РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Велико Търново, 28.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и осми
юли две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 344 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на К.А.И. с ЕГН **********,
адрес ***, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 20-0268-000106 от 13.04.2020 г.,
издадена от началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – гр. Горна Оряховица
при ОД на МВР – гр. Велико Търново. С
оспорената заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по
пътищата, на К.И. е наложена принудителна административна мярка
„прекратяване регистрацията на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № *** за срок
от шест месеца, като са отнети
свидетелството за регистрация МПС и 2 броя регистрационни табели. С подробно изложени аргументи жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради неспазване на изискванията за форма, вкл. липса на фактическо описание
на деянието за което е санкциониран и некоректно /непълно/ посочване на
претендираната от административния орган нормативно установена хипотеза, дала
основание за прилагането на ПАМ, и формата на вина на дееца. Поради това
оспорващият счита и че административният акт е издаден и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила ограничаващи правото му на защита. На последно място твърди
противоречие на обжалваната ПАМ с материалноправните разпоредби на закона, доколкото не е извършил соченото от административния орган нарушение.
В тази насока прави твърдения, че служителите на МВР, които са му съставили
АУАН не са били очевидци на описаното от тях нарушение, заварили са водача при
спрян автомобил с изключен двигател и заключени врати, а самото управление на
МПС се е изразявало в неговото преместване по инерция, без включване на
двигателя. От съда се иска да отмени оспорената заповед на началник
сектор „ОП“ в РУ – гр. Горна Оряховица при ОД на МВР – гр. Велико Търново, не се претендира присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата – началник сектор
към ОД на МВР – гр. Велико Търново, Районно управление – Горна Оряховица,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не ангажира становище
по спора.
Във връзка с
проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед за
прилагане на ПАМ № 20-0268-000106 от 13.04.2020 г., издадена от началник сектор
„Охранителна полиция“ в РУ – гр. Горна Оряховица при ОД на МВР – гр. Велико
Търново, на жалбоподателя е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца“. Заповедта е издадена на основание и чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено
обстоятелството, че на 13.04.2020 г., в 19:25 часа, в град Горна Оряховица по
ул. „Христо Смирненски“ до номер 7 в посока ул. „Младост“, К.А.И., управлява
собственият си лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***. При проверката от
контролните органи се установило, че К.И. не носи СУМПС и контролен талон. След
извършена справка, чрез РСОД в системите на АИС „Пътна полиция“, контролните
органи са установили, че водача е с отнето СУМПС. В хода на проверката водачът
е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Alkotest 7410+ с фабр. № 0128, като уреда е
отчел 0 промила алкохол. Въз основа на тези фактически установявания е съставен
АУАН серия GA № 216913/ 13.04.2020 г. и на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП
- прекратяване на регистрацията на ППС с
рег. № ***, за срок от 6 месеца, както и отнемане на СРМПС № ********* и 2 броя
регистрационни табели. Заповедта за
прилагане на ПАМ е връчена на К.И. на 14.05.2020 г. и е оспорена с жалба,
подадена пред АСВТ чрез административния орган.
В хода на
съдебното производство от ответника са представени документите от
административната преписка. От жалбоподателя не са представени други
доказателства извън вече приобщените към делото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице,
чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт, пред
компетентния да я разгледа съд, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, при съобразяване разпоредбите на чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, в относимата й редакция и § 13 от ПЗР към ЗИД на ЗЗ /обн. ДВ
бр. 44 от 2020 г., в сила от 13.05.2020 година/ и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл.
151 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната й допустимост за
разглеждане в настоящото производство.
От
доказателствата по делото, включително Заповед № УРИ: 366з-2141/ 27.07.2017 г.
на директора на ОД на МВР – Велико Търново се установява, че обжалваната
заповед е издадена от оправомощено за това длъжностно лице, в пределите на
материалната и териториалната му компетентност. Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5,
б. „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. За настоящия състав е служебно известно от
разглеждането на други дела със сходен предмет, че със Заповед № 8121з-1524/
09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 165 от ЗДвП е
определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1.
Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ – в
района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на
вътрешните работи. Въз основа на т. 3 от тази заповед, със своя Заповед
№ 366з-2141/ 27.07.2017 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново по реда на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико
Търново да прилагат принудителни административни мерки и конкретно
по чл. 171, т. 1, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.4 са
посочени началниците на РУ при ОД на МВР – Велико Търново – за територията,
обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Велико Търново. Видно от
представеното Удостоверение № 366000-10710/ 19.04.2018 г. на Директора на ОД на
МВР – Велико Търново, главен инспектор Калин Йорданов Колев е назначен длъжност
„началник на сектор „Охранителна полиция“ при
РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново“ със Заповед №
К-859/ 28.01.2011 г. на Министъра на вътрешните работи. В този смисъл и
доколкото процесната заповед на прилагане на ПАМ е издадена от Калин Йорданов
Колев – началник на сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико
Търново, същата е издадена от компетентен орган.
Оспорената
заповед е издадена при спазване на изискуемата от закона писмена форма и
обратно на поддържаното от жалбоподателя, съдържа изложение на фактическите и
правни основания за нейното издаване, включително чрез препращане към
констатациите от извършената на 13.04.2020 г. проверка на автомобил с рег. № ***,
собственост на жалбоподателя. Неоснователни са изложените оплаквания за
неяснота относно деянието за което е наложена ПАМ, тъй като органът не е
посочил коя от хипотезите, установени в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, приема
за релевантна – управление на МПС от водач, който е лишен от право да управлява
МПС по съдебен или административен ред или от водач, на който свидетелството му
за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4.
Действително, в заповедта не е посочена коя е конкретно приложимата хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Същевременно словесното описание в обжалвания административен акт е достатъчно
ясно и сочи, че К.И. е управлявал собственият си лек автомобил с отнето
СУМПС. Изложените в заповедта, а и в
АУАН фактически обстоятелства позволяват адресатът на ПАМ недвусмислено да
разбере основанието за налагане на същата и съответно на това да организира
своята защита, индикация за което е и съдържанието на подадената пред съда
жалба.
При липсата
на твърдяната от оспорващия неяснота по отношение правното основание за
прилагането на ПАМ, съдът не констатира други пороци, засягащи процесуалната
законосъобразност на акта.
Оспорената
заповед е издадена при спазване приложимата материалноправна разпоредба на
закона. Както се посочипринудителната мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, като административният орган е приел
наличието на третата хипотеза на тази норма. От приетия като доказателство по
делото АУАН GA№ 216913/
13.04.2020 г., безспорно се установява, че
на 13.04.2020 г. в гр. Горна Оряховица, К.А.И., управлява собственият си
лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № *** с отнето СУМПС. В настоящото
производство не бе оборена доказателствената сила на АУАН, като жалбоподателят
не установи факти, различни от отразените в акта и оспорената заповед, вкл.
измежду тези, твърдяни в жалбата.
Неоснователно
е възражението на Йордан Върбов, че автомобилът е бил с неработещ двигател,
поради което, не би могло да се приеме, че е управлявал въпросното МПС.
Безспорно установено и доказано, а и твърдението на жалбоподателят е в този
смисъл, че автомобилът е осъществил движение с неработещ двигател, по инерция и
на празен ход. В тази връзка и съгласно т. 2 от Постановление на ПВС 1/83 г.,
понятието „управление“ на ППС включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали същото се
намира в покой или в движение. Ето защо, настоящият съдебен състав намира за
безспорно обстоятелството, че като е оперирал с кормилната и спирачна уредба на
въпросният автомобил, жалбоподателят е осъществил „управление“ на МПС.
Освен това
към административната преписка е приложена и справка за извършените от
жалбоподателя многобройни предходни нарушения по ЗДвП като водач на МПС, за
които са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни
постановления, т.е. предходно издадените множество фишове, НП и ЗППАМ не са
постигнали целта си за преустановяване на нарушенията по ЗДвП. Справката
представлява официален писмен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 144 от АПК, се ползва с обвързваща административния орган и съда
доказателствена сила относно отразените в нея факти и обстоятелства, и
съдържанието и не бе надлежно оборено в хода на настоящото производство.
По отношение
на оспорената заповед не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146,
т. 5 от АПК, доколкото тя е издадена в съответствие с целта на закона.
Наложената ПАМ има преустановителен характер по отношение нарушаване на
забраната да се управлява ППС от лице, което е лишено от право да управлява МПС
по съдебен или административен ред и превантивен такъв за осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. С прилагането й
административният орган изпълнява целта на закона, а именно да се осигури
безопасността на всички участници в движението по пътищата /чл. 1, ал. 2 от ЗДвП/.
По изложените
съображения настоящият състав намира, че Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
20-0268-000106 от 13.04.2020 г., издадена от началник сектор „Охранителна
полиция“ в РУ – гр. Горна Оряховица при ОД на МВР – гр. Велико Търново е
законосъобразна. Жалбата на К.А.И. е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да се
присъждат, а ответникът не е заявил претенция за присъждане на такива.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на К.А.И. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 20-0268-000106 от
13.04.2020 г., издадена от началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – гр.
Горна Оряховица при ОД на МВР – гр. Велико Търново.
Решението не
подлежи на обжалване.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: