Р Е Ш Е Н И Е № 210
град Самоков 30.09.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковски районен съд ІІІ-ти състав в публично
заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
При участие на секретаря Екатерина Бандрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 772 по описа за 2010 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по исковата молба на И.Д.И.
с ЕГН ********** срещу Г.Х.В. ********** и М.В.В. с ЕГН **********. В хода на
производството ищецът почина, като на негово място са конституирани
правоприемниците – ищци И.И.И. с ЕГН ********** и Б.И.И. с ЕГН **********. Предявен
е иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/,
нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Мала църква, общ. Самоков,
с площ от около 233,88 кв.м., представляващо и изобразена по т.т. 2 до 5 на
представената скица проект за промяна на граница, като при заснемане на
кадастралната карта на с. Мала църква е допусната грешка, като това място –
собственост на ищеца и е било заснето като част от съседен имот с идентификатор
№ 46276.5.294, вместо като част от собствения на ищеца ПИ с идентификатор № 46276.5.296.,
която грешка следва да бъде отстранена чрез нанасяне на вярната граница между
тези имоти по линията 2-5 на представената скица. В исковата молба ищецът твърди,че
е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Мала Църква, община Самоков
-поземлен имот с площ от 671 кв.м. с идентификатор -№ 45276.5.296 по
кадастралната карта на с.Мала Църква ,ведно с построените в този имот
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 54 кв.м. с идентификатор №
46276.5.296.1 по същата кадастрална карта, при съседи на имота: от изток – ПИ №
47276.5.295, от запад- ПИ № 46276.5.307 /улица/, от север –ПИ № 46276.5.294 и
от юг- ПИ № 46276.5.297. Сочи, че описания имот е със стар идентификатор -УПИ-
парцел XII,отреден за имот пл. № 333 от кв.23 по РП на селото от 1983 год. За
с.Мала Църква са влезли в сила и прилагани за регулационни плана- първият от
1935 година и втория - от 1983 година. Ищецът
твърди, че съгласно регулационния план па селото от 1935 година имотът е бил
със стар идентификатор - УПИ парцел V,отреден за имот пл.№ 320, № 321 и № 338
от кв.21, целият имот е бил с площ от
904 кв.м. Твърди, че правото на собственост е придобил по дарение и доброволна
делба и на 29.09.1980 година е станал собственик на празно дворно място с площ
от 870 кв.м..съставляващо имот пл. № 320, 321 и 338. за които е отреден парцел
V ,кв.21 по плана на с.Мала Църква от 1935 г. Твърди, че при изготвянето на
регулационния план на с.Мала Църква от 1983 година имотът му е заснет и отразен
в него неправилно. като неправилно е отразена и нанесена северната негова
граница, така че част от имотът му е заснет и нанесен като част от парцел I-332 от кв.23 по регулационния план от 1983
година и по действащата кадстрална карта на с.Мала Църква е с идентификатор № 46276.5.294,
собственост на ответника. по делото. Тази част е с площ от около 233.88 кв.м.,
чиито собственик е ищецът. Сочи ,че от момента, в който е придобил правото на
собственост до настоящия момент владее процеения имот без прекъсване по старите
граници, като имотът е ограден така както е отразено в приложената към делото
скица-проект за промяна на границата – л. 14 от делото. Ищецът сочи, че през
1987 година е оспорил регулационния план на с.Мала Църква от 1983 година,в
частта му отнасяща се до северната граница на имота му и нейното отразяване, като
е предявил иск пред PC-Самоков за допусната грешка при заснемане на
кадастралната основа на имота. С решение от 02.12.1987 година, постановено по гр.д.
№ 487/1987 година на PC-Самоков претенцията му е призната по отношение на ответника
и ответник и по настоящото производство, като реалната граница на имота била
отразена правилно в приложена към решението скица-проект, неразделна част от
него. Твърди, че след влизането в сила на това решение не е предприел никакви
фактически и правни действия за неговото изпълнение, поради което понастоящем
не разполага със скица към съдебното решение и същата не се съхранява и в
архива на РС-Самоков. Ищецът сочи ,че със заявление вх.№ 94-1536 от 27.04.2010
год. е отправил искане до АГКК-Софийска област за вярно отразяване на
границата/северната/ между собствения му поземлен имот с идентификатор №
46276.5.296 и поземлен имот с идентификатор № 46267.5.294. собственост на
ответника .чрез издаване на акт за непълноти и грешки в кадастралната карта. По
подаденото от ищеца заявление е издаден Акт № 33 от 26.05.2010 год. на
АГКК-Софийска област с приложена към него скица-проект № 1959 от същата дата, в
която е отразена правилно и вярно границата между двата имота. За изготвяне на
акта е бил уведомен ответника, който е направил възражение, поради което е бил
издаден отказ за изменение на кадастралната карта. Твърдението на ищеца е че от
момента в който е придобил правото на собственост върху спорния имот до
настоящия момент без прекъсване владее имота по старите граници, като той е
ограден по този начин, както е отразено в скицата проект. Това обуславя правния
му интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът Г.Х.В. е отговорил на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК. Изразява становище за недопустимост и за
неоснователност на предявения иск. Оспорва предявения иск. Твърди, че никога не
е имал спор за владения от него имот, придобит на основание продажба от баща му
през 1975 година. Ето защо счита, че упражнява владение върху спорната част от
имота на годно основание поради което моли искът да бъде отхвърлен.
Ответникът М.В. оспорва иска и твърди, че срещу нея
никога не е водено посоченото дело № 487/1987 г. Навежда възражение за
придобиване по давност, тъй като от 1992 г. владеят имота непрекъснато спокойно
и несъмнено.
Самоковският районен съд, като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 173,
том I дело № 494/1980 год. на Самоковски районен съдия, Димитър И. Мадански е
дарил на сина си И.Д. /Мадански/ следния свой собствен недвижим имот: празно
дворно място с площ от 604 кв.м., съставляващо имоти с пл. № 321 и 338, които
заедно с имот пл. № 320 образуват съсобствен парцел V в кв.21 по плана на
с.Мала Църква, при съседи: улица. Христо Зарев, Цветко Х.В. и Димитър Цветков
Вучков.
С договор за доброволно делба на съсобствен недвижим
имот от 29.09.1980 год. извършена между И.Д.И. /Мадански/ чрез пълномощника му
Димитър И. Мадански и Христо В. Зарев чрез пълномощника му адв.Г. Кутийски - в
дял първи И.Д.И. /Мадански/ и получил следния недвижим имот: празно дворно
място с площ от 870 кв.м., съставляващо имот с пл. № 320, пл.№ 321 и пл.№ 338, за
който е отреден парцел пети, кв. 21 по плана на с. Мала Църква.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
чрез дарение и доброволна делба № 176, т.2, дело № 611/1980 год. на Самоковски
районен съдия, И.Д.И. /Мадански/ е признат за собственик на основание дарение и
доброволна делба на следния недвижим имот: празно дворно място ,с площ от 870
кв.м.,съставляващо имоти с пл.№ 320, пл.№ 321 и пл.№ 338, за които е отреден
парцел V,кв.21 по плана на с.Мала Църква, община Самоков, при съседи: улица, Христо
Зарев, Цветко Х.В. и Димитър Цветков Вучков.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот но
регулация № 166. том,II, дело № 609/1985 год. на Самоковски районен съдия, И.Д.И.
е признат за собственик по регулация на следните дворни места: дворно място с
площ от 11 кв.м. от имот пл.№ 331, собственост на Цветан Х. Зарев; дворно място
с площ от 28 кв.м. от имот пл.№ 334 , собственост на Коста Бонев Стойнев;
дворно място с площ от 31 кв.м., собственост на Община Самоков придадени към
собствения му парцел XII, пл.№ 333,в кв.23 по плана на с.Мала Църква.
С решение от 02.12.1987 година на Самоковски районен
съд е признато за установено по отношение на И.Д.И. /Мадански/,че е допусната
грешка при заснемане на кадастралната основа па парцел XII. пл.№ 333. кв.23 по
плана на с.Мала Църква, като част от имота неправилно е заснет, като такъв на Г.Х.В.
***, съсобственик на парцел I, пл.№ 332, кв.23 по плана на с.Мала Църква,като
границата следва да минава по т.1-2, 3-4, по приложената скица, която се счита
неразделна част от решенето ,съобразно заключението па вещото лице. Скицата –
неразделна част от решение не е събрана по делото.
