Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260223
гр.Пловдив, 26.05.2021г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение ХXс, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина
Георгиева
при секретаря Ваня Казакова и в присъствието на прокурора ……… ............................, разгледа докладваното от съдията т.д. № 386 по описа за 2020г на
Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Иск на основание чл.432 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.
Предявен от Т.Л.Х., ЕГН ********** *** против "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД – гр. София, ЕИК *********. Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати сумата от 30000лв,
предявена частично от 60 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 08.04.2018г до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се
в претърпени от него болки и страдания поради счупване на II –ро, IV – то, V – то и VI – то ребра и охлузвания, като възстановителния
процес продължава и понастоящем, без да се чувства добре и физически и
емоционално, както и е преживял силен стрес, всички следствие на препърпяно
пътнотранспортно произшествие на
31.03.2018г на пътя между гр.Сопот и гр.Карлово, причинено виновно от водача Г.Х.Т., установено с Присъда
№ 99 от 05.11.2019г по НОХД № 1169/2019г по описа на ОС – Пловдив. Претендира разноски – възнаграждение за адвокатска защита по реда на чл.38
от ЗА и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника като
разноска заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* оспорва иска и моли съда да го отхвърли.
Претендира разноски и прави възражение за дължимост на разноски на ищеца, тъй
като не се представя договор за правна защита и съдействие.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното:
С подадената искова молба ищецът заявява,
че на 31.03.2018г е претърпял пътнотранспортно
произшествие. От него е получил увреждания – счупване на четири ребра и
охлузвания, наложили неговата хоспитализация и лечение, което е изисквало дълго време да стои
в покой, да не се натоварва, имал е ограничени движения и оплаквания за болки
като е разчитал на помощта на близките си за задоволяване на елементарни
жизнени потребности в ежедневието. Изпитвал е цялостен дискомфорт и редица
неудобства без да е възстановен, напрегнат е, има нарушения на съня, не е в
състояние да се натоварна психически и физически, а освен болките е изживял и
силен стрес от инцидента.
За преживените болки и страдания
е заявил пред ответника претенция за обезщетяване, но такова не е получил,
поради което и предявява иска си по съдебен ред.
С подадения от ответника отговор по делото
е направено възражение за липса на деликт, тъй като първо не е установено от кое лица са извършени
противоправните действия, а също и че се касае за случайно деяние по чл.15 от НК.
На второ място са направени възражения
за съпричиняване от ищеца, който се е качил в автомобил, управляван от
неправоспособен водач, пътувал е без поставен предпазен колан и в автомобил,
който не е пригоден за превоз на четирима пътници, без шофьора. Оспорил е и
твърдяната от ищеца травма да е резултат от произшествието. Оспорва обезщетението
и по размер като прекомерно и неотговарящо на съдебната практика.
С оглед приетите по делото заверени преписи от влязла в сила присъда № 99 от 05.11.2019г по НОХД № 1169/2019г по описа на ОС – Пловдив и решения на АС – Пловдив и на ВКС, съдът е приел, че присъдата е задължителна
за него на основание чл.300 от ГПК относно
извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца и поради това е указал на страните,
че тези обстоятелства не се
нуждаят от доказване. В приключилото наказателно производство не е бил изследван, не е бил предмет
на произнасяне от страна на съда механизмът
на настъпване на произшествието, нито е изследван въпросът за поведението и действията на
ищеца преди и при настъпване
на ПТП, поради което съдът указа на страните, че тези обстоятелства ще са предмет на разглеждане и
произнасяне в настоящия спор и разпредели доказателствената тежест между тях с
проекта си за доклад. Страните не спорят по отношение наличието на валидно
сключената застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил, причинил
ПТП, от което произтича отговорността на ответника.
В резултат от преживяното
пътнотранспортно произшествие ищецът
твърди за него да са настъпили посочените в исковата молба увреждания –
счупване на четири ребра и охлузвания, като за наблюдение на състоянието му е
бил хоспитализиран за три дни, след което е изписан с подобрение и това се установява от изслушаната и приета по
делото медицинска експертиза и приложената медицинска документация. При
изготвяне на експертизата вещото лице е извършило личен преглед на ищеца и дава
заключение, че е налице пълно възстановяване на счупванията и охлузванията, без
усложнения и при нормално протекъл оздравителен процес за около 60 - 70 дни. Посочва,
че ищецът се оплаква, че не може да се движи, оплаква се от болки в таза, в
контузеното стъпало и не може да вижда. Според дадените от вещото лице
обяснения в съдебно заседание оплакванията на ищеца са свързани със заболяването
му, от което страда по рождение - детска церебрална парализа, като пожизнено му
е определена Първа група инвалидност с чужда помощ с решение на ТЕЛК от 1999г.
Вещото лице обяснява, че заболяването е спастична парализа на крайниците, като
ги държи в ступор, движенията са спастичти и много трудни и забляването е
прогресиращо. Това е причина да не може да се движи, тъй като счупвания по
крайниците от настъпилия удар няма, а неудобните пози в инвалидната количка
причиняват болки в кръста, а не счупените ребра. Те са зараснали, като не е бил
засегнат бял дроп, плевра, няма усложнения, няма комплексна травма около тях.
Същото това заболяване причинява и проблемите със зрението на ищеца, който има
катаракта.
Предвид така установеното от
медицинската експертиза съдът намира, че болките и страданията, които ищецът е
преживял като пряка и непосредствена последица от преживяното ПТП са
необходимостта от покой, за да могат супените ребра да зараснат и
необходимостта от чужда помощ, от която ищецът се нуждае ежедневно поради
пожизнената си инвалидизация, но след претърпения инцидент тя му е била
необхдима с по-голям интензитет от обичайния за него. Налице е пълно
възстановяване на супените рабра и на охлузванията, за които е проведено
консервативно лечение. Налице е и преживян от ищеца силен стрес, който се
установява от показанията на неговата майка, която полага за него ежедневните
грижи и от показанията на свидетеля Ф.А., който е негов приятел и го е
посещавал в къщи след като е бил изписан от болница. Всички останали оплаквания
на ищеца за болки, които търпи, не са пряка последица от настъпилто ПТП, а от
заболяването на ищеца, за което е инвалидизиран и са извън обхвата на
обезщетяване от застрахователя на деликвента.
При така установеното, съдът
намира, че за преживените от ищеца болки и страдания и силния стрес, следствие
уврежданията от ПТП, му се дължи справедливо обезщетяване в размер на 15000лв.
При определяне на крайния размер
на обезщетение съдът следва да обсъди и направените от ответника възражения за извършено
случайно деяние, съпричиняване от страна на ищеца, който се е качил в
автомобил, управляван от неправоспособен водач и е пътувал без поставен
предпазен колан. Неправоспсобността на водача е установена от влязлата в сила
присъда, от която е съставомерен елемент, но по делото не се установява ищецът
да е знаел за тази неправоспособност и въпреки това да е поставил себе си в
риск, като се качи в автомобила, управляван от този водач. Пак предвид
задължителната на гражданския съд присъда по отношение на извършения деликт,
съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че такъв липсва, а е
налице случайно деяние.
По отношение на поставянето на
колан, по делото е приета автотехническа експертиза, която е изследвала
фабричното оборудване на процесния автомобил марка „Форд К“, в който смисъл са
поставените към нея въпроси. Експертизата не е изследвала механизма на
настъпване на удара, местоположението на ищеца в автомобила и значението на
поставения или непоставен колан. Поради това съдът не възприема дадените в
съдебно заседание от вещото лице медик обяснения, че няма данни ищецът да е бил
с поставен колан, но при този удар, завъртане и деформации на купето няма
значение дали имаш или не поставен колан – отговорите са извън неговата
компетентност и при липса на събран по делото доказателствен материал, върху
който да се направят. Константна е практиката на съда, че дори да се приеме, че
ищецът не е бил с поставен предпазния колан, това обстоятелство не е
достатъчно, за да се приеме съпричиняване от него, респ. да се намали дължимото
му обезщетение. За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела,
като установи по несъмнен начин, че причинените увреждания не биха настъпили
ако пострадалият е бил с колан - в този смисъл са например: решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/09 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12
г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/1 Зг. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 99 от 8.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС,
ТК, II т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № ЗЗ от 4.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т.
о. и др.
По изложеното, съдът намира, че
ответникът не доказа от страна на ищеца да се извършени действия, с които той
да е допринесъл за настъпването на получените от него увреждания и последвалите
ги вреди, в който смисъл са възраженията му за съпричиняване. Ето защо
определеният от съда размер на обезщетение за настъпилите неимуществени вреди
не следва да бъде намалян при условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД, а да бъде
присъден съобразно мотивите на съда по-горе, а за разликата до пълния предявен
размер – отхвърлен като неоснователен.
На
основание чл.78 от ГПК всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената, респ. отхвърлена част от иска.
Ищецът
има право на разноски, съобразно уважената част от иска му за дължимо
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 от ЗА и в размер по чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 1176лв с ДДС, дължимо от ответника на пълномощника му.
Ответникът
има право на разноски по представения списък, съобразно отхвърлената част от
иска. Претендира възнаграждение за адвокатска защита в размер на 2880лв с ДДС,
за който размер ищецът прави възражение за прекомерност. Дължимият минимален
размер на възнаграждение върху цената на иска от 30 000лв, определен по чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 1716лв с ДДС, поради което съдът като взе предвид
направените от ответника защитни възражения в процеса, извършените процесуални
действия пред настоящия съд и извършените действия по повод инстанционните
обжалвания, намира за неоснователно възражението за прекомерност. Дължимите му
от ищеца разноски са в размер на 1750лв по съразмерност.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът застраховател следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ПОС държавна такса в размер на 600лв и разноски по съразмерност за експертиза в размер
на 75лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати на Т.Л.Х., ЕГН ********** *** сумата от 15000лв,
предявена частично от 60 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 08.04.2018г до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се
в претърпени от него болки и страдания поради счупване на II –ро, IV – то, V – то и VI – то ребра и охлузвания, като и преживян
силен стрес, всички следствие на препърпяно пътнотранспортно произшествие на 31.03.2018г на пътя между гр.Сопот и гр.Карлово, причинено виновно
от водача Г.Х. Т., установено с Присъда № 99 от 05.11.2019г по НОХД № 1169/2019г по описа на ОС – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000лв, предявена частично от
60 000лв, ведно с обезщетение за завабено плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Л.Х., ЕГН **********
*** да заплати на "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* сумата от 1750лв за
извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати на адв. П.Д.К. ***, като пълномощник на Т.Л.Х., ЕГН ********** *** сумата от 1176лв
с ДДС – дължимо възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА за адвокатска защита пред настоящата инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати по
сметка на ОС – Пловдив сумите от 600лв - дължима държавна такса за разглеждане на делото и 75лв - разноски за експертиза - и двете по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: