Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5576 по описа на съда за
2021 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по подадена от „С.2.“ ООД срещу Р.Б. искова молба, с която е
предявена осъдителна претенция за заплащане на сумата от 29 540.71 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от реализиране на приход от произведена електрическа енергия в периода
април – ноември 2016 г., януари – октомври 2017 г. и януари – март 2018 г.,
поради приемане на § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56/2015 г., в сила
от 24.07.2015 г.), която норма нарушавала правото на ЕС, ведно със законните
лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди в подадената от него искова молба, че е собственик на фотоволтаична
електрическа централа, присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“
АД с договор от 01.03.2010 г. През 2011 г. и 2012 г. се подписали две
споразумения към договора.
На
23.08.2012 г. ищецът сключил с „ЧЕЗ Електро България“ АД договор за изкупуване
на електрическа енергия по преференциална цена, определена от Комисията по
енергийно и водно регулиране (КЕВР). Срокът на действие на договора бил до
23.08.2032 г.
Изграждането
на електроцентралата се извършило с частично финансиране от програма за
развитие на селските райони.
Първоначално
преференциалната цена била определена с решение № Ц-18/20.06.2011 г. на 576.50
лв/MWh, а от 24.07.2015 г. – на 106.86 лв/MWh.
От
24.07.2015 г. влязъл в сила ЗИД на ЗЕ, като според § 18, ал. 1 от ПЗР, за
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез
енергийни обекти, изградени със средства от национална или европейска схема за
подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до
влизане в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от закона, последно
определени с решение на КЕВР. Законът пораждал задължение за привеждане на
договорите за изкупуване на електрическа енергия в съответствие с изискванията
на § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
Според
ищеца, по отношение на цената за изкупуване се прилагали клаузите на договора
от 23.08.2012 г. и тя била 576.50 лв/MWh.
В
исковата молба се излагат подробни съображения за нарушение на правото на ЕС –
чл. 107 и 108 от ДФЕС, разпоредби от Директива 2009/28/ЕО, Директива 2009/72/ЕО
и от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС).
За
произведената в периода април – ноември 2016 г., януари – октомври 2017 г. и
януари – март 2018 г. „С.****“ ООД издал фактури на обща стойност 6 721.57
лева при преференциална цена 106.86 лв/MWh, вместо по първоначално определената
с договора цена от 576.50 лв/MWh, или 36 262.28 лева.
Тъй
като имуществената вреда, изразяваща се в пропуск да се реализира приход от
29 540.71 лева се дължала на достатъчно съществено нарушение на правото на
ЕС, чрез приемане на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, ищецът моли държавата да бъде
осъдена да му заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът
държавата, представлявана от министъра на финансите, е подал отговор, в който
оспорва пасивната си легитимация, тъй като се излагали твърдения за нарушения
във връзка със законодателната дейност на Народното събрание.
По
същество оспорва сочените от ищеца нарушения на правото на ЕС, причинната
връзка с вредите и техния размер.
Контролиращата
страна – П.на Р.Б., изразява становище за неоснователност на иска.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС.
Фактическият
състав на отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право
включва установяване на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, в
причинна връзка с което се намират претърпените от ищеца вреди.
В чл. 4,
§ 3, изр. 2 от ДЕС е вменено в задължение на държавите членки да вземат всички
общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на
задълженията, произтичащи от договорите или актовете на институциите на Съюза.
Безспорни
по делото са следните факти:
С
договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД от 01.03.2010 г. „С.2.“ ООД и
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД са уредили правата и задълженията си във връзка с присъединяване
на обект „Фотоволтаична електроцентрала“, с. Дебово, общ. Никопол, област
Плевен, УПИ VІІ-57, кв. 15 към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД.
Със
споразумение от 18.03.2011 г. към договора страните са договорили краен срок за
изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване - 12
месеца от датата на подписването на споразумението.
На
23.08.2012 г. „ЧЕЗ Р.Б.“ АД и „С.2.“ ООД са сключили два договора – за
използване на разпределителната мрежа от производителя „С.2.“ ООД и за
изкупуване от „ЧЕЗ Р.Б.“ АД на произведената от „С.2.“ ООД електрическа енергия
по цени и условия, определени в договора и в съответствие с действащите
нормативни актове. В чл. 2, ал. 1 от договора страните са определили срока на
действие на постигнатото съглашение – до 23.08.2032 г., т.е. 20 години. Що се
отнася до цената, по която купувачът изкупува електрическата енергия, в чл. 11,
ал. 4 от договора за изкупуване тя е определена на 576.50 лева за МВтч без ДДС.
С
решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР е определена, считано от 01.07.2011 г.
преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми
източници, като за електрически централи с фотоволтаични модули до 30 кВТ р цената
е 576.50 лева за МВтч.
С
решение № Ц-14 от 01.07.2014 г. ДКЕВР е определила, считано от датата на
взимане на решението, цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена
от възобновяеми източници, когато инвестицията за изграждането на енергийния
обект се подпомага със средства от национална или европейска схема за
подпомагане. За фотоелектрически централи с инсталирана мощност до 30 МВт
цената е 106.86 лева за МВтч., когато обектът е изграден с безвъзмездно
финансиране от 70% до 80%.
На
24.07.2015 г. в „Държавен вестник“ е обнародван ЗИД на ЗЕ. § 18, ал. 1 от ПЗР
на закона предвижда, че за производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства
от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които
заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), се прилагат цените по чл. 31, ал. 8
от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за
енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Ал.
2 вменява в задължение на производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници в срок до 31.07.2015 г. да приведат договорите за
изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик
или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1.
Според
чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ, в случаите, когато инвестицията за изграждането на
енергийния обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми
източници се подпомага със средства от национална или европейска схема за
подпомагане, електрическата енергия се изкупува от обществения доставчик или
съответния краен снабдител по групи цени, определени от КЕВР, при условията и
по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Спорният
по делото въпрос е дали тази законодателна уредба, отнасяща се до изкупуването
на електрическа енергия от възобновяеми източници по цени, различни от тези,
визирани в договора с купувача, (в случая „ЧЕЗ Р.Б.“ АД), представлява
достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Ищецът сочи, че нормата
представлява нарушение на принципите на правна сигурност, защита на оправданите
правни очаквания, пропорционалност и равно третиране; на чл. 107 и 108 от ДФЕС;
чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО; чл. 3, ал. 1 от Директива 2009/72/ЕО;
чл. 17, чл. 16 и чл. 20 от ХОПЕС.
Доводите,
с които ищецът се опитва да изведе нарушаване на принципите на правна
сигурност, защита на оправданите правни очаквания, пропорционалност и равно
третиране се основават на съдържанието на тези принципи. Според постоянната
практика на Съда на ЕС, принципът на правна сигурност, следствие от който е
принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква, от една страна,
правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е
предвидимо за правните субекти, особено когато могат да имат неблагоприятни
последици за физическите лица и предприятията. По-специално посоченият принцип
изисква дадена правна уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят
с точния обхват на задълженията, които тя им налага, както и да могат да се
запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат
съобразно с тях (т. 41 от решение от 15.04.2021 по съединени дела С-798/18 и
С-799/18).
Неоснователността
на твърденията на ищеца произтича пряко от мотивите на решение № 5/11.05.2017
г. по к.д. № 12/2016 г. на КС, където е даден отговор на въпросите, свързани
със съответствието на оспорената разпоредба на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с всеки
от горепосочените принципи. Настоящият съдебен състав не намира за нужно да
преповтаря тук мотивите на решението, доколкото КС притежава изключителна
компетентност да се произнася относно противоконституционност на законите (чл.
149, ал. 1, т. 2 от КРБ). В процеса на произнасянето с решението по к.д. №
12/2016 г. КС е обсъдил същите доводи, които са релевирани и в настоящата
искова молба досежно нарушени принципи на правото – общи за европейското и националното
законодателства. След обстоен преглед на развитието
на правната рамка на национално ниво и на ниво ЕС относно сектор електроенергия
от възобновяеми източници, КС е приел, че „промените
… са предприемани от българския законодател последователно, основават се на
системни анализи от компетентните институции на национално ниво, че са в
съответствие с общностната цел за постигане на вътрешен енергиен пазар и трайно
очертаваща се тенденция, в регулаторната уредба на ЕС, за свеждане до минимум
на прякото ценово подпомагане и интегриране на производителите на енергия от възобновяеми
източници на конкурентния пазар.“
Не са
конституционно защитени и очакванията на правните субекти да не се променя
законодателството. Напротив, в чл. 11, ал. 4, изр. 2 от договор за изкупуване
на електрическа енергия № 348/23.08.2012 г., сключен между „ЧЕЗ Р.Б.“ АД и „С.2.“
ООД, страните изрично са се съгласили, че договорената преференциална цена ще
бъде актуализирана в съответствие със законодателните промени.
КС не е
констатирал нарушение на принципите на правна сигурност, законност и
оправданите правни очаквания, а целта на оспорената разпоредба на § 18 от ПЗР
на ЗИД на ЗЕ е легитимна, тъй като е насочена към предпазване на крайния
потребител от последиците на негативен за него икономически интерес, но и съответства на изискването за държавна помощ, отговаряща на
рязкото спадане на инвестиционните разходи.
Все в
рамките на решение № 5/11.05.2017 г. КС се е произнесъл и по доводите за
противоречие на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от КРБ. Конституционно
гарантираните равни условия за стопанска дейност на всички правни субекти са
намерили отражение и в нормата на чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС. Свободната
стопанска инициатива е възможна в рамките на реално функциониращ, конкурентен
пазар. Привидното неравенство не води до нарушаване на правото на собственост,
гарантирано от КРБ и от ХОПЕС (чл. 17). Напротив, неравенство между субектите
би било налице, ако производителите на електроенергия от възобновяеми източници,
изградили обектите, за които са получили безвъзмездна финансова помощ по мярка
312 „ Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ получават същата
преференциална цена като тази, получавана от производителите на такава
електроенергия от обекти, изградени със собствени средства. В този смисъл без
значение е дали е допустима държавната помощ за подпомагане на производството
на енергия от възобновяеми източници под формата на преференциални цени за
изкупуване на произведената електрическа енергия. Основният въпрос е, че за производителите,
ползвали европейски средства по програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013 г. получават конкурентно предимство, произтичаща от
двойното финансиране. То е отчетено при извършен одит от ГД „Земеделие и
развитие на селските райони“ на ЕК: „българските власти позволяват на
собствениците на слънчеви панели да се ползват от два вида помощи: 1) финансово
подпомагане под формата на капитал (в българската Програма за развитие на
селските райони максималният размер на субсидията за проект се определя на
200 000 евро) за изграждане на обект за производство на електрическа
енергия от слънчева енергия и 2) финансово подпомагане чрез задължително
изкупуване от страна на доставчиците на електрическа енергия на произведената
електрическа енергия по преференциална цена, определена от регулаторния орган“.
Отчетено е, че едновременното ползване на тези помощи представлява двойно
финансиране.
Ищецът
не е представил в цялост договор за изкупуване № 348/23.08.2012 г., доколкото
неразделна част от него са приложения № 1-10. Последното от тях включва декларация
и документи, доказващи наличието или липсата на подпомагане със средства по
национална или европейска схема и за процента на това подпомагане в размера на
инвестицията за изграждане на енергийния обект. Установява се от договор №
15/312/01735 от 21.12.2011 г., че „С.2.“ ООД е получил безвъзмездна финансова
помощ, представляваща 80% от одобрените и реално извършени от ползвателя
разходи, възлизаща на сумата от 140 275.20 лева С анекс № 1/28.03.2012 г. към
договора от 21.12.2011 г., въз основа на представените документи, одобрената
финансова помощ е в размер на 119 310.40 лева. С договора от 21.12.2011 г.
се финансира осъществяване на проект № 15/312/01735 от 10.08.2010 г.
Заявлението е подадено в срока, определен със заповед на изпълнителния директор
на ДФЗ № 01-0409/1587 от 28.05.2010 г. По т. 1.2 от заповедта от 19.07.2010 г.
до 15.08.2010 г. са се приемали заявления за подпомагане за инвестиции,
свързани с производство и продажба на енергия от възобновяеми източници.
Заявлението е подадено до влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011 г. и следователно
ищецът попада в онази група производители на електрическа енергия от
възобновяеми източници, изградили обекти, за които е отпусната финансова помощ
по Европейския план за икономическо възстановяване.
Решенията
на КС са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани,
съгласно чл. 14, ал. 6 от ЗКС. Не може да се очаква от настоящия съдебен състав
да извърши анализ, различен от този в решение № 5/11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016
г. и да достигне до различни правни изводи, които да обосноват основателност на
предявения от „С.2.“ ООД иск. Нещо повече, Съдът на ЕС се е произнасял по
преюдициални запитвания на национални съдилища относно тълкуването на чл. 3 от Директива
2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на
енергия от възобновяеми източници. Редакцията на чл. 3, пар. 3, б. „а“ от
Директива 2009/28 не задължава, но позволява на държавите членки да прилагат
схеми за подпомагане. Следователно, след като държавите членки разполагат със
свобода на преценка дали да приложат такива схеми, то в изключителен техен
прерогатив е и да изменят схемата за помощ, да променят методите за плащане на
стимули за производство на електроенергия от
фотоволтаични инсталации и дори да ги отменят. Единственото условие е тези
промени да са в синхрон с принципите на правна сигурност и защита на
оправданите правни очаквания. Както стана ясно, КС е установил в свое решение №
5/11.05.2017 г., че оспорената като противоконституционна законова разпоредба
на § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не нарушава тези принципи.
В хипотеза, сходна с настоящата, в решение от 15 април 2021 година по
съединени дела С-798/18 и С-799/18 Съдът на ЕС е обърнал внимание, че правото
на операторите на
фотоволтаични инсталации да се ползват без промяна от насърченията за целия
срок на действие на сключените споразумения, не е придобито правно положение и
не е обхванато от защитата, предвидена в чл. 17 от ХОПЕС, и следователно
промяната на размера на тези насърчения или на реда и условията за тяхното
плащане, извършена с национална правна уредба не може да бъде приравнена на
нарушаване на правото на собственост, признато в чл. 17 от ХОПЕС (т. 54 от
решението). В това решение Съдът на ЕС е постановил, че чл. 3, пар. 3, б. „а“
от Директива 2009/28 и чл. 16 и 17 от ХОПЕС допускат национална правна уредба, която предвижда намаляване или
отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от слънчеви
фотоволтаични инсталации, предоставени по-рано.
Идентично е и даденото от Съда на ЕС тълкуване на
чл. 3, пар. 3, б. „а“ от Директива 2009/28 и в решение от 11 юли 2019 година по
съединени дела С-180/18, С-286/18 и С-287/18. Намаляване или премахване на
тарифи за стимулиране на електроенергията от фотоволтаични инсталации, въведени
от националния законодател, не нарушават принципите на правна сигурност и на защита на оправданите
правни очаквания, нито са несъвместими с Директива 2009/28 (т. 46 от решението).
Отнемането
на възможността произведената слънчева енергия от фотоволтаични инсталации,
изградени със средства от европейска схема за подпомагане (каквато е Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.), да се изкупува по
преференциални цени, утвърдени от ДКЕВР към 20.06.2011 г. представлява
законодателно решение, сходно по своя ефект с премахване на тарифите за
стимулиране, дало повод на Държавния съвет на Италия да сезира Съда на ЕС с
преюдициално запитване, по което са образувани съединени дела С-180/18, С-286/18 и С-287/18.
Не на последно място, дадените от Съда на ЕС
тълкувания по горепосочените дела са го мотивирали по съединени дела C‑306/19, C‑512/19, C‑595/19 и C‑608/20 до
C‑611/20 да
се произнесе с определение. Поставеният преюдициален въпрос е идентичен с
въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, поради което с
определение от 1 март 2022 г. Съдът на ЕС е препотвърдил тълкуването за
свободно прилагане от държавите членки на схеми за подпомагане, както и за
намаляване или премахване на стимулите за производство на електроенергия от
фотоволтаични слънчеви инсталации.
По така изложените съображения, нормата на § 18 от
ПЗР на ЗИД на ЗЕ не представлява нарушение на правото на ЕС – нито
несъществено, нито „достатъчно съществено“ по смисъла на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ. Пропусната полза за „С.2.“ ООД, изразяваща се в гарантирани приходи от
изкупуване на произведената електрическа енергия от фотоволтаични инсталации
при цена 576.50 лева/МВтч, не съществува.
Предявеният иск е изцяло неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
При този изход на спора, право на разноски има
ответникът. В производството държавата, чрез министъра на финансите, е
представлявана от юрисконсулт. На основание чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съдът определя възнаграждението на 500 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „С.2.“ ООД, ЕИК С.****срещу Р.Б., чрез министъра на финансите, иск
с правно основание чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС за заплащане на
сумата от 29 540.71 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на приход от произведена
електрическа енергия в периода април – ноември 2016 г., януари – октомври 2017
г. и януари – март 2018 г. при цена 106.86 лева/МВтч вместо при цена от 576.50
лева/МВтч, поради приемане на § 18, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56/2015
г., в сила от 24.07.2015 г.), която законодателна промяна съставлява достатъчно
съществено нарушение на правото на ЕС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, „С.2.“
ООД, ЕИК С.****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.Б.,
чрез министъра на финансите, с адрес гр. София, ул. „С.****сумата от 500 лева
разноски за производството.
Решението
е постановено при участие на контролираща страна – П.на Р.Б..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: