РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. В., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря И. С. К.
като разгледа докладваното от .Н Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20231300500024 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С Решение №128 /04.12.2022 г. на Районен съд-Б. по гр.д.№299/2022г.
по описа на съда е осъдена ГД„П. б. и з. на н." гр. С. да заплати на Р. А. В. с
ЕГН: ********** и адрес в гр.Б. сумата 386.80 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд и сумата от 93.14
лева лихви за забава върху главницата по периоди на възникване на
задължението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска в съда- 15.07.2022г до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски в размер на 700.00 лева адвокатско
възнаграждение.
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението" гр. С. е осъдена да
заплати по сметка на Районен съд-Белоградчик 110.00лева разноски за
държавна такса и 90.00 лева възнаграждение за вещо лице.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от ГД„П. б. и з. на н." гр. С., представлявана от процесуален представител
главен юрисконсулт М. Р., упълномощена от А. Д. – ВПД директор.
Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
изцяло отхвърлени.
1
Поддържа се, че решението било неправилно и незаконосъобразно
поради нарушение на материалния закон. Полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от служителите на МВР , които са държавни са
уредени от Закона за министерството на вътрешните работи, поради което
неправилно е допуснато субсидиарното приложение на НСОРЗ. Не е налице
празнота в нормативната уредба , тъй като ЗМВР е специален , съдържа ясни
и конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата
на служителите на МВР, допълнителните възнаграждения, работното време,
обезщетения при напускане , които са в отклонение от общата уредба и се
прилагат вместо нея.
Правилото на чл.9, ал.2 от същата би следвало да се разглежда във вр. с
ал.1, и да се прилага само когато нощната продължителност на работното
време е по-малка от тази на дневното, установени при подневно отчитане.
Твърди се ,че съдът не е разгледал правилно приложимостта на
разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, която е императивна и предвижда , че
само положеният на смени между 22.00ч. и 06.00 ч труд е нощен и
съотношението между нощен и дневен труд е 8:8, поради което чл.9, ал.2 от
НСОРЗ не намира приложение..
Поддържа, че превръщането на нощните часове в дневни съогласно
НСОРЗ е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. В конкретния
случай нямало основания да се извършват преизчисления с коефициент 1.143
заради полагане нощен труд от ищеца, респ. да се достига до резултат на
обезщетение за положен извънреден труд и лихви за забава върху
него.Изводите н есе променяли от Решение на СЕС от 24.02.2022г по дело С-
262/2020г , с което се приема, че е допустима разлика в третирането по
отношение на нормалната продължителност на нощния труд при
пожарникари и полицаи в сравнение с работниците от частния сектор, когато
е предвидена в законодателството на държава-членка и е свързана с
допустима от закона цел и е съразмерна с тази цел, каквато е предвидена в
ЗМВР и произтича от функциите на служителите в МВР. Урегулирането на
различна продължителност на нощния труд за различните категории
служители се определя от характера на извършваната от тях дейност.
Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло
като неправилно обжалваното решение и присъждане на направените по
делото разноски в двете инстанции, вкл и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на исковата молба ,в който
изразява доводи относно правилност, законосъобразност, обоснованост на
съдебното решение и неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че
НСОРЗ не дерогира закона, че КТ и ЗДСл намират приложение по силата на
препращащи норми в ЗМВР и при липса на изрични разпоредби в ЗМВР, като
обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в ЗМВР спрямо другите държавни служители и тези по трудови
2
правоотношения., които доводи са застъпени в съдебната практика Излага, че
становището за неприложимостта на посочения механизъм за превръщане но
нощните часове в дневни е неоснователно, тъй като самата №8121з-407 от
2014 е допускала това и такова превръщане е правено за определен период за
служителите на МВР. Липсата на регламентация в следващите наредби сочи
празнота, при която се прилагат общите разпоредби на КТ и ЗДСл. Намира за
неоснователно и твърдението за липса на доказателства за платено от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания от
страните.
От събраните в производството по делото доказателства, Съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове за: неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд с пр. осн. чл. 150, във вр. чл. 140
КТ, вр. чл. 178, ал.1, т.З, вр. чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и обезщетение за
забавенато плащане на тези възнаграждения с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Ищецът Р. А. В. с ЕГН: ********** излага в предявената искова молба,
че работи по служебно правоотношение, по силата на което заема при
ответника длъжността "мл.инспектор ВСА" в РС ПБЗН-Б.Служебните си
задължения е изпълнявал на сменен режим със смени от 24 часа, при което е
полагал труд повече от 40 часа седмично. Ответникът не му е платил
възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран чрез
превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9 ал.2 НСОРЗ.
Ответникът е в забава при плащането, поради което се претендира и
мораторна лихва. Ищецът моли да бъде осъден ответника, след допуснато
изменение на размера на претенциите и исковия период в съдебно заседание,
за периода 16.08.2019г. до 10.07.2020г. да заплати сумата 386.80 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време, и мораторни лихви в размер на 93.14
лева, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното и изплащане, както и направените разноски.
Представителят на ответника е оспорил предявените искове. В отговора
на исковата молба са развити подробни правни доводи, поддържани по
същество и пред въззивната инстанция. Сочи, че НСОРЗ се прилага във
всички предприятия по смисъла на пар.1 ,Т.2 ОТ ДР на КТ, с изключение на
служителите по трудово правоотношениев държавната администрация, за
които се прилага чл.107а КТ. Правоотношението с ищеца като държавен
служител е уредено в ЗМВР, съгласно чл.187, ал.1 на който нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8ч.
дневно и 40 ч.седмично при 5 дневна работна седмица. Съгласно ал.3 при
3
работа на смени е възможно и полагане на труд през нощта, като часовете не
могат да надвишават средно 8 ч. за всеки 24 ч. период, от което следва,че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 ч. и не е
налице празнота.Излагат се доводи, че изброяването на видовете
възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно, като на служителите на МВР не се
дължат възнаграждения, предмет на други нормативни актове, които н еса
насочени специално към служители на МВР. След приемането на ЗИД на
ЗМВР, обнародван в "Държавен вестник", бр. 60 от 07.07.2020 г., в сила от
11.07.2020 г., в разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е уредена нормална
продължителност от 8 часа на работното време през нощта за служителите на
МВР, а в разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗМВР е въведено правилото, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Това различие и
по-голямата продължителност на работното време през нощта е обусловено
от функциите на служителите на МВР, като за компенсация са предвидени
редица механизми –допълнителни възнаграждения за прослужено време,
размер на годишния платен отпуск, обезщетения .
ЗМВР разграничава нощен от извънреден труд, като възнагражденията
за нощен труд се определят със заповед на министъра н авътрешните работи ,
а за извънреден- в закона. За да е налице извънреден труд следвало
служителят да е полагал дневен/нощен труд извън установеното работно
време.Положеният от ищеца нощен труд бил правилно отчетен,
възнаграждението е правилно определено и заплатено.
Поради неоснователността на главния иск, неоснователен бил и
акцесорния за обезщетение за забава. Поискано е отхвърляне на претенциите
и заплащане на разноските.
От фактическа страна не се спори между страните, че ищецът работи по
служебно правоотношение при ответника ГД „ПБЗН" на длъжност
"мл.инспектор ВСА" в РС ПБЗН-Б. През периода 16.08.2019- 10.07.2020г.
работил на сменен режим със смени от 24 часа, респ. полагал е и нощен труд.
Липсват каквито и да било данни, а и ответника не е направил възражения, че
се е противопоставял на полагането му.
От заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза се
установява, че през периода 16.08.2019- 10.07.2020г. ищецът е отработил
общо 328 часа нощен труд. Отработените от ищеца часове нощен труд за
периода, преобразувани в дневни с коефициент 0,143 възлиза на 374.904 часа
извънреден труд. За исковия период извънредния труд е изчислен като
разлика от преобразуваното работно време и отработените нощни часове
преди преобразуването, която се равнява на 46.904 часа извънреден труд с
равностойност 386.80 лева. Размерът на претендираните мораторни лихви за
исковия период в/у възнаграждението за извънреден труд е в размер на 93.14
4
лева.
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема
за установено от правна страна следното :
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК, по отношение на съдебното решение може да са налице
три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност.
Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния
съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното
решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката
за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата. Второинстанционното производство е ограничено въззивно
обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното
разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на
въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите
твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и
субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна
норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно
собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или
да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на
второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно
обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред
втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не
променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта
на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Предявеният главен иск е по чл.140 КТ , във връзка с чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187 от ЗМВР / редакция ДВ, бр. 81 от 2016 г./ . За да бъде уважена
такава искова претенция в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти: фактът на
възникване на служебно правоотношение с ответника, че е полагал нощен
труд за исковия период, който не е преобразуван чрез преизчисление, както и
размера на претендираното възнаграждение за положения нощен труд след
5
преобразуването му със съответния коефициент . Искът е доказан изцяло
поради следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР. Според
нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР/ редакция ДВ, бр. 81 от 2016 г./ редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. За регламентирането на отношенията, с оглед датата на заемане на
настоящата длъжност от ищеца- 31.10.2014г., последователно са издавани
Наредба № 8121 з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. ,
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. за
реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, в сила от 10.01.2020г., отменена с пар. 4 от ЗР на Наредба
№8121з-1174 от 21.10.2020г. за реда за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗМВР в
сила от 03.11.2020г., отменена с пар.4 от ЗР на Наредба №8121з-1353 от
15.12.2020г. за реда за организацията и разпределението на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от в ЗМВР, в сила от
01.01.2021г. ,издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.З и в трите
наредби са идентични и са в смисъл,че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31, ал.2 от
Наредбата) и че полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период.Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г.
6
Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
поради което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. , Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. и Наредба №8121з-1174 от
21.10.2020г.липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.
31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 0.143.
Районният съд законосъобразно е приел ,че липсата на такава норма не
следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Правилен е и изводът ,че в случая при наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
За пълнота на изложението въззивната инстанция намира за необходимо
да отбележи ,че този коефициент е 1.143, и че се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в чл.136
ал.3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта -7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -1,143 , но формулиран
по друг математически начин , който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число
да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Може да се обобщи ,че в горната наредба законодателят е възприел подхода
,установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата . Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на Република Б. утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
7
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители ,
полагащи труд . Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време ,на която
основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за
исковия период.
С оглед на гореизложеното правилен е изводът на първоинстанционния
съд, че исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за
положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното
време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, е доказана в своето основание.
За доказване размера на исковата претенция е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключението е прието, която е
установила отработения нощен труд от ищеца за исковия период, както и
паричната равностойност на същия за исковия период 16.008.2019 г. до
10.07.2020 г.
Въззивният съд не приема за основателни развитите от въззивника
доводи относно това, че районният съд неправилно бил проследил и
анализирал действието на подзаконовите нормативни актове по прилагането
на ЗМВР, които са регламентирали през процесния период за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане,закомпенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата, че съществен порок на
оспорваното решение бил фактът , че то е постановено в резултат на
неправилно тълкуване и прилагане на закона, и че съдът погрешно допускал
субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. (Обн. ДВ, бр. 9
от 2007 г.; доп., бр. 56 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.; изм. и доп., бр.
11 от 05.02.2008 г.; изм. и доп., бр. 10 от 06.02.2009 г.; изм. и доп., бр. 67 от
2009 г.; доп., бр. 95 от 2011 г.: изм. бр. 21 от 2012 г.; доп., бр. 49 от 2012 г.) ,
поради изложените по-горе в решението доводи .
По въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл при липса на
подробно правна уредба в специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС, който в
мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по т. дело № 6/12 г. на ОСГТК е възприел за
меродавна правната логика, че общият закон намира субсидиарно
приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР следва да се прилага
ЗДСл. Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, а също и
спрямо работниците и служителите по трудови правоотношение.
Различни правила се установяват след приемането на ЗИД на ЗМВР,
8
обнародван в "Държавен вестник", бр. 60 от 07.07.2020 г., в сила от
11.07.2020 г., в разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е уредена нормална
продължителност от 8 часа на работното време през нощта за служителите на
МВР, а в разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗМВР е въведено правилото, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1.
Тези изводи не противоречат и на постановеното решение от 24.02.2022
г. на съда на ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване
от районен съд - Л. по дело със същия предмет на спора. С това решение не се
отговаря конкретно на основния спорен въпрос относно приложимостта на
общата правна уредба на РБ. в правоотношенията с държавните служители,
доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени общностните
норми и вътрешноправните разпоредби, които съдържат такива норми, а не
националното право и функцията на този съд е не да тълкува националните
правни норми. Съдът на ЕС е достигнал до същите правни изводи, а именно:
че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда,
че нормалната продължителност на нощния труд за работниците в публичния
сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на
труда, но при всички случаи, ако това е така, в полза на тези работници
трябва да има други мерки за защита, които да компенсират това. В
решението на СЕС е изложено, че аргументът за липсата на механизъм за
преобразуване, обяснен със съображения от правен и икономически порядък,
видимо не отразява допустима от закона цел, годна за обоснове
разглежданата в главното производство разлика в третирането. Правото на
Съюза не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни
съображения успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на
мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по
себе си да представляват цел от общ интерес. Ако не е основана на такъв
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв
случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да 6 гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо
на преследваната с нея цел. В тази връзка сочените "компенсационни
механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага,
предвидени в ЗМВР за служителите" не може да се приеме, че представляват
допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и
9
решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези придобивки ползват
всички служители на МВР, а не само тези, полагащи нощен труд и на тях не
може да се придава качеството на обезщетение, след като не са насочени
специално към категорията служители, полагащи нощен труд, нито пък се
предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта,
а обхващат всички, работещи в системата на МВР.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА
ИНСТАНЦИЯ
Пред въззивната инстанция не е направено възражение за прекомерност на
разноските. Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 700.00
лева, за което е представен Договор за правна защита и съдействие от
06.01.2023г. , в който е посочено, че договорената сума от 700.00 лева е
платена в брой при сключване на договора и служи като разписка за
платената и получена сума, поради което следва да бъде присъдена на
въззиваемия.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №128 /04.12.2022 г. на Районен съд-Б. по
гр.д.№299 /2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА ГД „П. б. и з. на н. гр. С., представлявана от А. Д. –ВПД
директор, с процесуален представител гл.юрисконсулт М. Р., с посочен адрес
за призоваване гр.С. да заплати на Р. А. В. с ЕГН:********** и адрес гр.Б.,
представляван от адвокат пълномощник В. М. със служебен адрес за
призоваване и връчване на книжа гр.С. направените по делото разноски пред
въззивната инстанция в размер на 700.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10