Р Е Ш Е Н И Е

                  гр. София, 25.11.2019 г.

                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в закрито заседание на  двадесет и пети  ноември

две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

като изслуша докладваното от съдия Комитова т.д. № 2057 по описа за 2019 г.,

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

            Образувано е по жалба на „Ю.Т.Г.“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя О.Т., чрез адв. Й.П.Й.,  СРЕЩУ  ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под №  20190531094749-2/25.09.2019 г., по  Заявление с вх. № 20190531094749 / 31.05.2019 г., с който е отказано вписване на заявление Б7 за обявяване на информация по чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП по партида на „Ю.Т.Г.“ ЕООД. В жалбата се правят оплаквания за частична незаконосъобразност на отказа относно заявено лице за контакт, с искане за отмяна в тази част и даване задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията за вписване на заявеното обстоятелство. С изложените пред съда, доводи, се твърди, че длъжностното лице, преценявайки допустимостта на искането и неговата основателност, е постановило отказ да впише лице за действителен собственик и не се е произнесло по заявеното за вписване искане за определяне на лице за контакт, поради това, че случая към разглежданото завление не е била представена нотариално заверена декларация от управителя по реда на чл. 63, ал.4 от ЗМИП. Й.П.Й. (освен адвокат – пълномощник на управителя), е и едноличен собственик на капитала, а О.Т.е управител на дружеството. В настоящия случай, дружеството действително няма основание за деклариране на действителен собственик в ТР, но тъй като управителят не пребивава постоянно на територията на Република България, жалбоподателят счита, че има основание за заявяване и вписване  на лице за контакт, съгласно чл. 63, ал.4, т.3 от ЗМИП. Сочи се още, че с дадените указание по процесното заявление, длъжностното лице е поискало представяне на декларация по чл. 63, ал.4 от ЗМИП, но само и единствено във връзка със заявеното относно действителен собственик, но не и относно лице за контакт. В заявлението е посочен действителен собственик  поради това, че електронната система на Търговския регистър не позволява подписване и подаване на заявление Б7 само с данни за лице за контакт. За да има възможност да подпише и подаде заявлението, едноличният собственик е въвел данните си и в поле действителен собственик. Счита, че в случая не е необходимо представяне на Декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП, тъй като на първо място няма необходимост от вписване на действителен собственик – в тази част, намира отказа за правилен. Нотариална декларация обаче не се подава при искане за вписване на лице за контакт, поради което отказът в тази му част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се се постанови вписване на заявлението.

 

            Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

            Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление - Образец Б7, с вх. № № 20190531094749 / 31.05.2019 г. от Ю.Т.Г. ЕИК: ******. Към заявлението са приложени: Нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт в случаите по чл. 63, ал. 4, т.3 от ЗМИП; Решение на компетентен орган; декларация относно инстинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяне актове; документ за внесена държавна такса; изрично писмено пълномощно.

С Указания per. 20190531094749/19.09.2019  г., на основание чл.22, ал.5 вр. с чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията е констатирало, че е в случая, са заявени  за вписване данни за действителен собственик и лице за контакт.   Посочено е ,че към разглежданото зявление не е представена нотариално заверена декларациа от управителя по чл. 63, ал.4 от ЗМИП по утвръдения образен. Отбелязано е, че следва да се има предивд, и че съгласно чл. 63, ал.5 от ЗМИП данните за деаствителен собствик се вписват, ако не са вписани на друго основание по делото или портидитена юридическите лица. Лицето заявено за вписване като действителен собствик по настоящото заявление е вече вписано като едноличен собственик на капитала.   Предоставеният срок за изпълнение на горепосочените указания е до изтичане на срока по чл. 19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

В производството пред настоящата инстанция не се твърди, а и от материалите по преписката е видно, че  изпълнение на дадените указания в предоставения срок не е последвало.

 Постановен е и обжалваният отказ, мотивиран с довода за неотстраняване в срок на нередовности, съгласно Указания per. 20190531094749/19.09.2019г.

 

Срещу  отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № № 20190531094749-2/25.09.2019г., е подадена процесната жалба, като същата е с вх.№ на АВ 20191002165835.

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса;

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТР.

 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР , дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2  ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.

Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

Изложеното обуславя извод, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТР, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. А същите, съответно на заявените за вписване обстоятелства, се определят според изискванията на чл. 50а, ал. 2, т. 1, 3 и 4 от Наредбата, а именно: декларация по чл. 63, ал 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ; данни и нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП, постоянно пребиваващо на територията на Република България, в случаите когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител - физическо лице.

В конкретния случай, регистърното производство е инициирано за изпълнение на задължение по реда на чл. 63 ЗМИП. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗМИП, когато по партида на юридическтото лице не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на РБългария законен представител – физическо лице (управител, изпълнителен директор и т.н), се вписват данни за физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на страна, което предоставя нотариално заверено си съгласие за това. Юридическо лице, което не следва да заяви за вписва данни за действителните си собственици, съгласно изменената разпоредба на чл. 63 ал.5 от ЗМИП, не е освободено от задължението за вписване на лице за контакт, в случай, че законния му представител не пребивава на територията на РБългария. Данни за лице за контакт не се заявяват, когато по партида на юридическото лице е вписан представител, който постоянно пребивава в РБългария, без значение дали действителните собственици са български или чуждестранни граждани и дали пребивават в РБългария.

От анализ на изложеното по-горе, в случая може да се заключи, че за заявителя е налице задължение от вписване на данни за физическо лице за контакт, ако от данните по партидата на дружеството не е налице изискуемата от закона информация за постоянно пребиваващ на територията на страната законен представител – физическо лице. Съобразно разпоредбата на чл. 38 от ППЗМИП обаче за изпълнение на задължението по чл. 63 ЗМИП, заявителят следва да подаде декларация с нотариална заверка на подписа. Декларацията носи реквизитите съгласно приложение № 3, като по отношение на същата е необходимо попълването на раздел III. 

Освен изложеното Декларацията по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, в зависимост от заявените за вписване обстоятелства, попада в нормативно изискуемите към заявлението Б7 приложения. Наличието на същата е част от служебната проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл.  чл. 50а, ал. 1 и 2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Липсата на такава декларация е била констатира при предварителната проверка, извръшена от длъжностото лице по регистрация, като именно в тази посока са дадени и конкретни указания. Същите са правилни и ясни, с посочване в какво се състои нередовността и как следва да се отстрани. Заявитeлят е бил надлежно уведомен за дадените указания  съгласно чл. 22 ал. 5 вр. чл. 19 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, като в срока установен от закона същият не е извършил действия, с които да е отстранил нередовностите.

Съдът не споделя доводите на жалподателя, че в случая е налице произнасяне само в частта, касаеща чл. 63, ал.5 от ЗМИП във връзка с приложимост на хипотезата за освобождаване на дружеството от вписване на действителните си собственици. Видно, както от указанията, така и от постановения в последствия отказ  - по отношение на тези обстоятелства, длъжностното лице по регистрация ясно е посочило, съответно - обърнало внимание на заявителя, че за същия не е налице задължение за вписване на конкретното обстоятелство.

Липсата на основание по отношение необходимостта за вписване на физическо лице за контакт обаче  длъжностното лице не е констатирало, като указанията дадени на заявителя изцяло съответстват и са съобразени с изпълнението на изискването, дължимо по смисъла на чл. 63 ЗМИП вр. с чл. 38 от ППЗМИП. 

 

Предвид всичко изложено, съдът намира отказа за законосъобразен. Същият е   постановен след изтичане на преклузивния срок по реда 19 от ЗТРРЮЛНЦ като последица от пропуск, дължащ се на поведението на самия заявител, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

 

            Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т

 

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  Жалба с 20191002165835/02.10.2019г., подадена от Ю.Т.Г.“ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя О.Т., чрез адв. Й.П.Й.,  СРЕЩУ  ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под №  20190531094749-2/25.09.2019г., по  Заявление с вх. № 20190531094749 / 31.05.2019г., с който е отказано вписване на заявление Б7 за обявяване на информация по чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП по партида на търговеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7 -дневен срок от връчването му на жалпоподателя.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: