Решение по дело №270/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д., [ЕГН], адрес: [населено място], обл. Ловеч, [жк], бл. № 2, вх. А, ет. 5, ап. 13, чрез адв. С. С. от ЛАК, със сл. адрес: [населено място], [улица], ет. 3, срещу Решение № 27 от 23.04.2024 година, постановено по административнонаказателно дело № 71 по описа за 2024 година на Районен съд – Тетевен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0451-000026/16.02.2024 г. на началника на РУ Ябланица, с което на Д. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 700,00 лева и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като според касатора районният съд не е събрал всички относими доказателства. Счита, че само въз основа на клипа, не може да се установи, дали нарушението е в населено място или не, както и дали техническото средство е използвано съгласно изискванията на инструкцията за работа.

В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от адв. С., който поддържа касационната жалба и излага съображения по същество.

Ответникът - началник РУ Ябланица – редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановеният съдебен акт. Счита, че първоинстанционният съд е анализирал събраните доказателства, въз основа на което е формирал обоснован извод, че са налице достатъчно такива, а именно снимков материал, видеоклип, свидетелски показания, от които безспорно се установява извършеното административно нарушение, засечената скорост и съответно нейното превишаване. С оглед на това, правилно е приложена и посочената за нарушена правна разпоредба и съответната санкционната такава. Намира извършеното нарушение за доказано по безспорен начин със събраните по делото доказателства.

А. съд - Ловеч, в настоящия касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение на Районен съд - Тетевен, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира като такива за допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

С обжалваното решение трети състав на Тетевенския районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 24-0451-000026/16.02.2024 г. на началника на РУ Ябланица, с което на Д. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 700,00 лева и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Административнонаказателната отговорност е била ангажирана за това, че е на 13.12.2023 г., в 14:34 ч. в [населено място], на [улица], с посока на движение от [населено място] към [населено място] касаторът е управлявал лек автомобил Х. А. с рег. № [рег. номер], собственост на В. Д. Й. от [населено място], със скорост 101 км/ч при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч, като превишението от 51 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3%, е констатирано с АТС тип мобилна система TFR1-M № 607, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, като е показано на водача със снимков материал клип № 7404, TFR1-M № 607. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен по преписка УРИ421р-8556/17.06.2021 г. с нарушение № 26734 в отсъствието на нарушителя, след като е поканен и е попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС.

Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на Д. Д. за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 700,00 лева и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. Обосновано е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява извършване на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан касаторът по административен ред. Решаващият състав е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като детайлно го е обсъдил и обосновал. Изложените от въззивния съд мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания доказателствен материал и се споделят от настоящия състав.

Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, в който изрично е отразено, че измерената скорост, с която се е движел автомобилът е била 104 км/час, а в АУАН и наказателното постановление е приспаднат автоматично 3% толеранс при посочване на превишението, т.е. при издаване на наказателното постановление наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство при изчисляване на превишението на скоростта. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и [жк], тъй като именно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е специалният текст, който въвежда максимално разрешената скорост. В случая, тя е била 50 км/час, предвид факта, че нарушението е извършено в населено място.

Решаващият състав аргументирано обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни, като изложил подробни доводи в тази връзка. Приел, че на автоматизираното техническо средство - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с която е бил заснет с превишена скорост управляваният от касатора лек автомобил, е била извършена проверка с протокол № 4-23-23/06.07.2023 година /л. 39 от първоинстанционното дело/, с оглед на което към дата 13.12.2023 година се явява технически годно средство.

При извършената проверка от касационната инстанция не се установиха съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да доведат до отмяната му. Както правилно е приел решаващият съд, съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е установено с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, както е в случая, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство се изпраща покана да се яви в съответната служба за контрол, където може да посочи лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. Следователно, административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана при спазване на законоустановената процедура.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовата разпоредба, която е била нарушена. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушенията съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на пътни превозни средства от категория „В“ при избиране на скоростта си на движение да превишават 50 км/час в населено място. Нарушаването на тази забрана при превишение на допустимата скорост с над 50 км/час, се санкционира по реда на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, с глоба в размер на 700 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС.

От събраните от първоинстанционния съд доказателства безспорно се установява, че извършеното от касатора нарушение е съставомерно и съставлява фактическия състав на визираната в наказателното постановление законова норма. Осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на транспортното законодателство в частта му за спазване ограниченията за скорост в населено място. От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като жалбоподателят, касатор в настоящото производство като правоспособен водач е бил длъжен да знае правилата за движение и да съобрази поведението си с тях. Извършеното е основание за реализирането на административнонаказателна отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на административнонаказателно отговорното лице.

Фактическата обстановка се установява и от показанията на свидетелите Г., Ц. и Р.. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че свидетелят Ц. е и очевидец и има непосредствена представа и възприятия за нарушението. Техните показания са точни, последователни, кореспондират със събраните по делото доказателства и следва да бъдат кредитирани, както и се възприемат за достоверни от касационния състав. РС е възприел правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията на свидетелите, дадени след предупреждение за отговорността по чл. 290 от НК. Липсват доказателства, установяващи различни от посочените в атакуваното решение факти. Възприетите фактическа обстановка и констатации на касационния състав съответстват с достигнатите такива от първоинстанционният съд за установеност по несъмнен начин извършването на нарушението. Въз основа на целокупния доказателствен материал първоинстанционният съд правилно е счел, че на посочената в акта и НП дата и час, автомобилът, управляван от Д. се е движел в [населено място], на [улица], с посока на движение от [населено място] към [населено място]. Безспорно установено от доказателствата по делото е, че касаторът като водач на МПС е превишил разрешената скорост в населено място с 51 км/ч.

Правилно решаващият съд е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение относно мястото. Безспорно вмененото на касатора нарушение е индивидуализирано по начин, позволяващ му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. По никакъв начин не е накърнено правото му на защита, надлежно упражнено с подаването на жалба пред съда.

Обоснован с доказателствата по делото е и изводът на РС, че в АУАН и НП правилно е ангажирана за нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с оглед приложения по делото снимков материал, който е годно доказателствено средство. Следователно, в производството по административно наказване законосъобразно е ангажирана за нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е дадена адекватна правна квалификация на административното нарушение.

За установеното административно нарушение, наложеното от наказващия орган административно наказание е съобразено с тежестта на извършеното, съразмерно е на извършеното нарушение и е в предвидените от закона граници, поради което е справедливо и отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.

Неоснователно и недоказано е възражението на касатора относно приобщаването на разпечатка на хартиен носител на разпечатка от клип № 7404 към доказателствата /л. 17 от първоинстанционното дело/. Решаващият съд е проявил дължимата процесуална активност като с разпореждане [номер]/21.03.2024 г. е изискал от наказващия орган – началника на РУ Ябланица справка дали процесното техническо средство е преминало периодичен технически преглед, както и заверено копие от инструкция за експлоатация на техническото средство TRF1-M. Видно от протоколно определение на съда от о.с.з., проведено на 16.04.2024 г., същите са приети и приложени като доказателства по делото, като е спазен процесуалният ред за приобщаването им към доказателствения материал по делото. Представените доказателства обосновават годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително и че същото е от одобрен тип, както и че е минало последваща техническа проверка.

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Н. база цитирания законов текст е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г./, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. Изправността на използваното АТСС безпротиворечиво се установява от събраните от районния съд писмени доказателства, като решаващият състав е изложил подробни мотиви в тази връзка, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да бъдат повтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК.

От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. Решаващият съд обосновано е кредитирал свидетелските показания на служителите на административнонаказващия орган, от които категорично се установява извършеното нарушение, тъй като същите са пълни, логични и последователни и не са оборени от събраните писмени доказателства.

Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че в случая извършеното от жалбоподателя деяние не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Отделно, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН. Съгласно приетата правна норма на чл. 189з от ЗДвП /в сила от 23.12.2021 г./ институтът на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН е неприложим за нарушения по ЗДвП, извършени след 23.12.2021 г., каквото безспорно е процесното.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

С оглед изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Тетевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, при липса на сочените от касатора допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221 ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 27 от 23.04.2024 година, постановено по административнонаказателно дело № 71 по описа за 2024 година на Районен съд – Тетевен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.