РЕШЕНИЕ
№ 3544
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330105819 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
С исковата молба ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД е предявил против
Ж. Н. И. кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с
правно основание чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № ************ за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч. гр. д. № ********** по описа на Районен съд – П., представляващо
претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за
периода от ********* до ********** в размер на сумата от 589, 80 лв. за обект, находящ се в
гр. П., ул. „******“ № *, ап. ***, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху
главното парично задължение за периода от ********* до *********** в размер на сумата
от 73, 49 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - **********, до окончателното й заплащане. Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор
за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите,
приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № **********, не
заплатил за периода от ********* до ************* дължимата цена за доставка на питейна
вода до обект, находящ се в находящ се в гр. П., ул. „*****“ № ***, ап. ***. Твърди, че
ответникът има качеството потребител като собственик на самостоятелен обект, в който са
монтирани два водомера – с № *********** и с № **********. Сочи, че стойността на
претендираните услуги е начислена на основание показанията на карнетите, снети чрез
реален отчет, за което в изготвените карнети фигурират подписи на потребителя, респ. на
негов представител. Поради неизпълнение на задълженията в срок длъжникът изпаднал в
забава.
Ответната страна не е подала отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице
1
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
отношение на ответника.
Ответната страна е получила лично препис от исковата молба на посочения в
последната адрес – на основание чл. 45, ал. 1 ГПК, като в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
В съобщението ответната страна изрично е била уведомена за задължението си да
уведоми съда, ако е напуснала посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е бил
намерена, като й е указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото
и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с получаване
на съобщението ответната страна е била предупредена и за възможността против нея да бъде
постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната
норма на чл. 238 ГПК.
Ответната страна е била редовно призована за съдебното заседание, проведено на
*********. Въпреки редовното й призоваване ответната страна не се е явила в съденото
заседание за разглеждане на делото.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1
ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно
призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се
установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от
приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като
в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния
разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени сторените както в настоящото съдебно производство разноски,
така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е сторил 75 лв., а в
исковото – 100 лв. Следователно в негова полза следва да бъде присъдена сумата от общо
175 лв.
Така мотивиран, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
с правно основание чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Ж. Н. И., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. “******” № ***, ап. ***, че “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250 е носител на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
*********** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
********** по описа на Районен съд – П., представляващо претендирана продажна цена за
доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от ********* до *********
в размер на сумата от 589, 80 лв. за обект, находящ се в гр. П., ул. „******“ № ***, ап. ***,
2
както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за
периода от ************ до *********** в размер на сумата от 73, 49 лв., ведно със законна
мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - ************, до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Ж. Н. И., ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв. – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № ********** по описа на Районен съд – П., ***
граждански състав, и сумата от 100 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. №
******** на Районен съд – П., ****** граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на
контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу
която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3