№ 1790
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110203929 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Ц. М. К., ЕГН ********** чрез адв. Ц. И. от
САК, срещу наказателно постановление /НП/ № 8488 от 20.12.2023 г.,
издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“
към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за
пътищата /ЗП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“, пр. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ и чл. 8, ал. 1 вр чл. 37, ал. 1, т. 1,
пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредба № 11/03.07.2001 г., Наредбата/.
В жалбата се твърди, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения при
описанието на обстоятелствата, при която е извършено нарушението, и с това
са нарушени чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Поддържа се, че
вмененото на жалбоподателят нарушение не е доказано по несъмнен начин, не
е установено местоизвършването на нарушението, като се твърди, че
електронната везна, с която е извършено измерването не отговаря на
изискванията на Закона за измерванията. Излагат се твърдения за
1
противоречие в наказателното постановление относно това дали се касае за
специално ползване на пътищата. На следващо място в жалбата се сочи, че
неправилно е приложен материалният закон, тъй като в НП деянието е
неправилно квалифицирано и тъй като не се касае за специалното ползване на
пътищата е приложима разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Въз основа на
това, че неправилно е приложен материалният закон се твърди, че НП е
издадено от некомпетентен орган. Жалбоподателят счита, че наложеното
наказание е прекомерно и несправедливо, и в заключение моли съда да отмени
НП като незаконосъобразно. Алтернативно моли съда да намали наложеното
наказание до минималния, предвиден в закона размер.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не
се явява и адв. И., процесуален представител на жалбоподателя. По делото е
постъпило писмено становище от адв. И., с което се иска от съда да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно,
алтернативно –наложеното административно наказание да бъде намалено до
минималното, предвидено в закона.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща процесуален
представител. В постъпил по делото писмен отговор на жалбата от
процесуален представител на въззиваемата страна са изложени съображения
за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Твърди се, че
нарушението е извършено от жалбоподателя, същото е правилно
квалифицирано, АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, а
евентуални пороци на АУАН не са пречка за издаване на НП, предвид
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Допълва се още, че възражението на
жалбоподателя за това, че неправилно е квалифицирано деянието, е
неоснователно и че АНО правилно е санкционирал водача на МПС –
жалбоподателя. В заключение се сочи, че деянието не е маловажен случай,
като наказанието е правилно определено и индивидуализирано, съобразно
целите, посочени в чл. 12 от ЗАНН. От съда се иска да потвърди НП и в полза
на АНО да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 08.12.2023 г. около 10:40 ч., на път II-18, км. 24+500 преди разклона
за бул. „***“ в посока с. Чепинци – с. Казичене, свидетелят А. М. А., главен
инспектор в Агенция „Пътна инфраструктура“, и колегата му *** спрели за
проверка МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка ***, с рег. № *** В
хода на проверката било установено, че водачът на МПС е жалбоподателят Ц.
М. К. и че същият извършвал превоз на фракция без надлежно разрешение за
дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително),
съгласно изискванията на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.
2
Било извършено измерване с технически средства - надлежно
калибровани електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС модел PW-10 № К0200009, преминала последваща
метрологична проверка на техническата изправност на 12.06.2023 г. и ролетка
№ 1307/18/ (5 м), при което било констатирано, че при измерено разстояние
между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос
на МПС била 29.750 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19
тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. , като
превишаването било с 10.750 тона. С оглед извършеното измерване и съгласно
чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми
по чл. 7, то пътното превозно средство се явявало „тежко“. Предвид това и
съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП във. вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
„В“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредбата посоченото ППС
можело да се движи единствено с разрешително за преминаване по пътищата,
отворени за обществено ползване, каквото жалбоподателят не притежавал.
С оглед изложеното на същата дата - 08.12.2023 г. свидетелят А. А.
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение № 9974/08.12.2023 г. за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „б“ от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при
установяване на нарушението, след което бил предявен на нарушителя, който
го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 20.12.2023 г. *** началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ издала
обжалваното НП, с което на Ц. К. било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лева за описаното по-горе нарушение. Препис от НП
бил връчен на жалбоподателя на 20.02.2024 г. а на 29.02.2024 г. била
депозирана жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията
на свидетеля А. М. А., както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: заповед № РД-11-
247/31.03.2022 г. издадена от председателя на управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“, заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. издадена от
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“,
заповед № А-616/11.09.2018 г., издадена от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, 3 бр. декларации за
съответствие, ЕО сертификат за одобряване на типа номер ТСМ 128/04-4103,
писмо с вх. № 333411/21.10.2024 г. от началника Регионален отдел – Пловдив
към Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Български институт по
метрология, протокол от последваща периодична проверка на електронна
3
везна PW-10 № К0200009 от 12.06.2023 г., заявление за проверка № 000029-
31174/12.06.2023 г. от АПИ, протокол за измерване на превозно средство №
125/08.12.2023 г., експедиционна бележка № 33611001901/08.12.2023 г., пътен
лист Серия № 406670, свидетелство за регистрация на МПС - част II №
*********, разписка за връчване на АУАН от 08.12.2023 г., известие за
доставяне от „***“ ЕАД от 20.02.2024 г., товарителница.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и
безкритично на свидетеля А. М. А., отчитайки факта, че същият е извършил
проверката и измерването на ППС и на товара, и заявеното от него
представлява източник на преки доказателства за релевантните факти,
относно датата и мястото на извършване на проверката, резултатите от
извършеното измерване на поосовото натоварване на управляваното от
жалбоподателя ППС, както и липсата на разрешително. Показанията на
свидетеля са еднопосочни, кореспондиращи с останалия доказателствен
материал – протокол за извършено измерване и експедиционна бележка и без
вътрешни противоречия. Не може да не бъде отчетен изключително добре
запазения спомен, относно обстоятелствата, за които разказва свидетелят А..
Показанията му са детайлни, информативни, обективни и добросъвестно
депозирани, поради което съдът ги кредитира в цялост.
Съдът кредитира и представените по делото писмо с вх. №
333411/21.10.2024 г. от началника Регионален отдел – Пловдив към Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Български институт по метрология
и протокол от проверка на автомобилна електронна везна от 12.06.2023 г., От
същите се установява, че към 08.12.2023 г., когато е била извършена
проверката от органите на АПИ на управляваното от жалбоподателя ППС
електронната везна, с която е било извършено измерването на ППС и товара е
била преминала периодична проверка на техническата изправност на
12.06.2023 г.. Същата е била технически изправна, поради което и за съда не
съществува съмнение относно верността и точността на отчетените при
измерването с нея данни, обективирани в протокола за измерване на превозно
средство № 125/08.12.2023 г.
От експедиционна бележка № 33611001901/08.12.2023 г., пътен лист
Серия № 406670, свидетелство за регистрация част II № *********
категорично се установява, че на 08.12.2023 г. именно жалбоподателят е
управлявал ППС с рег. № *** като е превозвал материал – фракция 0/63 за
пътни основи.
Представените по делото заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. и № РД-11-
246/31.03.2022 г., и двете издадени от председателя на управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“ послужиха на съда за установяване
компетентността на актосъставителя и АНО.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
4
преклузивния срок за обжалване /екземпляр от НП е връчен на жалбоподателя
на 20.02.2024 г., а жалбата е подадена на28.02.2024 г., видно от
товарителницата/ и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че възражението на
жалбоподателя за липса на компетентност у актосъставителя и АНО е
неоснователно. Съгласно чл. 56, ал. 2 т. 1 от Закона за пътищата нарушенията
на закона се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на
Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Агенция „Митници“ - за нарушения по
републиканските пътища. Видно от представената по делото заповед № РД-
11-247/31.03.2022 г. на председателя на управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“ на свидетеля А. А., в качеството му на инспектор в
АПИ е изрично възложено извършването на контрол по републиканската
пътна мрежа и съставянето на актове за установяване на административни
нарушения, поради което и към 08.12.2023 г. същият е бил компетентен да
извърши проверка на ППС, управлявано от жалбоподателя и да състави
процесния АУАН.
Съгласно ал. 3, т. 1 на чл. 56 от ЗП наказателните постановления за
нарушения, извършени по републиканските пътища се издават от
председателя на управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
председателя на управителния съвет длъжностно лице от агенцията, съответно
от директора на Агенция „Митници“ или от упълномощено от него
длъжностно лице от агенцията. Със заповед № РД-11-246/31.03.2022 г.
председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“
изрично е упълномощил *** - длъжностното лице, издало обжалваното НП да
издава наказателни постановления, от което следва извод, че същата е била
компетентна да издаде процесното наказателно постановление.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и
установяване на нарушението, а НП е издадено 12 дни след съставянето на
АУАН.
На следващо място, съдът намира, че както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, точно и
конкретно, описани са дата, място и начин на извършването му в съответствие
с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като фактическото
описание на нарушението съответства на дадената правна квалификация.
Фактически невярно е изложеното в жалбата, че в НП не е посочено какво
МПС е управлявал жалбоподателят – марка, модел, рег. №, каква е била
5
максимално допустимото натоварване – всички тези обстоятелства са
надлежно отразени в наказателното постановление, като е посочено и с колко
точно е било превишено максималното допустимо натоварване.
Не може да се приеме, че е допуснато противоречие в наказателното
постановление относно факта, дали АНО твърди да е налице специално
ползване на пътя. Жалбоподателят неправилно цитира посоченото в НП на
стр.2, абзац 8, като счита, че АНО е посочил, че не е налице специално
ползване на пътя. В случая АНО е посочил че „не е установено осъществяване
на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата, разрешено в
случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и
превозени в рамките на общественото ползване на пътищата“ тоест АНО не
твърди, че не е налице специално ползване на пътищата, а не е налице такова,
което е разрешено, при определени обстоятелства - когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт респ. разглобяване на
товара на части.
Предвид горното, съдът намира, че в производството по установяване
на административно нарушение и налагане на административно наказание не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са предпоставка
за отмяната на обжалваното НП като незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пред. 2 от Закона за пътищата
гласи, че „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение
се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия
движението на тежки пътни превозни средства“. В чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС е посочено, че: „Допустимото максимално натоварване на ос за
ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища,
отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение
само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване
пътища, е за сумата от нaтовaрвaнията на ос на една двойна ос на моторни
превозни средства, когато разстоянието между осите е от 1,3 включително до
1, 8 m - 18 t (19 t)“.
Съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС: „Движението на
извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на
пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата. Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се
движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено
ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на
6
разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или
лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за
контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на
извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването
се извършва върху разрешителното“. Според § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС: „Извънгабаритни ППС“ се наричат
извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3“.
С оглед цитираната до тук нормативна уредба съдът намира, че от
обективна страна по делото несъмнено се установи, че управляваното от
жалбоподателя Ц. М. К. ППС към момента на проверката е било „тежко“ по
смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, понеже при разстояние между осите 1.40
м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е била
29.750 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона.
Превишаването е било с 10,750 тона.
В случая безспорно е установено с годни технически средства –
посочените ролетка и електронна мобилна везна, че разстоянието между осите
на ППС е било 1.40 м., а сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е била 29.750 тона при максимално допустимо
натоварване на оста 19 тона. Същевременно съдът установи, че към момента
на осъществяване на превоза, жалбоподателят не е разполагал с разрешително
за преминаване на тежкото ППС по пътищата, отворени за обществено
ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя, поради което е
нарушил цитираните по-горе разпоредби.
В случая несъмнено се касае за хипотеза на „специално ползване на
пътищата“. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗП: „Специално ползване на пътищата“
е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари
или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите
зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на
пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица“. Не е установено осъществяване на превоз в рамките на
специалното ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е
невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или
когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките
на общественото ползване на пътищата. Това е така, тъй като става въпрос за
превоз на фракция /натрошен камък, скална маса/, който не е „неделим товар“
по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредбата, защото „неделим товар“ e товар,
който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото
превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би
7
породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса
не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак
или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата“.
В случая фракцията е могла да бъде разделена на две или повече части и така
да бъде превозена на няколко пъти, без да се стига до претоварване на осите
на превозното средство, но това не е било сторено, явно за да се спестят
разходи по транспорта (гориво и други) и вместо два или повече курса да се
направи само един такъв.
Видно от чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, във вътрешността на страната
съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“
спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната
линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни
трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на
товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или
документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Следователно
задължение да следи за надвишаването на максимално допустимото
натоварване на ППС е вменено именно на водача на ППС, в случая на Ц. К.. В
посочената разпоредба изрично е посочено, че АУАН се съставя на водача на
ППС, тоест същият носи отговорност, ако тежкото ППС се движи без
разрешително. От доказателствата по делото се установи, че именно
жалбоподателят Ц. К. е управлявал превозното средство към момента на
проверката и именно той, като водач на същото, следва да бъде санкциониран.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението по
непредпазливост - същият не се е уверил преди да предприеме движение по
маршрута си на 08.12.2023 г. с повереното му ППС, дали разполага с
разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата,
предвид сумата от максимално допустимите нaтовaрвaния на ос нa една
двойнa ос при разстояние между осите от измерения порядък от 1,40 м.
Именно в качеството си на професионален водач на ППС жалбоподателят е
бил длъжен и е могъл да извърши преценка дали му е нужно такова
разрешение, още повече, когато той е разполагал с документи, указващи и
теглото на превозвания товар и на управлявания автомобил, а оттук да
предвиди, че при извършване на движението ще наруши забраната на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е следвало да му
бъде наложено наказание по чл. 177, ал. 3 ЗДвП, а не да се ангажира
отговорността му по чл. 53, ал. 1 от ЗП. В случая приложими са специалните
разпоредби на ЗП, съобразно специфичния предмет на засегнатите
обществени отношения. По реда на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се наказва
водач, който управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които
8
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. В тази разпоредба от ЗДвП обаче са регламентирани
правила за безопасност на движението по пътищата, докато в ЗП, включително
в чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗП, са уредени правила за ползването на
пътната инфраструктура с оглед превенция на нейното бързо амортизиране.
Деянието на жалбоподателя нарушава изискванията за ползване на пътищата,
поради което законосъобразно е привлечен към административнонаказателна
отговорност именно по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗП. (в този смисъл са и
Решение № 7268/01.12.2022 г., VII к. с. АССГ, по к. а. н. д. № 5868/2022 г.,
Решение № 6038 от 16.10.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 6851/2023 г.,
Решение № 4048 от 19.06.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 3829/2023 г.,
Решение № 2264 от 5.04.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 1175/2023 г.,
Решение № 7430/29.11.2023 г. на АдмС-София по адм. д. № 9353/2023 г. и
други).
Съдът намира, че осъщественото от жалбоподателя нарушение не
разкрива по-ниска степен на общшествена опасност, в сравнение с обичайните
нарушения от този вид, поради което и искането за квалифицирането му като
маловажен случай не може да бъде уважено.
За извършеното от жалбоподателя на нарушение разпоредбата на чл. 53,
ал. 1, т. 2, пред. 2 от Закона за пътищата предвижда административно
наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. В настоящия случай на
жалбоподателя е наложено наказание около средния размер, а именно - 3000
лева. Съдът съобрази от една страна, че се касае за първо по ред нарушение от
страна на жалбоподателя, но от друга, че управляваното от него ППС е било
значително претоварено – с над 10 тона, при което значително се увеличава
рискът от увреждане на пътната инфраструктура. Имайки предвид тези
обстоятелства съдът счита, че с оглед степента на обществена опасност на
извършеното и нарушителя целите по чл. 12 от ЗАНН биха могли да бъдат
постигнати и с по-нисък размер на глобата, но над минималния, а именно
1500 лева, поради което и наказателното постановление следва да се измени в
санкционната му част в този смисъл.
При този изход на делото доколкото наказателното постановление е
изменено, а не отменено право на присъждане на разноски има въззиваемата
страна. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, че в производството пред районния съд са проведени две съдебни
заседания, както и че процесуалното представителство на АНО орган се е
изразило единствено в представяне на писмен отговор, съдът намери, че
юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати
на АНО за процесуално представителство, следва да се определи в
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно 80 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 от
ЗАНН., Софийският районен съд, Наказателно отделение, 108-ми състав
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 8488 от 20.12.2023 г., издадено
от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за
пътищата на жалбоподателя Ц. М. К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
„В“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движението на извънгабаритни и/или тежки ППС в САНКЦИОННАТА
ЧАСТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
„глоба“ от 3 000 /три хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Ц. М. К., ЕГН
********** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата в размер
на 80 /осемдесет/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10