Р Е Ш Е Н И Е
№ 438/12.6.2019
г. 12.06.2019 година град Ямбол
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд, ХVІ граждански състав
На
шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател:
Георги Георгиев
при
секретаря Т.К.
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 5115 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Р.М.И. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,кант.***,чрез адв.С.
Т.-ЯАК против «Хранително
вкусов комбинат» АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.Ямбол,ул.»Д.Благоев»
№ 5,представлявано от изп.Директор С. Б. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10000,00 лв.,представляващи неимуществени
вреди и изразяващи се в претърпени
физически и психически болки и страдания, тежък психо-емоционален шок и
физически дискомфорт, които са
в пряка причинно-следствена
връзка с претърпяна трудово злополука и са непосредствен резултат от нея,ведно със законната
лихва от датата на увреждането
19.03.2018 г. до окончателното изплащане.
В
исковата молба се посочва, че към 19.03.2018 год. ищецът е полагал труд по ТПО
при ответника на длъжност „***“. По време на изпълнение на трудовите си
задължения на ***машина претърпял трудова злополука,като по време на работа
машината хванала лявата й ръка и я притиснала много силно. Причинената й травма
довела до внезапна остра болка, като успяла да измъкне ръката си от машината, но
същата продължавала силно да я боли, като в рамките на следващата минута същата
силно се подула и в резултат на отока, дланта й придобила троен размер. За
инцидента веднага била уведомена изп.Директор на
дружеството, като машината била спряна, а ищцата откарана в спешното отделение
на МБАЛ-Я. Била приета в отделението, като й бил извършен преглед от деж.лекар,като било констатирано наличие на силен оток, болка
и хематом в областта на лявата длан. Била насочена към извършване на
рентгенография на лявата ръка и докато се провеждало изследването ищцата
продължила да изпитва невероятни силни болки, като имало усещането, че всичко
около нея се върти и всеки момент ще изгуби съзнание. При най-малко помръдване
на ръката, болката се засилвала, вследствие на което същата й прилошало, гадило
и се, като загубила ориентация за време и място. Рентгенографията констатирала
наличието на „множество счупвания на метакарпалните
кости“ на лявата ръка, като й било направена превръзка. На следващия ден ръката
й била гипсирана, като и било обяснено от лекар, че травмата е доста сериозна и
ще й трябват поне три месеца, за да може да си служи с ръката, като било
възможно никога да не бъде възстановено изцяло чувствителността на дланта и
пръстите. На ищцата бил издаден болничен лист с продължителност от 20.03.2018
г. до 17.06.2018 г. В месеците след злополуката възстановяването вървяло много
бавно, хващателните рефлекси били сериозно увредени и
на практика не било възможно ищцата да си служи с лявата ръка, дори при
извършване на ежедневни действия. Същата трудно движила както самата ръка, така
и отделните пръсти, като всяко едно движение било съпроводено със силни болки.
Дори когато ръката била в покой, болката продължавала ,като ищцата не можела да
спи вечер или се събуждала инстинктивно при притискане или допир. Посещавала
редовно медицински прегледи, като посетила ортопедичен кабинет в гр.С. при
специалист. Навсякъде й било казвано, че зарастването на счупванията
върви много бавно, като дори след изтичане на болничните листи, нямала да бъде
в състояние да изпълнява трудовите си задължения и да използва пълноценно
лявата си ръка. След връщането си на работа и била възложена по-лека
такава,като в последствие трудовия й договор бил прекратен. На работодателя бил
поставен въпроса за дължимото й по закон обезщетение за вредите в резултат на
трудовата злополука,но й било отговорено,че когато
ищцовото дружество има възможност ще й възстанови разходите за лечение,като не
и било изплатено и нищо от застраховател. Също така се твърди,че ръката й не се
е възстановила напълно,като не можела да изпълнява домакинските си
задължения,като е изпаднала в депресия.
С разпореждане на НОИ от 26.04.2018 год. злополуката била призната за
трудова.
Претендира се уважаване на исковете по подробно изложени съображения,
както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата се представлява
от адвокат, който поддържа исковата молба, ангажира доказателства, моли за
уважаване на исковете и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Предявените обективно кумулативни
съединени искове са с правно основание чл.200, ал. 1 КТ,вр.чл.52 ЗЗД.
В законоустановения срок не е подаден
отговор на исковата молба. След изтичане на срока е постъпило становище от ответното
дружество.
В съдебно заседание ответното дружество
се представлява от изпълнителния директор на дружеството, който ангажира доказателства, претендира отхвърляне
на исковете, респ. - намаляване на обезщетението.
Правното основание на направените от ответника
възражения е по чл. 201, ал.1 и ал.2 от КТ.
Ямболският районен съд, като взе предвид
исковата молба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е безспорно между страните и
това се установява от приложеното разпореждане от ТП на НОИ – Я. от 26.04.2018
г., че ищцата е претърпяла на 19.03.2018 г. трудова злополука, докато е
изпълнявала трудовите си функции в цеха на ответника в гр. Я. В разпореждането
на НОИ, с което злополуката е призната за трудова, е посочено, че злополуката е
настъпила при извършване на работа в интерес на осигурителя. Съгласно
чл.55,ал.1 КСО трудова злополука било всяко
внезапно увреждане на здравето,станало през време и във връзка или по
повод извършена работа,както и при всяка работа,извършена в интерес на
предприятието,когато е причинило временна неработоспособност.
Безспорно е също, че ищцата работила
като „***“ в цех за производство на
какао, шоколадови и захарни изделия. Също така страните на спорят,че на
посочената дата 19.03.2018 г. ищцата работила на ***машина, която се използвала
в производството за ***. От представеното от ответното дружество в оригинал
трудовото досие на ищцата се установява от служебна бележка № ***/04.07.2017 г.
до ръководителя на цех *** при „Хранително вкусов комбинат „АД гр.Я.,че на Р.М.И.
е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 04.07.2017
г. ,съгласно приложение № 2 към чл.12,ал.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г. От приложената и приета по делото длъжностна
характеристика на ищцата към основните й трудови задължения включвало да познава добре машините и съоръженията с
които работи и да ги пази.
Вследствие на трудовата злополука,
ищцата е била прегледана още на същия ден – 19.03.2018 г., в СО при МБАЛ „Св.
Пантелеймон“ – гр. Ямбол, като било установено оток, болка и хематом в областта
на лявата длан. Направено е изследване рентгенография на лявата гривна става и
било проведена консултация с ортопед. Било установено счупване на трета и
четвърта преднокиткови кости в областта на основите
им,като и била преписана терапия-покой,студени компреси и била временно
нетрудоспособна. Същата напуснала отделението още същия ден с основна диагноза
счупване на преднокиткови кости на лявата ръка и
проксималната фланга на пети пръст. Безспорно, е че вследствие на злополуката и
полученото счупване на счупване на преднокиткови
кости на лявата ръка и проксималната фланга на пети пръст, ищцата е провела
продължително лечение,като ръката й била гипсирана,като носила гипсовата имобилизация повече от един месец.След нейното сваляне
болките и ограниченията в движенията са продължили около три месеца.
По делото е приета съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Й.И.С.. В заключението на същата е
посочено, че в резултат на настъпилата на 19.03.2018 г. трудово злополука с
машина за *** в цех на „Хранително-вкусов комбинат“ АД-Ямбол,ищцата Р.М.И.
получила контузия на дланта и пръстите на лявата ръка,изразяваща се в масивен
болезнен травматичен оток и кръвонасядане на меките
тъкани,с клинични и рентгенологични данни за счупване
на трета и четвърта преднокиткови кости в областта на
техните основи,както и косо счупване на проксималната /горната/ фаланга на пети
пръст. Тези увреждания наложили имобилизация на тази
област от лявата ръка с гипсова имобилизираща
превръзка. Описаните в медицинските документи по делото увреждания имали
травматична генеза,дължали се на действието на твърди тъпи и /или тъпоръбести предмети и добре отговаряли да са получени по
време и начин,описани в исковата молба,а именно чрез притискане на
травматичните области на лявата ръка със значителна сила.
Уврежданията от такъв характер
отзвучавали за срок от около 2,5-3 месеца при нормален ход на оздравителните
процеси и стриктно спазване на предписаните двигателен и рехабилитационен
режими. По този начин увреждането в областта на дланта и пръстите на лявата
ръка на ищцата Р.М.И. е осъществило смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак ТРАЙНО
ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ГОРЕН КРАЙНИК.
При такива увреждания обичайно се
налагало имобилизация на крайника в засегнатата
област за срок от около 3-4 месеца,след което е показано провеждане на активни рехабилитационни и физиотерапевтични процедури.Обикновенно такива увреждания озвучавали за срок от около
2,5-3 месеца при обичаен ход на развитие на оздравителните процеси.Вещото лице
имайки предвид възрастта и пола на ищцата било възможно при нея
възстановителните процеси да са продължили по-дълго от обичайните срокове.
При извършения преглед на ищцата вещото
лице установило леко изразена болезненост при палпация/притискане
с пръсти/ в областта на основите на фрактурираните
трета и четвърта преднокиткови кости и при максимален
по сила захват с пръстите на лявата ръка.Освен това се откривали ограничена и непълна флексия
/сгъване/ на пети пръст/кутрето/ на лявата ръка. Оплакванията от непостоянна
болезненост в основите на трета и четвърта преднокиткови
кости се очаквало с времето да отзвучат напълно. Що се отнасяло до възможността
на максимално сгъване на пети пръст на лявата ръка,имайки предвид изминалото
време от травмата до прегледа и развилите си фиброзни
промени в областта на счупването на проксималната му фаланга прогнозата била,че
това ограничение в сгъването му ще остане за цял живот.Следвало да се
отбележи,че описаните по-горе в експертизата увреждания,получени от ищцата в
резултат на трудова злополука,станала на 19.03.2018 г. са се възстановили до
степен,която не води до функционално значими затруднения в осъществяване на
основната функция на лявата ръка.
В с.з. на 28.03.2019 г.вещото лице на
въпрос на пълномощника на ищцата допълва,че уврежданията на костите,които са
получени от ищцата,описани в медицинската документация били от такъв характер и
естество,че предполагали пълното й възстановяване във времето на заздравяване.
Било възможно в известен период от време
до приключване на пълното ремодилиране на костната
тъкан,при определени обстоятелства да се изпитвало лека,до умерена
болезненост.Това било възможно,но не задължително,като уврежданията били от
такъв характер ,което предполагало тяхното пълно възстановяване.
По
делото от ищцата са ангажирани свидетелски показания. От разпита на свидетеля А.
И.И. /син на ищцата/ се установява,че злополуката с
майка му станала миналата година,на 19.03.Същата му се обадила да отиде да я
вземе от работа и да я откара в къщи,защото претърпяла злополука.След като
отишъл намерил майка си в съблекалнята,като при нея нямало никой.Същата плачела
и ръката много я боляла.На пръв поглед ръката й била синя и подута,като на
работното място не била й оказана лекарска помощ. В момента, в който свидетелят
я карал към спешния център я боляло постоянно ръката, държала я и
плачела.Разказала му,ч е при работа някаква машина и захапала ръката. Наложило
се да я облича, защото нямало друг и тя сама не можела. От тогава усещала болка
в лявата ръка, в областта на китката на пръстите. Докато била в болнични,тя не
можела да се обслужва сама, не можела да си прави тоалет. До банята трябвало да
я води някой, като й било много трудно. Трябвало някой непрекъснато да й помага
защото изпитвала болка. След няколко месеца започнала да се
възстановява,започнала да ходи на рехабилитация
в Я.,на масажи,за да й раздвижат пръстите. После я завел на лекар в гр.С.,където
трябвало да прегледат ръката,защото двата пръста останали свити и не можело да
се разгъват-4-ти и 5-ти пръст. През първите месеци след злополуката не спяла
нормално,при завъртане на ръката си се събуждала и когато станело студено
пръстите й изтръпвали. Не можела да върши домакинска работа,като някой трябвало
да й помага. Една година след датата на трудовото злополука не можела да
натоварва ръката си физически,като викала някой да й помага.Тежко натоварване с
лявата ръка не можела да прави.
От справка за актуално състояние на
трудовите договори към дата 29.03.2019 г. се установява,че ищцата на 07.11.2018
г. е сключила трудов договор с фирма „Вег плюс“ ЕООД
на длъжност ***.
Въз основа на така установените по делото
факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1 КТ, за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали
негов орган или друг негов
работник или служител има вина
за настъпването им.
Работодателят дължи
и обезщетение за разликата между
причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване – чл. 200, ал.3 от КТ. Работодателят би
могъл да се освободи от отговорност, ако докаже, че пострадалата умишлено е
причинила увреждането си съгласно чл. 201, ал.1 от КТ, или да намали
отговорността си, ако докаже, че същата е проявила груба небрежност /чл.201,
ал.2 от КТ/. В случая е безспорно установено по делото, че злополуката на
ищцата е била призната за трудова, с оглед на което цитираните законови
разпоредби са приложими.
Предвид
установените по делото обстоятелства и механизма на случилата се трудова злополука,настоящия
съд не приема възраженията на ответното дружество,че ищцата е проявила груба
небрежност,с което е допуснала настъпването на трудовата злополука. В тази
насока не бяха ангажирани никакви доказателства
от страна на ответното дружество.Само посоченото обстоятелство в
длъжностната характеристика подписана от ищцата на 03.07.2017 г. за длъжността
си,като следвало да познава добре
машините и съоръженията и да ги пази,както и обстоятелството,че повече
от 25 години не е имало трудова злополука на тази машина не може да се
приеме,че ищцата е проявила груба небрежност и това е довело до настъпването на
трудовата злополука.Ответното дружество не ангажира никакви доказателства,че
ищцата не е спазила техническите правила
за безопасност на работа с посочената машина. Съдът не споделя възражението на
ответника, че ищцата умишлено се е увредила, тъй като такъв извод би
противоречал на правилата на нормалната житейска логика, доколкото не би могло
да се очаква от човек да допусне самоволното си нараняване, само за да извлече
ползи от резултата. Ето защо, съдът приема, че не е налице основание за
намаляване на обезщетението, което работодателят в случая дължи на ищцата,
поради проявената от нея груба небрежност.
Съгласно
разпоредбата на чл.212 от КТ, за неуредените въпроси по имуществената
отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето
на работника или служителя се прилага гражданският закон, т.е. относими в
случая са разпоредбите на чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Според правилото на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД, задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г.
размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения на ВКС: Решение № 532 от
24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от
22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от
10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011
г. на III г.о.
В
тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно
съдът да съобрази всички доказателства
от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и
страдания/.
В настоящия случай от приетото
заключение на съдебно-медицинската
експертиза,неоспорена от страните ,както и от разпита на свидетеля,който макар
и заинтересован от изхода на делото с оглед родствената му връзка с
ищцата,които показания съдът кредитира като последователни и непротиворечиви
става ясно, че на ищцата в резултат на трудовото злополука й е причинена средна
телесна повреда изразяваща се в увреждане в областта на дланта и пръстите на
лявата ръка,което по своя характер е осъществило смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на левия горен крайник.
Това наложило имобилизацията на крайника в засегнатата
област за срок от около 3-4 седмици,след което са проведени рехабилитационни
и физиотерапевтични процедури.Обикновено такива увреждания отзвучавали за срок
от около 2,5-3 месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните
процеси,но можели да продължат и по-дълго с оглед възрастта и пола на ищцата.
Още повече,че при извършения преглед на ищцата от вещото лице още се усещала
болезненост при палпация в областта на основите на фрактурираните трета и четвърта преднокиткови
кости и при максимален по сила захват с пръстите на
лявата ръка. Също така се откривала и ограничена и непълна флексия на пети
пръст на лявата ръка,като предвид изминалото време и развилите се фиброзни промени в областта на счупването на проксималната му фаланга,прогнозата
била,че това ограничение в сгъването щяло да остане цял живот.Също така негативните
емоции за ищцата вследствие на злополуката са й причинили битови неудобства във
връзка с нормалните й житейски занимания.
Поради това и на осн.чл.52
от ЗЗД, съдът остойностява претърпените от ищцата неимуществени вреди на сумата
от 8 000 лв., която сума счита, че отговаря на характера и интензитета на страданията
й, както и на продължителността на възстановителния й процес, което налага
извод, че на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 8 000 лв., което съдът намира за справедливо и съответно на
отговорността на работодателя. За горницата над сумата от 8 000 лв. до
сумата от 10 000 лв., искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли
като недоказан. Сумата следва да бъде
присъдена със законната лихва от датата на увредата.
Останалите възражения от страна на
ответника съдът не обсъжда,като неотносими към настоящия спор.
На осн.чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за
адвокат в размер на 664,00 лв. съразмерно на уважената част от исковете.
На ответника не следва да се
присъждат разноски съгласно разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК с оглед на това,че
не бяха представени доказателства за направени такива и няма искане за
присъждане на разноски,съобразно отхвърлената част от иска.
На осн.чл.78, ал.6
от ГПК, ответникът дължи заплащането на държавна такса по сметка на ЯРС по
предявените искове в уважената им част в размер на 320,00 лв., както и сумата от 250,00 лв. –
изплатено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда.
Мотивиран
от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА «Хранително
вкусов комбинат» АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.Ямбол,ул.»Д.Благоев»
№ 5,представлявано от изп.Директор С. Б., ДА ЗАПЛАТИ
на Р.М.И. с
ЕГН :********** ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,кант.***,чрез
адв.С. Т.-ЯАК, сумата
от 8 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпила трудова злополука на
19.03.2018 г., в едно със законната лихва от датата на увреждането – 19.03.2018
год. до окончателното изплащане на главницата КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над сумата от 8 000 лв. до
сумата от 10 000 лв.
ОСЪЖДА «Хранително
вкусов комбинат» АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.Ямбол,ул.»Д.Благоев»
№ 5,представлявано от изп.Директор С. Б., ДА ЗАПЛАТИ
на Р.М.И. с
ЕГН :********** ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,кант.***,чрез
адв.С. Т.-ЯАК сумата от 664,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
«Хранително вкусов комбинат» АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ул.»Д.Благоев» № 5,представлявано
от изп.Директор С. Б., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ЯРС общо сумата от 570,00 лв.,от които държавна такса по предявените искове в уважената им част в
размер на 320,00 лв., както и сумата
от 250,00 лв. – изплатено
възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: