№ 795
гр. Пловдив, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно частно
наказателно дело № 20225300601502 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 243, ал.8 от НПК.
С определение № 740/04.07.2022г. по ЧНД № 2345/2022г. по описа на Районен
съд Пловдив е потвърдено Постановление на РП Пловдив от 01.04.2022г., с което е
прекратено наказателното производство по досъдебното производство № 35/2020г. по
описа на Сектор „РПТ“ при ОДМВР Пловдив, образувано за престъпление по чл. 343,
ал.1, б.“б“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от В. Д. К. чрез
адв. Р.М. с искане за отмяна на определението на ПдРС, както и на постановлението на
РП Пловдив и връщане на делото на прокуратурата със задължителни указания. В
жалбата пространно се излагат съображения за необоснованост, немотивираност на
съдебния акт, както и че същият е постановен в противоречие с процесуалния закон,
както следва: доказателствените материали както в постановлението, така и в
определението на съда са били само изброени, без да са анализирани в пълнота, не са
били обсъдени изложените различия в заключението на АТЕ и на допълнителната
АТЕ, не са изложени самостоятелни изводи относно скоростта на движение на
автомобила, нито на пешеходеца, респективно – каква е опасната зона на спиране,
времето за реакция на водача; оспорва се, че не е изследвано по делото точното време
на настъпване на ПТП и конкретно-видимостта на водача към пешеходеца. Изразява
се несъгласие с извода на съда и на прокурора за нелогичност в показанията на свид.
К.; акцентира се на едностранно и необективно водено разследване, като не било
изследвано и дали поведението на водача не е в разрез със задължението по чл. 20, ал.2
от ЗДвП. Изтъква се противоречие в мотивите на определението на съда, който от една
страна приемал за водача на МПС да е налице случайно деяние, а от друга – че е
налице съпричиняване от страна на пешеходеца.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по делото, доводите в
жалбата и извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното
определение, намира за установено следното:
Жалбата е допустима - подадена от надлежна страна в законоустановения
1
срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбата е частично основателна.
Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 343, ал.1, б.
„б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК, извършено на 08.03.2020 г. в гр. Пловдив, като по делото
няма привлечено обвиняемо лице.
С атакуваното постановление от 01.04.2022г. РП Пловдив е приела, че от
събраните доказателства не се установява да е извършено престъпление, поради което
и на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по воденото досъдебно производство.
В атакуваното определение съдът е отразил фактическа обстановка,
покриваща се напълно с отразената в прокурорското постановление. Следва
преповтаряне на доказателствата /аналогично и на изложението в Постановлението, с
което наказателното производство е било прекратено/. Завършва се с констатация, че
правилно прокурорът е достигнал до извод за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от
НК за водача Т., като последният не е бил длъжен и не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, дължащи се на неправомерното
поведение на пешеходеца К.. Излага се несъгласие с възраженията на защитата за
липса на мотиви в прокурорския акт, като съдът е посочил, че и при скорост от 48
км.ч., както и при 40 км.ч. Т. е попадал в опасната зона за спиране, поради което е
потвърдил постановлението на РП Пловдив.
Въззивният съдебен състав намира, че производството по делото е прекратено
при неизяснена докрай фактическа обстановка и непълнота на доказателствата.
Напълно правилно е било назначаването на допълнителна АТЕ на досъдебното
производство, доколкото поставените пред експерта за изследване задачи са пряко
свръзани с изследване на въпроси от предмета на делото. Но са останали неизяснени
още някои базисни обстоятелства, които според настоящия състав са от съществено
значение за правилното решаване на делото. От значение за конкретния казус е да бъде
установена не само точната скорост на движение на автомобила и на пешеходеца, но и
дали свид. Т. е имал възможност да възприеме пешеходеца и точно в кой момент. От
вниманието на прокурора е убягнало твърдението на свид. Т., че е възприел появата на
човешки силует на пътното платно, който е изскочил веднага след като автомобилът
на Т. се е разминал с друг автомобил, движещ се в съседната насрещна пътна лента,
който свидетелят оприличава на пикап. Свид. Д. обаче не е бил питан за наличието на
други превозни средства, които да са се движили пред неговия автомобил в тази пътна
лента. Това налага допълнителен разпит на свид. Д. и ако посочи действително
наличието на друго превозно средство, което се е движело пред него, следва да бъде
питан за конкретни характеристики на същия, скорост на движение и на какво
разстояние се е движил пред него. Това е от особено значение, за да се установи с
яснота дали свид. Т. е имал техническа възможност /и евентуално към кой момент/ да
забележи пешеходеца.
После – в показанията на свид. Т. се твърди за работещо улично осветление от
западната страна на пътното платно, свид. Д. споменава за „изключително слабо и
неефективно“ улично осветление. Огледният протокол не дава необходимата
информативност по този въпрос и за да бъде изяснено с яснота това съществено за АТЕ
обстоятелство, би могло да се изиска справка от Община Пловдив – от общинското
предприятие, ангажирано с поддръжката на уличното осветление – за това на
посочената дата и в часовия период имало ли е работещо улично осветление, на каква
височина е монтирано същото и какви осветителни тела /като яркост/ са били
монтирани към онзи момент.
2
Следва да бъде установено и дали носената от пострадалата по нейни
твърдения „бяла“ чанта /виж л. 235 – очна ставка/ би се оказал фактор за възприемане
на същата от водача.
Според заключението на АТЕ /л. 87/ и на допълнителната АТЕ /л.117/ ударът
за пешеходката е настъпил в долен десен крайник. Конкретни увреждания по десния
крак на пострадалата не се описват изрично в заключението на вещото лице-медик,
като следва да се има предвид, че същото е работело по писмени данни. Следвало е за
цялостно изясняване на механизма на причиняване на уврежданията по пострадалата /а
в тази връзка и с оглед поставените задачи пред АТЕ за това къде е било
съприкосновението между участниците в ПТП и скоростта на движение/, да бъде
възложено изготвянето на комплексна експертиза в състав от съдебен медик и авто-
експерт, още повече предвид възприетото становище от вещото лице – авто-експерт, че
тялото на пострадалата след първоначалното съприкосновение с автомобила се е
възкачило на предния капак, по който и по предно стъкло са настъпили увреждания. В
тази връзка, ако експертите преценят, че височината на пострадалата е от значение за
изследването, би могло да се изискат данни за ръст на същата от ОДМВР, където
такива се съхраняват във връзка с издаването на документи за самоличност.
Вещото лице – автоексперт при изчисляване на опасната зона на база на
математическа формула, е посочил относимите коефициенти. От изчисленията обаче
на става ясно дали има значение /и евентуално какво/ наличието на мокра настилка за
коефициента на сцепление между гумите и настилката-асфалтово покритие.
Едва след изследване на всички тези обстоятелства, което следва да стане чрез
използването на специалисти с познания в съответните области, би могло да се
установи не само скоростта на движение на автомобила и на пешеходеца, видимостта
за водача в конкретния пътен участък по време на настъпване на ПТП, момента на
възникване на опасността за водача, но и дали скоростта му е била съобразена с
конкретните особености на пътя, вкл. интензивността на движението, климатичните
фактори и видимостта. На база на събраните до този момент доказателства изводите на
прокурора и на съда са прибързани. Опасната зона за спиране на МПС представлява
основание за отпадане на отговорността, но при наличието на няколко предпоставки:
опасността да е възникнала в нейните граници; скоростта на движение на автомобила
да е съобразена с изискванията на чл.20, ал.2 ЗДвП; изменението на пътната
обстановка (фактор, който водачът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди или
възприеме) и да не е допуснато друго нарушение, което да е в причинно- следствена
връзка с настъпилото произшествие /Р 148/1976 3 НО/.
Сред възраженията в жалбата се изтъква липсата на излагане на собствен
правен анализ на събраните доказателства както от страна на прокурора в обжалваното
постановление, така и в определението на първата инстанция. Това възражение не
може да бъде споделено. Права е адв. М. обаче, че в двата акта липсва посочване точно
каква скорост на движение на автомобила и на пешеходеца възприема прокурорът, а
след това и съдът. Това важи и за мястото на удара. Различните изчисления от
първоначалната и допълнителна АТЕ /дължащи се на различните методи, приложени
от вещото лице за изчисляване на скоростта на движение на автомобила/, не са
получили нужното внимание в проверявания акт. На база на мнението на настоящия
състав за неизяснена докрай фактическа обстановка, не може да се сподели изводът на
районния съд за липсата на съществено значение на фактора скорост при констатация,
че и в двата случая опасността е възникнала в границите на опасната зона за спиране на
автомобила. Едва след установяване с точност скоростта на движение на автомобила и
3
пешеходеца, конкретните условия на пътното платно и на видимостта на водача, би
могло да се прецени и дали тази скорост е била съобразена с критериите по чл. 20, ал.2
от ЗДвП, налице ли е виновно поведение от участниците в ПТП и основания за
отпадане на отговорността.
Не се споделят възраженията за необективно и едностранно водено
разследване – доказателствата са събирани както по инициатива на пострадалата и
упълномощените от същата процесуални представители, така и по почин на
разследващите органи и прокурора. Обстоятелството, че част от доказателствените
искания на К. са счетени са неоснователни от наблюдаващия прокурор, не могат да
обосноват извод за противното, а несъмнено всички извършени до този момент
действия са били безусловно необходими за разкриване на обективната истина. Не се
споделя и възражението, че не е изследвано дали към момента на настъпване на ПТП
е било напълно тъмно или е бил налице „граждански полумрак“, подробни справки за
видимостта, метеорологичната обстановка и залеза на слънцето са били изискани от
НИМХ и БАН, относими данни се съдържат и в свидетелските показания.
Коректно е отбелязването в жалбата, че и в първоначалната, така и в
допълнителната АТЕ експертът е посочил, че пострадалата е навлезнала на платното за
движение по пешеходна пътека. По-нататък и в двете експертизи изрично е посочено,
че такава в близост до местопроизшествието липсва, а и това се установява несъмнено
от други събрани доказателства, съдът го отдава на техническа грешка. Посоченото
обстоятелство не е в състояние да компрометира експертното заключение, щото да
налага възлагане на изследването на друг експерт. Като техническа грешка съдът
отчита и отразеното в определението на съда за „приета от експертите различна
скорост на движение на автомобила“, тъй като едно и също вещо лице е изготвило
първоначалната и допълнителната АТЕ.
Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 740/04.07.2022г. по ЧНД № 2345/2022г. по описа
на Районен съд Пловдив.
ОТМЕНЯ Постановление на РП Пловдив от 01.04.2022г., с което е
прекратено наказателното производство по досъдебното производство № 35/2020г. по
описа на Сектор „РПТ“ при ОДМВР Пловдив, образувано за престъпление по чл. 343,
ал.1, б.“б“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Делото да се върне на РП Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4