РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 738/3.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на първи ноември през две хиляди и
осемнадесетата година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
като разгледа
докладваното от съдия докладчика адм.
дело № 653 по описа на съда за 2018год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи
от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 216,
ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/
2. Образувано е по жалба, заявена от А.К.Л.,
ЕГН**********,***, с посочен съдебен адрес ***-3, адв. Н. Б., срещу Заповед №
492 от 01.04.2018г. на Кмета на Община Септември с която е отменена Заповед № 22 от
27.07.2015г., на Кмета на Община Септември.
3. Жалбоподателя твърди, че е
собственик на УПИ ІІ-за търговия и услуги, от кв. 9 по плана на Варварски
минерални бани, който граничи с уличната регулация, предмет на
оспорения административен акт.
Счита се, че
оспорената заповед е нищожна, поради липсата на посочени фактически и правни
основания за постановяването ѝ.
Поддържа се
също така, че не са налице никакви фактически и правни основания за отмяна на
действащата регулация, одобрена със Заповед № 22 от 27.07.2015г.
Възразява
се, че в случая не е осъществена процедура по чл. 128, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ.
Иска се
оспорената заповед да бъде обявена за нищожна, съответно отменена като
незаконосъобразна, като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Кмета на Община Септември, чрез процесуалния си
представител адв. М. е на становище, че жалбата е недопустима, а по същество е
неоснователна.
Иска се
присъждане на сторените разноски по производството.
5. Заинтересованите лица „Енергия“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Петко Машев“, №9, ет. 1, ап. 6 и
„Ирида-09“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Петко Машев“, №9, ет. 1, ап. 6, чрез процесуалният представител
адв. Н. са на становище, че жалбата е недопустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Сочи се, че
е налице последващо изменение на регулацията относно процесния обект одобрено
със Заповед № 15 от 09.05.2017г. на Кмета на Община Септември, като се създава
нова улица и 21 паркоместа.
Поддържа се,
че процесната заповед не засяга правната сфера на жалбоподателя, поради което
той няма правен интерес от обжалването ѝ.
Според
заинтересованите страни, мотивите към административния акт в случая са изложени
в Решение от 02.03.2016г. на Експертен съвет в Община Септември.
II. За допустимостта :
6. По силата на Договор за продажба на общински недвижим
имот при условията на § 50а от ПЗР на ЗИДЗТЕСУ от 09.05.2001г., Л. е придобил
собствеността върху УПИ ІІ-„търговия и услуги“, от кв. 9 по регулационния
план на местност „Варварски минерални бани“, в землището на с. Варвара, общ.
Септември, с площ от 675,00м² в който е изграден обект „Кафе
аперитив“, собственост на купувача.
Според
графичната част към Заповед № 22 от 27.07.2015г., УПИ ІІ-„търговия и
услуги“, от кв. 9 по плана на населеното место, от южната, западната и
северната си страна, граничи с улица с осеви точки 39 до 38в, включително,
която на практика осигурява единствения достъп до имота от пътя с осеви точки
21в – 38г.
Както се
посочи с процесната Заповед № 492 от 01.04.2018г. на Кмета на Община
Септември се оттегля Заповед № 22 от 27.07.2015г. и съответно одобрените с нея
регулационни разрешения. Това очевидно засяга правната сфера на жалбоподателя.
Според писмо
вх. № 4292 от 07.08.2018г. на Община Септември, Заповед № 492 от 01.04.2018г.
не е обявявана, доколкото се счита, че заинтересована от нейното действие е
само общината.
7. При това положение следва да се приеме, че жалбата е
подадена в рамките на установения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите и тяхната хронология
:
8. Общински съвет Септември с Решение №
930 по Протокол № 56 от заседание на 23.12.2014г. е дал съгласие за частично
изменение на план за регулация на улица с осеви точки 19-38а-39-38-38б-38в, от
кв. 9 по плана на „Варварски минерални бани“ (л.36).
Със Заповед
№ 16 от 24.06.2015г., Кмета на Община Септември е разрешил изработването на
проект за частично изменение на плана за регулация за улица с
осеви точки 19 до 38в, от кв. 9 по плана на „Варварски минерални бани“,
с цел улицата да се промени така, че за по-добро транспортно обслужване, да стане
с допълнителен излаз към главния път ІІ-клас(вход и изход) с ширина 10,00м.
С Протокол №
5 от 23.07.2015г., Общинският експертен съвет е приел представения проект за
изменение на плана за регулация за улица с осеви точки 19 до 38в, от кв. 9 по
плана на „Варварски минерални бани“.
Съответно
със Заповед № 22 от 27.07.2015г., Кмета на Община Септември е одобрил проект за
изменение на плана за регулация за улица с осеви точки 19-38а-39-38-38б-38в,
от кв. 9 по плана на „Варварски минерални бани“,
като улицата е променена така, че за по-добро транспортно обслужване, да стане
с допълнителен излаз към главния път ІІ-клас(вход и изход) с ширина 10,00м. В
новообразуваната улица е ситуиран паркинг за 18 бр. паркоместа.
9. Общинския експертен съвет при Община Септември с
Решение ХХVІІ по Протокол № 1 от 02.03.2016г. е
отменил свое решение по Протокол № 5 от 23.07.2015г., тъй като одобреният вариант е различен от
този на Решение № 930 по Протокол № 56 от заседание на Общински съвет Септември
на 23.12.2014г.
10. Със Заповед №52 от 08.08.2016г. на
Кмета на Община Септември е одобрен проект за изменение на подробен устройствен
план – план за регулация на улица с осеви точки 19-38а-39-38-38б-38в, от кв.
9 по плана на „Варварски минерални бани“, като се заличава улица с осеви точки
19-38а и се създава нова улица – тупик с уширение с осеви точки 38г-38б-38-39.
За останалата част от уличното пространство
се образува нов УПИ ХІV-за паркинг за 22 бр. автоместа.
С последваща
Заповед № 1546 от 12.10.2016г. на Кмета на Община Септември е оттеглена Заповед
№ 52 от 08.08.2016г.
11. В този хронологичен порядък е
издадена процесната Заповед № 492 от 01.04.2018г. на Кмета на Община Септември с
която е отменена Заповед №
22 от 27.07.2015г., също на Кмета на Община
Септември.
В заповедта
не са изложени каквито и да е фактически основания. Като правно основание за
нейното постановяване е посочено чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА.
IV. За правото :
12. Според посочената като правно
основание за издаване на процесната заповед, норма на чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, в
изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди.
Общия
характер на нормативния текст е очевиден. С него се определя единствено формата
в която кмета на общината обективира волеизявленията си, насочени към
осъществяване на неговите правомощия.
13. В случая, с оглед данните описани в
предходния раздел на решението, няма съмнение и спор, че последица от
постановяване на процесната заповед е пряка интервенция в устройствения план на
населеното место относно частта му по уличната регулация на улица с осеви
точки 19-38а-39-38-38б-38в от кв. 9.
Такова
изменение на плана е възможно да бъде сторено при условията на Глава VІІ
„Създаване, одобряване и изменение на устройствените планове“, Раздел IV
„Условия и ред за изменение на устройствените планове“ от ЗУТ.
Каза се
обаче, нито една от правните норми, посочени в Глава VІІ, Раздел ІV от ЗУТ
не е посочена като правно основание за издаването на Заповед № 492 от
01.04.2018г. на Кмета на Община Септември.
Не е посочен
и нито един от фактите, възведени в хипотезите на нормите от Глава VІІ, Раздел
ІV от ЗУТ.
Такива
фактически и правни основания не се съдържат и в Решението по Протокол №
1 от 02.03.2016г. на Общинския експертен съвет при Община Септември,
с което той е отменил предишно свое решение по Протокол № 5 от 23.07.2015г. и
на което се е позовал кмета на общината за да постанови оспорената заповед.
14. С оглед указаното във въпросното Решение по
Протокол № 1 от 02.03.2016г. на ОЕС при Община Септември, би могло да се
предположи, че в случая кмета на общината е счел, че може да упражни право на
отзив на издадената от него предходна Заповед № 22 от 27.07.2015г.
В тази
насока трябва да се отбележи, че Закона за устройство на територията не
предвижда изрично такава възможност. Нормата на 214а от ЗУТ е отменена с §41 от
Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 101 от 2015 г.)
15. С оглед конкретиката на казуса,
мислимо е приложение на правилото на чл. 91, ал. 1 от АПК, което предвижда
правомощие за административния орган да преустанови и то ретроактивно,
действието на издаден от него индивидуален административен акт, който все още
не е влезнал в сила, в резултат на породения суспензивен ефект от подадената
срещу му жалба.
Очевидно, в
този случай става реч за процесуално установен способ за преустановяване на
действието на незаконосъобразен административен акт, като целта е процесуална
икономия чрез предотвратяване на необходимостта от слагане в ход и
осъществяване на последващо административно производство по обжалване на този
акт, крайният резултат от което би бил същият /разбира се, при правилна и
законосъобразна преценка на органа, който е
упражнил правото си на оттегляне/. Казано с други думи, правото на отзив
не съставлява способ за осъществяване на контрол по административен ред, а
процесуално установена възможност органът, издал акта, да предотврати излишното
развиване на последващо контролно производство, когато сам установи, че
издаденият от него индивидуален или общ административен акт, е порочен. Точно
поради тази причина, не може да бъде споделено съществуващото в практиката
разбиране, че правото на отзив, може да бъде упражнено единствено по отношение
на административни актове, които подлежат на обжалване по административен ред.
Впълнота
съответно на основната цел за процесуална икономия на правото на отзив е
разбирането, че то може да бъде упражнено както по отношение на
административните актове, за които е предвиден контрол по административен ред,
така и по отношение на тези, които подлежат на оспорване направо пред
съответния съд.
В случая
обаче, жалба срещу Заповед № 22 от 27.07.2015г. не се твърди и не се установява
да е подавана.
16. Крайният извод при това положение е че посоченото
като фактическо основание Решение № ХХVІІ по Протокол № 1 от 02.03.2016г. на
Общински експертен съвет Септември с което той е отменил предходно свое решение
по Протокол № 5 от 23.07.2015г., тъй като одобреният вариант е различен от този
на Решение № 930 по Протокол № 56 от заседание на Общински съвет Септември на
23.12.2014г., не съставлява факт който да е предвиден в хипотезата на коя да е
от нормите по Глава VІІ, Раздел ІV от ЗУТ, като основание за изменение не
действащ устройствен план, нито пък е факт предвиден в хипотезата на чл. 91,
ал. 1 от ЗУТ, като основание за отзив на постановен и влязъл в сила
административен акт.
С оглед
посоченото правно основание - чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, също следва да се отбележи,
че по реда на тази норма не е възможно нито да се измени действащ устройствен
план, нито пък да се отмени издаден и влязъл в сила административен акт.
17. Постановения макар и от материално
компетентен орган, но при липса на фактически и правни основания административен акт е незаконосъобразен и ще
следва да бъде отменен.
V. За разноските :
18. Според представения от жалбоподателя
списък, исканите разноски са в размер на 1220,00лв., от които 10,00лв. държавна
такса, 10,00лв. държавна такса за съдебни удостоверение и 1200,00лв. адвокатски
хонорар.
Следва да се
констатира, че държавната такса от 10,00лв. е заплатена във връзка с искане за
издаване на два броя удостоверения, които да послужат в друго съдебно
производство. Тоест, тази сума няма пряка връзка с текущото съдебно
производство и не може да бъде приета като разход по неговото осъществяване.
В случая,
заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар съставлява двойният размер на
минималното възнаграждение предвидено в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което не може да се приеме, че е в прекомерен размер.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 492 от 01.04.2018г. на
Кмета на Община Септември с която е отменена Заповед № 22 от 27.07.2015г., на
Кмета на Община Септември.
ОСЪЖДА Община Септември да заплати на А.К.Л.,
ЕГН**********,***, сумата от 1210,00лв.(хиляда двеста и десет лева),
представляваща извършени от последния разноски по производството.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесет дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен
съдия : /п/
РЕШЕНИЕ
№17080/12.12.2019 Г. ПО АД №3814/2019 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 738/03 декември 2018 г.,
постановено по адм. д. № 653/2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА "Енергия" ЕООД, ЕИК ********* и "Ирида-09" ЕООД, ЕИК
*********, да заплатят на А. Линчев, ЕГН - [ЕГН], сторените в това производство
разноски за един адвокат в размер на 1200 лв, по 600 лв. за всяко едно
дружество.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.