Р Е Ш Е Н И Е
№ 2586
13.12.2018 г. град
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаски
районен съд
ХХХII
граждански състав
На
деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
при
секретаря Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гражданско дело № 307 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от С.Г., гражданин на ***, против „СИЧЕС И
ЕНД СИ С.А.“ - ШВЕЙЦАРИЯ, БУЛСТАТ – *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас” АД.
Ищецът
иска да бъде осъден ответника да му заплати:
извънреден труд след работно време в периода 31.10.2014 г. – 31.03.2015 г. в
размер на 6132,63 лева; извънреден труд през почивни дни за периода от
31.10.2014 г. – 31.03.2015 г. в размер на 5628,81 лева; извънреден труд през
официални празници за периода от 31.10.2014 г. до 31.03.2015 г. в размер на
1388,40 лева, ведно с мораторната лихва от 10.05.2015 г. до датата на завеждане
на делото в размер на 3567,45 лева и законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г.
в размер на 3221,60 лева, ведно с мораторната лихва от 10.05.2015 г. до датата
на завеждане на делото в размер на 874 лева и законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2015 г. в размер на 3221,60 лева, ведно с мораторната лихва от 10.05.2015 г.
до датата на завеждане на делото в размер на 874 лева и законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба.
Ищецът
твърди, че по силата на трудов договор от 31.10.2014 г. е работил в ответното
дружество на длъжността „***” с договорено основно месечно възнаграждение плюс допълнителни възнаграждения от 1647,18 евро, при осемчасов работен
ден – от 8 до 17 часа и един час обедна почивка. Въпреки договореното,
работното време е било удължавано от работодателя – всеки работен ден с няколко часа повече, работил е през
почивните дни – събота и неделя, както и по време на официалните празници.
Преките ръководители са изготвяли месечни писмени доклади за реално
отработваните часове, в това число и за извънредния труд. Договорът е прекратен
на 31.03.2015 г., но въпреки отправените
искания допълнително положеният труд не е бил заплатен. Твърди се също така, че
работникът не е ползвал годишен отпуск, поради което се претендира заплащане на
съответно обезщетение.
В съдебно заседание процесуален представител на ищеца не
се явява.
В съдебно заседание процесуален представител на ответника
не се явява.
Бургаски районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.10.2014 г. между „СИЧЕС И ЕНД СИ С.А.“ –
ШВЕЙЦАРИЯ (работодател) и С.Г. (служител), *** гражданин, е сключен трудов
договор, по силата на който служителят се съгласява да започне работа на
длъжност „***“. Договорът е сключен като срочен със срок на
изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Ако договорът не бъде прекратен до
изтичане на изпитателния срок, той се превръща в окончателен срочен трудов
договор със срок до 30 април 2015 г. Тъй като тази дата е настъпила, то следва
да се приеме, че трудовият договор е прекратен. Ищецът обаче претендира суми до
31.03.2015 г., поради което и съдът следва да разгледа претенциите с краен
момент именно 31.03.2015 г.
Според чл.5 от договора основното месечно трудово
възнаграждение на служителя е в размер на левовата равностойност на 1275,20
евро. Служителят ще получава и допълнително месечно нетно възнаграждение в
размер на левовата равностойност на 80 евро. В случай, че служителят има
придобит трудов стаж и професионален опит над една година на същата или сходна
позиция, работодателят ще му заплаща допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит за всяка такава година в минималните размери,
дължими съгласно чл.12, ал.6 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Според чл.5.3 от договора към момента сключване на договора
брутното месечно трудово възнаграждение на служителя, представляващо основното
му такова плюс допълнителните, е в размер на левовата равностойност на 1647,18
евро.
Според чл.9.1 от договора работното време на
служителя е между 08.00 часа и 17.00 часа, по осем часа на ден, пет дни в
седмицата. Служителят има право на един час обедна почивка по време,
съгласувано с работодателя. Полагането на труд извън установеното работно време
(включително в почивни и/или празнични дни), се допуска по изключение при
условията и реда на действащото законодателство. Според чл.10.1 от договора служителят има право на
платен годишен отпуск в минималните размери, съгласно КТ. По делото няма
доказателства ищецът да е ползвал платен годишен отпуск. Според заключението на
вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза пропорционално на
отработеното време за периода 31.10.2014 г. – 31.03.2015 г. на ищеца се полагат
4 дни платен годишен отпуск за 2014 г. и 5 дни за 2015 г. Тъй като ищецът не е
ползвал платен годишен отпуск за този период, то обезщетение възлиза на 1380,69
лева, от които 613,64 лева за 2014 г. и 767,05 лева за 2015 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Предявените
в условията на обективно кумулативно съединяване искове са с правно основание
чл. 150, вр. чл.262, ал.1, т.1-3 и чл.264, чл.224 ал.1 КТ
и чл.86 ал.1 ЗЗД. Липсата на отговор на исковата молба не освобождава ищеца от задължението да докаже правнорелевантните
факти, на които основава претенцията си – в този смисъл мотивите
към Тълкувателно
решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК.
Предявените искове за заплащане
на възнаграждение за положен извънреден труд след работно време, през почивните
дни и през официални празници са неоснователни, като мотивите за това са
следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.150 КТ, работодателят е длъжен да заплаща трудово
възнаграждение в увеличен размер за положения
от работника извънреден
труд. Такъв се полага или по разпореждане на
работодателя или със знанието и без противопоставянето му, извън установеното
работно време на работника или служителя. За положения извънреден
труд работодателят дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение
независимо дали е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и
независимо дали е издал специална заповед, с която да възложи на работника
полагането на извънредния труд. При подневното отчитане на работното време,
когато работник или служител отработи в повече от законоустановеното работно
време за длъжността, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец.
Ищецът не доказа твърденията си, че е полагал труд извън установеното
работно време, през почивни дни и по време на официални празници по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя. Времето
за пътуване до и от работното място, за което бе изискана информация от трето
неучастващо по делото лице, но за която са налице данни, че не се съхранява, не
представлява извънреден труд, а иск за заплащане на това време не е предявен от
ищеца. На следващо място, от евентуална информация, че ищецът е влизал на и е
напуснал територията на рафинерия „Лукойл“, не следва еднозначен извод, че е
полаган извънреден труд и то за конкретен времеви период.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени, както и акцесорната претенция
за мораторна лихва върху общия размер на вземанията.
По исковете за заплащане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск съдът намира следното:
Съгласно чл. 224 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Установи
се, че обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. се дължи за
4 дни, а за 2015 г. – за 5 дни или общо за 9 дни.
В тежест на работодателя е да докаже, че такова обезщетение е изплатено,
респективно че ищецът е използвал ефективно полагащия му се отпуск, което не бе
сторено по делото, поради което исковете следва да бъдат уважени по основание,
но в размер на 613,64 лева за 2014 г. и в размер на 767,05 лева за 2015 г.,
като над тези размери до пълните претендирани такива от 3221,60 лева отхвърлени
като неоснователни.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на обезщетение следва
да бъдат разгледани и акцесорните искове за заплащане на лихва за забава, които
са неоснователни по следните съображения:
Правото на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за работника възниква, когато
трудовото правоотношение бъде прекратено. В този момент настъпва изискуемостта
на вземането, но това не води до забава на длъжника. Съгласно чл. 84 ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението не е определен, както е в настоящия
случай, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Липсват
доказателства работникът да е поканил работодателя да му заплати обезщетението
по чл. 224, ал. 1 КТ. /В този смисъл определение № 901 от 10.08.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 376/2010 г., III г. о./. Ето защо акцесорните искове следва да
бъдат отхвърлени.
По въпроса за разноските:
Предвид
изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с
чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ следва в тежест на ответното
дружество
да бъде възложено заплащането на държавна такса в размер на 100
лева и сумата от 75 лева, представляваща част от присъденото възнаграждение на
вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, защото исковете по
чл.224, ал.1 от КТ бяха приети за основателни. Доколкото ищецът е освободен
от заплащане на такси и разноски (чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК) независимо, че част
от предявените
искове са отхвърлени, то върху него не следва да се възлага
останалата част от сумата, представляваща възнаграждение
за вещо лице, заплатена от бюджета на съда.
По делото няма доказателства ищецът да е направил разноски, поради което и
такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното Бургаски районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на С.Г., роден на *** г., гражданин на ***, против „СИЧЕС И ЕНД СИ
С.А.“ - ШВЕЙЦАРИЯ, БУЛСТАТ – *********, за заплащане на следните суми: 6132,63
лева (шест хиляди сто тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки),
представляваща възнаграждение за извънреден труд след работно време в периода
31.10.2014 г. – 31.03.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба на 09.01.2018 г. до окончателното й изплащане;
5628,81 лева (пет хиляди шестстотин двадесет и осем лева и осемдесет и една
стотинки), представляваща възнаграждение за извънреден труд през почивни дни за
периода от 31.10.2014 г. – 31.03.2015 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба на 09.01.2018 г. до
окончателното й изплащане; 1388,40 лева (хиляда триста осемдесет и осем лева и
четиридесет стотинки), представляваща възнаграждение за извънреден труд през
официални празници за периода от 31.10.2014 г. до 31.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба на
09.01.2018 г. до окончателното й изплащане; 3567,45 лева (три хиляди петстотин
шестдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща мораторна
лихва върху общата главница от претендираните възнаграждения за извънреден труд
в размер на 13149,84 лева за периода от 10.05.2015 г. до 08.01.2018 г.; 874
(осемстотин седемдесет и четири) лева, представляваща мораторна лихва върху
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. за периода от
10.05.2015 г. до 08.01.2018 г.; 874 (осемстотин седемдесет и четири) лева,
представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск за 2015 г. за периода от 10.05.2015 г. до 08.01.2018 г.
ОСЪЖДА „СИЧЕС И ЕНД СИ С.А.“ -
ШВЕЙЦАРИЯ, БУЛСТАТ – *********, да заплати на С.Г., роден на *** г., гражданин
на ***, следните суми: 613,64 лева (шестстотин и тринадесет лева и шестдесет и
четири стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 4 дни за 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на исковата молба на 09.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената
сума до пълния претендиран размер от 3221,60 лева (три хиляди двеста двадесет и
един лева и шестдесет стотинки); 767,05 лева (седемстотин шестдесет и седем
лева и пет стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 5 дни за 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба на 09.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 3221,60 лева (три хиляди
двеста двадесет и един лева и шестдесет стотинки).
ОСЪЖДА „СИЧЕС И ЕНД СИ С.А.“ -
ШВЕЙЦАРИЯ, БУЛСТАТ – *********, да заплати
в полза на държавата по сметка на Бургаски районен съд, сумата от 100 (сто)
лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 75
(седемдесет и пет) лева, представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