№ 312
гр. Ботевград, 17.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря *****
Сложи за разглеждане докладваното от **** Частно наказателно дело №
20251810200278 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:15 часа се явиха:
ЗА БРП СЕ ЯВЯВА МЛАДШИ ПРОКУРОР *****.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. А. - ред.пр., се явява лично, приведен чрез
Началника на Следствения арест-гр.София.
АДВ.Х. Я. – р.пр., се явява лично.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. А.: Желая адв. Я. да ме защитава.
АДВ.Я.: Запознат съм с материалите по делото. Готов съм да поема
защитата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл.94, ал.1, т.6 НПК НАЗНАЧАВА за служебен защитник
на обвиняемия И. М. А., с ЕГН: ********** - адвокат Х. Я. от САК, определен
съгласно уведомително писмо на САК.
По даване ход на делото
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Я.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ
И. М. А., роден на 20.10.1990 год. в гр.Ботевград, с постоянен адрес:
гр.Ботевград, ул.“*****“ № 17, българин, български гражданин, без
образование, безработен, осъждан, ЕГН: **********.
1
Данните снети по лична карта на обвиняемия, след което връща личната
карта на обвиняемия.
На основание чл. 274, ал.1 от НПК СЪДЪТ разяснява на обвиняемия
правото му на отвод срещу съдията, прокурора и съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи.
АДВ.Я.: Няма да правим отводи.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. А.: Няма да правя отводи.
На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, СЪДЪТ разяснява текстово правата
на обвиняемия по чл. 55, 94, 97, 138, 279, ал.1, т.3 от НПК, чл.297, 298 и 299 от
НПК
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Делото се докладва, чрез прочитане искането, относно вземане на мярка
за неотклонение “задържане под стража” на обвиняемия И. М. А. по
досъдебно производство № 113/2025 г. по описа на РУ-Ботевград, пр.пр. вх.№
409/2025г. по описа на РП-Ботевград от младши прокурор Йоанна ***** при
РП-Ботевград.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така внесеното искане.
АДВ.Я.: Запознати сме с искането. Оспорвам искането.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. А.: Поддържам казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства. Нямам други
доказателствени искания.
АДВ.Я.: Няма да соча други доказателства. Нямам други
доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. А.: Няма да соча други доказателства. Нямам
други доказателствени искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото материалите по досъдебно
производство № 113/2025 г. по описа на РУ-Ботевград.
В предвид на обстоятелството, че страните няма да сочат други
доказателства и нямат други искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, с постановление на
наблюдаващия прокурор от 11.04.2025 година обвиняемият И. М. А. е
привлечен за извършено от него престъпление по чл.152, ал.3, т.5, във вр.ал.1,
2
т.1 и т.2 във вр.чл.18, ал.1 във вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“. от НК, а именно за
опит за изнасилване, при условията на опасен рецидив, при употреба на сила и
спрямо лице в безпомощно състояние. Към настоящия момент авторството на
деянието и механизма на осъществяването му се установяват от събрания в
хода на производството материал. Следва да се вземе предвид и характера на
престъпленията от раздел „Разврат“, при което от изключителна важност за
разкриване на обективната истина се явяват показанията на пострадалото
лице, с оглед факта, че не се предполагат и свидетели очевидци. Считам, че са
налице предпоставките, предвидени в чл.63 ал.1 НПК за вземане спрямо
обвиняемия на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“,
като аргументите ми в тази посока са следните. На първо място, както вече
споменах от събраните доказателства може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е
обвинен. Отново, свързано с интимния характер на престъпленията, уредени в
раздел „Разврат“ в НК. За горецитираното от мен престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 15 години, тоест същото се
явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, втората предпоставка на чл.63
НПК. Налице е и реална опасност обвиняемият да извърши друго
престъпление. Налице е и презумпцията, уредена в ал.2, т.1 на чл.63 от НПК, а
именно И. А. е привлечен в качеството си на обвиняем за тежко умишлено
престъпление, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено на основание чл.66 от НК и след като бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като изпълнението им не е било отложено по реда на чл.66 от НК. С
последното си осъждане му е било наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година и два месеца, при първоначален строг режим. Видно
така наложените му редица наказания лишаване от свобода не успяват да
постигнат своя поправителен и превъзпитателен ефект, като по никакъв начин
презумпцията не се оборва. Считам, че изложеното характеризира обвиняемия
като личност с изключително висока степен на обществена опасност и най-
вече с трайни престъпни наклонности. Високата обществена опасност на
деянието и на самия деец е изводима от доказателствата по делото-
предишните му осъждания, обосновават наличие на реална опасност
обвиняемият да извърши друго престъпление, особено спрямо пострадалата, с
оглед характера на престъплението. Налице е и реална опасност същият да се
укрие, с оглед факта, че не пребивава на точно установен адрес, тоест налице
са и опасност от извършване на ново престъпление и опасност същият да се
укрие. Само като допълнение следва да бъде отбелязана последователността
на кредитиране на показанията на пострадалия от престъпленията в раздел
„Разврат“, като основен доказателствен източник, при посегателствата срещу
половата неприкосновеност, като същите са явяват преки доказателства. Така
например решение №503 от 17.12.2012 година по НОХД №1554/2012 година
на І-во НО на ВКС. По изложените от мен доводи моля да вземете спрямо
3
обвиняемият И. А. най-тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане
под стража“.
АДВ.Я.: Уважаема госпожо председател, аз ще моля да оставите без
уважение искането на БРП за вземане спрямо подзащитният ми на най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Ще започна със
законовите предпоставки за налагане на тази мярка. Безспорно е твърде
утежненото съдебно минало на подзащитния ми. Същият е осъждан до този
момент 24 пъти, видно от приложената справка за съдимост. Следва обаче да
се вземе предвид, че почти всичките му осъждания са за престъпления против
собствеността, тоест ако мога да кажа така престъпление против личността и
то по глава 8, „Разврат“ не присъства в неговия репертоар. Единственото
различно осъждане е за държане на наркотици. Явно е от тази справка, че И.
А. не е склонен да извършва престъпления против личността на когото и да
било. Отново, предвид справката съществува законова презумция, съгласно
чл.63, ал.2, според която действително би трябвало да се приеме, че е налице
реалната опасност да се укрие или извърши друго престъпление. Считам,
обаче че не е налице първата предпоставка, обоснованото предположение, че
той е извършил това деяние, за което му е повдигнато обвинението и ще се
мотивирам с показанията, събрани от разпита на свидетелите в хода на
досъдебното производство, които са в кориците на делото. На първо място е
пострадалата *****. В своя разпит, проведен на 21.03.2025 година, същата е
заявила: „той сам се спря и не продължи да се опитва да ми свали долнището
и да ме притиска. Стана от мен и направо излезе от къщата, без да ми каже
нищо“. Следващите показания са на нейна майка Нанкова, която естествено е
разказала, това което и е споделила нейната дъщеря, но и тя казва: „Ико я е
бил притиснал, изведнъж се осъзнал, станал от нея и избягал от къщата“. На
трето място са показанията на *****, с който пострадалата живее на семейни
начала, който казва същото: „Ико, някак си сам се е осъзнал и е станал от нея,
оставил я е и е избягал“. Какво сочат тези показания. Те сочат, че дори и да е
започнал някакъв опит за извършване деяние, за което да бъде обвинен,
обвиняемият сам, по собствена воля е прекратил тези свои действия. В този
смисъл би следвало да намери приложение разпоредбата на чл.18, ал.3 от НК,
съгласно, която при опит дееца не се наказва, когато по собствена подбуда се е
отказал да довърши престъплението. Тоест изправени сме пред случай, в
който обвиняемият сам е прекъснал своя опит и съгласно закона това му
деяние е ненаказуемо и е категорично неоправдано спрямо него да се взима
най-тежката мярка за неотклонение. Дори на този етап на разследването, на
който се намираме, аз считам, че от цитираните от мен показания е видно, че
обоснованото предположение е достатъчно сериозно разколебано. Още
повече, че за целите на защитата не е нужно да бъде категорично разколебано.
Но има достатъчна вероятност деянието, за което е привлечен към наказателна
отговорност И. А. да е наказуемо. Накрая ще се спра на въпроса за целите,
които се поставят при налагане на мярка за неотклонение. Целта на мярката е
да се попречи на обвиняемият да се укрие, да извърши друго престъпление,
4
или да осуети привеждането в изпълнение, като в случая това не е в сила. Но
какво е поведението на подзащитният ми по повод воденото против него
наказателно производство. Видно от материалите в досъдебното
производство, непосредствено след като е подаден сигнал за извършено от
него, същият е бил установен от органите на МВР, задържан е и е дал
обяснение по случая. Вчера беше призован отново в РУ-Ботевград и се е явил
доброволно и сам, тоест очевидно поведението му сочи, липса на всякакво
намерение по някакъв начин да се укрие. Що се отнася до извършване на
друго престъпление от показанията на пострадалата е видно, че тя живее на
този адрес, на който и подзащитният ми е регистриран ул.“*****“ №17 в
Ботевград, но след случилото се на 02.03.2025 година същият не пребивава на
този адрес. В този смисъл няма как да се приеме, че ще въздейства на
пострадалото лице. Накрая, може би извън съображенията, които са
законовите ще посоча едни чисто човешки съображения, а именно предстоят
едни от най- светлите празници в годината за християнският свят и точно
преди тях да задържаме човек под стража при това при твърде противоречиви
доказателства е бих казал сериозно разколебани, считам, че от чисто човешка
гледна точка не е оправдано. С тези мотиви аз считам и моля да не уважавате
направеното искане за вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо
подзащитния ми. Ще предложа спрямо него да бъде взета мярка за
неотклонение подписка, предвид следното: няма как да бъде взета мярка
„домашен арест“, тъй като той е на същият адрес, на който е и пострадалата и
е ясно, че не би следвало той да я приближава по никакъв начин към днешна
дата, а що се отнася до мярката „парична гаранция“ той е в такова имотно
състояние, че дори и минимална гаранция да му бъде определена реално това
означава „задържане под стража“, тъй като няма да бъде в състояние да внесе
дори в минимален размер каквото и да е гаранция.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: Ще коментирам казаното, че
обвинението, което е повдигнато може да бъде ненаказуемо, следва да се има
предвид, че опитът за изнасилване поглъща една започнала вече принуда и
едни блудствени действия на първо място, осъществени от обвиняемият, с
оглед факта, че същият я е лишил от възможността да се съпротивлява, правил
е опити да я целува по врата и е положил ръката си върху гърдите й, интимна
зона. Това е само вметка към становището на защитата за евентуална
ненаказуемост на опита за изнасилване, което поглъща в себе си две други
престъпления. На следващо място пострадалата в разрита си заявява, че се
разкрещяла, че ще звънне в полицията и едва след това И. се е съвзел и е й
станал. Не считам за доброволно преустановяване на действията заплахата с
органите на реда, с които И. А. е доста запознат, с оглед справката му
съдимост.
ДУПЛИКА НА АДВ.Я.: По въпроса с твърденията за принуда и
блудствени действия очевидно няма такива повдигнати обвинения. Няма как
без да бъде повдигнато такова обвинение да се взема мярка за неотклонение за
такова престъпление. Що се отнася до твърдението, че не е прекратено по
5
собствено желание опитът, предвид факта, че се е разкрещяла пострадалата,
всички събрани доказателства сочат, че в този момент в къщата на ул. „*****“
№17 са били само двамата, тоест ако по-собствена подбуда И. А. не е
прекратил опита си, то нищо не било в състояние да го спре. В този смисъл ще
моля да вземете по-лека мярка за неотклонение.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. А.: Поддържам казаното от защитника ми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. М. А.: Нямам какво да кажа.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ продължава в 14:45 часа в същия съдебен
състав и в присъствието на същите участници в процеса.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64 НПК.
Образувано е по постъпило искане на прокурор в Ботевградска районна
прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по
отношение на И. М. А., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство № 113/2025 г. по описа на РУ - Ботевград, пр. пр. № 409/2025 г.
по описа на РП - Ботевград, за извършено от него престъпление по чл. 152, ал.
3, т. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК
Представителят на прокуратурата поддържа искането си да бъде
определена мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на
обвиняемия, като излага аргументи.
В заседанието пред РС Ботевград защитата се осъществява от служебен
защитник – адвокат Х. Петков Я. от САК.
Обвиняемият И. М. А. заявява, че няма какво да каже.
Съобразно чл. 63, ал. 1 от НПК, за да вземе най-тежката МНО освен
наличието на базисните предпоставки за валидно привличане на едно лице в
процесуалното качество на обвиняем за престъпление наказуемо с „Лишаване
от свобода“, от събраните по делото доказателства, съдът следва да формира
извод за наличието на обосновано предположение за съпричастността на
обвиняемия към вмененото му престъпно деяние, както и за наличието на
някоя от алтернативно дадените опасности - да се укрие или да извърши
6
престъпление.
В случая И. М. А., по съответния процесуален ред на 11.04.2025г., е
привлечен в процесуалното качество на обвиняем за престъпление по чл. 152,
ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от
НК за това, че: на 02.03.2025 г. в частен дом, находящ се в гр. Ботевград, обл.
Софийска, на ул. „*****“ № 17 направил опит да се съвкупи с лице от женски
пол, навършило 18-годишна възраст – ***** от гр. Ботевград, като я принудил
към това със сила – бутнал я на леглото и я затиснал в областта на ръцете и
краката и я лишил от възможност за самоотбрана и то без нейно съгласие -
седнал върху краката , като знаел, че същата страда от церебрална парализа
и е трудно подвижа, след което поставил ръката си върху областта на гърдите
, направил многократни опити да я целуне по врата, както и да свали
долнището на дрехите и казал: „Искам да спя с теб“, като опитът останал
недовършен по независещи от него причини и деянието е извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК
(след като И. А. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година , изпълнението на което не е отложено
по чл. 66 от НК с Определение за одобряване на споразумение №
38/27.04.2022 г. по НОХД № 170/2022 г. по описа на РС-Ботевград, влязло в
сила на 27.04.2022 г., с което за извършено от него престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК му било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да
изтърпи ефективно при първоначален строг режим и след като е бил осъждан
два или повече пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по реда на чл. 66 от НК, а именно с Определение за одобряване на
споразумение № 38/27.04.2022 г. по НОХД № 170/2022 г. по описа на РС-
Ботевград, влязло в сила на 27.04.2022 г., с което за извършено от него
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от една година, както и с Определение за одобряване на споразумение №
76/06.06.2024 г. по НОХД № 386/2024 г. по описа на РС-Ботевград, влязло в
законна сила на 06.06.2024 г., с което за извършено от него престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК му било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два
7
месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим) – престъпление по
чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и
б. „б“ от НК.
Въпреки, че наказателното производство е в своя начален етап и
предстои прецизиране на обвинението, при съвкупната преценка и
интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал
съобразно критериите заложени в чл. 5, & 4 от ЕКЗПЧ, този съдебен състав
прави извод за достатъчна степен на съпричастност на обвиняемия И. М. А.
към престъплението по повдигнатото му обвинение, времето, мястото,
неговия механизъм – полово престъпление срещу личността спрямо лице ,
което е в беззащитно физическо състояние.
Към настоящия етап от развитие на производството и при
осъществяване на контролни функции от страна на съда, следва да се
отбележи, че той не разполага с процесуален инструментариум да извършва
обстойна проверка за достоверност на представените доказателствени
материали, които не е събрал непосредствено, а е достатъчно да прецени, че от
формална страна приложените по делото протоколи за претърсване и
изземване, ведно с приложения към него албум, характеристична
справка,протокол за доброволно предаване и за разпитите на свидетели не
страдат от съществени процесуални недостатъци, които да ги дискредитират
на формално основание и преценката на съдебния състав е винаги и само
prima facie /на пръв поглед/, и в много начален етап на досъдебното
производство, поради което може да претърпи промяна. Данните
съдържащите се в показанията на свидетелите : ***** , която е и пострадало
лице , Ани Ненчова Нанкова, ***** не обективират версия, която е обективно
невъзможна и изначало е дисквалифицирана. Към момента от показанията на
споменатите свидетели се извеждат твърдения за обстоятелствата, че обв.И. А.
извършва трайна престъпна дейност , състояща се основно в престъпления
срещу собствеността, а в конкретният случай – и срещу личността , засягайки
половата неприкосновеност на лице от женски пол.На показанията на
свидетели кореспондират и фактическите данни съдържащи се в писмените
доказателствени средства приобщени по делото - справка за съдимост ,
характеристична справка и др. Същността на това производство не позволява
подробно обсъждане на наличния по делото доказателствен материал, като
обратното би било основание за отвод. Това ще следва на стори съдът по
8
същество с крайният си съдебен акт.
За престъплението, за което обвиняемият е привлечен като обвиняем, е
предвидено наказание „Лишаване от свобода” в размер от три до петнадесет
години.
С това се изчерпва наличието на първата от материално-правните
предпоставки за прилагане спрямо обвиняемия мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, а именно – деянието да е тежко по см.на чл.93 , т.7 от
НК.
По отношение наличието на реална опасност, обвиняемият да се укрие,
също се констатира такъв риск, тъй като обвиняемият И. А. доскоро е живеел
при своята братовчедка, пострадалата Петрана Димитрова, а към настоящият
момент не е с установен по делото адрес, като така е налице и втората
кумулативна предпоставка в производството по чл.64, ал.1 от НПК.
Реалната опасност обвиняемият И. М. А. да извърши престъпление е
налице. Изводима е от приложената по делото справка за съдимост от която
се вижда, че обвиняемият е осъждан многократно, част от деянията ги е
извършил в условията на опасен рецидив, характеристичната му справка, от
която е видно, че е налице трайна престъпна дейност, което от своя страна
свидетелства за трайната му нагласа към незачитане на установените норми на
поведение в обществото и на занижената му способност за самоконтрол и
възпиране на поведението. Налага се изводът, че обвиняемият е личност,
склонна към противоправно поведение, върху която е много трудно да се
въздейства поправително и най-вече възпиращо. Предвид изложеното съдът
намира, че е налице реална, а не хипотетична опасност, при по - лека мярка за
процесуална принуда, обвиняемият да извърши престъпление. По този начин
е изпълнена и последната предпоставка на процесуалния закон, поради което,
всички посочени аргументи подкрепят извода, че към настоящият момент
единствената адекватна мярка за процесуална принуда, се явява най - тежката
такава, а именно задържане под стража.
Предвид изложеното, съдът счита, че предпоставките на чл. 63, ал. 1
НПК са налице, като опасността от извършване на друго престъпление е с
необходимата степен на интензитет, а предположението за авторството на
обвиняемия в инкриминираното деяние е с нужната степен на убедителност за
да се вземе исканата от РП мярка за неотклонение „задържане под стража”,
9
като единствена мярка, която би постигнала целите предвидени в чл. 57 НПК
и единствена адекватна по тежест на степента на обоснованост на
предположението за съпричастие на обвиняемия към престъплението и на
степента на обоснованост на риска от възпрепятстване на хода и
приключването на процеса.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение
на И. М. А., роден на 20.10.1990 год. в гр.Ботевград, с постоянен адрес:
гр.Ботевград, ул.“*****“ № 17, българин, български гражданин, без
образование, безработен, осъждан, ЕГН: **********, обвиняем по досъдебно
производство № 113/2025 г. по описа на РУ - Ботевград, пр. пр. № 409/2025 г.
по описа на РП – Ботевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна
жалба и частен протест от страните пред Софийски окръжен съд в 3-дневен
срок, считано от днес.
В случай на частна жалба или протест НАСРОЧВА делото пред
Софийски окръжен съд за 28.04.2025 г., от 11:00 ч., за която дата Районна
прокуратура гр. Ботевград, обвиняемият и служебният му защитник – адвокат
Х. Я., уведомени от днешното съдебно заседание.
Препис – извлечение от протокола да се изпрати на Районна
прокуратура – Ботевград и на началника на Следствения арест в гр. София,
бул. Г.М.Димитров № 42, за сведение и изпълнение.
В случай на частна жалба или частен протест да се уведоми началника
на Областно звено „Охрана” – София-област за осигуряване конвой на
обвиняемия за явяването му пред Софийски окръжен съд.
Указва на обвиняемия, че делото ще се разгледа в негово отсъствие, ако
заяви, че не желае да присъства при разглеждането му.
Препис от определението след влизането му в сила, незабавно да се
изпрати на РП-Ботевград, ведно с досъдебно производство № 113/2025 г. по
описа на РУ - Ботевград, пр. пр. № 409/2025 г. по описа на РП – Ботевград.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:55
10
часа.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
Секретар: _______________________
11