РЕШЕНИЕ №

                                     гр. Ловеч, 26.06.2020 година

                                        

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на дванадесет и осми май две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: Д. МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 432 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

          Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във връзка с чл. 166 ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 27 ал.3 и ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

             Административното дело е образувано по жалба на И.К.М., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. В.А.Р., ЕГН **********, със служебен адрес: гр. *****, *******, бул. *******, ет. 6 и посочен адрес за призоваване и съобщения: гр. *****, бул. *******№ ***, вх. Б, ет. 6 срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 15/112/08579/3/01/04/01 от 26.07.2019 г. на   Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ ******.

              Първоначално жалбата е  подадена пред Административен  съд –******, който с Определение № 1681/04.09.2019 г., постановено по адм. дело № 957/2019 г. е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд Ловеч на основание чл. 135 ал. 2 от АПК.

             С оспореният АУПДВ, на жалбоподателя е отказано изцяло одобрената финансова помощ по Договор №11/112/08579 от 16.05.2014г., прекратен е Договор №11/112/08579 от 16.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ на основание т. 4.7 от договора и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г., и е определено задължение за жалбоподателя като ползвател в размер на 48 892.00 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатеното и подлежащо на възстановяване плащане по Договор №11/112/08579 от 16.05.2014г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2017г., която се дължи на основание  т.4.8 от Договора и чл.33, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., определен е срок за доброволно плащане 14 дни от връчването на АУПДВ.

               

 

 

 

В жалбата е изложено, че оспорения АУПДВ е нищожен и незаконосъобразен поради нарушение на материалните и процесуалните правила, заложени в АПК. Твърди се нищожност, тъй като е издаден на базата на обявената с Решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС, за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Доколкото процесният АУПДВ е пряко свързан и се базира на обявената за нищожна Методика, същият е нищожен и моли да бъде обявен за такъв. Алтернативно моли съда да се съобрази с  изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК от кодекса и да отмени акта като незаконосъобразен, тъй като не е установено по безспорен начин неспазването на договорните и нормативните задължения, които налагат отказването на вече одобрената финансова помощ, прекратявянето на процесния Договор и определянето на задължение в размер на 48 892, 00 лв. Претендира присъждане на  заплатеното адвокатско възнаграждение

                     В съдебно заседание оспорващият се представлява от   упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения за нищожност, респ. унищожаемост на оспореният акт.                

             Ответникът – директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/ гр.******, чрез процесуалният си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила оспорения акт. Счита, че процесният административен акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган при спазване на административните правила и в съответствие с целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващият адвокатско възнаграждение.  

             Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

             По делото няма спор относно факта, че оспорващият И.К.М. е земеделски стопанин по смисъла на § 1 т.23 от ДР на ЗПЗП, регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 610700 в Интегрираната система за администриране и контрол.

              Безспорно И.К.М. е ползвател по сключения с Държавен фонд „Земеделие“ - РА административен Договор №11/112/08579 от 16.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ /л.л. 68 -77 от делото/, съгласно който ДФ „Земеделие“-РА предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/  за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 11/112/08579 и включени в Приложение 1 и 2, в общ размер от 48892 лева. Производството по сключване на договора за финансово подпомагане е започнало на 18.11.2013 г., с подадено заявление за подпомагане с идентификационен № 11/112/08579 по мярка 112 ос 1 от Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2007-2013 година. Заявлението за подпомагане е за проект с дейност отглеждане на животни – калифорнийски червеи.

                Договорът е сключен на основание чл.21 ал. 2 от Наредба № 9 от 03 април  2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

                Съгласно т.3.1. от Договора /договор №11/112/08579 от 16.05.2014г./, ползвателят е поел задължението да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, и описани в Приложение 1 в срок до 3 /три/ години от датата на подписване, а с т.3.2. от същия договор ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, и предмет на договора, описани в Приложение 2 в срок до 4 години и 6 месеца от датата на подписване на договора. При това, подаването на заявка е обвързано с изпълнението на всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение на бизнес плана, като неизпълнението на същите  представлява нарушение на поетите ангажименти и е скрепено със санкция. Според т. 2.2. помощта по т.1.1 от Договора се изплаща на два етапа: първо плащане в размер на 24 446.00 лева /2.3./ и второ плащане в размер на 24 446.00 лева /2.4./ при нарастване на икономическия размер на стопанството с 8.24 икономически единици /ИЕ/.

              На 17.07.2018г. в отдел „РРА” на ОД на ДФ Земеделие гр. ******, ползвателят е подал лично Уведомително писмо по образец, съгласно Приложение № 8, окомплектовано с всички изискуеми, съгласно Приложение № 9 документи, като е декларирал, че земеделското стопанство има икономически размер не по-малък от този, за който е получил второ плащане, а именно 12,53 ИЕ, формиран от отглеждането на 700 кв. м. калифорнийски червеи. Уведомителното писмо е получило уникален идентификационен номер 11/112/08579/3/01/01.

               На 29.10.2018г. е извършено посещение на място от Отдел „РРА“ към ОД на ДФ „Земеделие“ - гр. ******, при което е констатирано, че инвестицията описана в Приложение 2 към Договора, а именно закупуване на „Микробус за транспортиране на готовата продукция” е наличен. Констатирано е, че „животновъдните обекти са изцяло занемарени и няма обособени лехи, местата са силно затревени и буренясали, има бегли остатъци от зебло и много стара тор на места. Няма никакви червеи “. На база констатациите от извършеното посещение на място и с оглед преизчисляването на икономическия размер на стопанството било установено, че ползвателят не поддържа икономически размер на стопанството от 12,53 ИЕ, за което е получено второто плащане, изчислени върху 700 кв.м. обща площ на отглежданите калифорнийски червеи. Икономическият размер на стопанството на кандидата, съгласно установеното при извършеното посещение на място от дата 29.10.2018г. е в размер на 0.00 ИЕ.

              С писмо за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/  с изх. № 01-153-6500/565 от 14.12.2018г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - ******, оспорващият е уведомен на основание чл.26 ал.1 във връзка с чл.34, ал.3 от АПК за откриване производство по издаване на АУПДВ /на лист 372/. В писмото са посочени констатациите на органа, установени при извършване на административни проверки и посещение на място от 29.10.2018 г., в следствие е определен размер на задължение от 48 892. 00 лева.

              Оспорващият е уведомен, че при извършване на административни проверки и посещение на място след получено второ плащане е установено неспазване на договорни и нормативни задължения, водещи до прилагането на т. 4.8, буква „е” от Договор №11/112/08579 от 16.05.2014г., респективно чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., наричана за краткост по-долу Наредбата, поради което ДФ „Земеделие“ ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 48 892 лева.  

              Предоставен е 14 - дневен срок от връчването, в който М., като страна по сключения Договор №11/112/08579 от 16.05.2014 г., да представи възражение по констатациите, респ. основателността и размера на публичното вземане и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях.     Със същото писмо, е уведомен за приложимата нормативна уредба, както и правните последици от нарушаване на задължението, като едновременно с това му е предоставена възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение. Писмото е било получено от жалбоподателя на 04.01.2019       г., според известие за доставяне /на л.375/.     

               В предоставения срок ползвателят с подал Възражение от 17.01.2019 г. /л.378/ срещу направените констатации с твърдения, че не отразяват фактическото състояние на земеделското му стопанство и неправомерно е открита процедура по издаване на АУПДВ и молба за повторна проверка на изпълнението и прекратяване на процедурата по издаване на АУПДВ.   

                На 26.07.2019 г. директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.****** е издал обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 15/112/08579/3/01/04/01 от 26.07.2019 г., като мотивирано е приел за неоснователни направените възражения и искане за повторна проверка.

               Видно от оспореният акт, на основание чл. 33, ал. 1, във връзка с чл.21, ал.3 във връзка с чл. 8а, ал. 1, т. 2, чл. 31а, ал.1, т.3 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. и т. 4.7 във връзка с т. 2.1 и т. 4.8, б. „е” от Договор №11/112/08579 от 16.05.2014г., чл. 59, ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и Заповед № 03 - РД/2700 от 24.07.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, ДФ „Земеделие” — Разплащателна агенция, е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 11/112/08579 от 16.05.2014г. и прекратен същия на основание т. 4.7 от договора и чл. 33, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г., определено е на жалбоподателя задължение в размер на 48 892,00 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо и второ плащане по Договор № 11/112/08579 от 16.05.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата 12.08.2017г., която се дължи на основание т. 4.8 от Договора и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Определен е срок за доброволно плащане 14 дни от връчването на АУПДВ.

   Оспореният АУПДВ е изпратен на жалбоподателя по пощата и е получен на 01.08.2019 г.

    Към административната преписка са приложени: Протокол № 70 от заседание на УС на ДФ „Земеделие“ от 27.11.2014г., видно от който за изпълнителен директор на ДФЗ е избран Р.П., Заповед №0З-РД/286 от 01.02.2017 г. /л.4/, с която на основание чл.20а ал. 2 и 4 от ЗПЗП и чл.11 ал.2, чл.44 и 45 от Устройствения правилник на ДФЗ, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФ „Земеделие“ в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл.166 ал.2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., както и по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по подмерки 6.1 и 6.3 и мярка 112, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове.

   Приложени са също: Писмо за оторизация на плащането РОТ № 11/112/08579 от 10.06.2014г., ведно с УП за одобрение № 2344/30.06.2014г. с изх. № 01 - 153 - 6500/483 от 02.07.2014г.,Бизнес план, Уведомително писмо за одобрение с изх. № 01 - 110 - 6500/41 от 15.05.2014г., ведно със Заповед за одобрение № 03 - 110 - РД/12 от 15.05.2014г., заявка за плащане № 11/112/08579301 от 02.06.2017г., Протокол за архивиране и/или предаване на обработено досие, ведно със Заповед № 332538/02.06.2017г., ведно с контролен лист за проверка на място, Писмо за оторизация на плащането POT № 11/112/08579/3/01/03/01 от 25.07.2017г., ведно с Решение № Ц/112 /08579 /3/01/03/01 с изх. № 01 - 153 - 6500/515 от 19.09.2017г., Контролни листи от проверки, вкл. от посещението на 29.10.2018г., ведно със снимков материал на хартиен носител.  

              Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 03 - РД/2700 от 24.07.2019 година на изпълнителния директор ДФЗ /л.5/ за делегиране правомощия на директорите на областните дирекции на ДФЗ, да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл.166, ал.2 от ДОПК, да откриват, прекратяват производства по АУПДВ вземат решения за изплащане или отказ за изплащане на финансова помощ по договорите за предоставяне на финансова помощ по горната подмярка, както и Заповед №272/27.03.2015 година на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.*****, с която подписалият оспореният АУПДВ е назначен за директор на ОД на ДФЗ ******, считано от 01.04.2015г, справка, издадена от Националния институт по метеорология и хидрология с № ОД-03-134-1 от 05.03.2020 г., относно метрологичните условия, количеството валежи през периода - 01.10.2018 година до 15.11.2018 година за местността на село ****, както и приложените с жалбата договори, анекси и фактури. 

             По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. 

             За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-агротехническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че жалбоподателят разполага със собствена ферма в с.****, община Троян, в поземлен имот с идентификационен номер № 56600092, с площ от 240 кв.м., с разположени 3 бр. легла с площ от по  90 кв.м. за червени калифорнийски червеи /ЧКЧ/, които произвеждат биотор, като преработват органични отпадъци (оборски тор). Според експерта при отглеждане на червеният калифорнийски червей /ЧКЧ/ трябва да бъдат поддържани определени условия за развитие от които по-важни са: температурата, светлината, храната, реакцията на средата и др. Опитоменият червен калифорнийски червей има здраво тяло, известна устойчивост на температурни колебания и навика да живее в голяма концентрация от 30 000 до 50 000 бр./кв.м., дълги са 6-8 см. Оптималната температура за тях е между 15 и 20 градуса През зимния период червеите в леглата се защитават от ниските температури с полагане на по-дебел слой оборски тор. ЧКЧ се придвижват в най-дълбоката част, където има влага и по-добри условия за оцеляване. Храната за червеите задължително се полива, защото червеите нямат зъби, а смучат торта. За целта може да се полива ръчно, но може да се изградят и оросителни или дъждовални инсталации. За малки ферми това не е рентабилно. Прекалено голямата влага също не е добре. Трябва да се проверява и най - долния слой да не е прогизнал и дали има добро отичане на леглата. Задължителна проверка се прави и след продължителен дъжд. Най - активни и най-добра производителност, червеите дават през топлите месеци на годината. Тогава в леглата им се насипва по 1-2 сантиметра тор, която те преработват за 15-20 дни. Зимно време червеите не спират работа, но стават по-летаргични и преработват по-малко и затова се зазимяват - насипва се около 20 см суровина, за да им е топло и влажно. Установяването на наличие или липса на червеи в почвата, по-конкретно на територията на 700 кв.м. е чрез извършване на ръчни контроли, чрез разрохкване на почвата и търсене на ЧКЧ. В природата червеите могат да живеят и да се хранят където и да е, стига условията да са подходящи. Експертизата дава заключение, че във фермите на ЧКЧ се осигуряват ограничени места с възможно оптимални условия.  

              Съдът кредитира заключението на експертизата като обективно, безпристрастно и компетентно. Същото изчерпателно дава отговор на поставените от страните въпроси и кореспондира с останалите доказателства по делото.  

              По искане на оспорващият е разпитан като свидетел Н.Ц.М., а по искане на ответника - П. С.И., главен инспектор в Областна дирекция „Земеделие“ – ******. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото са непротиворечиви, логически последователни и съответстващи на доказателствата по делото относно релевантните за спора факти.

               Свидетелят М. твърди, че с оспорващият се познават отдавна и често му помагал за отглеждането на калифорнийски червеи. Свидетелят също отглежда калифорнийски червеи, като с оспорващият  подали  документи за участие в една и съща стопанска година, бил запознат с механизма на гледането. Помощта на свидетелят се изразявала в намиране на тор, в  разпръскването й, за опъването на лехите, за поддръжката на стопанството, общо взето за всичките мероприятия.  Пиковият период е късна пролет и в началото на лятото, след което червеите изпадат в летаргия в зимният период и се мушкат по-надолу в самите лехи и намаляват, в зависимост от това, колко са дълбоки лехите. Твърди, че има случай, в които червеите мигрират и изчезват от леглата. Към края на октомври времето не било много благоприятно за отглеждането им, било суша и студено. Не може да каже колко често е виждал да се зареждат леглата с оборска тор, тъй като не е участвал през целия работен процес, но по принцип леглата се зареждат с оборска тор през месец-два.  Твърди, че октомври месец червеите живеят дори и да има неблагоприятни условия - да е студено и да няма влага, намаляват, но живеят. Свидетелят знае от И., че е продавал тор през целия период, тъй като това е част от задължението - да продава тор, но не знае колко често и кога. Намира за възможно в периода при неблагоприятни условия когато се нахранят червеите с тази тор, като я изяждат, мигрират ако не ги захраниш наново.    За да се получи тор от тези червеи, трябвало дсе  направи така, че червеите да напуснат леглата, за да може да се извади торта. Свидетелят процедирал като при наличието на  две лехи, засушава едната леха, прави неблагоприятни условия на едната, а на другата прави благоприятни и червеите мигрират в тази с благоприятните условия, като изчезват от тази с неблагоприятните условия, за да може да извади торта. Незнае в случая И. как точно е постъпвал, но допуска че е е възможно да мигрират червеите. 

Твърди, че след напускането на червеите от някое легло намаляват много бързо и много бързо пониква бурен, но не може да каже колко бързо.

            Свидетелката И. установява, че след като бенефициента М. е подал приложение №8 съгласно Наредбата, служителят работещ по досието  изготвил контролен лист за посещение на място и с колежката й Симона били назначени за извършвате посещение на място от Началник „Отдел“ в Областна дирекция „Земеделие“ – ****** на този обект. След като седмица неуспели да се свържат с оспорващият, с когото нямало връзка им дали телефона на майка му, която им казала, че има пълномощно и може да го представлява при посещението и се уговорили да отидат на 29.10.2018 година. Срещнали  се в село **** пред кметството. Посрещнали ги пълномощничката и някакъв господин, който карал товарният автомобил, същият бил инвестиция съгласно приложение №8 и трябвало също да проверят. Този автомобил също бил обект на посещението на място, защото е една инвестиция доказваща това, че са извършили такава за 2000 евро съгласно приложение №8, подадено от оспорващият. Какво ще се проверява е заложено в Контролния лист,  което е обвързано със заложеното в бизнес плана за изпълнение. Проверили въпросният автомобил и всичко било нормално при него. След това ги завели на двата животновъдни обекти, намиращи се в края на селото, като се ориентирали по скиците и хората ги водели. При проверката на двата обекта направили снимките, приложени по делото – заварили, което е снимано. Свидетелката сочи, че било силно затревено и нямало никакви лехи оформени. Накарали пълномощничката да намери някакви мотики или нещо подобно, за да могат да потърсят червеи. Посочва, че обикновено това става с вила или някой хора го правят с ръце, но в случаят трябвало по яко сечиво, тъй като било много силно затревено. Пълномощничката намерила мотика и започнала да копае, тъй като имала интерес да намерят червей. Било разкопано на много и различни места, в различните краища на обекта и никъде не могли да намерят червеи.  Твърди, че достатъчно дълбоко копали, минимум на около на 25 см., като проверката била няколко часа. При условие, че трябвало да стигнат до някакво зебло, з а което няма изисквания да го има, но е нужно, защото ако нещо не ограничава движението на тези червеи, те няма как да останат в лехата и в животновъдния обект. Зеблото ограничава границите на животновъдния обект. Това зебло е било част от инвестицията да се закупи самият материал при подаване на заявка за второ плащане. Към края на проверката пълномощничката се обадила на И. и свидетелката разговаряла с него по телефона. Обяснила му, че стопанството е в окаяно състояние и има проблем, а той отговорил, че няма проблем, че имотите са там и че нямало проблем, че земята е там. Казала му, че не проверяват земята, а животновъдния обект, т.е. търсят червеите и приключили с разговора. Последвало предложение проверяващите да отидат на друг обект с калифорнийски червеи в същото населено място. Възприели го, че от тях се искало да снимат този друг обект  т.к. е в по-добро състояние, за да има проверката им резултат различен от този, който били заявили, а именно, че обекта е в окаяно състояние. Проверяващите отказали и оформили контролният лист, в който пишело, кой обект трябва да посетят.

              Свидетелката твърди, че като служител на ОДЗ / от 11 години/ е  ходила на проверки в други населени места по всяко време на годината, включително за калифорнийски червей и не е виждала такова затревяване при отглеждане на калифорнийски червеи. Имали одит през януари 2017 година само за калифорнийски червеи, в ужасен студ и имало червеи и нямало такова затревяване. Установява, че в повечето случай лехите били оформени със зебла, с колчета, с някакви дъски. След предявяване на снимковият материал от експертното заключение на  л.130 по делото свидетелката твърди, че  Горе-долу така изглеждали проверките за калифорнийски червеи на другите места и ако на проверка така изглежда обекта резултатите биха били положителни и съответно ако има калифорнийски червеи в цялото стопанство. За въпросната проверка оформили контролният лист и пълномощничката го подписала „без забележка“.

             Доколкото знае свидетелката било подадено възражение след като вече е открита процедурата за издаване на процесния акт. Имат практика да се правят втори проверки, не на база на възражения, а по преценка на експертите, които работят досието, ако имат съмнения, ако е необходимо конкретно замерване, за да може да се подпомогне самата проверка. Имало е случай да се подадат възражения, които имат основания и тогава може да се направи някаква втора проверка, ако е имало някакъв форсмажор или някакво възражение, което е основателно, тогава го проверяват и реагират. За форсмажорите възражението не се подава след датата на проверката. Сочи, че назначаването на проверката става от Началник „Отдел“, а обработката на досието от друг колега. Не може да каже защо проверката е извършена октомври месец, поначало нямат срокове за извършване на проверка.

     

 

 

 

 

 

 

 

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

    Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срока по чл.149 ал.1 от АПК /предвид данните за връчване на АУДВ на   01.08.2019 г., и депозирането на жалба срещу него пред ДФЗ на 14.08.2019г./, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

      

 

 

 

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

               Съобразно изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя.

              Съгласно разпоредбите на чл.27 ал.3 и ал.5 изр. първо от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл.166 ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. 

             Съгласно чл.20а, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, изпълнителният директор на РА/който е и изпълнителен директор на фонда – чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП/ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като в ал. 6 на цитираната е предвидена възможността изпълнителният директор да делегира правомощията си по издаване на АУПДВ на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

                С приложените на лист 4 и 5 от делото Заповед №ОЗ-РД/286 от 01.02.2017 г. и заповед № 03-РД /2700/ 24.07.2019 година, изпълнителния директор ДФЗ е делегирал правомощия на директорите на ОД на ДФЗ да вземат решения за изплащане или отказ за изплащане на финансова помощ по договорите за предоставяне на финансова помощ, както и да издават и подписват актове за установяване на публични държавни вземания по чл.166 ал.2 от ДОПК по отношения на ползватели по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., какъвто е издателя на обжалвания акт, според Заповед №272/27.03.2015 година на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.*****. Следователно, оспореният административен акт е издаден от оправомощен и териториално компетентен директор на ОД на ДФЗ, гр.******.

               Оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран. Посочено е правното основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици.

Налице са фактически и правни основания за издаването му в съответствие с разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, поради което този довод в жалбата и писмените бележки за незаконосъобразност на акта се явява неоснователен и недоказан.

               При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се има предвид, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само в случаите, когато недопускането му е довело, или би могло да доведе административния орган до различен от постановения правен резултат, каквито съдът не констатира при издаване на процесният акт. 

               Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден при спазване на изискванията за уведомяване на адресата за започване на административното производство и предоставяне на възможност за участие /чл.26, чл.28 и чл.34 АПК/. Преди да издаде оспорения акт, административният орган с писмо с изх. № 01-153-6500/565 от 14.12.2018г., е уведомил жалбоподателят, на основание чл.26 ал.1 във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, че се открива производство по издаване на административен акт за установяване на публично държавно вземане, поради посочените  констатации от извършеното посещение на място и установеното с оглед преизчисляването на икономическия размер на стопанството, че ползвателят не поддържа икономически размер на стопанството от 12,53 ИЕ, за което е получено второто плащане, изчислени върху 700 кв.м. обща площ на отглежданите калифорнийски червеи, осигурил му е възможност да участва в развилото се административно производство, да подаде възражения, от която възможност се е възползвал. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34 ал.3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни. В хода на производството по издаване на оспорения акт са изпълнени задълженията на административния орган служебно да установи всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая и да събере доказателства за тях /чл.35 и чл.36 от АПК/. Административния орган е обсъдил подаденото възражение в откритото производство по издаване на АУПДВ, като от ползвателя не са  представени документи,и е приел, че същото е   неоснователно и не дава основание за извършване на повторна проверка.  Съгласно правната теория и трайната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице.

            Нарушението във връзка, с което ДФ „Земеделие“ търси възстановяване на платеното плащане по договора, е неизпълнение от страна на жалбоподателят на задълженията му да поддържа икономически размер на стопанството, за който е получил второ плащане, което е основание за приложението на т. 4. 7 във вр. с т.2.1 и т. 4.8, б. „е“ от Договор  № 11/112/08579 от 16.05.2014г.  и чл. 33, ал.1 във вр. с чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2008 г. Следва да се отбележи, че това неизпълнение не попада в основанията за извършване на финансова корекция, регламентирани в чл. 70 от ЗУСЕСИФ, тъй като се касае за неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл. 63, т. 1 от Регламент № 1306/2013 г. Не е обходимо издаването на изричен административен акт въз основа на който в последствие да бъде издаден АУПВД. Директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ правилно е процедирал и е установил размера на публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания по реда на чл.166 и сл.ДОПК.

              В конкретния случай неизпълнението на нормативно определено задължение от страна на И.М. е послужило като основание за административния орган да започне производство по издаване на финансова корекция и да издаде процесния АУПДВ за публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК.

             Настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби по издаването му.      

             Производството по сключване на процесния договор за финансово подпомагане е започнало на 18.11.2013 г., когато е подадено заявление за подпомагане с идентификационен № 11/112/08579 по мярка 112 ос 1 от Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2007-2013 година.

              За това производство относно мярка по чл.9б т.2 от ЗПЗП, е приложима Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г., издадена от министъра на земеделието и продоволствието, обн. ДВ, бр.42 от 25.04.2008 г. /наричана за краткост Наредбата/.

             В конкретния случай, видно от оспорения АУПДВ, административният орган се е позовал на констатираното неизпълнение на задълженията на оспорващия по Договор №11/112/08579 от 16.05.2014г.

             Процесният АУПДВ № 15/112/08579/3/01/04/01 от 26.07.2019 г., е издаден с правно основание чл. 33, ал. 1, във връзка с чл. 21, ал. 3 във връзка с чл. 8а, ал. 1, т. 2, чл. 31а, ал.1, т.3 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. и т. 4.7 във връзка с т. 2.1 и т. 4.8, б. „е” от Договор №11/112/08579 от 16.05.2014г., чл. 59, ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и Заповед № 03 - РД/2700 от 24.07.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, ДФ „Земеделие” — Разплащателна агенция.

              Съгласно първата от цитираните разпоредби – тази на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция изисква връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. По силата на чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредбата, ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените по чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2.

              Според чл.21 ал. 3 от сключеният на основание  чл. 21 ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. на   16.05.2014г. между И.К.М. и ДФ „Земеделие” Договор № 11/112/08579 за отпускане на финансова помощ по мярката договор по ал. 2 урежда правата, задълженията и отговорностите на страните, включително условията за извършване на допълнителни проверки при съмнения за изкуствено създадени условия и основанията за изискуемост на финансовата помощ.  Прието е, че кандиддата отговаря на условията за допустимост по смисъла на Раздел 3 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., т.к. е физическо лице, регистрирано като земеделски производител, икономическият размер на земеделското стопанство, съгласно представения бизнес план в началото на подпомагането е 4.29 икономически единици във връзка с отглежданите 240 кв. м. калифорнийски червеи. Алгоритъмът за определяне на размера на земеделското стопанство е подробно описан в Приложение № 5 към § 2 от Наредба № 9.         

               Със сключване на договора на бенефициента е предоставена сумата от 24 446 лв. В т. 2.4 от сключения договор е заложено условието за извършване на второ плащане в размер на 24 446 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството с 8.24 ИЕ. В заявлението за подпомагане е отбелязано, че избраният момент за проверка изпълнението на бизнес плана е третата година /16.05.2017г./ от сключване на договора за предоставяне на финансовата помощ. В Приложение 1 към договора са описани инвестициите, които бенефициентът се задължава да извърши до този срок.

               На основание т. 4.12 от Договора и в определения срок по Наредба № 9 от 03.04.2008г., Фондът е изплатил на ползвателя сумата по първото плащане от 24 446,00лв. на дата 20.06.2014г. И на основание т. 4.13 от договора и в определения срок по Наредба № 9 от 03.04.2008г., Фондът е изплатил на ползвателя сумата по второто плащане след подаването на заявката от 24 446,00 лв. на дата 11.08.2017г., видно от представено извлечение от „Себра“ и Хронологичен опис, приложени към преписката.

              Съобразно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съгласно нормата на чл.8а, ал.1, т.2 от Наредбата, ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените по чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2.

              Според събраните по делото доказателства при извършване на административни проверки и посещение на място след получено второ плащане е установено неспазване на договорни и нормативни задължения, водещи до прилагането на т. 4.8, буква „е” от Договор №11/112/08579 от 16.05.2014г., респективно чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г.

              При извършената преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано в производството, че оспорващият е нарушил задължението си да поддържа икономическия размер на стопанството си, за което е получил второ плащане по договор, респ. налице са хипотезите на горепосочените норми на Наредба № 9 от 03.04.2008г. и Договор №11/112/08579 от 16.05.2014г.

               Съгласно разпоредбата чл.30а, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г., в срок до пет месеца преди изтичане на срока по чл. 27 и след получаване на второто плащане по чл.6, т.2, ползвателите подават лично в съответното териториално структурно звено на ДФЗ уведомително писмо до РА, съгласно Приложение № 8 и прилагат необходимите документи, съгласно Приложение № 9.

                 В изпълнение на предписаното с чл.30а, ал.1 от Наредба №9 на 17.07.2018г. в отдел „РРА” на ОД на ДФ Земеделие гр. ******, ползвателят е подал лично Уведомително писмо по образец, съгласно Приложение № 8, окомплектовано с всички изискуеми, съгласно Приложение № 9 документи, като е декларирал, че земеделското стопанство има икономически размер не по-малък от този, за който е получил второ плащане, а именно 12,53 ИЕ.  Това уведомителното писмо е получило уникален идентификационен номер 11/112/08579/3/01/01 във връзка с изискването, залегнало в разпоредбата на чл. 30а, ал.7 от Наредбата.

              В съответствие с изискването на чл. 31а, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за извършване на административни проверки на представените документи, заявените данни и други обстоятелства на 29.10.2018г. е извършено посещение на място от служители в Отдел „РРА“ към ОД на ДФ „Земеделие“ - гр. ******, при което е констатирано, че инвестицията описана в Приложение 2 към Договора - закупуване на „Микробус за транспортиране на готовата продукция” е налична, животновъдните обекти са изцяло занемарени и няма обособени лехи, местата са силно затревени и буренясали, има бегли остатъци от зебло и много стара тор на места. Няма никакви червеи.“

              На база констатациите от извършеното посещение на място и с оглед преизчисляването на икономическия размер на стопанството е прието, че ползвателят не поддържа икономически размер на стопанството от 12,53 ИЕ, за което е получено второто плащане, изчислени върху 700 кв.м. обща площ на отглежданите калифорнийски червеи. Икономическият размер на стопанството на кандидата, съгласно установеното при извършеното посещение на място от дата 29.10.2018г. е в размер на 0.00 ИЕ

             Настоящият съдебен състав намира за доказано в процеса, че оспороващият не е изпълнил задължението си да поддържа икономически размер на стопанството си от 12. 53 ИЕ, за което е получил второ плащане, като при проверката в стопанството на 29.10.2018г. е установен икономически растеж №0.0 ИЕ. В административното, както и в съдебното производство оспорващият не представя приложени документи и писмени доказателства, доказващи отстраняване на констатираното и установено с посещението на място неспазване на договорно и нормативно задължение. В тази връзка подаденото от него възражение не оборва в нужната степен резултатите от извършеното посещение на място, които са безспорни. Също така подаденото възражение не води след себе си последица - извършване на повторна проверка. Констатациите от извършеното посещение от дата 29.10.2018г. в стопанството на ползвателя, обективирани в съставения Контролен лист, подписан без забележки от неговия пълномощник присъствал на място, съотнесени към установеното неподдържане на икономическия размер на стопанството, за който М. е получил второ плащане е нарушение на договорно и нормативно задължение. Установеното неизпълнение задължава Фонда да предприеме действия по възстановяването на изплатените до момента суми под формата на двете получени плащания.

             С оглед установеното, че ползвателя на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция изисква връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта в съответствие с чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Според цитираната норма, ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените по чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2.

             С подписването на договора, ползвателя се е съгласил с правните последици, които ще възникнат при евентуално неизпълнение от негова страна.

             С т.3.1. от Договора /договор №11/112/08579 от 16.05.2014г./, ползвателят е поел задължението да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана, и описани в Приложение 1 в срок до 3 /три/ години от датата на подписване на настоящия договор, а с т.3.2. Съгласно т.4.21 ползвателят е длъжен да извърши всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана към годината на проверка, в срока по т. 3.1 и в съответствие с одобрения бизнес план.

           

             Нарушението във връзка, с което фонда търси възстановяване на платеното плащане по договора, е неизпълнение от страна на жалбоподателят на задълженията му да поддържа икономически размер на стопанството, за който е получил второ плащане. Ползвателят не е изпълнил специфично задължение за поддържане на икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по договора, което се явява недължимо платено.

               Правните последици от неизпълнението на горното задължение са уредени в т. 4.7 от  Договора /който по своята същност е административен договор/, според която фондът изисква връщането на вече изплатени суми, както по първото, така и по второто плащане, заедно със законните лихви върху тях и/или прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато ползвателят не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. В т.4.8, б. „е” от горепосочения договор, е регламентирано, че фондът изисква връщане на вече платените суми по първото и и/или второто плащане по договора, заедно със законната лихва към тях, считано от датата на плащането, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил първо и второ плащане по договора, както и да прекрати договора, сключен с ползвателя на помощта.

              Констатациите от извършената на 29.10.2018г. проверка на място от служителите в Отдел „РРА“ към ОД на ДФ „Земеделие“ - гр. ******, дават основание да се приеме, че не е изпълнено нормативно задължение заложено в чл.31а ал.1 т.3 от Наредба № 9/2008 г., както и договорно задължение уговорено в чл.2 ал.2 във връзка с т. 4.7 във връзка с т. 2.1 и т. 4.8, б. „е” от Договор №11/112/08579 от 16.05.2014г., както правилно е приел административният орган и като последица е отказъл изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 11/112/08579 от 16.05.2014г., прекратил същия на основание т. 4.7 от договора и чл. 33, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г., и определил  размер на задължение 48 892,00 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо и второ плащане по Договор № 11/112/08579 от 16.05.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата 12.08.2017г., дължима на основание т. 4.8 от Договора и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.

               В хода на процеса останаха необорени констатациите в АУПДВ относно състояннието на обектите, а именно че към момента на проверката са изцяло занемарени, затревени и буренясали, и че няма никакви червеи.  В тази връзка са събраните по делото доказателства и съдебно агротехническата експертиза. Според показанията на св.И. на която било възложено да извърши проверката на обектите с автомобила като инвестиция всичко било нормално, но при посещението на двата животновъдни обекти, намиращи се в края на селото било силно затревено, нямало никакви лехи оформени, нямало червеи. Накарали пълномощничката на оспорващият да намерят някакви мотики или нещо подобно, за да могат да потърсят червеи. Според свидетелката обикновено това ставало с вила или с ръце, но в случая трябвало по - яко сечиво, тъй като било много силно затревено. По време на проверката, която била няколко часа било разкопавано с мотика /дълбоко, минимум около на 25 см./, на много и различни места, в различните краища на обекта и никъде не могли да намерят червеи, накрая оформили контролният лист и пълномощничката на оспорващия го подписала „без забележка“. Направили приложените по преписката снимки. Като дългогодишен  служител на ОДЗ  свидетелката е  ходила на проверки в други населени места по всяко време на годината, включително за калифорнийски червеи и не е виждала такова затревяване при отглеждане на калифорнийски червеи, вкл. на извършени в студено време / януари 2017 година/ само за калифорнийски червеи, в ужасен студ и имало червеи, нямало такова затревяване. Сочи, че в повечето случай лехите били оформени със зебла, с колчета, с някакви съоръжения.

               Заявената от св. М. като „възможна“ миграция на ЧКЧ при проверката не съответства на останалите доказателства и експертното заключение, поради което показанията в тази част се явяват необективни, а описаният от свидетелят начин за процедиране при отглеждане на ЧКЧ – при две лехи, създаване на неблагоприятни условия на засушаване на едната леха, а на другата благоприятни, за да мигрират червеите в тази с благоприятните условия, в конкретния случай не е използван от оспорващият към момента на проверката, с оглед липсата на създадени лехи с благоприятни условия и в двата обекта.   

                 Според заключението на вещото лице установяването на наличие или липса на червеи в почвата, по-конкретно на територията на 700 кв.м. е чрез извършване на ръчни контроли, чрез разрохкване на почвата и търсене на ЧКЧ, като във фермите на ЧКЧ се осигуряват ограничени места с възможно оптимални условия. Резултатът е огромна концентрация на възрастните червеи, младите червеи и коконите (яйцата), основната характеристика на тези популационни отношения е много високата гъстота на възрастните индивиди в леглото и значително по-дългият им живот, а разреждането на тяхната максимална популация чрез разделяне на леглата и достигането (след 60-90 дни) на същата гъстота е същността на фермерското отглеждане на червения калифорнийски червей. 

              Установеното при проверката с писмените и гласни доказателства относно състоянието на двата обекта на оспорващият и описаното в заключението на вещото лице относно условията, характерната за популационните им отношения висока гъстота на възрастните индивиди в леглото, значително по-дългият им живот, наред с това че разреждането на тяхната максимална популация чрез разделяне на леглата и достигането (след 60-90 дни) на същата гъстота е същността на фермерското отглеждане на червения калифорнийски червей, налага извода, че в процесните обекти не са осигурени  необходимите условия за отглеждането на КЧК и обосноваващ неизпълнение на поетите с договора задължения в съответствие с одобрения бизнес план относно отглеждането на КЧК.    

                Неоснователни останаха твърденията в жалбата, че състоянието на процесните обекти е резултат от метереологичните условия в района, предвид  приложената от Националния институт по метеорология и хидрология справка за метеорологичната обстановка към края на октомври /момента на проверката/ за краткотрайни валежи или такива с прекъсвания и експертното заключение, че е възможно при студено време през зимния сезон да изпаднат в летаргия и да се заровят по дълбоко, тъй като от една страна през октомври месец не е налице толкова студено време, от друга, според експертизата, ако е сухо времето би следвало да се полива, за да се поддържат оптимални условия за отглеждането на червения калифорнийски червей.

                С приложените към жалбата документи Договор за покупко-продажба на цветна тъкан от 02.06.2016 г.; Приемо-предавателен протокол за покупко-продажба на цветна тъкан от 02.06.2016г., приемо предавателни протоколи и 14бр. фактури, Договор за покупко-продажба на оборска тор от 01.06.2018 г. по никакъв начин не се опровергават констатациите в АУПДВ и не се доказва поддържане на икономически растеж на стопанството от 12. 53 ИЕ.  

              От фактите по делото безспорно се установява наличието на описаното в акта нарушение, както на поетото от ползвателя от сключения договор условие  за нарастване на икономическия размер на стопанството, така и на нормативно заложеното такова съгласно чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. Изложените обстоятелства обосновават предприетите от страна на административния орган действия да изиска възстановяване на получените средства за подпомагане, финансирани по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Законосъобразно е издаването на АУПДВ в резултат на изпълнение на нормативноустановеното задължение на органа да предприеме тези действия при наличие на процесното нарушение на нормативните изисквания за ползване на средствата за подпомагане.

              С оглед изложеното в оспорения административен акт коректно са посочени правните основания за неговото издаване и същите са съответни в пълна степен на фактическите установявания в правния спор, противно на твърдяното в жалбата. Актът е постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

             Неоснователни и недоказани се явяват и доводите в жалбата, че оспореният АУПДВ е нищожен, тъй като не е пряко свързан и издаден на базата на обявената с Решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., както необосновано се твърди.  

             В този смисъл правилно с процесният акт е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 11/112/08579 от 16.05.2014г. с прекратяване на същия на основание т. 4.7 от договора и чл. 33, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г., като е определено на жалбоподателя задължение в размер на 48 892,00 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо и второ плащане по Договор № 11/112/08579 от 16.05.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата 12.08.2017г.

              Акта съответства и на целта на закона, като не се установява да е допуснато нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Ползвателят на помощта е бил надлежно запознат с последиците от неизпълнение на задълженията по договора, което обстоятелство е удостоверил чрез подпис.  Отговорността е предвидена нормативно както в действащ подзаконов нормативен акт, така и в самия договор, който оспорващият се е задължил да спазва. В случая договорените между страните последиците от неизпълнение на задълженията по договора за безвъзмездна финансова помощ са явяват приложени в пълно съответствие с приложимите правни норми и в законоустановения срок.

              Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесният Акт за установяване на публично държавно вземане е законосъобразен като издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване процесуалните разпоредби, в съответствие с материалноправните разпоредби по издаването му, а подаденото срещу него оспорване е неоснователно и недоказано.    

    При този изход на спора, на основание чл.143 ал.4 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС, се явява  основателна претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие, осъществено от юрисконсулт в хода на съдебното производство, съгласно чл.144 АПК във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК /Изм. - ДВ, бр.8 от 2017 г./ във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и  чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се определи в размер на 100,00 /сто/ лева.

   Водим от гореизложеното, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК,      

             РЕШИ:

   ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И.К.М. с ЕГН ********** и  адрес: ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 15/112/08579/3/01/04/01 от 26.07.2019  година на директора на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие” гр.******. 

                     ОСЪЖДА И.К.М. с ЕГН ********** и  адрес: *** да заплати на Държавен фонд земеделие – Разплащателна агенция гр. *****, сумата от 100 /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.         

   Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: