Номер 291017.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502395 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №54977/12.08.2020г. от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ №19, ет.2, против Определение №9556/27.07.2020г., постановено по
гр.д. №7546/2020г. по описа на Районен съд- Варна, 30 състав, с което е върната на осн.
чл.130 ГПК исковата молба и е прекратено производството по делото.
В жалбата се навежда оплакване, че определението е неправилно. Поддържа се, че
предпоставките за надлежно упражняване на правото на иск са налице предвид
разрешението, дадено с т.10б от ТР 4/18.06.2014г. по т.д. 4/2013г. ОСГТК на ВКС, според
което при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след
издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл.422 ГПК, легитимиран да
предяви иска е цесионерът, ако е спазил срока по чл.415 ГПК. Излага се, че ограничението,
формулирано в т.4г от тълкувателното решение е приложимо само в производството по
снабдяване със заповед за изпълнение, т.е. в хипотезата на настъпило частно
правоприемство преди подаване на заявлението. На следващо място се навежда оплакване,
че предмет на гр.д. №7546/2020г. е не само искът с правно основание чл.422 ГПК, но и
евентуално съединен осъдителен иск. Поради това, първоинстанционният съд е следвало да
продължи производството по предявения осъдителен иск. Моли се за отмяна на
обжалваното определение и присъждане в полза на частния жалбоподател на разноски за
въззивното производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните:
По ч.гр.д. №5829/2015г. по описа на ВРС е издадена Заповед за незабавно изпълнение
№3032/27.05.2015г., с която С. Н. С. , ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Банка ДСК“
ЕАД 12940.39лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението;
1462.35лв. редовна лихва за периода 15.06.2014г. до 25.05.2015г.; 39.41лв. лихвена надбавка
за забава за периода 16.07.2014г. до 25.05.2015г.; 120лв. такси и разноски към 25.05.2015г.,
дължими по Договор за кредит №11/21048123/29.05.2013г., както и разноски в заповедното
производство.
На 27.05.2020г. са постъпили от ЧСИ Румяна Тодорова копия на книжа,
удостоверяващи връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 ГПК по и.д.
20207170400009 на длъжника С.С.. Книжата са придружени от съставен от ЧСИ протокол от
26.05.2020г., в който е посочено, че са извършени справки в НБД, НОИ и ТР. Приложена е
ПДИ, от разписката за връчване на която е видно, че на 01.02.2020г. е залепено уведомление
на регистрирания адрес на длъжника, след като адресатът е бил търсен на 15.01.2020г. и
22.01.2020г.
С определение №6796/29.05.2020г., постановено по ч.гр.д. 5829/2015г. заповедният
съд е констатирал, че е налице хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК в редакцията й ДВ
бр.100/2019г. и е указал на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД за възможността да предяви
установителен иск, като е спрял и изпълнението на заповедта.
С молба от 03.07.2020г. заявителят е поискал отмяна на горното определение,
обосновавайки че връчването на заповедта за изпълнение е осъществено по реда на чл.47
ГПК през 2015г. по предходно образувано изп.д. №20157170400448 на ЧСИ Р. Тодорова.
Заповедният съд е изискал посоченото изпълнително дело, постъпило в заверено
копие. От последното е видно, че на 18.06.2015г. е изпратена ПДИ до длъжника С.С. на
регистрирания й адрес. В разписка от 19.06.2015г. е отбелязано, че лице на адреса е заявило,
че е наемател от дълго време и не познава длъжницата, която са търсили и от другаде. На
23.06.2015г. е изпратена ПДИ на адрес в гр. Дългопол, което съобщение се е върнало с
отбелязване, че при посещение в дома на лицето, бащата казал, че лицето от 10г. живее и
работи в Англия. На 23.02.2017г. е изпратено на регистрирания адрес на длъжника
съобщение за извършена цесия между взискателя и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, което
се е върнало с отбелязване, че няма никой на адреса.
През м. ноември 2019г. образуваното през 2015г. изпълнително дело е прекратено на
осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С определение №8936/16.07.2020г. е оставил без уважение искането по чл.253 ГПК,
излагайки мотиви, че след образуване на исковото производство компетентен да преценява
2
допустимостта му е исковият съд, както и че през 2015г. липсва редовно връчване по реда
на чл.47 ГПК, поради което връчването е редовно едва в хода на и.д. 2020717040004.
На 07.07.2020г., в срока по чл.415 ГПК, „ОТП Факторинг България“ ЕАД е предявило
срещу С. Н. С. установителни искове за сумите, предмет на заповедта за изпълнение. В
евентуалност, в случай че съдът счете по установителните искове, че предсрочна
изискуемост не е настъпила, е предявил осъдителни искове за заплащане на 12012.17лв.
главница по месечни вноски с падежи от 15.07.2015г. до 28.05.2023г.; 1924.37лв. редовна
лихва за периода 15.07.2017г. до 15.06.2020г.; 1306.25лв. санкционираща лихва за периода
06.07.2017г. до 06.07.2020г., позовавайки се на обявяване на предсрочна изискуемост с
исковата молба.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е счел, че легитимиран да
предяви иска по чл.422 ГПК е само кредитор, притежаващ специалното качество по чл.417,
т.2 ГПК, поради което предявените от цесионера установителни искове са недопустими.
Изложил е съображения, че заповедта за изпълнение е връчена едва през 2020г. Прекратил е
производството в цялост.
Съставът на въззивния съд намира на първо място, че от гледна точка на
извършеното връчване на заповедта за изпълнение, са налице предпоставките на чл.415,
ал.1, т.2 ГПК /ДВ, бр.100/2019г./. Видно е от книжата по образуваното изп.д.
№20157170400448, описани по-горе, че длъжникът С.С. не е намерен на регистрирания й
адрес, но уведомление не е било залепено. При така изложеното, липсват изискуемите на
чл.47 ГПК предпоставки и не може да се приеме да е осъществено изобщо връчване на
заповедта за незабавно изпълнение, респективно стабилизирането й през 2015г. Редовно
връчване по реда на чл.47 ГПК е осъществено едва в хода на новообразуваното изп.д.
20207170400009, когато вече действа занапред процесуалната норма на чл.415, ал.1, т.2 ГПК
и същата следва да бъде приложена чрез даване на указания към заявителя да установи
вземанията си по исков ред, както и е сторено от заповедния съд.
Досежно легитимацията на „ОТП Факторинг България“ ЕАД да предяви
установителни искове за вземанията по издадената заповед за изпълнение в качеството му
на цесионер, следва да бъдат съобразени дадените указания с т.10б на ТР 4/18.06.2014г. по
т.д. 4/2013г. ОСГТК на ВКС, според които при частно правоприемство при прехвърляне на
вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за
изпълнение до предявяване на иска реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран да
участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение
нормата на чл.226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по
чл.415, ал.1 ГПК. С определение №102/24.02.2020г. по ч.т.д. 2643/2019г. на ВКС, II т.о.,
допуснато именно по този процесуалноправен въпрос до касация, е разяснено също, че
цесионерът е легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК дори и да няма особеното
качество на заявителя в заповедното производство – банка. Посочено е, че в този случай не
3
намират приложения съображенията по т.4г от същото тълкувателно решение, които касаят
само възможността за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл, предявените от
„ОТП Факторинг България“ ЕАД искове в качеството му на цесионер, придобил вземането
от „Банка ДСК“ АД след издаване на заповедта за изпълнение, и при спазване на срока по
чл.415, ал.4 ГПК, са допустими.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва
да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Предвид основателността на жалбата и на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, вр. с чл.25а, ал.2
от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените разноски в общ размер от 65лв., от които държавна такса от 15лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 50лв.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №9556/27.07.2020г., постановено по гр.д. №7546/2020г. по
описа на Районен съд- Варна, 30 състав, с което е върната на осн. чл.130 ГПК искова молба
вх. №44250/07.07.2020г. и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА гр.д. №7546/2020г. на Районен съд- Варна, 30 състав за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОСЪЖДА С. Н. С. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. Рали Мавридов №1, ет.2,
ап.4, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2, сумата от 65лв.
/шестдесет и пет лева/, представляваща сторени разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, вр. с чл.25а, ал.2 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4