Решение по дело №1116/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1206
Дата: 23 юни 2023 г. (в сила от 23 юни 2023 г.)
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20237180701116
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 май 2023 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1206/23.6.2023г.

 

Град Пловдив, 23.06.2023 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Анелия Харитева

       Членове: Любомира Несторова

Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1116 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП срещу решение № 563 от 30.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 3651 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с което е отменено наказателно постановление № 631613-F646249 от 11.04.2022 г. на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП, с което на ЕТ „Надена – Ирина Георгиева“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Славянска“ № 89, ет.3, ап.5, на основание чл.179, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.1 ЗДДС, и е предупреден едноличният търговец, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Според касатора решението е неправилно поради противоречие със закона, защото е невъзможно квалифицирането на деянието като маловажно. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което  да се потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Претендира  юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Пловдивския районен съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

Производството пред районния съд е повторно, след като с решение № 72 от 12.01.2023 г. по к.а.н.д. № 2970/2022 г. на АС Пловдив е отменено решение № 1926 от 14.10.2022 г. по а.н.д. № 3651/2022 г. на Районен съд Пловдив, ХІV н.с., и делото е върнато за ново разглеждане. Съобразявайки мотивите на отменителното решение и в изпълнение на дадените указания районният съд е събрал нови писмени доказателства – уведомления за приети справки-декларации и дневници за данъчни периоди от м.01.2020 г. до м.01.2023 г.

За да отмени наказателното постановление, районният съд след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено от фактическа страна, че нарушителят е подал справка-декларация за периода м.01.2022 г. на 14.03.2022 г. вместо до 14.02.2022 г. включително, т.е., налице са достатъчно данни за извършено нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1 ЗДДС, но в случая са налице предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажен случай, защото задължението е изпълнено преди датата на съставяне на АУАН, т.е., отстранено е по инициатива на самия нарушител преди привличането му към административнонаказателна отговорност, което съставлява смекчаващо обстоятелство, защото за последните три години справките-декларации са подавани срочно с не много изключения и за данъчните периоди от м.09.2009 г. до 01.2023 г. справките-декларации и отчетните регистри са с нулеви стойности, което според съда определя една твърде ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с общия случай на нарушение от същия вид. Мотивиран от смекчаващите отговорността обстоятелства, районният съд е приел, че деянието представлява маловажен случай, поради което наказващият орган е следвало само да предупреди нарушителя.

Решението е правилно. Въз основа на безспорно установени правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Затова и на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

 При новото разглеждане на делото и при постановяване на обжалваното решение е спазено изискването на чл.224 АПК и са спазени задължителните указанията на състава на АС Пловдив по тълкуването и прилагането на закона. В този смисъл настоящият касационен състав приема, че не е налице противоречие с материалния закон до степен, определяща обжалваното съдебно решение като неправилно и налагаща неговата отмяна.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 563 от 30.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 3651 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година.

Решението е окончателно.

 

                                                                       Председател:

 

                                                                       Членове: 1.

 

                                                                                         2.