Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.11.2021 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4986 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът Б.ДСК АД
излага в исковата молба и допълнителна такава (л. 118 и сл.) следните
обстоятелства за обосноваване на исканията: сключен на 21.02.2008 г. договор за
ипотечен кредит от 21.02.2008 г. с ответниците, въз основа на който с валидно
уговорени в него клаузи и съставени на ясен и разбираем език са предоставени в
заем парични средства в размер на 60600 лева за покупка на апартамент - 50840
лева, и за погасяване на остатък от кредити в други банки – 9760 лева, със
срок на издължаване от 360 месеца на всяко 3-то число на месеца и
предоставянето на който представлявало финансова услуга по чл. 143, т. 10 от
ЗЗП; забава над 90 дни за погасяването на 95 месечни вноски по погасителен план
за периода м. октомври 2010 г. – м. септември 2018
г., обуславяща дължимост на уговорена надбавка за забава и предсрочна
изискуемост на кредита на основание т. 20.2 от общите условия, и упражняването
на правото на банката за обявяването на кредита за предсрочно изискуем с
уведомление, връчено чрез пълномощник на длъжниците, и настъпване на
предсрочната му изискуемост на 14.09.2018 г., за който ответниците отговаряли
солидарно. Претендира установяване съществуването на вземанията за сумата
58839.09 лева, представляваща непогасени заети по договора парични средства,
сумата 42927.81 лева - договорна лихва по същия договор за периода 24.10.2010
г. – 27.09.2018 г.,
сумата 659.86 лева - санкциониращи лихви за периода 03.11.2010 г. – 27.09.2018 г., и
сумата 3415.27 лева – заемни такси,
всички удостоверени в заповед за изпълнение, издадена по гр. дело № 63345/2018
г. на СРС, ГО, 56-ти състав. Претендира и разноските, включително и тези по
заповедното производство.
Ответниците Н.А.Ю., А.Ю.Р. и А.С.Р.
в законоустановените срокове оспорват исковете, възразявайки
че: процесният договор е нищожен поради липса на предвидена възможност за
преустановяване на неговото действие от тях като кредитополучатели и на
клаузите му поради неравноправен характер – индивидуално
уговорени и даващи възможност на едностранно изменение на лихвения процент,
водещо до значително неравновесие в правата на страните, необосновано висок
размер на претендираната надбавка за забава и нечетливи общи условия към
договора. Навеждат и възражение за покриване на претендираните вземания с
изтекла погасителна давност, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК–
28.09.2018 г. Претендират разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема следното:
По делото се установява от представения договор за ипотечен кредит от 21.02.2008
г.,
че на посочената дата между ищеца Б.ДСК АД (преди Б.Д. ЕАД) и ответниците Н.Ю., А.Р. и А.Р. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на ответниците кредит в размер 60600
лева, от които
50840 лева за покупка на недвижим имот и
9760 лева за погасяване на кредити в други търговски банки – Юробанк България АД и Първа инвестиционна Б.АД, при срок за издължаване на кредита 360
месеца, считано от датата на първото усвояване на сумата. Усвояването на кредита е осъществено на 05.03.2008
г.,
видно от извлечението от сметка и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като страните са се
съгласили погасяването
да става на месечни вноски за главница и/или лихва на 3-то число на месеца от срока на договора чрез разплащателна сметка № 02/14779182
по погасителен план – Приложение 1.
В т.
7 от договора страните са уговорили заплащане на лихва, формирана въз основа на базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от банката, и надбавка от
1.4 процентни пункта, приложима за период от 3
години от усвояването на кредита, а за останалия срок на кредита – лихва, формираната от базовия лихвен процент и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка по условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма Уют (Приложение №
2). Към момента на сключване на договора базовият лихвен процент, който се определя периодично от банката, възлиза на
4.19 %, а стандартната надбавка –
3.6 процентни пункта. Видно от погасителния план към договора към този момент и за периода от 3
година от усвояването на кредита по погасителния план лихвеният процент по кредита възлиза в размер на 5.59
%, формиран от базов лихвен процент от 4.19
% и надбавка от 1.4
процентни пункта, а след този период –
7.79 %, формиран от базов лихвен процент от
4.19 % и надбавка от
3.6 процентни пункта. Според представения погасителен план към договора за кредит, изготвен при неговото сключване, размерът на месечната вноска е 347.71
лева за периода от 3
година и
429.64 лева за останалия срок на кредита, включващи главница и лихва в различни размери по всяка от тях. Общо лихвата по погасителния план е 91114.04
лева, а общият размер на месечните вноски за срока на кредита – 151714.04
лева.
Неразделна част от процесния договор са и общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица и тарифата, с които ответниците като кредитополучатели са се запознали и получили при подписването на договора. В т.
9.1 и
9.4 от общите условия от м. януари
2018 г. е предвидено, че кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора, като кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин и му предоставя актуализиран погасителен план за новия размер на месечната вноска за лихва и/или главница, които следва да бъдат определени само за усвоената и непогасена част от кредита – т.
9.2. Предвидено е в
т.
25.3 от общите условия, че едностранната промяна на базовия лихвен процент и таксите се осъществява от кредитора, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин при наличие на някое от следните условия: при изменение от поне 1
% за месец на стойностите на
LEONIА,
EURIBOR, LIBOR; при изменение от поне 1
% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; при изменение от поне
0.5 % за месец на индекса на потребителски цени за България; въвеждане на рестрикции от страна на Централната Б.върху банковата система и/или върху Б.ДСК; промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; при изменение от поне
10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка, и съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите. Предвидено е също и че погасяването на кредита по дължимите месечни вноски се осъществява от разплащателна сметка, като са предвидени и условия за погасяване на суми над размера на месечната вноска по погасителния план –
т.
10 и
11, и за предсрочно погасяване на част или целия остатък от ползвания кредит при плащане на предвидената в тарифата такса – т. 12.1.
Предвидена е солидарна отговорност при повече от един като страна Кредитополучател по договора – т.
23 от общите условия, и отговорност и при забава на плащането на месечна вноска за главница и/или лихва. Съгласно т.
20.1 от общите условия при забава на плащането кредитополучателят дължи договорената лихва, увеличена с надбавка от 3
процентни пункта, върху частта от вноската, представляваща главница, считано от деня, следващ падежната дата и при непогасяване до 7-я ден след тази дата, а съгласно чл.
20.2 при забава над
90 дни – целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събиране по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка в размер на
10 процентни пункта. Предвидени са в т.
25 и дължимите по договора такси и комисиони, като такса за обслужване на кредита, такса за управление, такса за предсрочно погасяване и други.
С уведомления от
28.06.2018 г.,
връчени основание чл.
18, ал.
5 от ЗЧСИ чрез съдебен изпълнител, банката е уведомила ответниците, че поради забава в погасяванията на задълженията по договора за ипотечен кредит от
21.02.2008 г. и съобразно уговорените в него условия, кредитът се обявява за предсрочно изискуем, считано от получаването им. Видно от разписките на съдебния изпълнител уведомленията са връчени на ответниците чрез техен пълномощник на 23.07.2018
г.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема за достоверно като изготвено въз основа на всички приобщени и относими към процесния договор доказателствени средства и дадени с него изводи по поставените задачи въз основа на ясен анализ на установените от тях данни, който анализ е обективиран и в приложенията към експертизата. Вещото лице изяснява, че остатъкът на дълга към датата на подаване на заявлението – 28.09.2018
г.,
съобразявайки лихвения процент по процесния договор и едностранното му изменение от банката през процесния период, възлиза общо в размер на 105841.81
лева, от които: главница от 58839.09
лева –
3742.02 лева с настъпил падеж на погасителни вноски и
55097.07 лева предсрочно изискуема; възнаградителна лихва от 42927.62
лева за периода от
24.10.2010 г. до
28.09.2018 г. –
42536.58 лева с настъпил падеж на погасителни вноски и
391.03 лева (04.09.2018
г. –
28.09.2018 г.)
предсрочно изискуема; санкциониращи лихви от
431.10 лева за периода от 03.11.2011
г. до
14.09.2018 г.;
наказателна лихва
(10 %) от
228.76 лева за периода от 14.09.2018
г. до 28.09.2018
г.,
такси за управление от
2361.86 лева и други такси –
1053.38 лева. Съобразявайки извършените плащания по кредита общо в размер на 12582.48
лева и с дата на последно плащане – 10.11.2011
г., отнесено от банката за погасяване на част от вноска с падеж
03.11.2010 г.,
към 14.09.2018
г. (заявена от банката дата на предсрочна изискуемост на кредита) погасени изцяло по кредита са месечните вноски с падеж до 03.10.2010
г. включително, частично погасена със сумата 30
лева е месечната вноска с падеж 03.11.2010
г. Вещото лице изяснява, че лихвеният процент по процесния договор е формиран въз основа на базовия лихвен процент на банката за този вид кредит и надбавка от
1.4 процентни пункта до
21.02.2011 г.,
а след тази дата –
3.6 процентни пункта. Към момента на сключване на договора базовият лихвен процент възлизал на 4.19
%, който е изменен от банката: на
02.04.2008 г. на 4.69
% и заедно с надбавката формирали лихвен процент от
6.09 %; на 21.10.2008
г. на 6.69
% и заедно с надбавката от
1.4 процентни пункта формирали лихвен процент от 7.09
% и от 21.02.2011
г. с надбавка от
3.60 процентни пункта – лихвен процент от
9.29 %. Изяснено е от вещото лице, че таксите за управление на кредита възлизали на
0.4 % годишно върху остатъка на кредита и общо за периода от
21.02.2009 г. до
21.02.2018 г. възлизали на
2361.86 лева, останалите заемни такси за същия период общо в размер на
1053.38 лева представлявали такси за застраховка обезпечение –
543.38 лева, подновяване на ипотека –
390 лева, и предсрочна изискуемост –
120 лева.
Според заключението размерът на възнаградителната лихва съобразно уговорените към момента на сключване на процесния договор лихвени проценти и погасителния план за периода от
24.10.2010 г. до
27.09.2018 г. възлиза на
33682.76 лева, който размер е с
9244.86 лева по-малък от претендирания с исковата молба, а на месечните вноски –
40413.10 лева, от които главница –
6730.34 лева
(40413.10 лева –
33682.76 лева).
За периода от
24.10.2010 г. до
23.07.2018 г.
(датата на връчване на уведомленията на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем) размерът на възнаградителната лихва по погасителния план към договора възлиза на 32731.79
лева, а на месечните вноски –
39274.98 лева, от които главница – 6543.19
лева. Вещото лице изяснява, че съобразявайки лихвените проценти, уговорени в сключения договор за кредит и погасителния план към него, с извършените от ответниците плащания са погасени изяло месечните вноски с падеж 03
март 2011 г. включително и частично месечната вноска (частично
възнаградителна лихва от нея) с падеж
03.04.2011 г.,
като е останала общо непогасена главница по кредита в размер на 58028.22
лева (приложение № 3
към заключението),
от която с настъпил падеж към 23.07.2018
г. (за периода
03.04.2011 г. –
03.07.2018 г. включително) в размер на 6237.97
лева (приложение № 3
към заключението,
58028.22 лева – 51790.25
лева) и с ненастъпил такъв по погасителния план –
51790.25 лева. Размерът на претендираната главница за периода
24.10.2010 г. –
27.09.2013 г. възлиза в размер на
1363.44 лева, а по погасителния план – 2122.51
лева. Претендираната възнаградителна лихва за периода
24.10.2010 г. –
27.09.2015 г. е в размер на
26958.15 лева и тя не съвпада с тази по погасителния план, която по
него за този период възлиза в размер на 21250.70
лева. Таксата за управление за периода от 28.09.2015
г. до
27.09.2018 г. възлизат на
706.07 лева, а останалите заемни такси за същия период –
528.61 лева.
Представени са по делото и актове на съдебния изпълнител по образувания въз основа на допуснатото
предварително изпълнение изпълнителен процес по изп. дело № 3286/2018
г.,
от които се установява, че е извършена публична продан на ипотекирания в полза на банката за
вземанията й по процесния договор недвижим имот, а получената от проданта сума от
57000 лева – разпределена, като на ищеца е преведена сумата
55626.45 лева.
Други доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон срокове.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По исковете по чл.
422, ал.
1 от ГПК във вр. с чл.
430, ал.
1 и 2
от ТЗ и чл.
92 от ЗЗД.
При тези искове съобразно правилото на чл.
154, ал.
1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на ищеца е да установи, че между страните е имало валидно правоотношение, възникнало въз основа на сключен помежду им договор за банков кредит, по който ищецът е изпълнил задълженията си и отпуснал на ответника заетата парична сума по договора за кредит и съответно за ответника е възникнало задължението за връщане на парична сума и уговорените по договора лихви поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
В разглеждания случай по делото се установи, че между ищеца Б.ДСК АД и ответниците Н.Ю., А.Р. и А.Р. е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит от 21.02.2008
г.,
въз основа на който банката се е задължила и е предоставила на ответниците кредит в размер на 60600
лева за закупуване на недвижим имот и за
погасяване на кредити при годишен лихвен процент в размер на 5.59
% за периода от 3
години от усвояване на кредита –
05.03.2008 г.,
и в размер на
7.79 % за останалия срок на кредита, който кредит е следвало да се погаси на 360
месечни вноски, дължими на 3-то число на съответния месец, считано от неговото усвояване.
Характерът на договора по така възникналото правоотношение между страните, като потребителски по арг. от пар.
13, т.
1 от ДР на ЗЗП, налага да бъдат разгледани наведените от ответниците възражения за нищожност на договора за кредит поради липсата на предвидена в него възможност за преустановяване на неговото действие от тях като кредитополучатели и на клаузите му поради неравноправия им характер -
индивидуално уговорени и даващи възможност на едностранно изменение на лихвения процент, водещо до значително неравновесие в правата на страните, необосновано висок размер на претендираната надбавка за забава и нечетливи общи условия към договора.
Неоснователно е възражението на ищците за нищожност на договора за кредит на основание чл.
18, ал.
2 във вр. с чл.
7, ал.
1, т.
12 от ЗПК (отм.)
поради липсата на предвидена в него възможност и условия за предсрочното му прекратяване. Закрилните разпоредби на ЗПК (отм.),
както и посочената от ответниците на чл.
7, ал.
1, т.
12 от ЗПК (отм.),
с изключение на чл.
15 от ЗПК (отм.),
регламентиращ изискванията при рекламата на договорите за кредит, не са приложими към договорите за ипотечни кредити, какъвто е разглежданият и по които основното задължение за връщане на заетата сума и другите съпътстващи го задължения са обезпечени с учредяване на законна или договорна ипотека, по арг. от чл.
3, ал.
5 от ЗПК (отм.),
поради което и те не могат да обосноват недействителност на процесния договор. Налице е и предвидена в договора възможност за предсрочното му прекратяване. Същата е предвидена в т.
12.1 от общите условия, към чието приложение препраща т.
11 от процесния договор, макар и тя да не включва предоставена на кредитополучателите възможност да прекратят процесния договор при предприето от кредитора едностранно изменение на лихвения процент съгласно чл.
144, ал. 3,
т.
1 (ред.,
ДВ, бр.
99 от
2005 г.,
в сила от
10.06.2006 г.,
релевантна към случая) от ЗЗП, обосноваващо само нищожност на отделни негови клаузи.
Съгласно чл.
143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи са нищожни с изключение на индивидуално уговорени, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, по арг. от чл.
146, ал.
1 и 2
от ЗЗП. Клаузите по т.
9.1, 9.4 и т.
25.3 от общите условия по процесния договор за кредит, респ. по т.
7 от договора, предвиждащи право на кредитора да променя базовия лихвен процент, като част от лихвата по кредита, за което да уведомява кредитополучателя по подходящ начин и да му предоставя актуализиран погасителен план за новия размер на месечната вноска за лихва и/или главница, несъмнено не са индивидуално уговорени между страните, а са предварително и типово изготвени условия от банката за прилагане по сключваните от нея договори и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Същите са и неравноправни съгласно чл.
143, т.
10 и
12 (в посочената им редакция) от ЗЗП, респективно нищожни на основание чл.
146, ал.
1 от ЗЗП. След като на кредитополучателите не е предоставена достатъчно конкретна информация как банката е формирала базовия си лихвен процент и кога и при какви условия може едностранно да промени цената на доставената финансова услуга, кредиторът не може да се счита за добросъвестен. Именно наличието на клаузи по договора за кредит, които не са индивидуално уговорени между страните, но предвиждащи възможност за банката като кредитор да извършва едностранно увеличаване първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и начина, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, и водещи до значително завишаване на лихвата в сравнение с уговорената при сключването на договора, без възможност за кредитополучателите да се откажат от него, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което за тези клаузи изключението по чл.
144, ал.
3, т.
1 от ЗЗП е неприложимо и същите имат неравноправен характер.
Както в договора, така и в общите условия към него, не е посочен алгоритъм или правило, по които базовият лихвен процент ще бъде променен от банката, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които биха били основание за промяната. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди от ищеца, на ответниците да са оповестени и предоставени алгоритъм и/или правила, по които ще се определи или е определен конкретен размер на увеличението. Съдържащото се в клаузата на т.
25.3 от общите условия изброяване на обективни фактори като условия, при които банката може да извърши промяната на базовия лихвен процент, не променя този извод, тъй като не са предвидени каквито и да е било алгоритъм или правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен. Отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които са посочени като основание за промяната.
Следователно при липса на ясни правила и методика банката, променяйки базовия лихвен процент от 02.04.2008
г. и 21.10.2008
г.,
е увеличила лихвения процент по кредита от първоначално уговорения между страните от 5.59
% до 05.03.2011
г.,
респ. от 7.79
% за останалия срок на кредита, на
6.09 %, 7.09 % (до
05.03.2011 г.)
и
9.29 %. Тези промени представляват едностранно изменение на размера на възнаградителната лихва -
цената на кредита, която е съществен елемент от договора за кредит, и е извършено от банката именно въз основа на клаузите от общите условия на договора, които имат неравноправен характер, респективно са нищожни. А нищожните клаузи по договора не пораждат правни последици, поради което така извършеното от банката едностранно изменение на лихвата по кредита чрез нейното увеличение не може да произведе действие и да бъде взето предвид при разглеждането на дължимите суми по процесния договор.
Тези изводи обаче не обосновават неоснователност на предявените искове на основание неравноправния характер на горепосочените клаузи от общите условия по процесния договор за кредит, тъй като вземанията се претендират въз основа на договора, в който се съдържат индивидуално уговорени между страните клаузи за лихвения процент по кредита съответно в размер на 5.59
% при сключването на договора и за период от три години от усвояването на кредита и в размер на 7.79
% за останалия срок на кредита.
При наличието на валидно сключен между страните договор за кредит, с изключение на клаузите за едностранно изменение на лихвения процент, ответниците е следвало да извършват плащания за погасяване на валидно възникналите за тях парични задължения в срок. По делото се установи по категоричен начин, че към момента на получаване от ответниците като кредитополучатели по процесния договор за кредит на ясното и недвусмислено изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита – 23.07.2018
г., без да се отчита едностранното увеличение на лихвения процент на банката, те са забавили плащанията на месечните вноски по него с падежирани дати от 03.04.2011
г. до 03.07.2018
г. и тази забава за значително
по-голямата част от тях е продължила над 90
дни. В т.
18 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл.
422, ал.
1 от ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено към подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, което трябва да е изрично и недвусмислено, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.
60, ал.
2 от ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
В клаузата на т.
20.2 от общите условия от договора за кредит е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Тази клауза не е неравноправна по смисъла на чл.143
от ЗЗП, тъй като е допустимо съгласно чл.60,
ал. 2
от ЗКИ и чл. 432
от ТЗ страните да уговарят условия, при които кредиторът да има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. С уведомленията от 28.06.2018
г.,
обективиращи волеизявление на представител на банката с изрично и недвусмислено позоваване на забавата в плащанията именно по процесния договор за кредит, банката е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Така изразеното волеизявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, обективирано в посоченото писмо, и изпадането на ответниците -
длъжници по процесното кредитно правоотношение, в забава за плащането на месечните вноски по договора, обуславяща правото на банката да изиска предсрочно връщане на кредита, водят до несъмнения извод, че предсрочната изискуемост в случая е породила действие от момента на получаването на писмото от длъжника – 23.07.2018 г.
Размерът на остатъка от предоставената по договора парична сума (главница) към 23.07.2018 г. е 58028.22 лева, от която
6237.97 лева като част от месечните вноски по погасителния план по процесния договор с настъпил падеж –
периода от 03.04.2011 г. до 03.07.2018 г., и с ненастъпил такъв -
51790.25 лева, определен при уговорените при сключване на договора лихвени проценти и съобразявайки извършените от ответниците плащания, погасяващи вземанията на банката за главница по
погасителните вноски с падеж 03 март 2011 г. включително (видно от таблица по
задача 7 от заключението и приложение № 3 към същото).
Въпреки че ищецът има право на вземане в размер на сумата 58028.22 лева срещу
ответниците, които съгласно уговореното помежду им отговарят при условията на
солидарност, това негово вземане не може изцяло да бъде удовлетворено по
принудителен ред чрез използване на държавна принуда, тъй като част от претендираните
вземания за главница по погасителния план са покрити с давност поради
неупражняването им в 5-годишния давностен срок от настъпването на тяхната изискуемост
- момента на падежа на съответната вноска.
В решение № 45 от 17.06.2020 по т. дело № 237/2019 г. на ВКС, ТК, II
т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК - след допускане на касационното
обжалване, е прието, че уговорката между страните за връщане на предоставена
като кредит парична сума на погасителни вноски не превръща вземанията за
главница по погасителни вноски по договор за банков кредит в такъв за
периодични платежи и за изпълнение на задължението за връщането на заетата сума
приложение намира на общата 5-годишна давност, началният момент на течението на
която на основание чл. 114 от ЗЗД е моментът на изискуемостта на съответната
вноска. Когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни
вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни
моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на
закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с
изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът
може да търси изпълнение, включително и по съдебен ред, поради което
бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на
тази част от вземането по кредита.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е подадено
на 28.09.2018 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на общата погасителна
давност. Частта от претендираните вземания за главница по погасителния план
покрити с 5-годишната давност от настъпването на тяхната изискуемост са тези за
периода 03.04.2011 г. – 03.09.2013 г. и възлизат в размер на 1678.20 лева.
Предвид изложеното главният иск трябва да бъде уважен общо за сумата 56350.02
лева (58028.22 лева – 1678.20 лева), заедно със законната лихва върху тази сума
от завеждането на делото – 28.09.2018 г., до окончателното й изплащане. Същият
следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 58839.09 лева.
На основание чл.
430, ал. 2
от ТЗ кредитополучателят дължи и
уговорената с банката лихва за ползването на предоставената му на парична сума. С оглед установеното по делото едностранно изменение на лихвения процент чрез неговото увеличаване от банката, основано на неравноправна клауза от процесния договор за кредит, размерът на задължението на възнаградителна лихва следва да бъде определен съобразно първоначално уговорените лихвени проценти за
отделните периоди – 5.59
% и 7.79 %, извършените плащания за неговото погасяване (до погасителната вноска с падеж 03.04.2011 г., част от
възнаградителната лихва от която в размер на 72.12 лева също е погасена поради
извършено от ответниците плащания) и дължимостта й само до обявяването на кредита за предсрочно изискуем – 23.07.2018 г. За релевирания от ищеца период 24.10.2010
г. – 27.09.2018 г. възнаградителната лихва възлиза в размер на 33682.76
лева, като приспадайки погасените
поради извършените от ответниците плащания лихви за периода 24.10.2010 г. –
03.04.2011 г. общо в размер на 1247.64 лева (видно от таблицата на задача 7 от
заключението и приложение № 3), същата възлиза в размер на 32435.12
лева. От този размер следва да се приспадне и възнаградителната лихва за периода от 23.07.2018
г. до 27.09.2018 г.,
тъй като след упражнения избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок по договора за кредит се преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползването й за последващ период -
след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи (така разясненията, дадени в т.
2 от Тълкувателно решение № 3
от
27.03.2019 г. по тълк. дело №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
Размерът на лихвата за периода след настъпване на предсрочната изискуемост по процесния кредит възлиза на 950.97
лева, която не се дължи от ответниците. Дължимата от тях възнаградителна лихва за периода от 03.04.2011
г. до 22.07.2018 г. включително възлиза в размер на 31484.15
лева (32435.12
лева – 950.97
лева). Част от тези срочни задължения за лихва
обаче съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД са погасени с изтичането на 3-годишна
давност. Погасени по давност са задълженията за възнаградителна лихва по
процесния договор за периода преди 28.09.2015 г. Следователно за периода от 03.04.2011
г. до 27.09.2015 г. включително възражението на ответниците за погасяване по
давност на претендираното вземане за възнаградителна лихва, която възлиза в
размер на 20003.06 лева (разликата между лихвата от 21250.70 лева за периода
24.10.2010 г. – 27.09.2015 г. и лихвата 1247.64 лева за периода 24.10.2010 г. –
03.11.2011 г., погасена поради плащане) се явява основателно. Акцесорният иск
трябва да бъдат уважен общо за сумата 11481.09 лева и за периода от 28.09.2015
г. до 22.07.2018 г. включително, като бъде отхвърлен до пълния
предявен размер от 42927.81 лева и за периодите 24.10.2010 г. – 27.09.2015 г. и
23.07.2018 г. – 27.09.2018 г. включително.
Претенцията за наказателни (санкциониращи)
лихви по т. 20.1
и т. 20.2 от общите условия на процесния договор за релевирания период – от 24.10.2010 г. до 27.09.2018 г., имащи характер на неустойка за забава по чл.
92 от ЗЗД, съдът намира за частично
основателна за сумата 491.56
лева (272.16 лева + 219.14 лева) и за периода от 28.09.2015 г. до 27.09.2018
г. Претендираните лихви са само в размера на надбавката от 3
процентни пункта преди обявяването на кредита за предсрочно изискуем, съответно
10 процентни пункта след обявяването му за такъв, размерът на които не
надвишава този на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради
което и съдът не обсъжда и възможността за частична нищожност но посочените
клаузи от общите условия поради прекомерност. Забавата на ответниците при погасяването
на задълженията по процесния договор несъмнено са предпоставили дължимост на
претендираните санкциониращи лихви, но поради изтичане на специалния давностен
срок част от тези по т. 20.1 от общите условия за сумата от 158.94 лева и за
периода 03.11.2010 г. до 27.09.2015 г. включително са погасени по давност, а
тези по т. 20.2 от общите условия са дължими върху дължимия остатък от заетите
парични средства – 56350.02 лева, и възлизат за периода 14.09.2018 г. –
27.09.2018 г. в размер на 219.14 лева. Следователно искът за неустойка следва да бъде уважен за горепосочените сума и период и отхвърлен за разликата над сумата от 491.56 лева до пълния предявен размер от 659.86
лева и за периода от 03.11.2010 г. до 27.09.2015 г. включително.
Основателна е също и претенцията за заемни такси в установения и
непогасен поради изтекла специална погасителна давност размер от 1234.68
лева. Същите са уговорени и дължими по процесния договор за кредит, поради което и предвид настъпилата изискуемост искът следва да бъде уважен за тази сума, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 3415.27
лева –
отхвърлен,
поради погасяването им по давност за периода преди 28.09.2015 г.
Неоснователно се явява наведеното от ответниците възражение за съобразяване на погасените в изпълнителния
процес суми по процесния кредит. Предвид изричното разпореждане в нормата на
чл. 422, ал. 3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне
на иска, съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес, какъвто е този по изп. дело № 3276/2018 г. - така даденото разрешение в
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и
8 от ГПК ответниците
следва да заплатят на ищеца сумата 3078.01 лева, представляваща
разноски по
исковото и
заповедно производство съответно в размер на 1654.01 лева и 1424 лева съразмерно на уважената част на исковете. Съразмерно
на отхвърлената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва
да заплати на ответниците сумата 548.51 лева.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от Б.ДСК АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, против Н.А.Ю., ЕГН **********, А.Ю.Р., ЕГН **********, и А.С.Р.,
ЕГН **********, тримата със съдебен адрес: ***9, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с 420, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД съществуването на вземания на Б.ДСК АД от Н.А.Ю., А.Ю.Р. и А.С.Р.
при условията на солидарност за сумата 56350.02 лева, представляваща невърната заета парична сума по договор за ипотечен кредит от 21.02.2008 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 28.09.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 11481.09 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 28.09.2015 г. до 22.07.2018 г. включително, сумата 491.56 лева, представляваща санкциониращи
лихви по договора за периода от 28.09.2015 г. до 27.09.2018 г., и сумата 1234.68 лева – заемни такси по същия договор, всички удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
24.10.2018 г., издадена по гр. дело № 63345/2018 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над уважения размер от 56350.02 лева до пълния предявен размер от 58839.09 лева, иска за възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 11481.09 лева до пълния предявен размер от 42927.81 лева и за периодите от 24.10.2010 г. до 27.09.2015 г. включително и от
23.07.2018 г. до 27.09.2018 г. включително, иска за наказателни (санкциониращи) лихви за разликата над уважения размер от 491.56 лева до пълния предявен размер от 659.86 лева и за периода от 03.11.2010 г. до 27.09.2015 г.
включително и иска за заемни такси за разликата над уважения размер от 1234.68 лева до пълния предявен размер от 3415.27 лева.
ОСЪЖДА Н.А.Ю., ЕГН **********,
А.Ю.Р., ЕГН **********, и А.С.Р., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес: ***9,
да заплатят на Б.ДСК АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК сумата 3078.01 лева, представляваща разноски по исковото и заповедно производство.
ОСЪЖДА Б.ДСК АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.А.Ю., ЕГН **********,
А.Ю.Р., ЕГН **********, и А.С.Р., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес: ***9, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 548.51 лева, представляваща разноски по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова