Р Е Ш Е Н И Е
№262755/4.11.2021г.
гр. Варна, 04.11.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ–ри състав, в публично заседание проведено на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МОНИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря Христина
Христова разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16 787 по описа на ВРС за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен иск с правно основание чл.
415, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото
дружество „E. С.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на управителния съвет А. А. К., Г. К.и Р.Г. Л.чрез адв. В. М.от САК, личен номер на адвокат №*, преупълномощена от
Адвокатско дружество „*“, Булстат: *, представлявано от управляващ съдружник
адв. Г. В. В.от САК, с адрес за призоваване и съобщения: *е предявило
специалния положителен установителен иск против ответника Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ****.
Фактите и обстоятелствата на които
ищцовата страна основава исковата си молба, изложени в обстоятелствената част
на исковата молба са следните:
Твърди се от „*“ АД, че са депозирали
пред Районен съд - Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу Г.Д.Г., ЕГН **********,***, м-ст „*“ № *, за сумата в
размер на 2293,13 лева, представляваща главница за незаплатена ел.енергия по
Фактура № **********/10.03.2020 г. на стойност 2293,13 лева, с падеж
20.03.2020г. за периода 07.12.2019 г. до 05.03.2020г., за обект на потребление
с адрес: *, с клиентски № *и абонатен № *, както и мораторна лихва в размер на
54,78 лв., като периодът, за който била изчислена мораторната лихва бил от
падежа на фактурата до 03.07.2020г.На основание подаденото заявление било
образувано ч.гр.д. № 8720/2020г., по описа на PC – Варна, XLII – ри състав.В
срока по чл.414 от ГПК със съобщение, съдията - докладчик указал на „*“ АД, че
имат възможност да предявят иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесат дължимата държавна такса. С оглед на изложеното, в законоустановения
срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК и „*“ АД са предявили настоящия иск за
установяване на вземането им.
Твърди се на първо място следното: основания,
на които се претендира вземането за главница в размер на 2293,13лв.: Налице
според ищцовото дружество било правно основание за възникване на вземането им
към ответника за потребена електрическа енергия на обща стойност 2293,13лв.,
конкретизирано по размер с горепосочените фактури и се дължало на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ, поради
следните съображения: Корекционната
процедура имала своето законово основание. Към датата на проверката действали Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Съгласно чл. 47 от
ПИКЕЕ, когато при проверка се установяла грешка в измерването извън
допустимата, при неправилно и неточно измерване или неизмерване, или наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството
за търговско измерване, количеството електрическа енергия се определяло
съгласно процедура, установена в ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа.
чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ гласял (цитира ищцовата страна),че : „ В случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия“. Поради
тази причина, фактурата се издавала от „E. С.“ АД. При констатиране, че СТИ не
измерва или измерва с грешка извън допустимата, за оператора на мрежата твърди
ищцовата страна, че било уредено потестативно право в подзаконов акт, което
давало възможност с едностранно волеизявление да определи размера на
консумираната електрическа енергия по одобрената от КЕВР методика, като това
право било уредено в чл. 50 от ПИКЕЕ във
вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Съгласно тази регламентация на
отношенията, ищцовото дружество нямало задължение, когато извършва корекцията,
да издирва действителния период на неотчитане от СТИ, а имало право да извърши
корекция. Неправомерното въздействие върху схемата на измерване не било
необходимо да е пряк резултат от поведение на самия потребител. Фактическият състав,
от който възниквало правото на ищцовото дружество да извърши корекция в
сметката на ответника, не включвал като елемент наличие на виновно действие или
бездействие от страна на абоната, в резултат на което да е налице неточно
измерване на потребеното количество електрическа енергия. Ирелевантно за
настоящия спор било дали действията, довели до неизмерването, са извършени от
ищеца или от друго лице. Извършената процедура не представлявала и нямала
характер на санкция към потребителя - ищец в настоящото производство, а
конкретизирала цената на доставена и реално потребена електрическа енергия.
Въпреки това, несъмнено, твърди „*“ АД, единствено потребителят имал интерес от
неточното отчитане на реално консумираната от него електрическа енергия с оглед
задължението му за заплащане на стойността й.Налице било основание за
възникване на вземането на ищцовото дружество за потребена електрическа
енергия, т.к.: 1.1. Извършена била
едностранна корекция по смисъла на ПИКЕЕ, като бил спазен редът по
констатиране на неизмерване, неправилно и/или неточното отчитане на
електрическа енергия. Всички
предпоставки за възникване на правото на ищцовото дружество да извърши тази
законосъобразна процедура били изпълнени като бил осъществен правопораждащият фактически състав: Ищцовото дружество и ответника били страни
по облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „E. С.“ АД. Ищцовото дружество
изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с
електрическа енергия обект, находящ се във *, с клиентски № *и абонатен № *. На 05.03.2020г., в изпълнение на чл. 45 от
ПИКЕЕ, била извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищеца от служители на „E. С.“ АД, в присъствието на един независим свидетел, който не бил
служител на електроразпределителното дружество, за което и бил съставен Констативен протокол № 5100507. „E. С.“ АД сочи още,
че е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за
това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от КЕВР. Дружеството било оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик
на средствата за търговско измерване ,а според
чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ имало право да извършва
технически проверки на място на измервателната система и на средствата за
търговско измерване. Дружеството твърди,
че следяло за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на
такава проверка било и констатираното несъответствие при отчитането на
потреблението на електрическа енергия от абоната. „E. С.“ АД твърди ,че изпълнява
договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.При проверката било установено следното
/цитира „*“ АД/: „По време на проверката се установи наличието на извършено неправомерно присъединение към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез три медни кабела
(многожилни) с по три жила, всяко със
сечение по 1,5 мм2, като 6 от тях се ползват за фази, а останалите 3 за нули.
Присъединението е извършено към меден
кабел САВТ Зх50мм2х25мм2 на една от
фазите му от въздушна мрежа НН, преминаващ подземно през имота и захранващ касета на съседна улица. По този
начин консумираната ел.енергия не
преминава през СТИ, не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща. Абонатът е с прекъснато ел.захранване поради
неплатени задължения.“ . Предприети били технически мерки за
отстраняване на нередността по измервателната система, като били демонтирани неправомерно
присъединените кабели.
Сочи се още, че Констативният протокол за техническа проверка отразявал действителното
фактическо положение, съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 49 от
ПИКЕЕ. Съобразно разпоредбата на чл.
58 от ПИКЕЕ бил подаден сигнал до МВР, като бил получен отказ да бъде
изпратен екип на място. Съгласно чл. 58 от ПИКЕЕ /цитира ищцовата страна/: „В
случаите, когато при извършена проверка се установи неправомерно присъединяване
или намеса в измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно
уведомява за това Министерството на вътрешните работи.“. В конкретния
случай мрежовият оператор твърди, че бил изпълнил задължението да уведоми Министерството
на вътрешните работи.
Извършената проверка на електромера,
на неговата цялост и функционалност,според ищцовата страна притежавала
съответната юридическа стойност, а съставеният протокол с обективираните в него
констатации, бил годно основание за изготвяне на справка за корекция на
електрическа енергия. Безспорно за ищцовата страна в имота на абоната била
консумирана електрическа енергия, която не била заплатена. На 09.03.2020г., „E. С.“ АД сочи, че съставило
Справка за корекция номер № 57678 0081 за периода от 07.12.2019г. до
05.03.2020г. - 11484 кВтч, и конкретизирало размера на оспореното вземане.
Поради невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъдела точно
измерена, пояснява още“ *“ АД, че била приложена
корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия
за предходните на датата на проверката 90 дни. Използвана била правилната,
одобрена от КЕВР методика при извършените математически изчисления по чл. 50,
ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ. На 10.03.2020г.
„E. С.“ АД издало фактура № ********** на стойност 2293,13 лв. С писмо ищцовото дружество изпратило
констативния протокол от техническата проверка и фактурата, в изпълнение на чл.
49, ал. 4 от ПИКЕЕ, абонатът бил уведомен за извършената корекция на сметка
за потребена електрическа енергия в резултат на констатираното неизмерване.
Твърди се още в исковата молба, че принципът за изготвяне на сметката въз основа
на реално енергийно потребление е приложим само при нормално развитие на
отношенията. Корекционната процедура по своята правна същност не била
относима и практически съизмерима с продажбата на движима вещ. Електрическата
енергия сочи ищцовата страна, че е родово определена движима вещ, а
собствеността върху нея се прехвърляла след индивидуализацията й - чрез
измерване от средството за търговско измерване и преминаването й през точката
на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако
част от доставената и преминала към консумативните уреди на обекта електрическа
енергия не можело да бъде измерена, то потребителят бил усвоил чужда вещ без
правно основание и дължал заплащането на цената на вещта. За да бъде
възстановено равновесието между доставено и заплатено количество електроенергия
била предвидена корекционната процедура. Процесното
вземане , обобщава ищцовото дружество, че се дължи на основание чл. 50, ал. 2 и
ал.3 от ПИКЕЕ.
В
раздел втори от исковата молба ищцовото дружество се спира на твърдения относно
дължимостта и на акцесорното вземане:
Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на задължението бил
определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му. Сумата от 54,78 лв. /петдесет и четири лева и 78 ст./
представлявала мораторна лихва за забава,
като периодът, за който била изчислена мораторната лихва бил от падежа на
фактурата до 03.07.2020г.
При всичко изложено по-горе ищцовото
дружество е отправило следното искане по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК до
съда:
Да бъде постановено Решение, по силата
на което да бъде прието за установено,
че Г.Д.Г., ЕГН **********,***,
м-ст „*“ № *, ДЪЛЖИ на „E. С.“ АД,
със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *, представлявано заедно от всеки
двама от членовете на управителния съвет А. А. К., Г. К.и Р.Г. Л., СУМАТА в размер на 2293,13 лева /две
хиляди двеста деветдесет и три лева и 13 ст./, представляваща главница за
незаплатена ел.енергия по Фактура № **********/10.03.2020г. на стойност 2293,13 лева, за периода 07.12.2019г.
до 05.03.2020г., за обект на потребление с адрес: *, с клиентски № *и абонатен
№ *, както и СУМАТА в размер на 54,78
лв. /петдесет и четири лева и 78 ст./, представляваща мораторна лихва за забава, изчислена върху главницата за периода от
падежа на фактурата до 03.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на
заявлението в съда до окончателно заплащане на дължимата сума. Желае се и присъждане
на сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и
тези за адвокатско възнаграждение. В случай, че възнаграждението на
процесуалния представител на ответника надхвърля минимума определен в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,още в
исковата си молба „*“ АД е направило възражение за прекомерност.В подкрепа на
твърденията и исканията си ищцовата страна е обективирала искания за събиране
на доказателства:
В
срока по чл. 131 ГПК ответника Г., чрез назначения му особен процесуален
представител - адвокат Л.П. *** е депозирал отговор на исковата молба.
В отговора
на искова молба особеният процесуален представител на ответника по същество оспорва
иска, като счита че исковата молба е и неоснователна и недоказана,
макар и да е посочено на първо място, че искът е недопустим. Липсват възражения
на ответника относно наличието на отрицателни процесуални предпоставки водещи
до приложимостта на нормата на чл.130 ГПК , но са наведени следните
оспорвания:
Оспорва се корекционната процедура
като цяло и в частност КП от дата 3.5.2020г. Твърди се, че няма
доказателства че КП и корекционната фактура да са връчвани
на ответника. Според ответната страна не било ясно как е
изчислено количеството ел.енергия, самия КП бил съставен едностранно от
ищеца, без участие на потребителя. И на последно място според ответната
страна ПИКЕЕ на които се позовава ищеца водели до извода за неоснователност
и недоказаност на иска с оглед характера на ПИКЕЕ – вътрешен нормативен акт,
установяващ монополното положение и права на ищеца.
В проведеното първо и единствено
открито съдебно заседание по делото ищцовата страна „ * „ АД, чрез процесуалния
си представител адвокат Н. Банков моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан, излагайки съображения си по същество .Желае се и
присъждане в полза на * АД на сторените
по заповедното и по исковото производство съдебно – деловодни разноски
съгласно представения в последното открито съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК / неоспорен от ответната страна / .
В същото съдебно заседание адвокат Л.П.,
в качеството й на надлежно назначен при условията на чл. 47, ал.6 ГПК особен
процесуален представител на ответника моли съда да отхвърли така предявения иск
като неоснователен и недоказан. По същество адв.П. счита, че правилата на ДКЕВР
установявали монополното положение на електроразпределителните дружества и
неравностойното положение на потребителите на ел.енергия. Така предявеният иск
според адв.П. се явявал абсолютно недоказан. Видно било от Констативния
протокол, че електрическото захранване на обекта станало същата дата, когато
била извършена проверката, но сега се твърдяло друго – че неустановено колко
дълго време. В крайна сметка,сочи адв.П.,
че претендираната сума се изчислява по една методика, даваща прекалено завишена
цифра, която не се базира нито на време, нито на количество на потребена
ел.енергия. Като се имало предвид, че ставало въпрос за вилна зона и вилен
имот, твърди особения представител на ответника, че не е сигурно дали в този
имот действително се е живяло непрекъснато и колко консуматори на ел.енергия са
работи в топи период , поради което и счита, че искът се явява абсолютно
недоказан .На последно място адвокат П. моли ВРС да й издаде РКО, како
разноските по делото останат в тежест на ищцовата страна.
В писмена молба,заведена във ВРС с
регистрационен вх. № 301388/2.11.2021 г. адвокат П. отново е сезирала исковия
съд с искането за издаване на РКО .
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно,
намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е установено и изяснено по
делото въз основа на приобщеното към настоящото производство частно гражданско дело № 8720/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, 42 състав, че на дата 27.07.2020 год. дружество
E. С. АД / * АД / , чрез юрисконсулт В. В. е депозирало Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ПРОТИВ
Г.Д.Г., ЕГН **********, с посочен адрес в т. 5 от заявлението гр.Варна, местност * № *. В т. 9 от
заявлението „ * „ АД е контретизирало размера и основанието въз основа на които е отправило искането за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно с посочените в
т.14 съдебно деловодни разноски. Видно от л.22 от заповедното дело, въз основа
на Разпореждане № 26841/ 29.07.2021г.
заповедния съд е издал в полза на *
АД Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК .От оригинала на Заповед № 3878/29.07.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена от заповедния съд по
ч.гр.д. № 8720/2020 г., приложен на л.23 –ти по заповедното дело е видно, че
заповедният съд е уважил заявлението на * АД , като е разпоредил длъжникът Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, м-ст „*” *,да заплати на кредитора
„E. С.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** ****, представлявано
от А. К., Р.Л.и И. Г., чрез пълномощника юрисконсулт В. В.,сумата от 2293,13 лв. (две хиляди двеста деветдесет и три лева и
тринадесет стотинки), представляваща общо дължима главница за потребена и
незаплатена ел. енергия по фактура № ФМ0106159739/10.03.2020 г., за обект с
абонатен № * и клиентски № *, находящ
се в гр. *, сумата от 54,78 лв. (петдесет и
четири лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 30.03.2020 г. до 03.07.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 27.07.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК.Със същата заповед в
полза на * АД са били присъдени и направените съдебно – деловодни разноски в размер на 46,96 лв. (четиридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки),
за заплатена държавна такса и 50,00 лв.
(петдесет лева), юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от
НЗПрП.Отделно от горното заповедния съд е посочил, че вземането
произтича от следните обстоятелства : Потребена и незаплатена ел. енергия по
фактура № ФМ0106159739/10.03.2020 г., за обект с абонатен № * и клиентски № *, находящ се в гр. *.
От
останалите приложени по заповедното дело писмени доказателства е видно,че
заповедта по чл.410 ГПК не е била връчена лично на длъжника,че заповедния съд е
приел, че заповедта се счита връчена при условията на чл.47 ГПК поради което са
били дадени указания за възможността в 1 м. срок от получаване на преписа на
разпореждането заявителя да предяви
специалния си положителен установител иск, каквито действия * АД е предприело в
преклузвния срок по чл.415 ГПК.
С
оглед горното исковият съд приема, че при спазване на срока по чл.415 ГПК и
идентичност на паричните вземания по основания,размери и периоди в заповедното
и исково производство, специалния положителен установителен иск е процесуално
допустим и по него исковият съд дължи произнасяне по същество .
За
да се произнесе по същество исковия съд извършва съвкупен и поотделен анализ на
събраните по делото писмени доказателства , както и допуснатата и приобщена
съдебно електротехническа експертиза
,приемайки за установено от фактическа страна следното :
На
първо място от представените от ищцовата страна заврени за вярност с оригинала
копия на приобщените писмени доказателства : Констативен протокол № 5100507/05.03.2020 г.; справка №
57678_0081/09.03.2020 г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на електрическата енергия; фактура № **********/10.03.2020 г.; писмо
изх.№ 57678_КП5100507_2/10.03.2020 г. от „E. С.” АД; известие за доставяне;
извлечение за фактури и плащания за период към дата 01.12.2020 г. за клиент с
клиентски № *; справка за потреблението през последните 12/24/36м към дата
02.12.2020 г. за клиентски № *; извлечение от сметка към 03.07.2020 г.; справка
по лице в Служба по вписванията – Варна за периода от 01.01.1*2 г. до
15.07.2020 г., вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида №
101580., се налага единствения извод от фактическа страна, че ответника е
носител на вещно право на собственост върху имота,находящ във * ,местност *, имот номер * по КП
на м-ст * и *, заедно с построената в дворното място с площ от 550 кв.м.
а по скица 590 кв.м. двуетажна жилищна страда с площ от 100 кв.м. Видно от л.24
– ти ответника е закупил този имот на 17
септември 2005 г. и макар и върху имота да са учредявани различни тежести в
периода от 2006 г. до сега, ответника продължава да е носител на вещното право
на собственост . Като собственик на недвижим имот се установява от писмените
доказателства цитирани по –горе, че ответника се намира в договорни отношения с
ищцовото дружество с предмет доставка на ел.енергия през ЕРМ , като при * АД ответника е вписан като клиент с кл.номер *, с посочен адрес за
кореспонденция – Варна , м-ст * *. Видно от приложената на 18 – ти по делото и
представена от „*“ АД СПРАВКА за потреблението на ответника Г.Д. за последните 12/24/36 м. за периода от
2.2.2018 г. до 2.10.2020 г. Д. има нулево потребление на ел.енергия, с
изключение на периода от 07.12.2019 г.
до 05.03.2020 г ,в размер на 11484 кВТч .
Установява
се от приложеното на л. 19 – ти извлечение от сметка към дата 03.07.2020 г., че
за обекта на потребление на ел.енергия във Варна, м-ст * 39 Г. Г. има неплатена
фактура,издадена от * АД с номер **********
от дата 10.03.2020 г., с падеж 30.03.2020 г. на стойност 2 293,13 лв. и лихва 54,78
лв. ,или общо неплатено парично вземане в размер на сумата от 2347,91 лв.
Спорът
по делото се свежда до това дали в полза на ищцовото дружество съществува
паричното вземане за главница и лихва , ведно с акцесорното вземане за законна
лихва ,така както е посочено в цитираното по –горе извлечение от сметка и
вписано в заповедта по чл.410 ГПК .
Липсва
спор по делото, че исковата сума действително е определена като едностранна
корекция на сметка от „* „ АД за минал период от време , но се спори дали за „*“
АД съществува потестативно право да коригира сметките на абонатите за минал
период от време ,както и дали ответника е обитавал вилния имот,респ. потребил
ел.енергия .
На
база приобщеното по делото и кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено заключение по допуснатата СЕТЕ, изготвено от вещото лице инж.Н.В.,съдът
приема за установено и доказано, че свързването
на процесното СТИ (eлектромера с фабричен номер
102601,обслужващ обекта на потребление на ел.енергия ) към електроразпределителната мрежа е
било извършено на базата на одобрен проект и в съответствие с действащите
нормативни уредби. Схемата на свързването, сочи в.л.В., че е така проектирана и
изпълнена, че цялата потребена ел. енергия от абоната, да може да бъде
измервана за целия период на ползването, в т.ч. и за процесния. Техническите
параметри на присъединителната линия на абоната и съоръженията към нея
позволявали консумираната електроенергия да бъде измерена и доставена до
потребителя.При така даденото заключение от в.л. В., ВРС приема, че процесния
СТИ е бил присъединен правилно към ЕРМ , по начин по който да отчита цялата
потребена ел.енергия .
Установено и доказано по делото е че
на дата 05.03.2020 г. в 14,45 часа служители на ищцовото дружество „*"
АД Т. О.и В.К.са извършили проверка на
СТИ, обслужващо адреса на потребление на ел.енергия в присъствието на един
свидетел – Н. Р.– посочен като съсед .Резултатите от проведената проверка на
СТИ са били обективирани в Констативен протокол № 5100507, приобщен в заверено
за вярност с оригинала копие на листи 10 и 11 по делото. КП от проверката на
СТИ съдържа данни затова, че служителите на „* „ АД са подали сигнал на
тел.112,в 14,52 ч., но в 14,53 ч. са получили отказ от органите на МВР да
посетят адреса . В раздел трети от КП / л.11/ са вписани и констатациите от
проверката, повторени и от вещото лице . Видно от КП и от заключението на в.л.
инж.В. от Констативен
протокол на „*“
АД № 5100 507 от 05.03.2020 г. се установява,че провереният СТИ е с фабричен
№102 601, монофазен, статичен.По време на проверката е било установено,
наличието на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа.
Присъединяването било осъществено с три медни кабела многожични със сечение 1,5
мм2 като 6 от тях се използвали за фази. Присъединението било
извършено към меден кабел СВТ - 3 х 50 + 25 мм2 на една от фазите от
въздушна мрежа Н.Н., преминаващ подземно през имота и захранващ къща на съседна
улица.Демонтиран били неправомерните проводници и била възстановена правилната
схема на свързване. Абоната бил и с прекъснато ел.захранване поради неплатени
задължения.В следствие на горното вмешателство и свързване към
електроразпределителната мрежа, консумираната и пренесена по горните проводници
ел.енергия, заключава по същество в.л.инж.В., че не преминава през СТИ
(електромер), не се измерва и не се заплаща.При тези обективни данни по делото
вещото лице по САТЕ прави заключение, че е налице неотчитане от измервателната система
на СТИ на цялата преминалата по захранващия неправомерно свързан от ел.мрежата
кабел към електроконсуматорите на абоната електроенергия в следствие на
установеното присъединяване към електропреносната мрежа.Начислени служебно били
11 484 Kwh
електроенергия за процесния период от 07.12.2019 г. до 05.03.2020 г., или за 90 дни от датата на проверката.При действащите към момента цени на
електроенергията, утвърдени от ДКЕВР, се получавала обща сума за плащане в
размер на 2 293,13 лв., с начислен
ДДС, при цена на електроенергията 0,1*67 лв. за 1 Kwh, средно за периода.В.л. дава и
заключението, че извършените математически изчисления по корекционната процедура,
са математически верни и в съответствие с утвърдената методология на Общите
условия и тези на ПИКЕЕ в сила от 30.04.2019г., като в тази връзка са и
направените изчисления в т.5 от САТЕ / л.74 / и извода ,че количеството ел.
енергия, изчислено по корекционната справка № 57 678 от 09.03.2020 г. (л. 12 от
делото), може реално да бъде доставено до абоната, с оглед пропускателната
способност на неправомерно присъединените проводници - 1,5 мм2 -6
броя и тази на присъединителното съоръжение - автоматичен предпазител.Видно от
лист 12- ти , след изготвяне на КП от проверката и на база констатациите на
служителите на „*“ АД обективирани в КП от 5.3.2020 г./л.10,11/, същото
дружество * АД е изготвило СПРАВКА от 10.03.2020 г. за корекция при
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергия , извършена в
съответствие с чл. 50, ал. 2 и ал.3 ПИКЕЕ .От вписаното в справката може да
бъде прочетено, че на ответника за 90
дни назад ,считано от датата на проверката на СТИ е било определено служебно
количество ел.енергия от общо 11 484 кВТч . , след което е била издадена
процесната фактура № **********/10.03.2020 г. От приобщеното по делото на л. 13
–ти заверено за вярност с оригинала копие на цитирания първичен счетоводен
документ е видно, че за периода от 7.12.2019 г. до 5.3.2020 г. * АД е начислило
на ответника сумата от общо 2 293,13 лева с вкл. ДДС за служебно
определеното количество ел.енергия от 11 484 кВТч , с падеж на фактурата
20.3.2020 г. На последно място от приложените на л.15,16 заверени за вярност с
оригинала копия на уведомително писмо и обратна разписка се установява, че
действително * АД е предприело вменените му задължения да уведоми абоната за
извършената проверка, но липсват данни ответника и абонат да е получил
уведомително писмо ведно с копие на КП и фактура .
Не се и твърди абоната да е платил
исковата сума , а и в тази връзка от
приложената по делото и цитирана по-горе справка – извлечение от сметката на
ответника се установява ,че абонатът не е погасил чрез плащане паричното
вземане за което му е била издадена фактурата от дата 10.3.2021 г.
При така изложената
по-горе фактическа страна на спора,съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА
:
Предявеният иск е с правно
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415,ал.1 от ГПК .Искът е предявен от
активно процесуално легитимирана страна , разполагаща с ясен правен интерес от
воденето на исковото производство а именно : влизане в сила на издадената в
заповедното производство в полза на ищцовата страна Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. За допустимостта на иска исковият съд следи служебно като приема,че
същият е допустим и като заведен в срока по чл. 415 ГПК.Спорът между
страните се свежда до това дали „*“ АД е разполагало с право едностранно да
коригира сметката на абоната или не. За да се даде правилен отговор на
въпроса дали енергийното дружество ищец по делото ( респ. кредитор в заповедното
производство) е разполагало с потестативното право да коригира сметката на
абоната -потребител на ел.енергия съдът съобрази факта на извършване на
проверката на обекта на потребление на ел.енергия, обстоятелствата при които е
коригирана сметката на абоната и действащата нормативна база към релевантния за
спора период от време.В тази връзка от материалите по делото се установява и
изяснява, че констативния протокол,послужил за основание за извършване на
едностранна корекция на сметка е съставен на дата 05.03.2020 г.,
корекцията на сметка е извършена за период от общо 90 дни от 07.12.2019
г. до 05.03.2020 г.въз основа на Справка издадена също от „* „АД и КП на
„*“ АД от 5.3.2020 г. съгласно чл. 50 ,ал.2 и ал.3 ПИКЕЕ.Т.е. проверка е
извършена при действието на последните
приети и неотменени ПИКЕЕ. Действително при действието на нормативната база
преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. трайната съдебна практика като например : решение
№ 165/ 19.11.2009 год. по т. д. № 103/ 2009 год. на ВКС, ІІ т.о., решение №
104/ 05.07.2010 год. по гр.д. № 885/ 2009 год. на ВКС, ІІ т.о., решение № 26/
04.04.2011 г. по т. д. № 427/ 2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189/
11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 79/11.05.2011 год.
по т.д. № 582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и
съставляващи според разясненията в т. 2 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на
ВКС задължителна практика на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК,
съдържаше отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание
за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В
посочените решения бе обосновано категорично становище, че извършването на
промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа
енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово
основание - както за времето на действие на отменените Закон за енергетиката и
енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при
действието на приложимите към спора нормативни актове - Закон за енергетиката
(обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г.) и Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (обн. в ДВ бр.74/ 24.08.2004 г.). С решение № 189/ 11.04.2011г.
по т.д. № 39/ 2010г. бе отречена и възможността доставчикът да обосновава
правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия
него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение,
че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП,
подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия
с електрическа енергия.
Така цитираната съдебна практика обосновава от правна
страна единствено и само извода, за неоснователност
на възражението на особения представител на ответника за липса на годно правно
основание, на което „* „ АД да може да извършва едностранна корекция на
сметките на потребителите , т.к. както бе посочено и по-горе проверката на СТИ
е проведена на 5.3.2020 г., при действието на различна нормативна база на която
се позовава ищеца, а след отмяната на ПИКЕЕ приети през 2013 г.
По делото на база ангажираните от ищцовата страна писмени
доказателства и кредитираното като обективно и компетентно дадено заключение на
в.л.В. по СЕТЕ съдът приема, че несъмнено е доказано първо : че към датата на
проверката на СТИ ответника и абонат е бил с прекъснато ел.захранване и второ:
наличието на неправомерно присъединяване на обекта на потребление на ел.енергия
към ЕРМ чрез 6 броя медни проводници 1,5 мм2 , по който начин е била
потребявана , неотчитана и незаплащана ел.енергия. В тази връзка от вписаното в
протокола от откритото съдебно заседание изявление на адв.Банков, при даване
ход на устните състезания може да бъде прочетено,че според процесуалния представител на „*“ АД, при
положение че ответника е бил с прекъснато ел.захранване, СТИ не е работило,
„няма по-нагъл начин за потребяване на ел.енергия по нерегламентиран начин „ …
ВРС намира за логичен извода,в конкретното производство,че в хипотеза като
настоящата единствено потребител който е със спряно ел.захранване има интерес
от това неправомерно да се присъдени отново към ЕРМ ,независимо от това, че за
да възникне правото на * АД да коригира сметката на потребителя не е нужно да
се доказва вина на абоната .
По същество ВРС приема, че е доказано по несъмнен начин
неправомерното присъединяване на обекта на потребление на ел.енергия към ЕРМ,на
база КП от проверката, както и заключението на вещото лице инж.В..При така
установеното и прието от съда за доказано следва да бъде даден отговор и на
въпроса възникнало ли е правото на ищцовото дружество да извърши едностранна
корекция на сметка за минал период от време.Отговора на този въпрос,според ВРС
е положителен .Това е така, т.к. след отмяната на ПИКЕЕ от 2013г. действат в
отношенията между потребителите и енергийните дружества новите Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от КЕВР, обнародвани в ДВ,бр.35 от 30 април 2019
г. / публикувани и в сайта на * /.Съгласно нормата на чл.50,ал.(2) При промяна
в схемата на свързване,
водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява
количеството електрическа енергия
за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до
последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност
на присъединителните съоръжения
(кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със
съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване, ал.(3) При установена липса на средството за търговско измерване в измервателната система операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява
по реда на ал.2 количеството електрическа енергия за по-краткия
период между периода от датата на констатиране
на липсата на средството за
търговско измерване до последния извършен негов отчет от оператора на съответната
мрежа или до датата на последната
извършена проверка по чл.42, ал. 5, предхождащи датата на констатиране на липсата на средството за търговско измерване.
Т.е. в случая съгласно чл.50, ал.2 ПИКЕЕ е вменено задължението, а не
правото на * при констатиране на неизмерване на ел.енергия за извърши корекция
на сметка на потребителя .Ето защо, при установеност и доказаност на
нерегламентиран достъп до ЕРМ ,обективиран в КП отговарящ на изискванията на
ПИКЕЕ, ВРС приема,че ищцовото дружество е доказало наличието на фактическия
състав на който се позовава за да извърши едностранна корекция .По отношение на
размера на претенцията следва да бъде отчетено, че така както повеляват
ПИКЕЕ от 2019г., корекцията е била
извършена за 90 назад, като служебно определеното на база ПИКЕЕ количесво
ел.енергия е било остойностено по цени на средно технологични разходи , далеч
по –ниски от цената на дневна ел.енергия.,поради което и ВРС приема предения
специален положителен установителен иск за напълно основателен и доказан .Ето
защо следва да бъде прието за установено в отношенията между страните
съществуването на паричните вземания за главницата, мораторната лихва ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда , така както са посочени и в
Заповедта по чл.410 ГПК.
На следващо място съдът дължи произнасяне по възражението
на ответната страна за неоснователност на иска поради монополното положение на
дружеството –ищец. Съдът намира за необходимо да посочи, че е налице валидно
издаден лиценз на „*“ АД, даващ правото на ищцовото дружество да осъществява
електроразпределителна дейност на територията на гр.Варна, където се намира
процесния обект на потребление и като собственик на СТИ разполага с правото да
извършва проверки на техническата им годност.Дейността обаче както на“ *“ АД,
така и на „* „АД се извършва при действието на правната рамка , разписана
както в Закона за енергетиката, така и в редица подзаконови актове , а
Правилата, по които работят и двете енергийни дружества се издават от
КЕВР/преди това ДКЕВР / .
И на последно място, дори и да не бъдат възприети
мотивите на настоящия състав за приложението на ПИКЕЕ от 2019 г., извода за
основателност и доказаност на иска остава непроменен, т.к. цената за потребена
ел.енергия се дължи от потребителите,които са я ползвали . В този ред на мисли
ВРС отчита факта, че налице актуална съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК,като например : Решение
№ 144 от 12.3.2021 г на ВКС по гр.дело № 1251/20 г на ВКС, Четвърто ГО, Решение
№ 120 от 26.1.2021 г по гр.дело № 3754/2019 г на ВКС, Трето ГО, Решение № 124
от 18.6.2019 г по гр.дело № 2*1/2018 г на ВКС, Трето ГО,съгласно която,
правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за
доставена електроенергия, се договорни, за доставка/продажба/.
В последните години постановената
практика по чл.290 ГПК пояснява, че договорът за продажба на ел.енергия има
специфичен предмет, но за неуредени в Закона за енергетиката случаи, следва да
се прилагат общите правила за продажба - чл. 183 и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на
действително доставената и потребена от него електроенергия, на основание чл. 200 ЗЗД., от което следва, че когато е допусната грешка и е
отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът дължи
доплащане на реално доставената му електроенергия. (в този см. напр.
решение № 107/26.11.2020 г. на ВКС III г.о., по гр.д. № 1096/2020 г., .), като
е без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане
на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество
действително е потребил, като дължи цена за цялото.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск
следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора съдът следва да се произнесе по въпроса за
отговорността за разноските.
Видно от лист 77 – ми, в списъка по чл.
80 ГПК ищцовата страна претендира следните разноски: 1.В исковото производство :
1.1.заплатено адв. възнаграждение 480,00 лв.с ДДС.,1.2.Внесен депозит за особен
представител 394,35 лв., 1.3.платена държавна такса - 45,98 лв.,2.В заповедното
производство:.2.1. заплатена д.т. 46,96 лв. , 2.2.възнаграждение по реда на чл.
78, ал.8 ГПК, вр. чл.26 НЗПП – 50 лв., или общо по исковото производство 920,33
лв., а по заповедното 96,96 лв. Така посочените по-горе разноски сторени от „* „АД
съдът присъжда в пълен размер с оглед основателността на иска и поради факта,че
са доказани като реално извършени.
На последно място съдът следва да
разпореди и издаване на РКО в полза на адвокат Л.П. от ВАК за осъщественото от
нея процесуално представителство на ответника в размер на внесения от ищцовата
страна депозит от 394,35 лв./ внесен на 11.06.2021 г.,видно от л. 53/.
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните: ищцовото дружество „E. С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от всеки
двама от членовете на управителния съвет А. А. К., Г. К.и Р.Г. Л.чрез адв. В. М.от САК, личен номер на адвокат №*, преупълномощена от
Адвокатско дружество „*“, Булстат: *, представлявано от управляващ съдружник
адв. Г. В. В.от САК, с адрес за
призоваване и съобщения: *и ответника
Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
м-ст „*“ № *, че
Г.Д.Г., ЕГН **********,***, м-ст „*“
№ *, ДЪЛЖИ на „E. С.“ АД, ЕИК
*,следните парични вземания: СУМАТА в размер на 2293,13 лева /две
хиляди двеста деветдесет и три лева и 13 ст./, представляваща главница за
незаплатена ел.енергия по Фактура № **********/10.03.2020г. на стойност 2293,13 лева, за периода 07.12.2019г. до 05.03.2020г., за обект на
потребление с адрес: *, с клиентски № *и абонатен № *, както и СУМАТА в размер на 54,78 лв. /петдесет и четири лева
и 78 ст./, представляваща мораторна
лихва за забава, изчислена върху главницата за периода от падежа на
фактурата до 03.07.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от подаването на заявлението в съда до
окончателно заплащане на дължимата сума,т.е. паричните вземания за които е била
издадена Заповед № 3878/29.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8720/2020 г.по описа на РС Варна,ХLII –ри състав, на основание чл. 422, ал .1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК .
ОСЪЖДА ответника Г.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, м-ст „*“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „E. С.“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния съвет А. А. К., Г. К.и Р.Г. Л.чрез адв. В. М.от САК, личен
номер на адвокат №*, преупълномощена от Адвокатско дружество „*“, Булстат: *,
представлявано от управляващ съдружник адв. Г. В. В.от САК, с адрес за призоваване и съобщения: *, СУМАТА от общо 96,96 лв.( деветдесет и шест лева и деветдесет и
шест стотинки ) представляващи
направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 8720/2020 г.по описа
на РС Варна,ХLII –ри състав съдебно
– деловодни разноски от „*“ АД , на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, като
и СУМАТА от общо 920,33 лв. (деветстотин и двадесет лева и тридесет и три
стотинки) представляващи
направени в настоящото исково производство
съдебно –деловодни разноски, пред първа инстанция от ищцовото дружество,
на основание
чл. 78,ал.1 ГПК.
РАЗПОРЕЖДА издаване на РКО в полза на адвокат Л.П. в размер на сумата от 394,35 лв. (триста
деветдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки ) за
осъщественото процесуално представителство на ответника Г.Г. в исковото
производство,пред настоящата инстанция, на основание чл.
47, ал.6 ГПК.
Разпореждането за издаване на РКО не подлежи на обжалване,т.к. внесения
от ищцовата страна депозит за назначаване на особен представител е винаги
дължим.
След
издаване на РКО адв.П. да се уведоми за получаването .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи
на страните чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: