РЕШЕНИЕ
№
308/12.05.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Павлина Господинова
Биляна
Икономова
при
секретаря Йорданка Попова..…..………………...………..............…в присъствието на прокурор
Антон Стоянов…………........……................………………………като разгледа докладваното
от председателя АНД (К) № 87 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А.К.А.
***, с посочен съдебен адрес ***, **, подадена чрез
пълномощник, срещу Решение №156 от 13.12.2021г., постановено по АНД №474 по описа на Районен
съд – Димитровград за 2021 година.
В касационната жалба се твърди, че
районният съд на възприел правилно фактическата обстановка по случая. Не било
взето предвид допуснатото нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН от
административнонаказващия орган – не били описани обстоятелствата по извършване
на нарушението, липсвало описание на доказателствата, които го потвърждавали.
Нарушението било описано непълно. В наказателното постановление не било
посочено по какъв ред касаторът бил лишен от право, по коя присъда, на кой съд
и от кога.
Претендира се отмяна на обжалвания
съдебен акт.
В съдебно заседание касационната жалба
се поддържа от пълномощника А.А., който твърди още, че в НП не бил посочен
адресът на жалбоподателя. Посочено било само „с.Хан Аспарухово“, без да било
ясно къде се намира това село в България. Нямало яснота и относно мястото на
нарушението.
Ответникът по делото, РУ - Димитровград
към ОДМВР - Хасково, редовно призован, не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на ОП - Хасково счита оспореното
решение за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение Районен съд – Димитровград
е потвърдил Наказателно постановление №21-0254-000642 от 09.07.2021г. на ВПД Началник
РУ към ОДМВР – Хасково, РУ – Димитровград, с което на А.К.А., за нарушение на
чл.150а, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 300
лева.
За да постанови решението си районният
съд приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е
законосъобразно. Не били налице нарушения на процедурата по съставяне на акта
за установяване на административно нарушение и НП. Отхвърлил възражението за
непосочен точен адрес на жалбоподателя, тъй като в случая това не било пречка
същият да бъде открит. Не приел за основателно и възражението за липса на
посочена в НП област, в която било извършено нарушението. Неоснователно било оплакването
за липса на описание на реда, по който било отнето свидетелството за управление
на МПС. Установил, че СУМПС било отнето по надлежния ред на 29.03.2021г. с
присъда №260077 по НОХД№578/2021 на Районен съд – Стара Загора, за извършено
престъпление на чл.343б, ал.3 от Наказателния кодекс, но въпреки това
оспорващият управлявал МПС. Според съда, правилно административнонаказващият
орган квалифицирал деянието и определил наказанието в максимален размер, с
оглед множеството нарушения, които преди това наказаното лице извършило.
Решението е правилно. Не се установи при
постановяването му да са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния
закон, като правилно съдът е достигнал до крайния извод за потвърждаване на
наказателното постановление. Решението е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Правилни са и изводите на съда за това, че административнонаказващият
орган правилно квалифицирал деянието и правилно определил наказанието в
максимален размер.
От фактическите изводи, направени след
съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът правилно
е достигнал до извода, че А.К.А. е осъществил нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание
на деянието и фактическите обстоятелства, при които е било извършено, поради
което липсва съмнение относно вмененото на лицето противоправно деяние,
съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи
защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и нарушената законова разпоредба, а
приложената от наказващия орган санкционна норма съответства на установеното
деяние.
Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1
от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. В случая от доказателствата по делото –
Справка нарушител/водач, безспорно се установява, а и не се спори, че касаторът
е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца със съдебен акт
№260077 от 09.03.3021г. (Определение от с.з.), постановен по НОХД №578/2021 на
Районен съд – Стара Загора. Ето защо към датата на извършване на процесното
нарушение – 27.05.2021г., А. не е притежавал СУМПС, като така е нарушил
цитирания законов текст.
Не се споделят наведените в касационната
жалба оплаквания. Не се установява да е било допуснато нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Описанието на нарушението в НП е направено по начин, който
дава ясна представа на адресата на санкционния акт за какво нарушение се
ангажира административнонаказателната му отговорност, къде и кога е било
извършено деянието. Фактът, че в НП не е посочено по какъв ред касаторът е бил
лишен от право да управлява МПС, по коя присъда, на кой съд и от кога, не
представлява съществен пропуск, обосноваващ отмяна на санкционния акт. Ясно в
последния е описан и адресът на наказаното лице, с посочване на населено място,
улица и номер.
След като в случая по безспорен начин се
установява, че А. е управлявал МПС, след като е бил лишен от това право по
съдебен ред, то несъмнено следва да се приеме, че същият е осъществил
фактическия състав на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка
изводът на районния съд за потвърждаване на наказателното постановление напълно
се споделя от настоящия съд.
По изложените съображения, касационната
инстанция намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната
жалба пороци, поради което същото, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №156 от 13.12.2021г., постановено по АНД №474 по описа на Районен съд –
Димитровград за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.