По делото е представен Акт № 33 от 26.05.2010 год. за
непълноти и грешки в поземлени имоти № 46276.5.296 № 46276.5.294 по кадастралната
карта на с.Мала Църква, съставен на основание чл.53,ал.З от ЗКИР и съгласно
приложената скица -проект № 1959/26.05.2010 год. по чл.62,ал.1 от Наредба № 3
от 28.04.2005 год. за изменение на КККР за поземлени имоти е идентификатори 46276.5.296
и 46276.5.294.
Актът за непълноти и грешки не е подписан от Г.Х.В., който
в законоустановения срок е подал възражение срещу него.
С писмо изх.№ 94-1536-23-10-590/28.06.2010 год. на
Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър Софийска област до И.Д.И.
и копие до Г.Х.В. е отказал изменение на кадастралната карта.
По делото е представен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 168, т.V, дело № 1506/1975 год. на
Самоковски районен съдия, с който Христо В. Зарев е продал на Цветко Х. Зарев
следния свой собствен недвижим имот – ½ идеална част от дворно место, цялото
като парцел от 775 кв.м.,заедно с масивна къща с площ от 62 кв.м., който имот
се намира върху собствената парцела на праводателя, която също продава, а
именно: парцел 1, в кв.21, пл.№ 316; Христо В.
продава на Г.Х. Зарев следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½
идеална част от дворно място целото като парцел на 775 кв.м., заедно с масивна
къща с площ от 64 кв.м.,който имот е построен върху собствената парцела на праводателя
,който също продава, а именно: парцела първа в кв.21 пл.№ 316.
По делото е представен договор за доброволна делба от
07.10.1992 год., сключен между Цветко Х.В., Тодора Н.В. ,Г.Х.В. и М.В.В., с
който в дял втори на Г.Х.В. и на неговата съпруга М.В.В. се дава и те приемат
да получат – дворното место в с.Мала Църква, бразуващо по плана на селото
парцел 1, пл.№ 332, в кв.23. с площ от 929 кв.м., както и находящите се в него
масивен гараж и паянтова стопанска сграда.
Със заповед № РД-18-3/27.01.2005 год. на изпълнителния
директор на АК и изменена със Заповед № КД-14-23-364/03,06.2005 год. на
изпълнителния директор на .А е одобрена кадастралната карта и кадастралните
регистри за землището на гр. Самоков.
Представен е протокол № 174/1985 г., на ОБНС Самоков
за отчуждаване от имот пл. № 334 и придаване към парцел ХI кв. 23 на празно дворно место от 31 кв.м.,
отчуждава се част от имот пл. № 333 и се придава към парцел ХI кв. 23 на празно дворно место от 7 кв.м.
По делото се събраха и заключения на вещите лица И.Д.,
Р.К., К.Д., както и М.Г., П.Н. и Р.С. – Н. – последните от състава на
тричленната техническа експертиза.
От заключенията на вещите лица съдът приема за
доказано, че ищцовия имот с идентификатор № 46276,5,296 по КК не е идентичен с
имоти пл. №№ 320,321 и 338 по плана от 1935 г. но значително припокрива тяхната
територия, като освен тях припокрива и територията на малки части от
територията на пл.№№ 335,339 и 340 по плана от 1933 г.
Имотът на ответниците с пл. № 332 не е имал обща
граница с ищцовия имот пл.№№ 335,339 и 340 по плана от 1935 г., като е бил
отделен от имот, отреден за напоителен канал.
Претендираната част от 233,88 кв. м. е част от
територията на пл. № 332 по плана от 1935 г. Налице е частично припокриване с
площ от около 29 кв.м. от повръхността на ответниковия парцел I-332 /по плана от 1983 г./ с площта на пл. №
320 /по плана от 1935 г.
Съдът приема, че плана от 1935 г. не е приложен по
отношение на предвидения парцел V пл. №№
320,321,338. Предвижданията на регулацията по плана от
1983 г. са приложени, за което се съди по издадената скица на л. 46 от делото
от която е видно, че към парцел I-332 се
придават 29 кв.м. от имот пл. № 333 /ответниковия/, което вписване нямаше да е
извършено, ако не бяха уредени сметките по регулация за придаваемите се части.
Видно от комбинираната скица – л. 224 от делото – неразделна част от
заключението на в.л. Косстов и приета за неразделна част от заключението на
тричленната експертиза, ПИ № 294 по границата си с ПИ 296 съвпада с границите
на пл. № 333 и пл. № 332, което означава че регулационната граница между
имотите по плана от 1983 г. /приложен/ съвпада с границата по КК одобрена със
заповед от 2005 г.
От горните разсъждения следва и решаващия извод на
съда за това, че към 29.09.1980 год. /при действието на плана от 1935 г./ ищцовата
страна е придобила собствеността върху пл. №№ 320,321,338, които се припокриват с ищцовия имот до
размер с площ от 29 кв. м., за която има уредени сметки по регулацията от 1983
г. за времето от прилагането на плана до настоящия момент собственик на пл. №
332 /по плана на селото от 1983/ и на ПИ 294 по КК са ответниците /след 07.10.1992
год./ респ. техните праводатели. Имота на ответниците, така както е заснет по
КК от не отразява грешно имотните
граници и при заснемане на кадастралната карта на с. Мала църква не е допусната
грешка, като място с посочената от ищеца в исковата молба площ не е било част
от неговия имот и не е заснето при грешка като част от съседен имот с
идентификатор № 46276.5.294, вместо като част от собствения на ищците ПИ с
идентификатор № 46276.5.296., грешка липсва, поради което не следва да бъде
отстранена чрез нанасяне на граница между тези имоти по линията 2-5 на
представената скица. Посочената граница по т.т. 2-5 на представената към
исковата молба скица, не сочи на действителна имотна граница. Такава през
годините не е имало и ищецът не е ставал собственик на посоченото място с площ
съгласно исковата молба. Такова право на
собственост ищецът не е придобивал на основание дарение и делба, което бе
проследено в хронологическата динамика на имота. Твърдението за придобиване по
давност е неоснователно. Неустановено е по делото владение на спорната реална
част, продължило минимум 10 години, с оглед приложената регулация на плана от
1983 г. съдът намира, че десетгодишното владение не може да преодолее забраната
за придобиване по давност на реална част от парцел. След отпадане на
отчуждителното действие на РП от 1983 г. с изтичането на сроковете по § 6 ЗУТ,
придобиване по давност на спорната реална част от ищеца е невъзможно, заради
забраната на чл. 200, ал. 1 ЗУТ и поради несъответствието на тази реална част
на изискванията на чл. 19 ЗУТ. Съгласно чл. 200 ЗУТ и чл. 59 ЗТСУ (отм.) се установява забрана за придобиване по давност
на реални части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания,
неотговарящи на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ. Изключението,
предвидено в алинея 2 на чл. 200 ЗУТ, допускащо придобиване по давност на
реална част от поземлен имот, неотговаряща на изискванията на чл. 19 ЗУТ, е
приложимо само в случаите, при които тази част се присъединява към съседен имот
по реда на чл. 17 ЗУТ - при първоначално урегулиране на два неурегулирани
имота. Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен
урегулиран поземлен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ, каквато хипотеза по делото
не се установява. С оглед горното съдът не обсъжда гласните доказателства. Ето
защо съдът намира, че ищците не проведоха успешно доказване на иска си.
При този изход на делото съдът следва да осъди двамата
ищци да заплатят на ответника Г.В. сумата от 200 лв. – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат /л. 55 от делото/, както и сумата от
460 лв. – разноски за възнаграждение на вещи лица. Следва да осъди двамата ищци
да заплатят на ответника М.В. сумата от 500 лв. - разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат /л. 119 от делото/.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР
/първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, иска на И.И.И. с ЕГН **********
и Б.И.И. с ЕГН ********** срещу Г.Х.В. ********** и М.В.В. с ЕГН ********** за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са е собственици
на недвижим имот, находящ се в с. Мала църква, общ. Самоков, с площ от около
233,88 кв.м. посочен като заснета част от съседен имот с идентификатор №
46276.5.294, вместо като част от собствения на ищците ПИ с идентификатор №
46276.5.296 по КК на с. Мала църква, общ Самоков, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.И.И. с ЕГН ********** и Б.И.И. с ЕГН **********
да заплатят на Г.Х.В. ********** сумата от 200 лв. – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, както и сумата от 460 лв. – разноски за
възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА И.И.И. с ЕГН ********** и Б.И.И. с ЕГН **********
да заплатят на М.В.В. с ЕГН ********** сумата от 500 лв. - разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: