МОТИВИ
към Присъда № 260020 от 18.12.2020 г.,
постановена по НОХД № 472/2019 г. по описа на РС –
Харманли
Районна прокуратура – Харманли е
внесла обвинителен акт срещу М.Г.М. за това, че на 23.12.2018 г. в гр.
Харманли, на публично място, пред множество хора, в комплекс „Приказките“ - гр.
Харманли причинил на Г.Р.Р. *** лека телесна повреда,
изразяваща се в травма на главата и в областта на лицето - оток с кръвонасядане
в лявата слепоочна област; разкъсно контузна рана, оток и кръвонасядане на
вътрешната лигавица на горната устна; оток с кръвонасядане на лявата скула;
кръвонасядане на върха на езика; контузия в лявата хълбочна област - болка,
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
По делото е
приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от конституирания в
качеството на частен обвинител и граждански ищец Г.Р.Р.
срещу подсъдимия М.Г.М., за сумата в размер на 2000 лв., представляваща
обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 23.12.2018 г. до
окончателното й изплащане.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура – Харманли поддържа изцяло повдигнатото обвинение от
фактическа и правна страна. Излага съображения, че от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че подсъдимият М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Посочва, че фактическата
обстановка е безспорно доказана с авторството и вината на подсъдимия за
извършване на процесното деяние. Прокурорът акцентира върху наличието на
квалифициращия признак „хулигански подбуди“ по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК,
като счита, че се обосновават от конкретните мотиви и мястото на извършване на
деянието. По наведените доводи пледира за постановяване на осъдителен съдебен
акт, с който подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на вмененото му
деяние. По отношение на наказанието държавният обвинител застъпва, че следва да
се вземе предвид липсата на смекчаващи вината обстоятелства и да се отчетат
отегчаващите, за каквито сочи обремененото съдебно минало на подсъдимия и
лошите характеристични данни. Относно размера на наказанието прокурорът
предлага на подсъдимия да се наложи наказания лишаване от свобода в размер от 1
година, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Прокурорът счита,
че предявеният граждански иск следва да бъде уважен в пълен размер. Пледира
веществените доказателства да останат приложени по делото, а направените
разноски да се възложат на подсъдимия.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец Г.Р.Р. – адв.
М.А. извършва анализ на събраните по делото доказателства, от който извежда
становище за доказаност на повдигнатото обвинение и съставомерност от обективна и субективна страна на престъплението. Изтъква
съображения за извършване на деянието по хулигански подбуди, които счита, че не
се изключват и не са несъвместими с наличния в случая личен мотив. Пледира за
осъждане на подсъдимия с налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода”
в максималния предвиден от закона размер с оглед отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и за уважаване на предявената
гражданска претенция.
При условията на евентуалност моли за постановяване на присъда, с която
подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК с оглед направено в хода на съдебното следствие изменение на
обвинението по реда на чл. 287, ал. 5 от НПК. Претендира присъждане на
направените разноски в производството.
В пледоарията си защитникът на подсъдимия - адв. Г.Г.
обсъжда наличната по делото доказателствена съвкупност и обосновава извод
за липса на извършено престъпление. Изтъква, че на фона на събрание
доказателства твърдените за получени от частния обвинител травматични
увреждания не се свързвали с поведението на подсъдимия, което не можело по
никакъв начин да се окачестви като хулиганско. Претендира, че подсъдимият е бил
атакуван и се е защитавал от упоритото досаждане на частния обвинител Г.Р.,
който именно е бил нападателят през процесната вечер. Сочи, че мотивите на
последния да инициира настоящото производство били продиктувани от стремежа за
отмъщение срещу подсъдимия за неуредени между тях финансови отношения. Моли за
постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на предявения гражданския
иск.
Подсъдимият М.Г.М.
дава обяснения по обвинение, в които описва различна от описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и отрича да е извършил вмененото му
деяние. Излага разказ за предисторията в отношенията му с частния обвинител и
причините от негова гледна точка за влошаването им. В своя защита подсъдимият
сочи липса на доказателства по обвинението, като в последната си дума моли да
бъде признат за невинен и да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.Г.М., ЕГН **********,
е роден на *** ***. Същият е българин, с българско гражданство, с основно
образование, безработен и неженен. От приложената по делото справка за съдимост
се установява, че е осъждан многократно на лишаване от свобода за извършени
умишлени престъпления от общ характер.
В периода от 2014 г. до 2019 г. частният
обвинител и граждански ищец Г.Р.Р. упражнявал
адвокатска професия с адрес на дейността си в гр. Харманли. През 2014 г. бил
упълномощен от подсъдимия М. за осъществяване на процесуално представителство
във връзка с образувано срещу него гражданско дело по Закона за защита от
домашно насилие. По този повод между тях възникнали служебни и приятелски
отношения, които обаче впоследствие се влошили.
На 22.12.2018 г. вечерта частният
обвинител и граждански ищец Г.Р. и свидетелката С. Г.Й., с която се намирал във
фактическо съжителство, посетили ресторант „Кристал“ в гр. Харманли заедно със
свидетелите И.М.И. и Й.П.И.. Около полунощ четиримата се преместили в
ресторанта към комплекс „Приказките“ в гр. Харманли, където се провеждали
празненства във връзка с предстоящите Коледни и Новогодишни празници. При
пристигането си се настанили на маса зад дансинга в заведението, на която бил
свидетелят Г.З.К.. На друга маса, намираща се пред дансинга, бил подсъдимият М.М. заедно със свидетелите Д.И.Ж., Ж.А.Д.,
Т.К.С., Ж.И.Ж. и П.А.Т.. В хода на вечерта управителят на комплекс „Приказките“
- свидетелят В.С.С. разговарял с подсъдимия М., който
се заканил на частния обвинител и граждански ищец Р. с думите: „Това Г.
адвоката ли е там, сега ще му счупя кофата“. След това свидетелят С.
предупредил и двамата да не влизат в конфликт помежду си, при което те му
обещали да няма проблеми.
Около 03:00 часа вече на 23.12.2018 г.
частният обвинител и граждански ищец Г.Р. се отправил към масата, на която бил
подсъдимият М.М., с цел да поздрави присъстващите,
сред които имало негови познати. В този момент свидетелят Д.Ж. и подсъдимият М.
били изправени до масата и танцували. Приближавайки до тях Р. се здрависал със
свидетеля Д.Ж., а подсъдимия се обърнал и седнал. След това частният обвинител
се настанил на тяхната маса, сядайки на стол, който се намирал в ляво до
подсъдимия. Последният веднага започнал да гони Р. от масата и да демонстрира
нежелание да разговаря с него. Непосредствено след това подсъдимият М. посегнал
с дясната си ръка и нанесъл удар с юмрук в областта на главата на частния
обвинител и граждански ищец. Впоследствие подсъдимият се изправил и надвесил
над Р., при което отново замахнал към главата му с дясната си ръка и му нанесъл
втори удар. Частният обвинител и
граждански ищец се изправил и се обърнал с гръб към подсъдимия, който от своя
страна го замерил с взет от масата предмет. По тази причина Р. се обърнал с
лице към подсъдимия, който разбутал един от столовете и тръгнал към него, но
виждайки, че той се оттегля спрял и седнал на масата. Случващото се било
наблюдавано от намиращите се на дансинга свидетелки С. Й. и Й.И., като
последната извикала свидетеля И.И., за да се намеси и
предотврати разрастването на конфликта. В същото време частният обвинител и
граждански ищец, воден от желанието си да разговоря с подсъдимия, отново отишъл
при него, но вместо това започнали да спорят и същият го бутнал с лявата си
ръка в дясното му рамо, при което свидетелят И. и други от присъстващите се
опитали да ги разтърват. Впоследствие Р. започнал да се отдалечава от
подсъдимия заедно със свидетеля И., но внезапно се върнал обратно и отново поел
инициатива за разговор. Подсъдимият М. се изправил и с двете си ръце го
изблъскал в областта на гърдите, при което Р. се изместил назад и се ударил с
столовете на съседната маса. Междувременно свидетелката С. Й., изплашена от
възникналия конфликт и поради липсата на покритие на мобилните оператори,
напуснала заведението и се отправила към РУ - Харманли, за да съобщи за
случилото се. От своя страна частният обвинител и граждански ищец Г.Р. бил
откаран от свидетелката Й.И. и подал жалба срещу подсъдимия М.М.. Около 03:45 часа полицейските служители - свидетелите М.А.И.
и М.Д.Д. били изпратени за проверка на случая в
ресторанта на комплекс „Приказките“. Същите установили подсъдимия М. и го отвели
в сградата на РУ - Харманли, където му били снети обяснения и съставен
предупредителен протокол по ЗМВР.
През деня на 23.12.2018 г. частният
обвинител и граждански ищец Г.Р. посетил хранителен магазин „Лидл“ в гр.
Харманли, където срещнал свой познат -
свидетелят С.М.С. и му разказал за случилото се вечерта. Същия ден Р. посетил
д-р Х.Е. - специалист по съдебна медицина, който му извършил преглед и
констатирал причинените травматични увреждания.
По повод жалба, подадена от подсъдимия М.М. до Министерство на правосъдието, препратена чрез
Върховна касационна прокуратура, била образувана прокурорска преписка №
2169/2019 г. по описа на ОП - Хасково и назначена полицейска проверка. Жалбата
била насочена срещу частния обвинител и граждански ищец Г.Р. и сдържала
твърдения, че във връзка с осъщественото от него процесуално представителство
по образуваното срещу подсъдимия дело за домашно насилие е поискал сумата от
5000 лв. за подкуп на прокурора и съдията по делото. В резултат на извършената
проверка и установените факти и обстоятелства с постановление от 19.12.2019 г.
наблюдаващият прокурор при ОП - Хасково отказал образуването на досъдебно
производство и прекратил преписка вх. № 2169/2019 г. по описа на ОП - Хасково.
Същата жалба е била подадена и до Адвокатска колегия - Хасково, която с Решение
№ 12, обективирано в протокол № 11 от проведено на 14.10.2019 г. заседание, е
оставила без разглеждане и е прекратила образуваната въз основа на нея
дисциплинарна преписка срещу Г.Р..
От заключението на назначената съдебно
медицинска експертиза се установява, че частният обвинител и граждански ищец Г.Р.
е получил травма на главата и в областта на лицето - оток с кръвонасядане в
лявата слепоочна област; разкъсно контузна рана, оток и кръвонасядане на
вътрешната лигавица на горната устна; оток с кръвонасядане на лявата скула;
кръвонасядане на върха на езика; контузия в лявата хълбочна област - болка.
Посочено е, че тези увреждания са причинени от действие на тъп твърд предмет и
могат да се получат при побой. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че
броят на нараняванията кореспондира с броя на ударите, поради което той
преценил за достоверно твърдението на постаралия, че са получени при побой.
В хода на образуваното досъдебно
производство с протокол за доброволно предаване свидетелят В.С.С. предал на разследващите органи 1 бр. оптичен носител -
диск с надпис „EMTEC CD-R“ със съдържание записи от камера за видеонаблюдение в
ресторант „Приказките“ от 23.12.2018 г. Също с протокол за доброволно предаване
подсъдимият М.Г.М. предал 1 бр. флаш памет, черна на цвят с надпис 16GB,
съдържаща видеозапис, направен с мобилен телефон. Впоследствие така приобщените
веществени доказателства били огледани, при което били съставени фотоалбуми с
разпечатани на хартиен носител снимки от съдържащите се видеозаписи. В
съдебното производство е назначена видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза за изследване на веществените доказателства. От изготвеното
заключение се установява, че в оптичния носител - диск с надпис „EMTEC CD-R“ са
констатирани девет видеофайла, съдържащи видеозапис, заснет от камера, насочена
към части на помещение, заведение. Посочено е, че видеофайловете обхващат
системно време от 04:01:08 ч. до 04:05:14 ч. на 12.23.2018 г. като подробно е
описано какво се наблюдава на записа за този период. При прегледа на
видеозаписа не са наблюдавани лица от женски пол, които да влизат в обхвата на
камерата. Във вещественото доказателство флаш памет, черна на цвят с надпис
16GB е установен един видеофайл с продължителност 00:02:01 ч. с описание на
наблюдаваните лице и извършваните от тях действия. При изследване на извлечени
от видеофайловете снимки с предоставени сравнителни материали са установени
съвпадения в някои общи признаци, без съществени различия, които са дали
основание на вещото лице да направи извод, че във видеозаписите са заснети Г.Р.Р. и М.Г.М.. По отношение на другите заснети на записите
лица е констатира невъзможност за идентифициране поради липса на детайли в
изображенията, обусловени от ниската резолюция, далечната точка на заснемане и
слабата осветеност на помещението. При прегледа на видеозаписите вещото лице не
е открило прекъсвания и размествания на логическата последователност на
действията и на вкопираните системни данни за дата и
часове време, поради което е направило извод за липса на следи от
изменение/манипулация след създаването им. Посочено е, че системното време за
дата и час зависят от системните настройки на записващото устройство, които
може да не съвпадат с реалното време, поради което не можело да се определи
дали системното време съвпада с реалното.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – обясненията
на подсъдимия М.Г.М., показанията на частния обвинител и граждански ищец Г.Р.Р., показанията на свидетелите С. Г.Й., Й.П.И.
/дадени в съдебно заседание и прочетени
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, л. 16 от ДП/, И.М.И.
/дадени в съдебно заседание и прочетени
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, л. 17 от ДП/, Г.З.К. /дадени
в съдебно заседание и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и 2
от НПК, л. 18 от ДП/, В.С.С. /дадени в съдебно заседание и прочетени по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, л. 19 и 39 от ДП/, Д.И.Ж. /дадени
в съдебно заседание и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, л. 20 от ДП/, Ж.А.Д. /дадени в съдебно заседание и прочетени по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, л. 21 от ДП/, Т.К.С. /дадени
в съдебно заседание и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, л. 22 от ДП/, Ж.И.Ж. /дадени в
съдебно заседание и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, л. 23 от ДП/, С.М.С. /дадени в
съдебно заседание и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК,
л. 24 от ДП/, П.А.Т. /дадени в съдебно заседание и прочетени по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, л. 25 от ДП/, Г.В.Д. /дадени в съдебно заседание и прочетени по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, л. 28 - 29 от ДП/, М.А.И.,
М.Д.Д. /дадени
в съдебно заседание и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и 2
от НПК, л. 31 от ДП/, М.Г.В., Б.М.Р. и В.Г.В., от
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза /л. 41 от ДП/, от заключението на назначената в съдебното
производство видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза, от писмените доказателства и доказателствени средства –
протоколи за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбуми /л. 42 – 49 и л. 49 - 52 от ДП/,
протоколи за доброволно предаване /л. 53
и л. 54 от ДП/, протокол за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР /л. 62 от ДП/, характеристични справка на
М.Г.М. /л. 101 от ДП/, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние /л. 103 от ДП/, справка за съдимост на М.Г.М. /л. 105 - 106 от ДП и л. 345 - 346 от НОХД/, прокурорска преписка №
2169/2019 г. по описа на ОП - Хасково, както и от веществените доказателства - 1 бр.
оптичен носител - диск с надпис „EMTEC CD-R“ /л. 267 от НОХД/ и 1 бр. флаш памет, черна на цвят с надпис 16GB /л. 268 от НОХД/.
Основният въпрос, включен в
предмета на доказване по делото, а именно има ли извършено от подсъдимия
деяние, намира своя отговор най-напред в показанията на пострадалия Г.Р..
Обстоятелството, че се възползва от предоставеното му от закона право да
участва в процеса в качеството на частен обвинител и граждански ищец по никакъв
начин не води само по себе си до извод за пристрастност на показанията му или
за тяхната недостоверност. Напротив, неговите твърдения намират опора в
събраните по делото доказателствени източници и допринасят за изясняване
протичането на събитията на инкриминираната дата. В разпита си пред съда
частният обвинител и граждански ищец представи ясен спомен за случилото се,
който изложи в хронологически последователен и подреден вид. Той е категоричен,
че непосредствено след установяването си на масата до подсъдимия, същият
изненадващо му е нанесъл два удара със свита в юмрук дясна ръка в областта на
лицето, а впоследствие го е замерил в тила с взет от масата твърд предмет. С
изключение на някои противоречия относно броя на посещенията му при подсъдимия
и естеството на част от посегателствата на последния спрямо него, показанията
на пострадалия Р. са в основата на възприетата от съда фактическа
обстановка.
В подкрепа на посочените гласни
доказателствени средства са тези, събрани чрез разпита на свидетелите С. Г.Й., Й.П.И. и И.М.И.. По отношение на свидетелката Й.,
с оглед обстоятелството, че се намира във фактическо съжителство с пострадалия Г.Р.,
нейните показания следва да се преценят през призмата на евентуална
заинтересованост от изхода на делото. Въпреки това изложеният от свидетелката
разказ за процесните събития се откроява с логичност и безпристрастност, като
служи за разкриване на обективната истина по делото и се приема от съда с
доверие. В своята цялост нейните показания доказват участието на подсъдимия в
причинените на частния обвинител и граждански ищец телесни увреждания. От своя
страна показанията на свидетелката Й.И. кореспондират с тези на Р. и Й., като
не са налице основания за съмнение в тяхната достоверност. Тази свидетелка е
присъствала на мястото на инцидента от самото начало и е наблюдавала развитието
на конфликта, при което пряко е възприела нанесените от подсъдимия удари в
лицето на пострадалия. Що се отнася до свидетеля И.И.,
в съдебно заседание се установи съществено противоречие в твърденията му спрямо
досъдебното производство. При съвкупна преценка с доказателствата по делото
съдът намери, че следва да кредитира показанията му, дадени непосредствено след
деянието, които потвърждават посегателството на подсъдимия върху телесната
неприкосновеност на пострадалия.
С
преобладаващо производен характер спрямо главните факти от предмета на доказване
са свидетелките показания на Г.З.К., В.С.С. и С.М.С., но въпреки това допринасят за изясняване на фактическата
обстановка. От проведените разпити на К. и С. е видно, че не са очевидци и
впоследствие са узнали за инкриминираното деяние и неговото авторство, като
последният пряко е възприел наличието на обективни находки от нанесените удари
в лицето на пострадалия Р.. Що се отнася до свидетеля С., той също не е
присъствал на процесните събития, но е наблюдавал протичането им при извършен
преглед на записите от охранителната камера в ресторант „Приказките“. Неговите
показания интересуват процеса с оглед възприетата от него закана за
саморазправа, отправена от подсъдимия М. по адрес на пострадалия Р.. Въпреки че
тези твърдения са заявени при проведена в хода на досъдебното производство очна
ставка между този свидетел и частния обвинител, те са надлежно приобщени от
съда към доказателствената съвкупност чрез прочитането им съобразно
разпоредбата на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Тук следва
да се посочи, че очната ставка е средство за проверка достоверността на
свидетелските показания, поради което и изявленията на свидетели при
провеждането й са свидетелски показания по смисъла на НПК, като подлежат на
преценка и проверка по предвидения от закона ред и могат да служат за аргумент
на възприети фактически и правни изводи /в този смисъл е Решение № 153 от
03.04.1995 г. на Върховния съд по н. д. № 38/1995 г./. По отношение на
полицейските служители - свидетелите М.А.И. и М.Д.Д.,
техните показания са доказателствен източник относно последвалите деянието събития.
От
съществено значение за разкриване на обективната истина по делото е
заключението на видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза. Съдът
кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено, с нужните
професионални знания и опит. Вещото лице с категоричност идентифицира подсъдимия М.М. и частният обвинител и граждански ищец Г.Р., като
проследява и подробно описва тяхното поведение и действия на предоставените му
за изследване видеозаписи. Тук следва да се отбележи, че с оглед всички събрани
по делото доказателства може да се направи извод, че системното време на
видеозаписите от ресторант „Приказките“ не съвпада с реалното и процесните
събития са се развили около 03:00 часа, а не 04:00 часа. От прегледа на всички
видеозаписи, включително в съдебно заседание от съда и страните по делото, по
несъмнен начин се установява, че процесната вечер подсъдимият е изразил
нежелание да разговаря с пострадалия. Само 24 секунди по-късно му е нанесъл
последователно два удара с юмрука на дясната си ръка в областта на главата,
като при опит на пострадалия да се оттегли е хвърлил по него предмет взет от
масата. В тази част експертизата напълно кореспондира с показанията на частния
обвинител и граждански ищец Г.Р. и на свидетелите С. Й. и Й.И.. Противоречия
между тях обаче са налице по отношение на последващото поведение на пострадалия
и действията на подсъдимия спрямо него. От прегледа на видеозаписа ясно се
наблюдава, че пострадалият отива до масата на подсъдимия общо три пъти, а не
един път. При следващите му посещения подсъдимият единия път го бута с лявата
си ръка в областта на дясното му рамо, а втория път го блъска с двете си ръце в
областта на гърдите, без да му нанася удар с глава, както твърдят свидетелите.
Отчитайки по-голямата обективност на веществените доказателства и липсата на
установени следи от извършена манипулация върху видеозаписите, съдът прие да
основе фактическите си изводи относно посочените обстоятелства на експертизата. Освен това изготвеното от
вещото лице заключение позволява да се прецени участието на останалите
присъствали на мястото на конфликта свидетели, както и достоверността на
техните показания.
Наличието на нанесени удари и естеството на причинените увреждания
се установяват от заключението на съдебно медицинската експертиза. Действително
в съдебно заседание вещото лице разяснява, че броят на
нараняванията съответства на броя на ударите, от което прави извод за нанесени
на пострадалия поне четири удара, което не кореспондира с вече обсъдените
доказателствени източници. Същевременно вещото лице е направило своя извод за
уврежданията въз основа на наличните обективни находки по лицето и тялото на
пострадалия, констатирани няколко часа след деянието. С оглед обстоятелството,
че повечето наранявания са съсредоточени в областта на лицето на пострадалия,
според съда е възможно да са получени с по-малко на брой удари. Що се отнася до
контузията в лявата хълбочна област, същата е резултат от бутането и блъскането
на пострадалия от страна на подсъдимия. При това положение настоящият съдебен
състав намира, че не е налице основание да не кредитира заключението на съдебно
медицинската експертиза, което приема
като изготвено безпристрастно и обективно, съответно на поставената задача.
По отношение на останалите
събрани по делото гласни доказателствени средства настоящият съдебен състав се
затрудни при преценката на кого и в какво да даде вяра поради наличието на
изключително съществени противоречия и откровени лъжи.
На първо място показанията на
свидетелите Д.И.Ж.,
Ж.А.Д., Т.К.С., Ж.И.Ж. и П.А.Т. съдът кредитира само
частично, като ги възприе за повлияни от отношенията им с подсъдимия М.М.. Свидетелят Д.Ж. изрично посочва, че се е здрависал с
частния обвинител и граждански ищец Г.Р., когато той е отишъл на тяхната маса.
Изложеното съпоставено със заключението на видеотехническата и лицево-идентификационна
експертиза позволява да се приеме, че именно той е означен от вещото лице като
Л2 в описанието, дадено при прегледа на видеозаписите от ресторант
„Приказките“. Същевременно този свидетел твърди, че е бил обърнат с гръб към
подсъдимия и пострадалия, поради което не е видял и не е разбрал какво се е
случило между тях. Тези негови твърдения обаче се опровергават от заключението
на експертиза, което
го представя като едно от главните действащи лица, които се намесили, за да
спрат конфликта между подсъдимия и пострадалия. Останалите четирима от
посочените свидетели, които са присъствали при протичането на процесните
събития, също не са видели нанесените от подсъдимия удари на частния обвинител
и граждански ищец. За съжаление техните показания не могат да бъдат проверени
чрез съпоставка с експертното заключение поради липсата на възможност за идентифицирането
им на видеозаписите. От друга страна обаче при проверка за житейска достоверност
и логичност на твърденията им прозира техният опит да прикрият какво
действително се е случило. Всеки един от тези свидетели е забелязал нежеланието
на подсъдимия да разговаря с частния обвинител и граждански ищец, но
впоследствие удобно и в полза на защитата на М. са пропуснали да наблюдават
неговите удари в лицето на Р.. Предвид изложеното съдът не дава вяра на тази
част от обсъдените свидетелски показания, които противоречат на останалите
събрани по делото доказателствени източници.
На
следващо място съдебният състав прие с голяма доза недоверие показанията на
свидетелите Г.В.Д., М.Г.В., Б.М.Р. и В.Г.В.. Под въздействието на определени
роднински и приятелски отношения с подсъдимия М.М.,
тези свидетелски показания бяха дадени с единствената цял да го оневинят по
повдигнатото му обвинение и да злепоставят частния обвинител и граждански ищец Г.Р..
Свидетелката Р., която „понякога“ съжителства с племенника на подсъдимия -
свидетелят М.В., без да е знаела за случилото се в ресторант „Приказките“ и без
да се вглежда внимателно е забелязала и преценила, че няколко часа след
деянието на пострадалия му е нямало нищо. Същото се твърди и от свидетеля М.В.,
който обаче с проявеното изключително неуважение към пострадалия Р. и неговия
повереник адв. А. разколеба достоверността на показанията си. Що се отнася до
свидетеля Г.Д., от неговите показания се установява единствено обстоятелството
относно влошените отношения между подсъдимия М. и частния обвинител и граждански
ищец Р.. Останалите твърдения, съдържащи се в неговите показания са поначало
неотносими към предмета на настоящото дело и са били разгледани в приетата
прокурорска преписка № 2169/2019 г. по описа на ОП - Хасково, приключила с
отказ за образуване на досъдебно производство. Показанията на свидетеля В.В. не установяват каквито и да било правнорелевантни факти
и обстоятелства, като наред с това следва да се посочи, че въпреки опитите на
защитата не водят до опровергаване на показанията на свидетеля С.С..
Обясненията на подсъдимия М.М. не осъществяват основната си функция - да възпроизвеждат
факти и обстоятелства от значение за обективната истина по делото, а са
съсредоточени върху защитната позиция да отрича авторството на деянието.
Подсъдимият акцентира върху поведението на частния обвинител и граждански ищец Г.Р.,
който многократно му досаждал, като същевременно омаловажава собствените си
действия, заявявайки, че единствено го е побутнал, за да го отблъсне. Така изложената версия обаче не кореспондира с вече обсъдените
доказателствени източници, установяващи съпричастността на подсъдимия към
инкриминираното деяние. По тази причина настоящият съдебен състав намери
защитната позиция на подсъдимия за опровергана, поради което не обоснова своите
фактически изводи на тази част от неговите обяснения, с която осъществява
конституционно признатото си право на защита.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка и
изложения доказателствен анализ съдът намери, че подсъдимият М.Г.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
От обективна
страна - на
23.12.2018 г. в гр. Харманли, на публично място, пред множество хора, в
комплекс „Приказките“ - гр. Харманли подсъдимият М. причинил на частния
обвинител и граждански ищец Г.Р.Р. *** лека телесна
повреда, изразяваща се в травма на главата и в областта на лицето - оток с
кръвонасядане в лявата слепоочна област; разкъсно контузна рана, оток и
кръвонасядане на вътрешната лигавица на горната устна; оток с кръвонасядане на
лявата скула; кръвонасядане на върха на езика; контузия в лявата хълбочна
област - болка, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК.
В
своята съвкупност събраните по делото доказателства по категоричен начин
установяват, че подсъдимият М. е посегнал върху телесната неприкосновеност на
частния обвинител и граждански ищец Р.. Подсъдимия последователно е нанесъл два
удара със свита в юмрук дясна ръка в областта на лицето на пострадалия, след
което го е бутнал с лява ръка в областта на дясното рамо, а накрая го е изблъскал
с две ръце в областта на гърдите, предизвиквайки неговото отместване назад и
удряне в столовете на съседната маса.
Извършеното
от подсъдимия посегателство е в пряка причинно-следствена връзка с получените
от пострадалия увреждания. Настъпилият съставомерен резултат е причиняване на
травма на главата и в областта на лицето - оток с кръвонасядане в лявата
слепоочна област; разкъсно контузна рана, оток и кръвонасядане на вътрешната
лигавица на горната устна; оток с кръвонасядане на лявата скула; кръвонасядане
на върха на езика. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в
леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и
по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието /т. 15 от Постановление № 3 от 27.09.1979
г., Пленум на ВС/.
Посоченият резултат се квалифицира като разстройство на здравето, извън
случаите на средна и тежка телесна повреда, а именно лека телесна повреда по
чл. 130, ал. 1 от НК.
По делото е доказано нанасянето и на
друго травматично увреждане на пострадалия – контузия в лявата хълбочна област,
което по своя характер представлява лека телесна повреда с причиняване на болки
без разстройство на здравето. Въпреки това е налице едно престъпление,
доколкото в хипотеза на две или повече различни по вид телесни увреждания,
деянието се квалифицира като едно престъпление, съобразно най-тежкия настъпил
резултат /пак Постановление № 3 от
27.09.1979 г., Пленум на ВС/.
От субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние,
предвиждал е общественоопасните последици и е желаел настъпването на тези
последици. Подсъдимият е имал ясна представа за противоправността на
нападението спрямо пострадалия, осъзнавал е, че нанасянето на удари с юмрук в
областта на лицето му може да причини телесна повреда, като пряко и
непосредствено е целял настъпването на вредоносния резултат, а именно
увреждането на пострадалото лице.
По отношение на въведения с повдигнатото обвинение квалифициращ
признак на извършеното деяние по чл. 131, ал. 1,
т. 12 от НК, съдът прецени следното:
В
трайната съдебна практика се приема, че под хулигански подбуди като
обстоятелство, квалифициращо причиняването на лека телесна повреда по
тежконаказуемия състав на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, следва
да се разбират такива подбуди, които изразяват явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност /Решение № 264 от 26.06.2014 г. по н. д. № 361/2014 г. на ВКС, Решение
96/2017 г. по н. д. 278/2017 г. на ВКС, Решение № 410/04.12.2013 г. по н. д. №
1479/2013 г. на ВКС, Решение № 42/24.03.2014 г. по н. д. № 2301/2014 г. на ВКС/. Задължително изискване е нанасянето на
телесното увреждане да се предшества или съпровожда от едно или няколко
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като самото причиняване на телесната повреда обективно е мотивирано
или пък е последица на предприетите хулигански действия /в този смисъл Решение
№ 245 от 15.03.2017 г. по н. д. № 944/2016 г. на ВКС и други/.
Извършените при наличието на хулигански подбуди действия са израз на невъздържаност, неприличие или буйство, което ги характеризира
като непристойни поради това, че противоречат на приетия в обществото морал и
порядък. Те са форма на явно и демонстративно незачитане на установения правов
и обществен ред, като са налице тогава и дотолкова, доколкото не се установяват
други мотиви у дееца, които биха изключили хулиганските му подбуди. При
причиняването на телесно увреждане по хулигански подбуди липсват лични мотиви и
отношения между виновния и пострадалия, като основният мотив на дееца е не да
засегне пострадалото лице, а да демонстрира явно неуважение към обществото,
незачитане на правните норми чрез посегателство върху пострадалия. Деецът иска
да изяви себе си, като погази установения ред и всичко, което се изпречи на
пътя му; да докаже, че може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите
на обществото /Решение № 263 от
30.01.2020 г. по н. д. № 1114/2019 г. на ВКС; Решение № 68 от 11.04.2017 г. по
н. д. № 230/2017 г. и други/.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства може да се направи
извод, че в поведението и действията на подсъдимия М.М.
липсват хулигански подбуди. Въпреки че несъмнено са налице непристойни
действия, то подбудите на подсъдимия не са такива, да нарушават грубо и
демонстративно обществения ред и да манифестират явно неуважение към обществото
и незачитане на правните норми чрез посегателството върху пострадалото лице.
Напротив, в основата на поведението на подсъдимия е неговата неприязън към
пострадалия, проявена във внезапната раздразнителност при появата му и явното
нежелание да разговаря с него, което безспорно сочи на лични мотиви при
извършване на престъпното деяние. В тази насока са категоричните данни,
изнесени от разпитаните по делото свидетели, възприели реакцията на подсъдимия М.
спрямо пострадалия Р., които се потвърждават и от заключението на видеотехническата
и лицево идентификационна експертиза. Изложеното
се обосновава и при проследяване на развоя на събитията през процесната вечер.
Така подсъдимият, възприемайки присъствието на пострадалия в заведението, е
отправил недвусмислена закана по негов адрес пред свидетеля В.С.. Наред с това,
след установяването на пострадалия на стола до него, подсъдимият ясно е заявил,
че не желае да бъде притесняван, но въпреки това само секунди по-късно му се е
нахвърлил, движен от стремежа си за физическа саморазправа на личностна основа.
Следва да се отбележи, че подсъдимият не е насочвал агресията си спрямо други
от присъстващите лица, не е отправял закани и заплахи към тях, не е нанесъл
щети по имущество. В този смисъл от доказателствата по делото не се установяват
извършени от подсъдимия действия, предшестващи или съпровождащи причиняването
на телесното увреждане на пострадалия, които да са израз на грубо нарушаване на
обществения ред и явно неуважение към обществото. По същите съображения не може
да се приеме, че поведението на подсъдимия е надхвърлило личните мотиви за
причиняване само на лека телесна повреда и е било съчетано с хулигански
подбуди. Осъществяването на инкриминираното деяние на публично
място само по себе си не е достатъчно основание, за да се приеме, че е
извършено по хулигански подбуди. Всичко изложено свидетелства, че поведението
на подсъдимия, резултирало в нанасяне на телесна повреда на пострадалия, е
мотивирано изцяло от личните отношения помежду им и желанието за демонстриране
на физическо превъзходство и надмощие. В контекста на тези съображения съдът
прецени, че подсъдимия М.Г.М. не е действал по хулигански подбуди,
квалифициращи леката телесна повреда като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12
от НК.
За извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, в разпоредбата на чл. 161, ал.
1 от НК е предвидено, че наказателното преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия. В случая обаче пострадалият Г.Р.Р.,
конституиран в качеството на частен обвинител и граждански ищец, чрез своя
повереник е упражнил предоставената му процесуална възможност да поиска от съда
да се произнесе с присъда и за това престъпление. Налице са визираните в чл.
287, ал. 5 от НПК предпоставки, доколкото искането е направено своевременно
преди приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и
наказателното производство е образувано преди изтичане на предвидения в чл. 81,
ал. 3 от НПК шестмесечен срок от извършване на деянието.
По изложените
съображения съдът призна подсъдимия М.Г.М. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го
оправда по повдигнатото му обвинение, че деянието е извършено по хулигански
подбуди.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване
от свобода до две години или пробация. Санкцията е алтернативно
определена по смисъла на чл. 57, ал. 1 от НК, поради което най-напред се избира
едно от предвидените
наказания и след това в рамките на избраното наказание се определя конкретния
му размер.
При индивидуализиране на наказанието
съдът отчете като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство поведението
на пострадалия Г.Р., който не е преустановил конфронтацията с подсъдимия. Така
посоченото обстоятелство не обуславя приложение на чл. 55 от НК, доколкото
очевидно не разкрива многобройност, нито се характеризира с изключителност.
Освен това не може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежко поради наличието на отегчаващи
обстоятелства. Такива са преди всичко обремененото съдебно минало на подсъдимия
М., включващо тежки умишлени престъпления против личността, както и лошите му характеристични
данни. Наред с това като отегчаващи следва да се вземат предвид броя и мястото
на нанасяне на ударите. При това положение съдът прецени, че обществената опасност
на престъплението и на подсъдимия е с такъв интензитет, който обуславя налагането
на наказание лишаване от свобода като по-подходящо по вид в рамките на
алтернативно предвидената санкция.
След извършване
на съвкупна преценка на факторите, имащи значение за отговорността на
подсъдимия М., настоящият съдебен състав намери, че наказанието следва да бъде
определено под средния предвиден в закона размер, а именно 10 месеца лишаване
от свобода. Индивидуализирано по този начин
наказанието се явява адекватна на извършеното деяние санкция, която ще послужи
за постигане на целите по чл. 36 от НК.
В
случая не намира приложение чл. 66 от НК за отлагане изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода, доколкото не са налице предвидените в закона
предпоставки. Наложеното наказание е в размер под 3 години, но подсъдимият М. е
осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Наред с това
настоящият съдебен състав намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на подсъдимия М. е наложително наказанието да бъде
изтърпяно ефективно.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ЗИНЗС, предвид обстоятелството, че не са изтекли повече от пет години от
изтърпяване на предходно наказание „лишаване от свобода“, което не е било
отложено по чл. 66, ал. 1 от НК, съдът постанови определеното наказание да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съдът намери, че предявеният от
пострадалия Г.Р.Р. граждански иск за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл.
130, ал. 1 от НК
е основателен и доказан по своето правно основание, поради което са налице
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на
подсъдимия за извършения от него деликт. Деянието на подсъдимия е противоправно
и виновно. На пострадалия са причинени неимуществени вреди, намиращи се в пряка
причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние.
При определяне на размера на дължимото
обезщетение съдът съобрази разясненията, дадени в Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС, като прецени конкретните в случая обективно
съществуващи обстоятелства. Такива са характера на увреждането, причинило
разстройство на здравето, болки и страдания, периодът на възстановяване и
последиците от нараняването. При съвкупна преценка на изложените обстоятелства
съдът намери, че обезщетение в размер на 1000 лева се явява
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и ще репарира в достатъчна степен
претърпените от пострадалия неимуществени вреди вследствие на извършеното от
подсъдимия деяние.
В този смисъл претендираното обезщетение от 2000 лева е в завишен размер, който
не е съответен на релевантните по делото обстоятелства. При това положение
съдът уважи така предявения граждански иск за сумата от 1000 лева, като за
разликата до пълния претендиран размер от 2000 лева го отхвърли като
неоснователен.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:
Съдът постанови
веществените доказателства - 1 бр. оптичен носител - диск „EMTEC“ CD-R и 1 бр.
флаш памет 16GB да останат по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
съдът осъди подсъдимия М.Г.М. да заплати
на частния обвинител и граждански ищец Г.Р.Р.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900
лева, а по сметка на РС - Харманли деловодни разноски в общ размер от 332,80
лева за явяване на вещото лице д-р Х.Е. в съдебно заседание и за възнаграждение
на вещото лице по назначената видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: