№ 189
гр. Велико Търново , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти ноември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20204000500251 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 347/2.07.2020 година по гр. д. № 1030/2019 година на Окръжен съд Велико
Търново С. М. Н. е осъден да заплати на И. Д. И. сумата 20 000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – физически болки и страдания, негативни
преживявания – унижение, психически дискомфорт, стрес и неприятни емоции, в резултат
на причинена му на 26.07.2019 година в село Поликраище, община Горна Оряховица,
умишлено, при форма на вина пряк умисъл средна телесна повреда – закрита черепно-
мозъчна травма (вътречерепен хематом и мозъчни контузии), довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота му – престъпление по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1
от НК, за което ответникът е признат за виновен и наказан с влязло в сила на 20.09.2019
година споразумение за решаване на делото по НОХД № 648/2019 година по описа на
Районен съд Горна Оряховица.
С посоченото решение е отхвърлен предявения от И. Д. И. против С. М. Н. осъдителен иск с
правно основание чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10 000 лева – над уважения до пълния
предявен размер – 30 000 лева, като неоснователен и недоказан.
1
Със същото решение С. М. Н. е осъден да заплати на И. Д. И. сумата 666.67 лева –
направени по делото съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска.
С посоченото решение С. М. Н. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумата 800 лева – дължима държавна такса
върху уважената част на иска, 5 лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Със същото решение С. М. Н. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд Велико Търново сумата 333.34 лева – общ размер направени по
делото съдебни разноски за вещи лица съразмерно с уважената част от иска, 5 лева в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Р. И. – процесуален представител на
И. Д. И., против Решение № 347/2.07.2020 година по гр. д. № 1030/2019 година на Окръжен
съд Велико Търново. Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано – не
съответства на събраните по делото доказателства. Безспорно е установено, че поведението
на ответника е противоправно, поради което следва да се ангажира неговата отговорност за
причинените на ищеца неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението
първостепенният съд не е оценил правилно продължителния период на възстановяване от
травмите; трудностите, изпитвани от И. Д. И. в този времеви диапазон; множеството
изключително неблагоприятни последици върху психиката на И. Д. И., които продължават
и към момента; негативните преживявания, унижението, психическия дискомфорт. С оглед
справедливото възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания е необходимо да
се отчетат характера на увреждането; начина на настъпването му; обстоятелствата, при
които е станало; действителният размер на вредите съобразно характера и тежестта на
уврежданията; интензитета и продължителността на болките и страданията, което в случая
не е сторено. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. Съдилищата трябва да
извършват задълбочена и всестранна преценка на всички факти, които имат значение при
определяне обема на неимуществените вреди и съответно – на дължимото обезщетение.
Критерият „справедливост“ се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при присъждане на обезщетението.
Направено е искане да се постанови решение, с което да се уважи претенцията на И. Д. И. в
пълен размер.
С писмена молба в съответствие с дадени от въззивната инстанция указания адвокат Р. И. –
пълномощник на И. Д. И., е уточнил, че искането е да се отмени Решение № 347/2.07.2020
година по гр. д. № 1030/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е
2
отхвърлена претенцията на И. Д. И. против С. М. Н. по чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
за разликата от 10 000 лева – над уважения размер до пълния предявен такъв – 30 000 лева,
претендират се е направените в хода на процеса разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от другата
страна.
В съдебно заседание пред втората инстанция адвокат Л. М. – процесуален представител на
С. М. Н., е оспорила въззивната жалба.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Л. М. – служебен адвокат на С. М. Н.,
против Решение № 347/2.07.2020 година по гр. д. № 1030/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново в частта, с която последният е осъден да заплати на И. Д. И. сумата 20 000
лева. Във въззивната жалба се сочи, че решението в осъдителната му част е неправилно –
постановено е в нарушение на материалния закон, при съществено процесуално нарушение,
и е необосновано. Твърдените от ищеца неимуществени вреди представляват основание на
иска, което първостепенният съд е разширил – внесъл е в делото допълнителни факти, като
по този начин е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.
Решаващият състав неправилно е кредитирал заключението на съдебнопсихологичната
експертиза – отговорите на експерта се основават главно върху твърденията на ищеца. По
този начин са формирани грешни изводи за вида, интензитета, продължителността,
характера и последиците от негативните преживявания на И. Д. И.. От друга страна
размерът на обезщетението, което С. М. Н. е осъден да заплати, е явно несправедлив – не е
съобразен с установената продължителност и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, с икономическата обстановка в страната.
В исковата молба не се твърдят неимуществени вреди, изразяващи се в непреживяване на
чувства като радост, щастие, удоволствие, превръщане в по-затворен човек, завишена,
постоянна тревожност и депресия, непрекъсната протрахирана тревога в резултат на
безсънието и други фактори, самоизолация, промяна в социалното функциониране на ищеца
и личностна структура, в резултат на която, ако не бъде отработена травмата в
психотерапевтичен аспект, ще остане трайна тревога и страх при започване на нова дейност
и невяра в собствените сили или претоварване с тежка работа с цел самодоказване.
Доколкото твърдените от ищеца различни по вид неимуществени вреди представляват
основание на иска, то съдът го е разширил и е внесъл в него допълнителни обстоятелства.
Само търсещият защита, но не и решаващият състав, може да променя основанието и
предмета на делото. В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени
основанието на иска, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. От
доклада на съда и протокола за първото открито съдебно заседание е видно, че това не е
сторено.
3
Погрешно е прието, че може да се установи срока, в който съответното лице ще се
възстанови напълно от една психологическа травма – всеки човек има индивидуална
психика и няма точни критерии за срока, необходим за нейното възстановяване, поради
което и такъв не може да се фиксира. Необосновано е заключението, базирано на
съдебнопсихологичната експертиза, че вследствие на процесния случай И. Д. И. е станал по-
затворен. Безкритично е приет факта, че вещото лице не е събрало данни за личността на
пострадалия преди травмата, за да направи категоричен извод за съществуваща промяна в
личността на ищеца към момента. Заключението на съдебнопсихологичната експертиза е
изготвено изключително въз основа на твърденията на ищеца. Със заключението са
приписани на И. Д. И. психологически травми, за каквито няма доказателства и обосновка –
непреживяване на чувства като радост, щастие, удоволствие; станал по-затворен; завишена,
непрестанна тревожност и депресия; постоянна протрахирана тревога в резултат на безсъние
и други фактори; самоизолация и промяна в неговото социално функциониране и личностна
структура, в резултат на която, ако не бъде отработена травмата в психотерапевтичен
аспект, ще остане трайна тревога и страх при започване на нова дейност и невяра в
собствените сили или претоварване с тежка работа с цел самодоказване. Няма данни за
конкретни събития, от които И. Д. И. да не е могъл да извлече радост, щастие и удоволствие.
Не е посочено какви са точните проявления на установената от експерта депресия. Не е
конкретизирано за кое/и житейско/и предизвикателство/а И. Д. И. не вярва в собствените си
сили. Необосновано е предположението, че ищецът ще се претоварва с работа, за да се
самодокаже.
При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е пропуснал да съобрази
факта, че С. М. Н. е бил предизвикат от пострадалия чрез ритане в крака, нанесъл е един
единствен удар с ръка, а негативният резултат е неприятно стечение на обстоятелствата,
довело до причинената средна телесна повреда. Фактът, че С. М. Н. е бил предизвикан от
ищеца чрез ритник, представлява по своя характер съпричиняване, доколкото с поведението
си пострадалият е допринесъл за причинените му наранявания. Въззивникът помогнал на
пострадалия да се свести, закарал го е до неговия дом (показания на свидетелката И. Г.).
Свидетелката Г. живее в село Поликраище, познава пострадалия и неговото семейство
отпреди (хората в селото се познават) и не е чувала нито от съпругата на пострадалия, от
него или от други хора за такава продължителност и интензитет на твърдените последици от
увреждането.
Съобразно социално-икономическата обстановка присъденото обезщетение се равнява
приблизително на тридесет и три минимални работни заплати – минималното
възнаграждение за период от около три календарни години.
Присъденото обезщетение се основава на психологически травми, каквито ищецът не
твърди.
4
От съдебномедицинската експертиза е видно, че към 10.10.2019 година (след по-малко от
три месеца) е настъпило пълно възстановяване на пострадалия. Месец след деликта ищецът
се върнал на работа и нормалното му ежедневие е възстановено. Психологическите травми,
визирани в исковата молба, са преодолени. Ищецът не е доказал, че към момента на
приключване на устните състезания е със завишена степен на тревожност, предвид и
данните от заключението на съдебнопсихологичната експертиза за забавяне проявата на
симптомите; наличие на латентен период, в който пострадалият няма каквито и да било
оплаквания. С. М. Н. живее в община Горна Оряховица, в която средната работна заплата не
надвишава значително минималната такава. Той не разполага с имущество, с изключение на
личните му вещи, които са на незначителна стойност. В действителност се стига до резултат,
при който се търси несправедливо висок размер, какъвто делинквентът не може да плати.
Обезщетението за неимуществени вреди не следва да е източник на неоснователно
обогатяване на пострадалото лице.
Направено е искане да се отмени Решение № 347/2.07.2020 година по гр. д. № 1030/2019
година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която С. М. Н. е осъден да заплати на И.
Д. И. 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и да се постанови друго такова, с
което да се определи по-нисък и справедлив размер на обезщетението.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Р. И. –
пълномощник на И. Д. И., в който са изложени доводи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на И. Д. И. е
оспорил въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 1030/2019 година по описа на Окръжен съд Велико
Търново е образувано въз основа на предявен от адвокат Р. И. – пълномощник на И. Д. И.,
против С. М. Н. иск с посочено правно основание чл. 45, във връзка с чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите за сумата 30 000 лева. В исковата молба се излага, че със
споразумение от 20.09.2019 година по НОХД № 648/2019 година на Районен съд Горна
Оряховица С. М. Н. е признат за виновен в това, че на 26.07.2019 година в село
Поликраище, община Горна Оряховица причинил средна телесна повреда на И. Д. И. от
същото населено място – закрита черепно-мозъчна травма със счупване на кости на
черепния свод, вътречерепен кръвоизлив и мозъчни контузии, кръвонасядания по главата,
кръвонасядане с рагада по лигавицата на устните и бузата вдясно, довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено при форма на вина пряк
5
умисъл, с което е осъществен престъпния състав на чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.
По досъдебното производство са установени мотивите за извършеното от С. М. Н.
престъпление – желание да нарани пострадалия И. Д. И., който бил против връзката на
дъщеря си с ответника, поради многократно упражнявано физическо насилие от страна на
С. М. Н. над нея. Механизмът на извършване на престъплението характеризира С. М. Н.
като личност със силно занижен самоконтрол, чувство за безнаказаност, незачитане на
чуждо мнение и склонност към безпричинна физическа агресия.
След инцидента С. М. Н. не проявил интерес към здравословното състояние на И. Д. И..
Претърпените от последния болки и страдания били с висок интензитет, продължителни по
времетраене. Лечението на ищеца не престава и към момента, като изгледите за пълно
възстановяване са далеч във времето. След изписването му от Неврохирургичното отделение
на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново И. Д. И. продължил лечението
си в Университетска клиника Acibadem city clinik, гр. София. Поради липса на подобрение
на здравословното състояние, неотшумяване на болките в главата, нарушен сън вследствие
на преживяното, И. Д. И. потърсил помощ и в Клиника по спешна неврохирургия в
УМБАЛС „Пирогов“ ЕАД, гр. София, Кабинет по електроенцефалография и медицина на
съня, където му е направена електроенцефалограма на 10.10.2019 година, назначено е
лечение с медикамента „Епилан Д“ 3х10. Действията на С. М. Н. пряко и грубо засегнали
самочувствието на пострадалия, накърнили личния му авторитет. По болезнен начин е
наранена самооценката на пострадалия като мъж и родител. Той продължава да търпи
неимуществени вреди – негативни преживявания, психически дискомфорт и стрес.
Засегнати са неговите чест и достойнство. И. Д. И. се чувства унизен от нанесения побой от
лице, упражнявало физическо насилие и спрямо неговата дъщеря. Извършеното от С. М. Н.
престъпление е причина за силните, продължителни болки и страдания на И. Д. И.,
разрушения му душевен мир – негативни преживявания, унижение, психически дискомфорт,
неприятни емоции.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди С. М. Н. да заплати на И.
Д. И. сумата 30 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – физически
болки и страдания във връзка с причинена умишлено средна телесна повреда – закрита
черепно-мозъчна травма със счупване на кости на черепния свод, вътречерепен кръвоизлив
и мозъчни контузии, кръвонасядания по главата, кръвонасядане с рагада по лигавицата на
устните и бузата вдясно, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
негативни преживявания – унижение, психически дискомфорт, стрес, неприятни емоции, в
полза на ищеца да се присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото не е депозиран отговор на исковата молба.
В съдебно заседание пред първостепенния съд назначеният служебен адвокат на С. М. Н. е
оспорил претенцията по размер.
6
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 347/2.07.2020 година по гр. д. № 1030/2019 година на Окръжен съд
Велико Търново е валидно и допустимо.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите.
Фактическият състав на непозволеното увреждане предпоставя кумулативното
наличие на следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреди, противоправност
на деянието, причинна връзка между противоправното и виновно деяние и настъпилите
вреди, вина.
Съобразно споразумение, одобрено от съда по НОХД № 648/2019 година по
описа на Районен съд Горна Оряховица, подсъдимият С. М. Н., роден на 4.06.2000 година е
признат за виновен в това, че на 26.07.2019 година в село Поликраище, община Горна
Оряховица, причинил средна телесна повреда на И. Д. И. от същото село – закрита черепно-
мозъчна травма (вътречерепен хематом и мозъчни контузии), довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота му, като деянието е извършено виновно, при форма на
вина пряк умисъл – престъпление по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.
Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда – чл. 383, ал. 1 от НПК, задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца (чл. 300 от ГПК). Осъдителна или оправдателна,
обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на
същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд.
Присъдата е задължителна за гражданския съд само за конкретното деяние, обективирано в
обвинителния акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и за друго,
различно от това деяние.
По делото са представени преписи от епикриза за проведеното лечение на И. Д.
И. в Неврохирургичното отделение на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“, гр. Велико Търново за
времето от 26.07.2019 година до 5.08.2019 година, с окончателна диагноза: S06.20 Дифузна
травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма, с посочен изход от заболяването:
с подобрение; Изследване № 885/30.09.2019 година, осъществено в Университетска болница
Acibadem city clinik; електроенцефалограма от 10.10.2019 година, извършена в Клиника по
спешна неврохирургия УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, Кабинет по електроенцефалография и
медицина на съня.
7
Пред първостепенния съд са разпитани свидетелите И. Г. И. – съпруга на И. Д.
И., която описва състоянието на пострадалия след инцидента, проведеното лечение,
оплакванията му в течение на времето и към момента, отражението на случилото се на
нейния съпруг, позицията им спрямо връзката на С. М. Н. с тяхната дъщеря; свидетелката И.
А. Г. (в приятелски отношения със С. М. Н.), отишла на място непосредствено след
инцидента, обрисува състоянието на И. Д. И., когото транспортирала до неговия дом,
разказва за минала връзка между С. М. Н. и дъщерята на И. Д. И., за отрицателното
отношение на пострадалия към последната.
От заключението на експерта д-р Н. В. Г., което съдът приема за законосъобразно
и обосновано, е видно, че при инцидента И. Д. И. е получил закрита черепно-мозъчна
травма (епидурален кръвоизлив, контузия на главен мозък); отпадна огнищна и
общомозъчна неврологична симптоматика. Травматичните увреждания са в резултат от тъпи
травми – нанесени удари по главата. Оздравителният процес при такъв тип увреждане
продължава около 10-12 месеца. Към 10.10.2019 година при направената ЕЕГ не са налице
патологични изменения в мозъка, което е основание за заключение, че към тази дата е
настъпило пълно възстановяване на пострадалия. През първите два-три месеца болките са
били със значителен интензитет (главоболие, световъртеж), като постепенно са затихвали.
По делото не са приложени медицински документи, от които да се установяват оплаквания
от страна на И. Д. И. към настоящия момент. Не са изключени преходни главоболия с
поносим интензитет.
В съдебно заседание експертът д-р Н. В. Г. е обяснил, че диагнозата „дифузна
травма без открита вътрешночерепна травма“ е по Международната класификация на
болестите – касае се за комплекс от симптоми, отделени под рубриката „Травми на главния
мозък“. В случая е налице закрита черепно-мозъчна травма, протекла с отпадна
неврологична симптоматика, обща мозъчна такава и огнищна – счупване на свода на черепа
вляво, вътречерепен малък кръвоизлив под мястото на счупването, контузионно огнище в
противоположната страна на счупването. Вещото лице е заявило, че диагнозата „дифузна
травма на главния мозък без открита вътречерепна травма“ не е прецизна – има
вътремозъчна контузия. Квалификацията на травмата е разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Обичайно възстановяването е в продължение на 10-12 месеца. Много
често субективните оплаквания (възможно е да съществуват на фона на нормални ЯМР и
ЕЕГ) продължават и след дванадесетия месец. Болката отшумява с течение на времето, но е
възможна проява на преходни главоболия. При приема на И. Д. И. в Неврохирургичното
отделение на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“, гр. Велико Търново са посочени единствено
счупване на черепния свод и закрита черепномозъчна травма. При направеното на
30.09.2019 година ЯМР наред с находките, които се установяват в мозъка, се констатират и
данни за хиперплазия на лигавицата на двата носни прохода – задебеляване на лигавицата,
ведно с изкривяване на носната преграда надясно, което е възможно да е следствие от удар в
областта на носа, но такова увреждане не е описано при хоспитализацията на И. Д. И. на
8
26.07.2019 година. Вкусът е свързан със засягане на черепномозъчни нерви. Възможно е
огнищата, които И. Д. И. е имал в мозъка, да са довели допълнително до загуба на обоняние
и мирис, но експертът не може да бъде категоричен и да направи извод дали увреждането на
носната преграда е в резултат на процесното събитие. За изпадане на И. Д. И. в безсъзнание
няма безспорни доказателства. Касае се за застрашаващо живота състояние в резултат на
мозъчна контузия. Мозъчното сътресение с изпадане в безсъзнание попада в рубриката
„Временна опасност за живота“. В случая е причинена черепномозъчна травма по механизма
на мозъчната контузия и вътремозъчен хематом, която може да ескалира с един тежък
мозъчен оток в бъдещето и вследствие на последния да настъпи смърт. При мозъчното
сътресение опасността се поражда от падането на корена на езика, предизвикващо
задушаване, притискат се центровете на дишане и настъпва смърт. Възможно е травмата да е
причинена от удари или удар, съответства на механизма на престъплението, установен в
наказателното производство. Без значение е дали И. Д. И. е ползвал отпуск по болест с оглед
прага на болката. Изпадането или неизпадането на пострадалия в безсъзнание няма
отношение към медико-биологичните белези. Отокът може да ескалира в близките часове и
денонощия, което застрашава живота вследствие на мозъчната контузия и вътремозъчния
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка.
В заключението на експерта В. Д. (Г.) Х., което съдът приема за законосъобразно
и обосновано, въз основа на наблюдението, материалите по делото, експлорацията и
методиките е направен извод, че И. Д. И. е личност с когнитивни процеси в добра форма, с
изключение на памет и внимание, повлияни от преживяната травма (емоционална памет,
която блокира фиксирането на по-маловажни за нея стимули). Пострадалият дели живота си
в субективен план на два периода – „преди“ и „сега“. Според спомените на И. Д. И. „преди“
е бил справящ се, добре функциониращ в обществото мъж и баща, а днес „пак се справям,
но ми е трудно и често ме е яд“. Най-важната задача в живота за пострадалия е да издържа и
да бъде полезен за своето семейство, а след преживяното се чувства по-слаб и не толкова
успешен. И. Д. И. търси лекари и начини да си изясни какво се случва с него, преглъща яда
си, че не е както „преди“. Трудно му е да приеме, че е различен; не може да привикне с
промените, случващи се с него, предстоящият му по-спокоен и различен живот. На И. Д. И.
му липсва инсайт по отношение на соматичните симптоми; отказва да приеме, че
симптомите са свързани с емоционални конфликти и психични проблеми. Той е склонен да
се фокусира продължително върху своите физиологични проблеми, разсъждава много
конкретно. Продължителното внимание и концентрация го затрудняват. При пострадалия се
наблюдават висока степен на тревожност и безпокойство. Той е застинал на първа фаза на
траура – неприемане на случващото се, борба за връщане обратно към здравата личност. И.
Д. И. нито за момент не може да си се представи в по-тежко състояние, не се отклонява в
размисли „а, ако ми се беше случило…“. Външно декларира приемане, но в психичен план
се бори с последиците от заболяването – „никой не може да ми каже кога… това ме мъчи и
вбесява…“. При пострадалия се наблюдава закъснял или протрахиран отговор на стресови
събития с висока сила и значимост. Проявата на симптомите се забавя – има латентен
9
период, в който И. Д. И. няма никакви оплаквания. С течение на времето споменът за
психотравмата изниква отново и отново в съзнанието, сцените оживяват внезапно,
проникват в сънищата. Пострадалият споделил с вещото лице, че не може да преживее
чувства като радост, щастие, удоволствие, постепенно губи желание за много неща. И. Д. И.
е овладян от непрестанна тревожност и депресия, често съпътствани от различни соматични
прояви (гадене, стомашни болки, болки по цялото тяло, понякога силни болки в областта на
гърдите). Неприемането на тежки и неприятни чувства като гняв и тъга тласкат пострадалия
в постоянна тревога и соматизация. Пряко и грубо е засегнато самочувствието на мъжа и
бащата, накърнен е неговият личен авторитет. И. Д. И. преживява протрахирано страдание –
физическо и емоционално. Настоящото психическо състояние на И. Д. И. е в резултат на
извършения спрямо него деликт – не са открити други макротравмени събития в близките
пет години. Налице е продължително безсъние, „предъвкване“ и премисляне на случилото
се, самообвинения, самоизолация. И. Д. И. има нужда от компетентна
психологическа/психиатрична помощ и лечение с медикаменти. Поради личностни
характеристики той няма да потърси такава, освен ако не му бъде вменена – от детството му
е внедрено посланието „мъжът се справя сам със страховете и болката си и не търси
помощ“. Последиците от преживяното за И. Д. И. са безсъние (сън по два-три часа но нощ),
липса на апетит, вкус и мирис, което го лишава от преживяване на удоволствие. Той
изживява постоянна протрахирана (продължителна) тревога в резултат на безсънието и
други фактори. Оплаква се от причерняване, силно главоболие, самоизолира се. Наблюдава
се промяна на социалното функциониране на И. Д. И. и личностна структура – от открит,
справящ се човек в лице, живеещо в страхове, тревога и хопохондрични оплаквания. При
условие, че не се отработи травмата в психотерапевтичен контакт, дори при отшумяване на
соматичните симптоми, ще останат трайна тревога и страх при започване но нова дейност,
липса на вяра в собствените сили или претоварване с тежка работа с цел самодоказване.
В съдебно заседание вещото лице В. Г. Х. е пояснила, че е осъществила
психологична беседа с И. Д. И., въз основа на която е изготвила заключението. Фактът, че
И. Д. И. пристигнал за срещата с експерта 30-40 минути преди уговорения час, обикалял,
сочи на значителна тревожност. По време на изследването И. Д. И. нееднократно пребелвал,
зачервявал се. В. Г. Х. не е констатирала И. Д. И. да е склонен към лъжа – изявлението: „Ако
бяхте ми се обадили вчера, нямаше да ме откриете, защото бях в гр. София.“, сочи на пълна
откритост на лицето. И. Д. И. нямал спомен за инцидента, което психиатрите биха
определили като амнезия. И. Д. И. споделил с вещото лице за наличие на главоболие,
безсъние. Той подпирал главата си и по време на методиката било видимо, че бързо се
уморява. Нужно му било време да се събере, но държал да приключи докрай с памет,
интелект и другите въпроси. Според експерта промяната се изразява в превръщането на
жизнерадостен човек в депресивен (не му се става, не му се живее, но трябва да го прави;
има семейство, трябва да се бори; боли, не боли, ще работи). Вещото лице е категорично, че
И. Д. И. има нужда от психологична помощ след инцидента – обикновено известен период
след събитието (година) започват сънища, накъсани спомени за случилото се, особено при
10
отсъствие на пряк спомен, които се свързват с нещо друго (плешбек спомени за инцидента).
Преживяването на всеки траур преминава през пет степени, от които първа степен – на мен
не може да ми се случи и това нещо не се е случило (гняв). И. Д. И. не може да приеме, че е
променен и трябва да подходи към живота си по различен начин. Без лекарства трудно ще се
овладее състоянието, в което той се намира. Към месец февруари 2020 година тревожността
на И. Д. И. била доста завишена. Той се измъчвал от неизвестността: „Аз не знам колко
дълго ще продължи това и това ме вбесява.“, което вещото лице определя като вътрешен
гняв. Вътрешният гняв и органичните фактори, визирани от д-р Н. В. Г., създават
тревожност. Експертът В. Г. Х. заявява, че характерът на И. Д. И. ще се промени,
независимо от неговото желание. Възстановяването от подобна травма отнема около 2-3
години. Налице е не само органична (мозъчна) рана, но и душевна такава. Възможно е
състоянието на И. Д. И. да е провокирано не само от травмата, но и от други фактори
(отивам да ме изследват, но не знам какво е това да ме изследват). В. Г. Х. счита, че
състоянието на И. Д. И. е обусловено от инцидента, престоя в болницата, връщането му в
семейството, но основната тежест оказва случилото се. Вещото лице няма как да направи
цялостна психологична характеристика на И. Д. И. преди инцидента, но и такава не би
повлияла на крайните изводи по поставените въпроси – човек при травма може да се
превърне в коренната си противоположност, да няма абсолютно нищо общо с това, което е
бил преди случката. В клиничната психология се различават микротравми (случват се всеки
ден, камък по камък се трупа и нещо става със съответното лице) и макротравми (някакво
събитие отвън променя лицето). Думата „справедливост“ била като фиксирана за И. Д. И..
В. Г. Х. работи в психиатрия и има клиенти със страдания като тези на И. Д. И.. Обикновено
от подобна травма се излиза за около година, но на базата на практическия си опит,
експертът заключава, че за възстановяването на И. Д. И. са необходими 2-3 години, както и
медикаментозна терапия, предписана от лекар.
Първостепенният съд е приел, че в пряка причинно-следствена връзка с
причинената от С. М. Н. умишлено на И. Д. И. средна телесна повреда последният е
претърпял неимуществени вреди – физически болки и страдания, увредено е психичното му,
душевно здраве – негативни преживявания: унижение, психически дискомфорт, стрес,
неприятни емоции, непреживяване чувства като радост, щастие, удоволствие, станал по-
затворен, завишена, непрестанна тревожност и депресия, постоянна протрахирана тревога в
резултат на безсънието и други фактори, самоизолация, пряко и грубо е засегнато
самочувствието на И. Д. И. като мъж и баща, накърнен е неговият личен авторитет, за които
вреди, доколкото е налице фактическият състав на непозволеното увреждане, ответникът
дължи на ищеца на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
заплащане на парично обезщетение. В диспозитива на обжалваното решение изрично е
посочено, че присъдената сума е обезщетение за претърпени от И. Д. И. неимуществени
вреди – физически болки и страдания, негативни преживявания – унижение, психически
дискомфорт, стрес и неприятни емоции, в резултат на причинена му на 26.07.2019 година в
село Поликраище, община Горна Оряховица, умишлено, при форма на вина пряк умисъл
11
средна телесна повреда – закрита черепно-мозъчна травма (вътречерепен хематом и мозъчни
контузии), довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота му –
престъпление по чл. 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, за което ответникът е признат за
виновен и наказан с влязло в сила на 20.09.2019 година споразумение за решаване на делото
по НОХД № 648/2019 година по описа на Районен съд Горна Оряховица. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съставът на Окръжен съд Велико
Търново е взел предвид обстоятелството, че И. Д. И. е започнал работа месец след деликта,
което опровергава категоричността на заключението на експерта В. Д. Х. в частта за
промяна в социалното функциониране на пострадалия. Следователно при отсъждане на
дължимото обезщетение не е съобразен безкритично извода на вещото лице В. Г. Х. за
промяна в социалното функциониране на И. Д. И. и личностна структура, в резултат на
която, ако не бъде отработена травмата в психотерапевтичен аспект, ще остане трайна
тревога и страх при започване на нова дейност и невяра в собствените сили или
претоварване с тежка работа с цел самодоказване. Оплакването на адвокат Л. М. –
процесуален представител на С. М. Н., за отчитане на промяната в социалното
функциониране на И. Д. И. при определяне на дължимото обезщетение за преживените от
него неимуществени вреди е неоснователно. В исковата молба се излага, че действията на С.
М. Н. пряко и грубо засегнали самочувствието на И. Д. И.; накърнили неговия личен
авторитет; по болезнен начин е засегната самооценката му като мъж и родител; търпял е и
продължава да изпитва негативни преживявания, психически дискомфорт, неприятни
емоции и стрес; наранени са неговите чест и достойнство; чувства се унизен от побоя,
нанесен му от лице, упражнявало физическо насилие и спрямо неговата дъщеря. Емоция е
понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и
обстоятелства. Това състояние може да бъде положително (възторженост, радост),
отрицателно (покруса, скръб), но и такова на безразличие (апатия). В ежедневието терминът
емоция се използва като синоним на чувство. И. Д. И. твърди, че вследствие на инцидента е
разрушен неговия душевен мир – „негативни преживявания“, „неприятни емоции“, визирани
в заключението на вещото лице В. Г. Х. като невъзможност „да преживее чувства като
радост, щастие, удоволствие“. Психологическият (психически според исковата молба)
дискомфорт възниква в ума, но рефлектира върху физическото и душевно състояние на
съответния индивид. Същият въздейства на начина, по който се чувства лицето, и на
възприемането му от околните. Този вид дискомфорт настъпва вследствие на тревожност,
недоволство, самокритика или неувереност – форми на вътрешна негативност. Следователно
понятието психологически (психически) дискомфорт обхваща превръщането на И. Д. И. в
по-затворен човек, неговата завишена, постоянна тревожност и депресия, непрестанна
протрахирана тревога в резултат на безсънието и други фактори, самоизолацията, посочени
в заключението на вещото лице В. Д. Х.. Пострадалият, както и неговият пълномощник, не
разполагат със съответните специални знания с оглед прецизното и детайлно формулиране
на неимуществените вреди, претърпени от И. Д. И., поради което и по делото е изслушано
заключение, изготвено от клиничен психолог. Въз основа на изложеното, настоящият състав
намира, че съставът на Окръжен съд Велико Търново не е нарушил принципа на
12
диспозитивното начало в гражданския процес при съпоставка на установените в хода на
процеса обстоятелства с тези, наведени от И. Д. И. като основание на иска, имащи значение
за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Доводите на
служебния адвокат на С. М. Н., изложени във въззивната жалба, са несъстоятелни.
Заключението на експерта В. Д. (Г.) Х. не е оспорено докато е траело неговото
изслушване. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че работи в психиатрия и има
пациенти със страдания като тези на И. Д. И.. Въз основа на практическия си опит В. Д. (Г.)
Х. формира извод, че за възстановяването на И. Д. И. са необходими 2-3 години, макар за
излизането от подобна травма обикновено да е потребна година, както и медикаментозна
терапия, предписана от лекар. Срокът за възстановяване на И. Д. И. е определен съобразно
неговата личност. Експертът В. Д. (Г.) Х. изрично е заявила, че няма как да направи
цялостна психологична характеристика на пострадалия, но такава не би повлияла на
крайните заключения по възложените задачи – човек при травма може да се превърне в
своята коренна противоположност и да няма абсолютно нищо общо с характеристиката си
преди инцидента. В клиничната психология се разграничават микротравми (такива,
случващи се всеки ден, камък по камък се трупа и нещо става със съответния субект) и
макротравми (външно събитие променя лицето). В съдебно заседание вещото лице В. Д. (Г.)
Х. е пояснила, че е осъществила психологична беседа с И. Д. И., въз основа на която е
изготвила заключението. Заключението на експерта В. Д. (Г.) Х. е пълно, ясно, обосновано,
в съдебно заседание вещото лице е дало допълнителни пояснения, поради което не са налице
основания да не се кредитира. От показанията на свидетелката И. Г. И. – съпруга на И. Д.
И., е видно, че след инцидента последният много се е променил – станал по-затворен, често
не му се говори, не споделя много, особено за своето състояние; все още изживява
инцидента, не го е забравил; продължава отново да се връща към случилото се; не може да
спи нощем; станал е по-отпуснат, не може да си върши работата както преди; станал е по-
тревожен; дразни се от шумове, от говорене на висок тон; самочувствието му също е
пострадало (не се чувства както преди). Показанията на свидетелката не се опровергават от
други данни по делото, не е проведено насрещно доказване, поради което същите следва да
се вземат предвид и посочените по-горе факти да се считат за установени. При формирането
на извод за размера на дължимото обезщетение първостепенният съд не е съобразил извода
на вещото лице В. Д. (Г.) Х. за промяна в социалното функциониране на И. Д. И. и
личностна структура, в резултат на която, ако не бъде отработена травмата в
психотерапевтичен аспект, ще остане трайна тревога и страх при започване на нова дейност
и невяра в собствените сили или претоварване с тежка работа с цел самодоказване. С оглед
на изложеното, съдът счита, че оплакванията на процесуалния представител на С. М. Н. за
необоснованост на заключенията на състава на Окръжен съд Велико Търново за вида,
интензитета, продължителността, характера и последиците от негативните преживявания на
И. Д. И.; неправилното кредитиране изцяло на заключението на вещото лице, изготвило
съдебнопсихологичната експертиза, са неоснователни.
Доказано е по несъмнен начин, че при инцидента И. Д. И. е получил закрита
13
черепно-мозъчна травма (епидурален кръвоизлив, контузия на главен мозък); отпадна
огнищна и общомозъчна неврологична симптоматика. Травматични увреждания са в
резултат от тъпи травми – нанесени удари по главата. Оздравителният процес при такъв тип
увреждане продължава около 10-12 месеца. Много често субективните оплаквания
(възможно е да съществуват на фона на нормални ЯМР и ЕЕГ) продължават и след
дванадесетия месец. Към 10.10.2019 година при направената ЕЕГ не са налице патологични
изменения в мозъка, което сочи, че към тази дата е настъпило пълно възстановяване на
пострадалия. През първите два-три месеца болките са били със значителен интензитет
(главоболие, световъртеж), като постепенно са затихвали. По делото не са приложени
медицински документи, от които да се констатират оплаквания от страна на И. Д. И. към
настоящия момент. Не са изключени преходни главоболия с поносим интензитет, в който
смисъл са показанията на свидетелката И. Г. И.. Без значение е дали И. Д. И. е ползвал
отпуск по болест с оглед прага на болката. Изпадането или неизпадането на пострадалия в
безсъзнание няма отношение към медико-биологичните белези. Отокът може да ескалира в
близките часове и денонощия, което застрашава живота вследствие на мозъчната контузия и
вътремозъчния кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка.
Вследствие на деликта И. Д. И. не може да преживее чувства като радост, щастие,
удоволствие. Той е овладян от непрестанна тревожност и депресия, често съпътствани от
различни соматични прояви (гадене, стомашни болки, болки по цялото тяло, понякога силни
болки в областта на гърдите). Неприемането на тежки и неприятни чувства като гняв и тъга
тласкат пострадалия в постоянна тревога и соматизация. Пряко и грубо е засегнато
самочувствието на мъжа и бащата, накърнен е неговият личен авторитет. И. Д. И. преживява
протрахирано страдание – физическо и емоционално. Настоящото психическо състояние на
И. Д. И. е в резултат на извършения спрямо него деликт – не са открити други
макротравмени събития в близките пет години. Налице е продължително безсъние,
„предъвкване“ и премисляне на случилото се, самообвинения, самоизолация. И. Д. И. има
нужда от компетентна психологическа/психиатрична помощ и лечение с медикаменти.
Последица от преживяното за И. Д. И. е безсъние (сън по два-три часа но нощ). Той
изживява постоянна протрахирана (продължителна) тревога в резултат на безсънието и
други фактори. Оплаква се от причерняване, силно главоболие, самоизолира се.
От писмените доказателства, показанията на свидетелката И. Г. И. – съпруга на
пострадалия, заключенията на експертите д-р Н. В. Г., В. Г. Х. и дадените от тях обяснения
в съдебно заседание пред първостепенния съд се установяват изживените от И. Д. И. болки
и страдания; състоянието, в което се е намирал след инцидента; неудобствата, претърпени в
резултат на полученото увреждане, периодът на възстановяване и състоянието на И. Д. И.
към момента.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” като морално-
етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на
14
хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При отсъждане на размера на
обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на извършване на деликта,
характера на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици
за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и социално положение, които
следва да се преценят в тяхната съвкупност и с оглед общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото. Необходимо е да се отчитат и
действителните икономически условия. Към 26.07.2019 година минималната работна
заплата за страната е 560 лева.
С оглед продължителността и интензитета на понесените неимуществени вреди
от И. Д. И. вследствие на инцидента, станал на 26.07.2019 година, неговата възраст,
социално-икономическите условия в страната при настъпване на вредите и към настоящия
момент, съдът приема, че дължимото обезщетение е в размер на 20 000 лева. Не са налице
предпоставки за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок или по-
нисък размер от посочения. Съобразно реално претърпените от И. Д. И. неимуществени
вреди, доказани в хода на процеса, конкретните икономически условия в страната, съдът
намира, че доводите на процесуалните представители на страните за завишаване или
занижаване на обезщетението са неоснователни. Обезщетението по чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите се присъжда според спецификата на всеки конкретен случай.
При определяне на размера на обезщетението първостепенният съд е обсъдил в съвкупност
всички релевантни факти и обстоятелства, формираното заключение е обосновано.
Съобразно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при условие, че увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК по делото не е депозиран отговор на исковата молба от С. М. Н., не е
релевирано своевременно възражение за съпричиняване, поради което изложените във
въззивната жалба доводи за наличие на такова не следва да се обсъждат. Свидетелката И. А.
Г. не съобщава конкретни факти за продължителността и интензитета на уврежданията,
получени от И. Д. И. вследствие на деликта. Обстоятелството, че свидетелката не е
коментирала ситуацията със съпругата на пострадалия, не е основание да се направи друг
извод. При отсъждане на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от
И. Д. И., първостепенният съд е съобразил и социално-икономическите условия в страната.
Обстоятелството, че С. М. Н. не разполага с имущество с изключение на неговите лични
вещи, които са на незначителна стойност, е ирелевантно при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди. Съставът на Окръжен съд Велико Търново при формиране на
преценката за справедливия паричен еквивалент на понесените от И. Д. И. неимуществени
вреди – болки и страдания, е съобразил конкретните обстоятелства, въведени от пострадалия
в процеса, установени по надлежния ред в хода на производството. Моралните вреди се
преценяват индивидуално. Паричното обезщетение в случая съответства на реално
претърпените от И. Д. И. неимуществени вреди, установени по делото. Несъстоятелно е
оплакването, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е източник на
15
неоснователно обогатяване на пострадалото лице.
Настоящият състав възприема мотивите на първостепенния съд и на основание чл. 272 от
ГПК препраща към тях.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният от адвокат Р. И. – пълномощник на
И. Д. И., против С. М. Н. иск с правно основание чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 52 от Закона
за задълженията и договорите е основателен и доказан до размер на 20 000 лева. В
останалата част – за разликата над 20 000 лева до претендираните 30 000 лева, претенцията
на И. Д. И. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователна и
недоказана.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение
№ 347/2.07.2020 година по гр. д. № 1030/2019 година на Окръжен съд Велико Търново е
правилно – във въззивните жалби не са изтъкнати пороци, които да обуславят неговата
неправилност, не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от
първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
Доводите на процесуалните представители на страните са неоснователни. Критерият за
справедливост не е нарушен вследствие неотчитане на установени по делото конкретни
факти, релевантни към претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловен от обективно съществуващи
обстоятелства в дадения случай.
С оглед изхода на спора разноски за въззивната инстанция не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 347/2.07.2020 година по гр. д. № 1030/2019 година
на Окръжен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16
17