Номер 140920.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXXI наказателен състав
На 02.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
Секретар:Христина А. Близнакова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20205330205145 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Салве Креайтив Медия“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
А.А.Ц., ЕГН: *** против Наказателно постановление № 515696-F541101 от
04.06.2020 г., издадено от М.К.Л. – *** (***) - ***, с което на основание чл.
179, ал. 1, предл. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е допуснато
съществено процесуално нарушение поради липса на надлежно описание на
нарушението. Поддържа извършеното деяние да представлява маловажен
случай на административно нарушение. Моли наказателното постановление
да бъда отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. П.Н., която взема становище съществено процесуално нарушение да е
допуснато и чрез непосочването на ЕГН на свидетеля по акта за установяване
на административно нарушение (АУАН). Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна се представлява от *** В.П., който оспорва жалбата
и поддържа наказателното постановление. Взема становище да не са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, а
възраженията на жалбоподателя да са неоснователни. Поддържа нарушението
да не представлява маловажен случай. Моли наказателното постановление да
бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
1
Жалбата е подадена от „Салве Креайтив Медия“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно от
субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 03.08.2020 г., установено от
разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 10.08.2020 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Салве Креайтив Медия“ ЕООД бил регистрирано по
ЗДДС лице.
На 17.02.2020 г. свид. Х. И. И. – ***, извършила служебна проверка на
дейността на жалбоподателя „Салве Креайтив Медия“ ЕООД. В хода на
проверката било установено, че жалбоподателят като регистрирано по ЗДДС
лице не е подал отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС – дневник за покупките и
дневник за продажбите, в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.01.2020
г. - 31.01.2020 г. в законоустановения срок до 14.02.2020 г. включително.
На 11.03.2020 г. свид. И. съставила акт за установяване на
административно нарушение с бл. № F541101 против „Салве Креайтив
Медия“ ЕООД в присъствието на свидетел и на пълномощник на
жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС „Салве Креайтив Медия“ ЕООД
подало по електронен път на 21.07.2020 г. и те били заведени с вх. №
16004371832/21.07.2020 г.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото
производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Х. И. И. . От тях се установяват
датата на извършената проверка - 17.02.2020 г., лицето, чиято дейност е била
проверена - жалбоподателят „Салве Креайтив Медия“ ЕООД, и установените
в хода на проверката обстоятелства - неподадени отчетни регистри по чл. 124
от ЗДДС за данъчен период 01.01.2020 г. - 31.01.2020 г. в срок до 14.02.2020
г., включително. Свидетелката изяснява, че отчетните регистри се подават
само по електронен път, а при приемането им се генерира входящ номер.
Установява се още от показанията на свид. И., че процесните отчетни
регистри не са били подадени към датата на съставяне на АУАН. Показанията
на свидетелката се ценят от съда като последователни, вътрешно
2
непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован свидетел. Те се
подкрепят изцяло от писмените доказателства по делото, които служат за
тяхната проверка. По тези съображения настоящият съдебен състав изцяло
кредитира показанията на свид. И..
От уведомление с вх. № 1600-4371832/21.07.2020 г. (лист 13 от делото) се
установява, че жалбоподателят „Салве Креайтив Медия“ ЕООД е подал пред
ТД на НАП - Пловдив отчетните регистри – дневник за покупки и дневник за
продажби, за данъчен период м. януари 2020 г. на дата 21.07.2020 г.
От Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са
изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на представител нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания
към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и
от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери, че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
непосочването в АУАН на единния граждански номера на свидетеля в
нарушение на чл. 42, т. 7 ЗАНН е процесуално нарушение от категорията на
съществените. В случая свидетелят по акта е индивидуализиран чрез
посочване на трите си имена и адрес за призоваване. Следователно имената и
адресът на свидетеля са вписани, а единствено липсва отбелязване на неговия
ЕГН. Съдът приема, че само по себе си това обстоятелство не се приравнява
автоматично на съществено процесуално нарушение. При тази преценка
трябва да се съобрази дали нередовността на АУАН е препятствала
разкриването на обективната истина. Преследваната от законодателя цел с
правилото за поведение по чл. 42, т. 7 от ЗАНН е да бъдат ясно и
недвусмислено индивидуализирани свидетелите по акта в случай на
необходимост от тяхното по-нататъшно участие в производството. В
процесния случай тази цел е надлежно изпълнена, поради което съществено
процесуално нарушение не е допуснато. Налице са достатъчно
индивидуализиращи свидетеля по акта признаци, позволяващи еднозначното
му идентифициране. Следователно правото на защита на жалбоподателя не е
ограничено, нито е нарушено, поради което съществено процесуално
нарушение не е допуснато, а разгледаната нередовност не е основание за
отмяна на НП (така Решение № 2501 от 03.12.2019 г. по к.а.н.д. № 3245/2019
3
г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2104 от 19.10.2018 г. по
к.а.н.д. № 1957/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2152
от 25.10.2018 г. по к.а.н.д. № 2203/2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение от 10.12.2010 г. по к.а.н.д. № 2305/2010 г. на
Административен - съд Пловдив; Решение № 2637 от 25.11.2013 г. по к.а.н.д.
№ 2714/2013 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 605 от
23.03.2015 г. по к.а.н.д. № 358/2015 г. на Административен съд – Пловдив).
Несподелимо е и възражението да не са надлежно изпълнени
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН към описанието на нарушението. С
Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС е
изяснено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се
съдържат фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят
времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за
личността на обвиняемия. В административнонаказателния процес
аналогична функция на обвинителния акт изпълнява АУАН, който очертава
предмета на доказване в процеса. В тази връзка не следва да се поставят по-
високи изисквания към описанието на нарушението в производството по
ЗАНН спрямо обвинителния акт, с който се повдига обвинение в извършено
престъпление - деяние с многократно по-висока степен на обществена
опасност спрямо административното нарушение. В случая при описанието на
процесното нарушение както в АУАН, така и в НП се съдържат твърденията
на актосъставителя и фактическите изводи на АНО за това, че
жалбоподателят „Салве Креайтив Медия“ ЕООД като регистрирано по ЗДДС
лице не е подало в ТД на НАП-Пловдив отчетните регистри по чл. 124 от
ЗДДС за данъчен период 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г. до 14.02.2020 г.
включително. Именно това е необходимият набор от фактически твърдения с
оглед на правната квалификация на нарушението, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на наказаното лице в
осъществяването му, а следователно определят и редовността на описанието
на нарушението. Отново съгласно т. 4.2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС
всякакви други обстоятелства, които не са част от състава на престъплението
(в случая на нарушението), могат да се установяват и в хода на съдебното
следствие. Посочването на отчетения в регистрите резултат не е елемент от
състава на нарушението, поради което възражението на жалбоподателя е
напълно неоснователно. Обстоятелството, че се касае за „нулеви регистри“
няма отношение към съставомерността на деянието. Същото има значение
единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не
представлява описване на елемент от състава на нарушението. Правото на
защита на дееца не е ограничено, тъй като съдът сам извършва преценка за
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, като не съществува процесуална
забрана смекчаващи обстоятелства да бъдат за пръв път установявани и във
въззивното производство. В случая посоченото обстоятелство е зачетено от
настоящия състав като смекчаващо.
4
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „Салве
Креайтив Медия“ ЕООД е ангажирана за нарушение с правна квалификация
чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС. С посочените разпоредби се задължават
регистрираните по ЗДДС лица да подават отчетните регистри по чл. 124, ал. 1
ЗДДС – дневник за покупките и дневник за продажбите, за съответния
данъчен период заедно със справката-декларация до 14-о число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Обстоятелството,
че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, се установява по
делото, включително от показанията на свид. И., изцяло кредитирани от съда.
Също така то не е и спорно между страните. Следователно жалбоподателят
„Салве Креайтив Медия“ ЕООД е адресат на задължението за подаване на
отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС и годен субект на административното
нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС. Правилно в наказателното
постановление е определен и срокът за изпълнение на задължението досежно
отчетните регистри за данъчния период 01.01.2020 г. - 31.01.2020 г.
Последният съгласно правилото по чл. 87, ал. 2 от ЗДДС съвпада с
календарния месец. Срокът за изпълнение е нормативен определен и съгласно
разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е до 14-о число включително на
месеца, следващ данъчния период. Налага се извод, че жалбоподателят е
могъл правомерно да подаде отчетните регистри най-късно до 14.02.2020 г.
Изпълнителното деяние на нарушението се е изразило в бездействие от
страна на жалбоподателя, който, като е бил задължен, не е подал в срок до
14.02.2020 г. отчетните регистри – дневник за покупките и дневник за
продажбите, за данъчен период месец януари 2020 г. Нарушението е
формално, поради което с осъществяването на изпълнителното си деяние то е
било довършено от обективна страна, без необходимост от настъпването на
определен вредоносен резултат. Евентуалното настъпилите вредни последици
или липсата на такива в резултат от нарушението не са елемент от състава му
и не влияят върху неговото довършване. Те биха могли да бъдат преценявани
на плоскостта на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Самият факт на извършване на нарушението (неподаването в срок на
отчетните регистри) в достатъчна степен накърнява защитаваните обществени
отношения по осигуряване на отчетността в дейността на регистрираните по
ЗДДС лица и оправдава реализирането на административнонаказателната
отговорност на лицето като ответна мяра от страна на държавата. С
наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на
жалбоподателя в качеството му на юридическо лице, поради което в процеса
не подлежи на изследване въпросът за вината.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че макар
изпълнителното деяние на нарушението да е осъществено чрез бездействие,
същото е доказано по категоричен начин по делото. Съгласно разпоредбата на
чл. 125, ал. 7 ЗДДС отчетните регистри се подават по електронен път при
условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. От
приетото по като писмено доказателство по делото Уведомление за приемане
5
на данни от справка-декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за
продажби се доказа, че интересуващите делото отчетни регистри са били
подадени на дата 21.07.2020 г. За извършеното действие по подаване на
регистрите е генериран входящ номер: ДДС.1600-4371832 от дата 21.07.2020
г. От автоматично издаденото уведомление се прави пряка връзка между
конкретно подадените документи и процесните отчетни регистри. Установява
се, че уведомлението е било издадено по повод подаването именно на
дневника за покупки и дневника за продажби на жалбоподателя „Салве
Креайтив Медия“ ЕООД и за данъчен период месец януари 2020 г. Съгласно
чл. 102, ал. 2 от ДОПК, към който препраща разпоредбата на чл. 125, ал. 7
ЗДДС, при приемането на декларации, документи или данни, подадени по
електронен път, се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата,
които се изпращат на подателя с електронно съобщение. Доказа се, че тези
реквизити са изпълнени, поради което процесното уведомление за приемане
на данни /на лист 13 от делото/ се цени от съда като годно доказателство и от
него се установява по категоричен начин, че отчетните регистри по чл. 124,
ал. 1 от ЗДДС за данъчен период м. януари 2020 г. са подадени от
жалбоподателя на 21.07.2020 г. Тъй като тази дата е след изтичането на срока
за подаване на отчетните регистри за процесния данъчен период, който в
случая е изтекъл на 14.02.2020 г., то правилен и обоснован е изводът на
административнонаказващия орган за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5
вр. ал. 3 от ЗДДС.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира
за правилен извода на АНО, че не е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то
трябва да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други
смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване
следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното
проявление се отразява върху степента на обществена опасност. В тази връзка
по делото съдът приема за смекчаващи отговорността обстоятелства липсата
на предходни нарушения на жалбоподателя, както и че се касае за
неподаването на „нулеви регистри“, както се сочи и в жалбата. Значението на
тези смекчаващи обстоятелства не е игнорирано от наказващия орган, както
неоснователно поддържа санкционираният. Напротив – тези обстоятелства са
съобразени при определянето на обществената опасност на конкретното
деяние и са послужили като основание за индивидуализиране на
имуществената санкция в най-ниския предвиден размер от 500 лева, когато за
този вид административни нарушения е предвидена възможност за налагане
на санкция до 10 000 лева. Твърдените от жалбоподателя смекчаващи
обстоятелства – липса на предходни нарушения и нулев резултат на
6
неподадените отчетни регистри, са доказани по делото, но сами по себе си те
не обосновават маловажност на случая. Това е така, тъй като на първо място
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е формално.
Основанието за реализиране на административнонаказателната отговорност в
тези случаи е самият факт на извършване на деянието, а съставът на
нарушението не изисква необходимост от настъпване на някакъв
допълнителен вредоносен резултат. По тези съображения не може да се
приеме, че укриването на печалба е закономерна и обичайна хипотеза.
Същевременно дори и в случаите, когато се касае за нулеви регистри,
жалбоподателят не е освободен от задължението за тяхното срочно подаване
по аргумент от чл. 125, ал. 4 от ЗДДС. Изискването за подаването на СД и на
отчетните регистри обслужва не само обществените отношения, свързани с
набиране на приходната част на държавния бюджет, но и обществените
отношения, свързани с правилното отчитане на извършваната в страната
търговка дейност и движението на паричния поток, което пък от своя страна е
свързано с планирането на бюджета за следващата година. Действително при
липса на извършена търговска дейност държавният бюджет не се ощетява,
доколкото данък не се дължи, но от друга страна съществено се засягат
отношенията, свързани с отчетността и планирането на бюджета, поради
което не може да се приеме, че бездействието на жалбоподателя в тази
хипотеза е с по-ниска степен на обществена опасност (така Решение № 1758
от 14.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1512/2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив).
На второ място липсата на предходни нарушения също не води до
маловажност. Законът не предвижда задължение всяко първо по време
нарушение да не бъде наказвано, а винаги да се отправя писмено
предупреждение. Противното би противоречело на принципа, че
административното нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 ЗАНН.
Следователно, ако конкретното деяние разкрива степен на обществена
опасност, оправдаваща използването на държавна принуда под формата на
административно наказание, то независимо, че нарушението е първо по ред,
наказанието ще бъде законосъобразно наложено. Сами по себе си
констатираните смекчаващи обстоятелства според настоящия състав не се
характеризират нито с някаква особена многобройност, нито някое от тях има
изключителен характер.
За установяването на действителната степен на обществена опасност на
деянието и на дееца следва да бъдат отчетени и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Като такова обстоятелство съдът цени изминалия значителен
период от време след изтичането на срока за подаване на отчетните регистри
по чл. 124 от ЗДДС (до 14.02.2020 г. включително) преди жалбоподателят
фактически да изпълни това си задължение на 21.07.2020 г. В случая
забавянето е с продължителност от повече от 5 месеца, което повишава
степента на обществена опасност на конкретното деяние и тя не може да се
определи за по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
7
този вид. Позоваването в жалбата на Решение № 1537/30.06.2014 г. по к.а.н.д.
№ 1175/2014 г. на Административен съд – Пловдив съдът намира за
неотносимо към настоящия казус. Правните изводи, формирани по един
конкретен казус, не могат да бъдат механично пренасяни към всеки
последващ спор. Посоченото съдебно решение на касационната инстанция е
постановено при различни факти. Макар да се касае за същото по вид
нарушение, в разглеждания от Административен съд – Пловдив казус
забавянето в подаването на отчетните регистри е било едва 9 дни, което
разкрива значително различаваща се фактическа обстановка спрямо
процесния казус, където забавянето надвишава 5 месеца. От своя страна
съдебната практика приема, че бездействие с продължителност като тази по
настоящото дело повишава интензитета на обществената опасност до степен,
оправдаваща санкционирането на деянието с административно наказание.
Все в тази връзка в съдебната практика са изведени някои ръководни
начала при преценката за маловажност на случая, като е направено
заключение, че по делото следва да бъде доказано наличие на обективно
съществуващи обстоятелства, които значително да са понижили
обществената опасност на деянието. Като типични примери за такива
обстоятелства са посочени отстраняване на нарушението преди да е
констатирано от органите на НАП, уважителни причини по отношение на
представляващите дружеството, които да са ги възпрепятствали да изпълнят в
срок задължението си, недобросъвестно поведение на външна счетоводна
фирма, на която е възложено счетоводното обслужване и други. В процесния
случай такива обстоятелства не се доказаха. Не е налице отстраняване на
нарушението по собствена инициатива и преди то е било установено от
контролните органи. В случая нарушението не само че не е било отстранено
преди съставянето на АУАН, но това не е сторено и след неговото съставяне и
предявяване. Отстранено е повече от месец след издаването на НП. Съдът
обръща внимание и че в хипотезите, когато деянието е било квалифицирано
като маловажен случай поради некоректно и недобросъвестно водено
счетоводство, това е било доказано с убедителни доказателства като подадена
жалба пред органите на МВР или Прокуратурата. Подобни доказателства не
са ангажирани в хода на настоящото производство.
В заключение при така установените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, преценени не само като механичен сбор, но и предвид
относителната им тежест, съдът намира за неоснователно възражението
извършеното нарушение да представлява маловажен случай. Правилно
административнонаказващият орган е приел, че за конкретно извършеното
деяние следва да бъде наложено административно наказание, което да бъде в
най-ниския предвиден размер.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя –
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е
предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лева. При
определяне на размера на имуществената санкция съдът следва да вземе
8
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния
случай административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция
от 500 лева, която е в минималния предвиден размер за този вид
административно нарушение. Според настоящия състав така
индивидуализираната санкция напълно съответства на степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца предвид
установените смекчаващи обстоятелства. Правилно е определена и
приложимата в случая санкционна разпоредба, като към момента на
съставянето на АУАН и на издаването на НП отчетните регистри все още
въобще не са били подадени. Настоящото производство е образувано по
жалба на санкционираното лице, поради което и съдът не би могъл да
влошава положението му. Следователно не е допуснато нарушение нито при
определянето, нито при индивидуализацията на имуществената санкция.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери, че
извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя
е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано и като такова трябва да бъде
потвърдено.
По разноските:
По делото присъждане на разноски са поискали и двете страни, но
доколкото съдът намери жалбата за неоснователна, то следва да бъде уважена
единствено претенцията на административнонаказващия орган. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Съдът не е обвързан от претендирания от
страната размер на юрисконсултско възнаграждение. При определяне на
размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал.
5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ
(Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева.
Препращането е единствено към максималния размер на възнаграждението,
т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената максимална горна граница. Във
въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт.
Съдът намира, че делото не разкрива завишена фактическа или правна
сложност, разгледано е в едно открито заседание, в хода на съдебното
следствие е разпитан само един свидетел, а освен служебното изисканите от
9
съда материали не бяха събрани други писмени доказателства. По тези
съображения настоящият състав намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне.
За заплащане на същото следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – жалбоподателят „Салве Креайтив Медия“ ЕООД. Разноските по
аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат присъдени в полза на това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, в
случая това е Националната агенция за приходите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 515696-F541101 от
04.06.2020 г., издадено от М.К.Л. – *** - ***, с което на „САЛВЕ КРЕАЙТИВ
МЕДИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от А.А.Ц., ЕГН: *** на основание чл. 179, ал. 1, предл. 3 от
Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр.
ал. 3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „САЛВЕ КРЕАЙТИВ МЕДИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.А.Ц., ЕГН: *** да
заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10