Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 2123/2021 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „Т.Б.“ ЕАД, *** срещу Н.П. в условията
на обективно кумулативно съединяване искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми:
1./
сумата от 40, 19 лв., претендирана като неплатени месечни абонаментни такси
и използвани услуги за отчетен период 18.10.2018г. – 17.12.2018г. по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 14.03.2017г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ за
сумата от 38, 87 лв., претендирана
като неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 14.03.2017г. ненадвишаваща размера на три месечни
абонаментни такси, начислена във Фактура №**********/18.02.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
3./ за
сумата от 9, 16 лв., претендирана
като дължими лизингови вноски за отчетен период 18.09.2018г. – 17.02.2019г. по Договор
за лизинг от 14.03.2017г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 14.03.2017г., за предоставено за временно и възмездно
ползване устройство марка TABLET LENOVO Tab3 7 4G Black, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2020г. до
окончателното изплащане на задължението;
4./ за
сумата от 21, 88 лв., претендирана като
неустойка в размер на разликата между цената на предоставено за временно и
възмездно ползване устройство марка TABLET LENOVO Tab3 7 4G Black по Договор за лизинг от
14.03.2017г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
14.03.2017г., без абонамент и преференциалната обща лизингова цена,
начислена във Фактура №**********/18.02.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2020г. до
окончателното изплащане на задължението;
5./ за сумата
от 26, 87 лв., претендирана като
неплатени месечни абонаментни такси за отчетен период 18.09.2018г. –
17.12.2018г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********
от 06.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
6./ за
сумата от 27, 48 лв., претендирана
като неустойка по чл. 11 от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 06.09.2018г. ненадвишаваща размера на три месечни
абонаментни такси, начислена във Фактура №**********/18.02.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
7./ за
сумата от 219, 78 лв., претендиран акато неплатени лизингови вноски за отчетен период
18.09.2018г. – 17.02.2019г. по Договор за лизинг от 06.09.2018г. към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 06.09.2018г., за
предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка NOKIA 2.1 Dual Blue Copper, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
8./ за
сумата от 56, 08 лв., претендирана като неустойка в размер на разликата между
цената на предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка NOKIA 2.1 Dual Blue Copper по Договор за лизинг от 06.09.2018г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 06.09.2018г., без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, начислена във Фактура
№**********/18.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението;
9./ за
сумата от 70, 26 лв., претендирана
като неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
10.09.2018г. – 09.12.2018г. по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 02.03.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
10./ за
сумата от 62, 46 лв., претендирана
като неустойка, съгласно Раздел ІV, т.4 от Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 02.03.2018г.
ненадвишаваща размера на три месечни абонаментни такси, начислена във Фактура
№**********/10.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението;
11./ за
сумата от 105, 44 лв., претендирана като незаплатени лизингови вноски за
отчетен период 10.09.2018г. – 09.02.2019г. по Договор за лизинг от
02.03.2018г. към Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 02.03.2018г., за предоставено за
временно и възмездно ползване устройство марка NOKIA 2 Black, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
12./ за
сумата от 78, 47 лв., претендирана
като неустойка в размер на разликата между цената на предоставено за временно и
възмездно ползване устройство марка NOKIA 2 Black по Договор
за лизинг от 02.03.2018г. към Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* от 02.03.2018г., без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, начислена във Фактура
№**********/10.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед № 260018/12.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9375/2020г.
на Районен съд – Варна.
Исковете,
предявени по реда на чл. 422 ГПК, са основани на твърдения, че страните са
обвързани от валидно сключени договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения, по силата на които мобилният
оператор е поел задължение да предостави услуги при заплащане на месечни
вноски, които потребителят, не е заплатил в пълен размер.
Наред
с тях, ответникът е сключил договори за лизинг въз основа на които е ползвал
предоставените му движими вещи, поемайки задължение за заплащане на лизингови
вноски, които не са заплатени в пълен размер.
Наред
с тях, ищецът претендира и неустойки в размер на разликата между цената на предоставено за
временно и възмездно ползване устройство и преференциалната обща лизингова
цена.
Правният
интерес от предявяване на исковете се обосновава с хипотезата на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н.П., чрез особения си представител оспорва
предявените искове по основание и размер.
Оспорва
се мобилният оператор да е доставил, а абонатът да е потребил
мобилни услуги в претендирания размер.
Релевирано
е възражение за нищожност на договорите за лизинг, поради неспазване
изискванията на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, поради неспазване на шрифта на текста
в тях.
В
условие на евентуалност се оспорват твърденията за прекратяване на сключените
договори, тъй като липсва покана за доброволно плащане или уведомление, които
да са достигнали до абоната.
Уговорените
неустойки
ненадвишаваща размера на три месечни абонаментни такси, които се претендират от кредитора са неравноправни и
противоречат на добрите нрави.
Клаузите
в договорите за мобилни услуги и в лизинговите договори, предвиждащи заплащане
на неустойки в размер на
разликата между цената на предоставени за временно и възмездно ползване
устройства и преференциалната обща лизингова цена на всяко от тях, са нищожни
без да се сочи основанието за това.
Оспорва се дължимостта на законна лихва върху сумите, претендирани като неустойки по всички договори.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК след издаване на заповед № 260018/12.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9375/2020г. на
Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК.
По претенциите
по реда на чл. 422 ГПК, произтичащи от договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* от 14.03.2017г.
Ангажираните
по делото писмени доказателства установяват по безсъмнен начин, че между
страните по делото е сключен на 14.03.2017г. договор, по силата на който
операторът е поел задължение да предостави на потребителя електронни
съобщителни услуги за период от 24 месеца, чрез предпочитан № 359 895 015
241 при стандартен месечен абонамент в размер на 19, 99 лв. с ДДС.
За периода от 18.10.2018г. – 17.12.2018г., „Т.Б." ЕАД е
издал следните фактури, в чиито приложения начислените суми по повод избрания
абонаментен план са, както следва:
1./ № **********/18.10.2018г. за отчетен период от 18.09.2018г. до 17.10.2018г. в
размер на 19, 99 лв., която е платена от длъжника, съобразно признанието
направено от процесуалния представител на мобилния оператор;
2./ № **********/18.11.2018г. за отчетен период от 18.10.2018г. до 17.11.2018г. в
размер на 22, 96 лв. с ДДС, от която ищецът претендира 20, 20 лв. с ДДС;
3./ № **********/18.12.2018г. за отчетен период от 18.11.2018г. до 17.12.2018г. в
размер на 22, 74 лв. с ДДС, от която ищецът претендира 19, 99 лв. с ДДС;
Основанието, от което вземането
произтича, е сключеният договор, а не издадената фактура, която обективира размера на всяко месечно задължение за
предоставените услуги и с посочване на всеки отчетен период.
В случая, длъжникът получава право да ползва
мобилни услуги, чрез мрежата на мобилния оператор. Дали същият се е възползвал
от тях е ирелевантно след като потребителят е поел
задължение за заплащане на стандартен
месечен абонамент, чиито размер е известен на ответника.
Следователно,
Н.П. дължи на мобилния оператор сумата от 40,
19 лв. и доколкото липсват твърдения и доказателства същият да е заплатил
от абоната, то предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
се явява основателен до посочения размер, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
В сключения на 14.03.2017г. договор, страните са уговорили, че при
прекратяването му през първоначалния срок по вина или по инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му, поети с него и приложимите
Общите условия, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план до края на уговорения
срок.
Конкретното задължение, чието неизпълнение
се сочи да е породило дължимост на посочената договорна неустойка е
преустановяване плащането от страна на потребителя - ответник на дължимите суми
за предоставени и потребени мобилни услуги, разписано
в чл. 71 ОУ. Това е дало основание на оператора в съответствие с чл. 19в и чл.
75 ОУ да прекрати едностранно договора и да прекъсне достъпа до мрежата си,
съответно да преустанови начисляването на месечни абонаментни такси по договора
и да начисли еднократно неустойки. Клаузите от договора и ОУ не предвиждат особена форма, в
която изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на договорните
отношения да бъде отправено към длъжника, поради което съдът приема, че
волеизявлението може да бъде и конклудентно с
предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги.
Неформалният израз на воля за
едностранно прекратяване на договора е достигнало до насрещната страна по
правоотношението, чрез самото фактуриране, за което клиентът е уведомен при
сключването на договора.
Характерът на неустоечната
клауза е гаранционно- обезпечителен и има за цел да покрие и изначално да
определи по размер вредите на изправната по договора страна в случай на
неизпълнение на насрещната страна, без да е необходимо те са бъдат доказвани.
Тъй като се касае за договор, то необходимо е ищецът да докаже, че действително
страните са уговорили неустоечна клауза и размер на
неустойката. От представените по делото писмени доказателства безспорно се
установява: първо, че страните са уговорили падеж на плащането на цената за
предоставените услуги, а именно датата посочена в издаваните фактури и второ,
че са уговорили неустоечна клауза за предсрочно
прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на потребителя на
задълженията му договора.
Размерът на неустойката не е изначално
определен, но е определяем и зависи от остатъчния период на договора следващ
неговото едностранно прекратяване. Ответникът
притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143
ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно
т. 3 от ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС неустойката
следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, когато
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Тази преценка,
следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за
услуга и вида на насрещните престации, а именно
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят- да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. Явно е,
че клаузата на неустойката за предсрочно прекратяване на услуги по абонаментен
план с фиксиран срок е в размер несъразмерно висок и не следва да обвързва
валидно потребителя. Така, мобилният оператор
получава имуществена облага от потребителя като насрещна страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да е уговорено
предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на потребителя, т.е. с
договора не са предложени насрещни права за потребителя, съпоставими с
предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения.
Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че неустойката в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна
от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1
ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика. В случая
изцяло без значение е служебно известния на съда факт, че е постигнато
споразумение с КЗК на 11.01.2018г. по гр.д. № 15539/2014г. на СГС, по силата на
което ищецът се е задължил да намали прилаганите от него неустойка спрямо
своите клиенти и в изпълнение, на който ангажимент очевидно понастоящем
неустойката се претендира в трикратния размер на абонаментните такси. Настоящия договор за мобилни услуги е сключен
15.12.2017г. и противоречието на клаузата за неустойка с добрите нрави е било
налично още при сключването му.
Следователно, в
конкретния случай изначално не е било налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр.
с ал.4 ЗЗД, в тази му част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
него. Волята на страните при договарянето не може да бъде едностранно изменена
от една от тях, признавайки нищожния характер на уговорената първоначално
неустойка. Императивният режим на закрила на потребителите изключва
изменението на клаузите по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на
насрещните страни. Напротив, законът предвижда именно нищожност на клаузата, а
не намаляване на прекомерната неустойка по общия ред, именно за да осигури и
превенция, като отрече каквато и да е възможност за доставчика, злоупотребил
при договарянето, да получи каквато и да е полза от неравноправната клауза.
Затова, въпреки заявяването на неустойката в размер достигащ трикратния сбор на
абонаментните такси, настоящият състав следва да отрече изцяло последиците на неустоечната клауза като неравноправно наложена при
договаряне на потребителски договор. В
заключение, съдът намира, че претенцията за неустойка по договора от 14.03.2017г.
в размер на 38, 87лв. следва да се отхвърли.
По
претенциите по реда на чл. 422 ГПК, произтичащи от договор за лизинг от
14.03.2017г.
На 14.03.2017г. е сключен договор за лизинг,
с който „Т.Б.“ ЕАД, е поел задължение да предостави за временно и възмездно
ползване на Н.П. устройство TABLET LENOVO Tab3 7 4G Black с телефонен № 359 895 015 24, а лизингополучателят
да плати обща лизингова цена в размер на 67, 67 лв., разсрочено на 23 броя
равни месечни вноски, всяка в размер на 2, 29 лв. с ДДС.
В договора е уговорена възможността лизингополучателят да придобие собствеността, като подпише
договор за изкупуване най-малко 10 дни преди изтичане на срока след като
заплати допълнителна сума от 2, 29 лв. /чл. 1, ал. 2/.
В чл. 1, ал. 3 от сключения договор,
страните са уговорили, че ако лизингополучателят не
упражни правото да изкупи вещта, то следва да върне получения апарат. Ако
устройството не бъде върнато или не е върнато в добър външен вид лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка в размер
на 2, 29 лв.
В чл. 12, ал. 1 от ОУ, неразделна част от
договора за лизинг, които потребителят е приел с полагането на подпис, е
предвидено, че в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят
има право да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Вноските стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни
услуги, както и в случай на забава в плащанията по договора за лизинг.
Корелативно на задължението на лизингодателя е това на лизингополучателя
да плаща дължимата цена за това ползване. Наличието
на финансово-кредитния елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане
от лизингополучателя под формата на възнаграждение за
ползването - лизингови вноски, разкрива характеристиките на договор за
финансов лизинг, който не страда от пороци водещи до неговата недействителност.
Договорът е действителен и валидно е
обвързал страните. Същият не попада в приложното поло на Закона за
потребителския кредит, поради което възражението за нищожност поради неспазен
шрифт, е неоснователно. Не е налице нарушение на чл. 5, ал. 2 ЗЗП, тъй като информацията
за услугата в договора, е вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема.
Спорен е въпросът дали лизингодателят
е изпълнил задължението да предаде вещта, предмет на договора за лизинг -
устройство „TABLET LENOVO Tab3 7 4G Black.”
Доколкото с полагането на подпис /чл. 4/ в
договора за лизинг, Н.П., е декларирал, че лизингодателят
й е предал устройството във вид годен за употреба, функциониращ изрядно и
съответстващ напълно на договорените технически характеристики, ведно с цялата
документация и гаранционна карта, с което ответникът признава неизгоден за себе
си факт, а именно, че е получил вещта, то следва да се приеме, че „Т.Б.“ ЕАД, е
изпълнил основното си задължение по лизинговия договор.
Не се твърди и не се доказва, че Н.П. е
заплатил дължимите лизингови вноски за отчетен период 18.09.2018г. – 17.02.2019г., обективирани във
следните фактури:
1./ № **********/18.10.2018г. за отчетен период от 18.09.2018г. до 17.10.2018г. в
размер на 2, 29 лв.;
2./ № **********/18.11.2018г. за отчетен период от 18.10.2018г. до 17.11.2018г. в
размер на 2, 29 лв.;
3./ № **********/18.12.2018г. за отчетен период от 18.11.2018г. до 17.12.2018г. в
размер на 2, 29 лв.;
4./ **********/18.02.2019г. за отчетен период от 18.01.2019г. до 17.02.201г. в
размер на 2, 29 лв., поради което претенцията се явява основателна, ведно със
законната лихва;
Претенцията за установяване дължимостта на
сумата от 21, 88 лв., претендирана
като неустойка в размер на разликата между цената на предоставено за временно и
възмездно ползване устройство марка TABLET LENOVO Tab3 7 4G Black по Договор за лизинг от
14.03.2017г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
14.03.2017г., без абонамент и преференциалната обща лизингова цена,
начислена във фактура №**********/18.02.2019г., се явява неоснователна.
В случая, въпреки дадените указания, ищецът
не е ангажирал доказателства относно платената от потребителя цена на това
устройство при сключване на договора, нито такива относно цената на
устройството съгл. ценовата листа на оператора без абонамент. Затова и
претенцията за сумата от 21, 88 лв. следва да се отхвърли само на това
основание като недоказана.
По претенциите
по реда на чл. 422 ГПК, произтичащи от договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* от 06.09.2018г.
Ангажираните
по делото писмени доказателства установяват, че между страните по делото е
сключен на 06.09.2018г. договор, по силата на който операторът е поел
задължение да предостави на потребителя електронни съобщителни услуги за период
от 24 месеца, чрез предпочитан № 359 897 066 218 при стандартен
месечен абонамент в размер на 10, 99 лв. с ДДС.
За периода от 18.10.2018г. – 17.12.2018г., „Т.Б." ЕАД е
издал следните фактури, в чиито приложения начислените суми по повод избрания
абонаментен план са, както следва:
1./ № **********/18.10.2018г. за отчетен период от 18.09.2018г. до 17.10.2018г. в
размер на 10, 99 лв.;
2./ № **********/18.11.2018г. за отчетен период от 18.10.2018г. до 17.11.2018г. в
размер на 10, 99 лв.;
3./ № **********/18.12.2018г. за отчетен период от 18.11.2018г. до 17.12.2018г. в
размер на 10, 99 лв., които не се твърди и не се поддържа, че са заплатени от
абоната, поради което претенцията се явява основателна при съблюдаване принципа
за диспозитивно начало, ведно със законната лихва.
Така сключеният договор е
прекратен от оператора в
съответствие с чл. 19в и чл. 75 ОУ. Едностранното
прекратяване лишава доставчика от очакван фиксиран по размер приход. Явно е, че
прекратяването на срочния договор засяга съществено само интереса на
доставчика. Затова и предвидимите за търговеца вреди не могат да се простират
до края на уговорения срок, но несъмнено обхващат период на търсене на сделка
на покритие, с която да се замести загубения клиент. Ето защо, с договаряне на
неустойка, определена като сбор от три месечни абонамента без ДДС, кредиторът
не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение. Затова и клаузата
регламентираща неустойка е действителна.
Присъждането на законна лихва
върху претенцията е допустимо, тъй като се начислява върху компенсаторна
неустойка.
По претенциите
по реда на чл. 422 ГПК, произтичащи от договор за лизинг от 06.09.2018г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 06.09.2018г.
На 06.09.2018г. е сключен договор за лизинг,
с който „Т.Б.“ ЕАД, е поел задължение да предостави за временно и възмездно
ползване на Н.П. устройство 2.1 Dual Blue Copper с телефонен
№ 359 897 066 218, а лизингополучателят да плати обща лизингова цена в размер на
229, 77 лв., разсрочено на 23 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 9,
99 лв. с ДДС.
В договора е уговорена възможността лизингополучателят да придобие собствеността, като подпише
договор за изкупуване най-малко 10 дни преди изтичане на срока след като
заплати допълнителна сума от 9, 99 лв. /чл. 1, ал. 2/.
Договорът е действителен и валидно е
обвързал страните по вече изложените съображения.
Доколкото с полагането на подпис /чл. 4/ в
договора за лизинг, Н.П., е декларирал, че лизингодателят
й е предал устройството във вид годен за употреба, функциониращ изрядно и
съответстващ напълно на договорените технически характеристики, ведно с цялата
документация и гаранционна карта, с което ответникът признава неизгоден за себе
си факт, а именно, че е получил вещта, то следва да се приеме, че „Т.Б.“ ЕАД, е
изпълнил основното си задължение по лизинговия договор.
Не се твърди и не се доказва, че Н.П. е
заплатил дължимите лизингови вноски за отчетен период 18.09.2018г. – 17.02.2019г., поради което
претенцията за сумата от 219, 78 лв. се явява основателна, ведно със законната
лихва.
Другата претенция за неустойка следва да бъде
отхвърлена, тъй като липсват доказателства относно платената от потребителя
цена на това устройство при сключване на договора, нито такива относно цената
на устройството съгл. ценовата листа на оператора без абонамент. Затова и
претенцията за сумата от 56, 08 лв. следва да се отхвърли само на това
основание като недоказана.
По претенциите
по реда на чл. 422 ГПК, произтичащи от допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 02.03.2018г.
С допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* от 02.03.2018г. на абоната Н.П., са
предоставени мобилни услуги на стойност 24, 99 лв. месечно.
За времето от 10.09.2018г. до 09.12.20189г., на
ответника са начислени абонаментни такси в размер на 70, 26 лв., което
задължение не се поддържа да е погасено чрез плащане, поради което претенцията
се явява основателна.
Неизпълнение на задължението за заплащане на
абонаментните такси е дало основание на мобилния оператор да прекрати
облигационната връзка и да начисли неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси по Раздел ІV, т.4, която по вече изложените съображения не е
нищожна, в който случай ответникът дължи нейното заплащане, но в претендирания
размер при спазване на дипозитивното начало.
По претенциите
по реда на чл. 422 ГПК, произтичащи от договор за лизинг от 02.03.2018г. към
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 02.03.2018г.
С договор за лизинг от 02.03.2018г., лизигополучателят Н.П. е получил за временно и възмездно
ползване устройство „NOKIA 2 Black” с телефонен № 359 896 240 142,
с оглед признанието, обективирано в чл. 4, при задължение да заплати лизингова
цена в размер на 151, 57 лв. с ДДС, платима на равни 23 броя лизингови вноски,
всяка в размер на 6, 59 лв.
Не се твърди и не се установява, ответникът да е
заплатил лизинговите вноски за времето от 10.09.2018г. – 09.12.2019г. в общ
размер на 19, 77 лв.
По отношение на
предсрочно изискуемите лизингови вноски се установява, че начисляването им е
общо, сторено от оператора по аргумент, че предвид неизпълнение на задължение
по плащане на задълженията на ответника по договорите е упражнено правото по
чл. 12, ал.1 от ОУ. Реално, тази клауза има характер на неустоечна
такава. Липсва
нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на
основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да
е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето
от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен
договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Иначе клаузата за
неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Доколкото в
случая вредата на лизингодателя се съразмерява с дължимата до края на договора лизингова цена
и предвид липсващи твърдения лизинговата вещ да е била върната на лизингодателя, то следва да се приеме, че този вид
неустойка не излиза извън присъщата й обезщетителна
функция, поради което и тази клауза от ОУ е действителна. Претенцията се явява
доказана по основание и размер. В заключение, исковата претенция следва да бъде
уважена в целия й размер от 85, 67 лв.,
ведно със законната лихва.
По делото не е
установено каква е цената на вещта без абонамент и преференциалната обща лизингова цена,
поради което претенцията за неустойка, следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна, чиито размер
възлиза на 1 007, 79 лв. за настоящото производство и 314, 17 лв. за
производството по ч.гр.д. № 9375/2020г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски
в полза на ответника не се присъждат поради липса на искане и доказателства за
извършването на такива.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Т.П., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, *** сумата от 40, 19 лв.
/четиридесет лева и деветнадесет ст./, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 18.10.2018г. – 17.12.2018г. по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 14.03.2017г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед № 260018/12.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9375/2020г. на Районен съд – Варна по
предявения от „Т.Б.“ ЕАД, *** срещу Н.Т.П., ЕГН **********,***
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, *** срещу Н.Т.П., ЕГН **********,***
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД
за установяване дължимостта на сумата от 38, 87 лв.
/тридесет и осем лева и осемдесет и седем ст./, представляваща неустойка по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 14.03.2017г.
ненадвишаваща размера на три месечни абонаментни такси, начислена във Фактура
№**********/18.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед № 260018/12.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9375/2020г.
на Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Т.П., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, *** сумата от 9, 16 лв.
/девет лева и шестнадесет ст./, представляваща дължими лизингови вноски за отчетен
период 18.09.2018г. – 17.02.2019г. по Договор за лизинг от 14.03.2017г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 14.03.2017г.,
за предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка TABLET LENOVO Tab3 7 4G Black, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението о, за която сума е издадена заповед № 260018/12.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9375/2020г.
на Районен съд – Варна по предявения от „Т.Б.“
ЕАД, *** срещу Н.Т.П., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, *** срещу Н.Т.П., ЕГН **********,***
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД
за установяване дължимостта на сумата от 21, 88 лв.
/двадесет и един лева и осемдесет и осем ст./, представляваща неустойка в размер на разликата между
цената на предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка TABLET LENOVO Tab3 7 4G Black по Договор за лизинг от 14.03.2017г. към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 14.03.2017г., без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена, начислена във Фактура
№**********/18.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед № 260018/12.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9375/2020г.
на Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Т.П., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ***, 87 лв. /двадесет и шест лева и
осемдесет и седем ст./, представляваща неплатени месечни абонаментни такси за отчетен период
18.09.2018г. – 17.12.2018г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 06.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № 260018/12.08.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 9375/2020г. на Районен съд – Варна по предявения от „Т.Б.“ ЕАД, *** срещу Н.Т.П., ЕГН **********,*** иск по реда
на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Т.П., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, *** сумата от 27, 48 лв.
/двадесет и седем лева и четиридесет и осем ст./, представляваща неустойка по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 06.09.2018г.
ненадвишаваща размера на три месечни абонаментни такси, начислена във Фактура
№**********/18.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед № 260018/12.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9375/2020г.
на Районен съд – Варна по предявения от „Т.Б.“
ЕАД, *** срещу Н.Т.П., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Т.П., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, *** сумата от 219, 78 лв.
/двеста и деветнадесет лева и седемдесет и осем ст./, представляваща неплатени лизингови
вноски за отчетен период 18.09.2018г. – 17.02.2019г. по Договор за лизинг от
06.09.2018г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
06.09.2018г., за предоставено за временно и възмездно ползване устройство
марка NOKIA 2.1 Dual Blue Copper, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена заповед № 260018/12.08.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9375/2020г. на Районен
съд – Варна по предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ***
срещу Н.Т.П., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, *** срещу Н.Т.П., ЕГН **********,***
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД
за установяване дължимостта на сумата от 56, 08 лв.
/петдесет и шест лева и осем ст./, представляваща неустойка в размер на разликата между
цената на предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка NOKIA 2.1 Dual Blue Copper по Договор за лизинг от 06.09.2018г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 06.09.2018г., без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена, начислена във Фактура №**********/18.02.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед № 260018/12.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9375/2020г. на Районен съд – Варна.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Т.П., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, *** сумата от 70, 26 лв.
/седемдесет лева и двадесет и шест ст./, представляваща неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 10.09.2018г. – 09.12.2018г. по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 02.03.2018г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед № 260018/12.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9375/2020г. на Районен съд – Варна по
предявения от „Т.Б.“ ЕАД, *** срещу Н.Т.П., ЕГН **********,***
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Т.П., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, *** сумата от 62, 46 лв.
/шестдесет и два лева и четиридесет и шест ст./, представляваща неустойка, съгласно
Раздел ІV, т.4 от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 02.03.2018г. ненадвишаваща размера на
три месечни абонаментни такси, начислена във Фактура №**********/10.02.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед № 260018/12.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9375/2020г. на Районен съд – Варна по
предявения от „Т.Б.“ ЕАД, *** срещу Н.Т.П., ЕГН **********,***
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.Т.П., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, ***, 44 лв. /сто и пет лева и
четиридесет и четири ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски за отчетен период
10.09.2018г. – 09.02.2019г. по Договор за лизинг от 02.03.2018г. към
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 02.03.2018г., за предоставено за временно и възмездно
ползване устройство марка NOKIA 2 Black, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед № 260018/12.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9375/2020г. на Районен съд – Варна по
предявения от „Т.Б.“ ЕАД, *** срещу Н.Т.П., ЕГН **********,***
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, *** срещу Н.Т.П., ЕГН **********,***
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 92 ЗЗД
за установяване дължимостта на сумата от 78, 47 лв.
/седемдесет и осем лева и четиридесет и седем ст./, представляваща неустойка в размер
на разликата между цената на предоставено за временно и възмездно ползване
устройство марка NOKIA 2 Black по Договор за лизинг от
02.03.2018г. към Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 02.03.2018г., без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, начислена във Фактура
№**********/10.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед № 260018/12.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 9375/2020г.
на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Н.Т.П., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, *** сумата от 1 321,
96 лв. /хиляда триста двадесет и един лева и деветдесет и шест ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които 1 007,
79 лв. за настоящото производство и 314, 17 лв. за производството по ч.гр.д. № 9375/2020г.
на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: