Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17 от 06.01.2021 г. ,
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, втори състав, на двадесет
и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Христов административно
дело номер 1967 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от ЕТ „ЯНИС – С. Я.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Лозово, ул. „Комуна“ № 2, представляван от С. К. Я против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-257-0421344/09.09.2020 год. на Директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, с която на едноличния търговец е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – семеен хотел „Янис“, находящ се в с. Лозенец, ул. „Мизия“ № 4, стопанисван от ЕТ „ЯНИС – СУЛТАНА ЯНЧЕВА“ и забрана за достъпа до него за срок от 20 (двадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедна за налагане на ПАМ е неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречия с материалния закон, като в подкрепа на така заявените твърдения са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя, чрез процесуалния си представител – адв. Л.Г. *** поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни доказателства и претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорване – Директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Живка Динева оспорва жалбата, заявява твърдение, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна и формулира искане за отвхърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен
съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и
в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-257-0421344/09.09.2020 год. на Директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, с която на едноличния търговец е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – семеен хотел „Янис“, находящ се в с. Лозенец, ул. „Мизия“ № 4, стопанисван от ЕТ „ЯНИС – СУЛТАНА ЯНЧЕВА“ и забрана за достъпа до него за срок от 20 (двадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В мотивната част на оспорената заповед издателят й посочва конкретни фактически основания – на 08.09.2020 год. е извършена проверка на търговския обект, при която е констатирано, че търговеца не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на Наредба № Н-18/13.12.2006 год. Посочено е, че при извършено плащане (доплащане) в размер на 130,00 лева, платени в брой пред органите по приходите преди легитимация на лицето Султана Янчева – представляващ ЕТ „ЯНИС-С. Я.“ не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство модел DATECS DP-35 с ИН на ФУ DT549963 и ИН на ФП 02549963. Плащането е било извършено от П. Ц. и С. Ц. от гр. *****, ул. „***“ № **. Вписано е и обстоятелството, че фискалния бон е бил издаден след легитимация от страна на органите по приходите на НАП. В хода на проверката, контролните органи са направили разчет на касовата наличност, при което са констатирали разчетена касова наличност в размер на 0,00 лева, при фактическа наличност в размер на 130,00 лева, т.е. положителна касова разлика в размер на 130,00 лева. С оглед на това, в мотивната част на заповедта, административния орган е формирал извод, че установената положителна разлика се дължи закономерно на неотчетени приходи и е индикация за системно неизползване на касовия апарат. Във връзка с така констатираното, административния орган е приел, че ЕТ „ЯНИС-СУЛТАНА ЯНЧЕВА“ не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, което изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Предвид това е прието допуснато нарушение на съставя на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год.
Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че
принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа
по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Съда приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган –Директор на дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП Бургас, надлежно упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
год. на Изпълнителния директор на НАП.
Заповедта като индивидуален административен акт следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, съгласно която норма, ПАМ се налага на лице, което не спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В този смисъл, оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната
заповед е правилна и законосъобразна като постановена в съответствие с
материалния закон.
В §11 на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е посочено, че същата се издава на основание чл. 118, ал. 3 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В настоящия казус административният орган е приел, че ЕТ „ЯНИС-С. Я.“ е нарушил изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. относно спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. Според чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От своя страна, разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата сочи, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Административният орган при условията на оперативна самостоятелност е преценил, че запечатването на обекта за срок от 20 дни е достатъчно за да се реализира предвидената цел на наложената ПАМ.
В сезиращата съда жалба е заявено допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед, а също и на мотиви относно определения 20-дневен срок на ПАМ. Съдът намира така развитите възражения за неоснователни по следните съображения: Както вече се посочи, в оспорената заповед е посочено, че същата се издава на основание цитирания по-горе чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, поради което, твърдението за липса на правно основание не съответства на действителното фактическо положение.
Без опора в доказателствения материал и текста на оспорената заповед е и твърдението за липса на посочени фактически основания за постановяване на заповедта. В обстоятелствената част на оспорения административен акт подробно е описана фактическата обстановка, която е обективирана в приложения към преписката като писмено доказателство ПИП сер. АА № 0421344/08.09.2020 год. Така описаната фактическа обстановка безспорно изпълва изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и съставлява фактическото основание за постановяване на заповедта.
Съдът не споделя и възражението за липса на мотиви, относно определения 20-дневен срок на разпоредената ПАМ. Отново видно от мотивната част на оспорения административен акт, в същия се съдържат изрични мотиви, относно продължителността на срока, в които, след разясняване на правната природа на конкретната ПАМ е посочено, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция на лошите практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Изрично е посочено, че целта на постановената ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекия резултат е правилното отчитане на дейността, а индиректния е недопускане на вреди за фиска, като според административния орган, определения срок за налагане на ПАМ е подходящ за постигане на посочените цели.
По изложените съображения жалбата на ЕТ „ЯНИС-СУЛТАНА ЯНЧЕВА“ се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспорената заповед, като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на ответника сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Бургас, втори
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „ЯНИС – С. Я.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Лозово, ул. „Комуна“ № 2, представляван от С. К. Я. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-257-0421344/09.09.2020 год. на Директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас.
ОСЪЖДА ЕТ „ЯНИС – С. Я.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Лозово, ул. „Комуна“ № 2, представляван от Султана Костадинова Янчева да заплати в полза на НАП сумата от 100,00 (сто) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: