Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложения по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система (АТСС), който е изготвен съобразно изискването на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът счита, че приложеният по
преписката протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като са посочени датата, мястото,
контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно АТСС.
От справката от Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към
Столична община (л. 28-33 от делото) се установява, че процесният участък
от платното за движение не е бил регулиран с допълнително поставен пътен
знак „В26“ относно максимално допустимата скорост на движение, поради
което максимално разрешената скорост на движение в населено място за
процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП е била 50 км/ч.
На следващо място, от Протокол № 8-38-21/07.07.2021 г. се установява, че
процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала периодичен
технически преглед на 07.07.2021 г. с валидност от 12 месеца, поради което
към момента на констатиране на процесното нарушение е била технически
изправна. Следва да се отбележи, че независимо от обстоятелството, че
издаденото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 е с изтекъл срок на валидност (до 24.02.2020 г.), съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона измерванията: „Когато срокът на
4
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип“. Това обстоятелство е изрично посочено и в справката от Български
институт по метрология, приложена на л. 56 от делото. В този смисъл,
доколкото на 07.07.2021 г. е била извършена периодична проверка за
техническа изправност на процесното техническо средство, то по силата на
чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията същото следва да се счита, че отговаря
на одобрения тип за измерване, като извършеното с него измерване на
скоростта на движение е обективно и точно.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява
възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят В. Д. Т. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в законодателната уредба,
касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване
със задължителните указания на ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП изрично бе
посочено, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“. С оглед на това, съгласно
промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни АТСС, може да
се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за
5
електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. В случая е
въведена и изрична процедура за обозначаване и използване на мобилната
система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с нея,
регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Освен това
функционирането на мобилната видеосистема е било при стационарно
положение и при липсата на каквото и да е намеса от страна на контролния
орган, който единствено е поставил началото на действие на системата в
работен режим.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с
измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. (след постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение на ВАС) изрично е регламентирано в
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се
издава и при констатиране на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. В този смисъл е и практиката на АССГ – Решение 8085 от
19.12.2016 г. по адм. дело № 6627/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти
касационен състав; Решение № 6987 от 10.11.2016 г. по адм. дело №
5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав и др., в които е
прието, че след промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на
електронен фиш при констатиране на нарушението с мобилно
автоматизирано техническо средство. С оглед на това, възражението на
жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно.
Видно от справката от БИМ и техническата спецификация на мобилната
система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на
нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на
скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена
скорост на движение от 87 км/ч, което е с 37 км/ч повече от позволената в
този участък на пътя от 50 км/ч.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя В. Д. Т., доколкото от приложената справка от Регистър
6
БУЛСТАТ е видно, че последният е представляващ адвокатското дружество,
ползвател на автомобила. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП електронният фиш правилно е издаден срещу управителя на
дружеството, с което правилно е приложен материалният и процесуалният
закон. В случая в самото свидетелство за регистрация на процесния
автомобил е вписано, че ползвател на същия е „Адвокатско дружество Т. и
партньори“. С оглед на това отговорност по смисъла на чл. 189, ал. 5, вр. чл.
188, ал. 2 ЗДвП следва да носи ползвателят на автомобила, доколкото е
изрично вписан в свидетелството за регистрация на последния (в този смисъл
е Решение № 1899 от 22.03.2018 г. по адм. дело № 885/2018 г. по описа на
АССГ, II-ри касационен състав). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП следва
да се тълкува систематично с тази на чл. 188, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, съгласно
която отговорност за извършеното нарушение с МПС следва да носи
собственикът му или този, на когото е предоставено МПС. В този смисъл и
доколкото изрично е вписано при регистрацията на процесния автомобил, че
последният е предоставен за ползване на основание на договор за лизинг на
„Адвокатско дружество Т. и партньори“, именно законният представител на
последното следва да носи административнонаказателна отговорност за така
извършеното административно нарушение. С оглед на това, в случая
законосъобразно електронният фиш е издаден срещу законния представител
на „Адвокатско дружество Т. и партньори“ в качеството му на регистриран
ползвател на автомобила.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
жалбоподателят е имал възможност в 14-дневен срок от връчване на
електронния фиш да подаде декларация, в която да посочи кое лице
действително е управлявало автомобила, ако не той е бил водач на същия, от
която възможност не се е възползвал. С оглед на това, съдът счита, че В. Д. Т.
е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП с оглед управлението на процесния лек
автомобил със скорост от 87 км/ч при ограничение на скоростта в населено
място от 50 км/ч.
Неоснователно е релевираното възражение за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на обжалвания електронен фиш,
предвид непосочването в последния на правото за подаване на възражение по
7
чл. 189, ал. 6 ЗДвП, пред кой орган може да се обжалва, както и неприлагане
на снимков материал при връчването му, доколкото в нормата на чл. 189, ал. 4
ЗДвП законодателят не е предвидил такива реквизити на електронния фиш,
вкл. и връчване на снимков материал ведно с преписа от електронния фиш.
Извършеното от В. Д. Т. деяние е съставомерно и от субективна страна,
доколкото е извършено от дееца при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал, че максимално разрешената скорост на движение
в този участък от пътя е 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е целял
извършване на нарушението и управление на автомобила със скорост от 87
км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП при превишаване на
максимално разрешената скорост в населено място от 31 до 40 км/ч (какъвто
е настоящият случай – превишаване на максимално разрешената скорост на
движение с 37 км/ч), предвиденото административно наказание е „глоба” в
размер на 400 лева. С оглед на това, обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и в тази си част, като административното наказание е
правилно индивидуализирано в законоустановения му размер.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
наказанието е индивидуализирано в хипотезата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП,
касаеща извършването му в условията на повторност, доколкото видно от
съдържанието на атакувания електронен фиш санкцията е индивидуализирана
в хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока,
че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай” на нарушение по
смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно
изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици,
свързани с увреждане живота, здравето и имуществото на останалите
участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че
8
извършеното нарушение не представлява „маловажен случай” по смисъла на
чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. С оглед на това, административнонаказващият орган правилно не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
С оглед направеното искане от страна на въззиваемата страна за заплащане
на възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д,
ал. 3 ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР
разноски в тази насока. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото, юрисконсултското възнаграждение в полза на въззиваемата страна
следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 96-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 5348586/2021 г., издаден
от СДВР, с който на В. Д. Т. в качеството му на представител на адвокатско
дружество „Т. и партньори“ е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Д. Т. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи с адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5, сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на въззивемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10