№ 468
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100506167 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Срещу решението от 31.03.2022 год., постановено по гр.дело №459/2022 год. по описа
СРС, ГО, 160 с-в, в частта му, в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу К. Д. Н. искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и 155 ЗЕ
вр. с чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 1 794.94 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2020 год. в топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к.“****, абонатен №181351, сумата от 210.51 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 год. до
30.06.2021 год., сумата от 25.23 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.06.2018 год. до 30.04.2020 год. и сумата от 5.02 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.07.2018 год. до
30.06.2021 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело
№42634/2021 год. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, като ищецът е осъден да заплати на адв
Н.К. сумата от 372.50 лв. – възнаграждение за безплатно процесуално представителство в
исковото производство по чл. 38, ал. 2 ЗА и сумата от 372.50 лв. – възнаграждение за
безплатно процесуално представителство в заповедното производство по чл. 38, ал. 2 ЗА, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
1
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Жалбоподателят поддържа, че обосновано първоинстанционният съд бил приел, че
ответницата е наследница, респ. собственик на процесния недвижим имот. Същевременно
неправилен се явявал изводът, че щом като на името на Г. Д. Н. била открита партида за
имота, то само той бил задължено лице. Ответниците били клиенти на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните си тела в имотите и да заплащат цената на
топлинната енергия при условията и реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год.
за топлоснабдяването. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му
част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответницата по жалбата К. Д. Н. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено
в обжалваната му част. Поддържа, че по делото не били ангажирани категорични
доказателства, че е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Напротив, установено
било, че друго лице било потребител на топлинна енергия, след като било подало молба-
декларация за откриване на клиентска партида и ищецът се съгласил. Следвало да се има
предвид и приетото в Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017
год., ОСГК. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Спорният по делото въпрос се свежда до съществуването на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия.
По делото е доказано, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата –
етажна собственост /в която се намира процесният имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – молба от
ДСК за вписване на законна ипотека, молба-съгласие за заличаване на законна ипотека,
списък на етажните собственици към протокол от 20.08.2002 год. за проведено общо
2
събрание на етажните собственици на процесната сграда и удостоверение за наследници, се
установява, че процесният имот е бил собственост на Г. Д. Н. и Д. Н. Д.. Последният е
починал на 07.08.1999 год. и е оставил за свои наследници по закон децата си Г. Д. Н. и К.
Д. Н..
На 03.12.2001 год. Г. Д. Н. е подал молба-декларация до ищцовото дружество за
откриване на клиентска партида на негово име за процесния апартамент.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от
2006 год./, „потребител на топлинна енергия за битови нужди” е това физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си, а според § 2а от ДР на ЗЕ /нов – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 год./, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по
тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29
– 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването; писмената форма не е
форма за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на вещното
право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на
топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от
2012 год., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди. Собствениците, респ. бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата,
при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й.
В мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че договорът между
трето ползващо се лице /на договорно основание/ и топлопреносното предприятие подлежи
3
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното предприятие, но не се презумира с установяване на факта
на ползване на топлоснабдения имот.
Същевременно според идентичните клаузи на чл. 62, ал. 2 от Общите условия от 2008
год. за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, чл.
62, ал. 2 от Общите условия от 2013 год. и чл. 62, ал. 2 от Общите условия от 2016 год., в
случаите, когато имотът се ползва от повече от един клиент, продавачът открива партида на
всички клиенти въз основа на споразумителен протокол за разпределение на топлинната
енергия за имота.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че когато
топлоснабденият имот е съсобствен и се ползва само от един от съсобствениците, който е
уведомил за това топлопреносното предприятие и е заявил съгласието си да заплаща
стойността на доставената в имота топлинна енергия – каквито именно волеизявления са
направени в частност от Г. Д. Н., то именно той има качеството на потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респ. битов клиент.
При липсата на данни, че впоследствие и ответницата е поискала откриване на партида
на нейно име и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 ГПК/, настоящият съдебен състав
приема, че между страните не е възникнало твърдяното облигационно правоотношение и
ищецът не се легитимира като кредитор на претендираните главници. А щом няма главно
вземане, не може да има и задължение за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Релевираните претенции са неоснователни и подлежат на отхвърляне, както
законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да
заплати на адв. Н.К. сумата от 372.50 лв., представляваща възнаграждение за безплатно
процесуално представителство на ответницата във въззивното производство по чл. 38, ал. 2
вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решението от 31.03.2022 год., постановено по гр.дело №459/2022
год. по описа СРС, ГО, 160 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”****, да заплати на адв. Н.К., с адрес: гр.София, ул.****, с личен №**********, сумата
от 372.50 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство
във въззивното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5