№ 4675
гр. ........, 25.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20221110132497 по описа за 2022 година
и взе предвид следното:
Предмет на делото е предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 ЗЗД от
„...........“ ЕАД иск за установяване, че Кооперация „Н...................“ дължи на ищеца сумите 217,37
лева (двеста и седемнадесет лева и 37 стотинки), представляваща месечни такси и потребление за
използване на услуги по Договор за електронни съобщителни услуги № Н0451619 от 29.09.2005г.
за период от 28.07.2020 г. до 27.01.2021 г., ведно със законна лихва за период от 24.11.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 98,00лева (деветдесет и осем лева), представляваща неустойка за
неизпълнение на договор № Н0451619, ведно със законна лихва за период от 24.11.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 30,05 лева (тридесет лева и 05 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 02.09.2020 г. до 23.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 66930/2021г. на СРС, 71 с-в.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор.
В проведеното на 23.03.2023г. първо съдебно заседание се явява Н............ – Председател на
Кооперация „Н...................“, който заявява, че не оспорва иска и го признава, като представя
доказателство за заплащане на претендираните суми за главница, неустойка, мораторна лихва и
разноските за държавна такса по заповедното производство – платежно нареждане за банков
превод от 22.03.2023г. за сума в размер на 370,42 лв.
Съдебно предявеното право произтича от следните обстоятелства, чието установяване е в
доказателствена тежест на ищеца: наличието на облигационно отношение с ответника по договор
за далекосъобщителни услуги със съдържанието, твърдяно в исковата молба, сключен между
„.......... ЕАД и ответника; наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно
прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, както и
размера на уговорената неустойка.
1
В тежест на ответника е да докаже обстоятелства, които изключват или намаляват
задълженията му за плащане на ползваните услуги или плащане в погашение на тези задължения,
както и всички свои правопогасяващи и правоизключващи възражения.
С оглед становищата на страните и процесуалното поведение на ответника Съдът приема за
доказани всички обстоятелства, включени във фактическите състави на вземанията, както и че към
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, респективно към датата на подаване
на исковата молба ответникът е дължал на ищеца претендираните суми.
Установява се безспорно, че в хода на производството – на 22.03.2023г., ответникът е
погасил вземанията на ищеца за дължими суми за главница, неустойка, мораторна лихва и
разноските за държавна такса по заповедното производство по ч.гр.д. № 66930/2021г. на СРС, 71 с-
в, като е извършил плащане по банков път на сума в размер от 370,42 лв. С плащането ответникът
е упражнил правото си по чл. 76, ал. 1 ЗЗД. При отчитане на погасителния ефект на плащанията,
установителните искове за главница, неустойка и мораторна лихва се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. Следва да се присъди законната лихва върху главницата и
неустойката, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 24.11.2021г.
до окончателното плащане.
Съдът, след като взе предвид, че исковете са отхвърлени поради настъпил в хода на делото
факт - погасяване на задължението приема, че ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от общо 325 лв. – държавна такса за настоящото производство и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение за заповедното производство /с плащането от 22.03.2023г. е погасено
вземането за д.т. по заповедното дело/. В случая не е налице хипотезата на 78, ал. 2 ГПК, тъй като не
може да се приеме, че ответника не е дал повод за завеждане на делото. Съобразно чл. 422 ГПК,
искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Или в настоящия
случай, съгласно чл. 422 ГПК, искът се счита предявен на 24.112021г., а плащането е след
завеждане на установителните искове по чл. 422 ГПК. Освен това, несъмнено ответникът е дал
повод за завеждане на делото, като на 28.02.2022г. е депозирал възражение по чл. 414 ГПК с
твърдение да не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, а в
последствие е заплатил процесната сума, ведно с разноските за държавна такса за заповедното
производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...........“ ЕАД, ЕИК ......... със съдебен адрес гр. ........, ул.
„..........” № 6,, ......., офис 411 – чрез адв. Й. по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК иск за установяване, че
Кооперация „Н...................“ с ЕИК ............ и адрес гр. ........, ул. „.........“ № 99, ет. 11, ст. 9, дължи на
ищеца сумите 217,37 лв., представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по
Договор за електронни съобщителни услуги № Н0451619 от 29.09.2005г. за период от 28.07.2020 г.
до 27.01.2021 г., сумата 98,00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор №
Н0451619, сумата 30,05 лв., представляваща мораторна лихва за период от 02.09.2020 г. до
23.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
66930/2021г. на СРС, 71 с-в, като погасен чрез плащане.
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Кооперация „Н...................“ с ЕИК ............ дължи на
„...........“ ЕАД, ЕИК ......... законната лихва върху сумата за главница от 217,37 лв. и върху сумата
за неустойка от 98 лв., предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
66930/2021г. на СРС, 71 с-в за период от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Кооперация „Н...................“ с ЕИК ............ да заплати на „...........“ ЕАД, ЕИК
........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 325 лв. – разноски за исковото производство и за
производството по ч.гр.д. № 66930/2021г. на СРС, 71 с-в.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3