РЕШЕНИЕ
№ 1071
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330111981 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от Е. И. Д., с ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „З. Б.“ № **, ет. *, ап. * против „Изи финанс” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул.
„Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от **** Б. И. Н., с която са предявени обективно
кумулативно и евентуално съединени искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1
ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор
за предоставяне на кредит от разстояние № **** от **** г., сключен между страните, а
при условията на евентуалност – за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 2,
ал. 1, т. 3 и чл. 3 от договора и осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от
251,16 лева, получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда- 20.07.2021г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на ***** г. между страните бил сключен
договор за кредит, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 300 лева,
при фиксиран лихвен процент по заема 40,15%, годишен процент на разходите –
48,44% и срок за погасяване на заема 12 месеца. Твърди се, че сключения между
страните договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В
исковата молба се излагат съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и ал. 2, чл. 19, ал. 1, чл. 33 ЗПК и за нарушаване на добрите
нрави. Счита, че поради недействителността на договора, съответно клаузите за лихва
и неустойка, получените суми над върнатата главница били заплатени без правно
основание. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани.
1
Счита същите и за недопустими, поради липса на правен интерес.
По същество изразява становище за неоснователност на исковете, по
съображения, че ищецът не е доказал надлежното сключване на договора за кредит,
което било предпоставка за прогласяване на неговата нищожност. Твърди, че лицето П.
Г. Д., подписала се за „кредитор“ под договора, никога не е била служител на „Изи
финанс“ ЕООД, поради което не е могла да задължи дружеството. Освен това
ответникът не бил положил подпис под договора за кредит, като не бил изразил воля за
сключването му по друг начин. Следователно въобще не съществувал договор за
кредит, тъй като не били налице насрещни волеизявления за сключването му. Видно от
ОУ, договори се сключвали по правилата на ЗПФУР. Това означавало, че договорите
се сключвали от разстояние чрез използване на електронни средства, като при тези
договори подпис не се полагал. Освен това, не бил положен подпис на всяка страница –
нито от потребителя, нито от кредитора. Не можело да се знае дали въпросните
страници са „оригиналните“, ако се допусне, че съществува такъв договор за кредит,
като именно на неподписаните страници се намират и оспорваните клаузи. Счита, че
ищецът не е представил доказателства, че е налице валидно сключено
правоотношение. Поради това и не е налице задължителната предпоставка – наличие
на договор, за да се прогласи нищожност.
Излага, че съгласно твърденията на ищеца, той доброволно е правил вноски в
полза на „Изи финанс“ ЕООД, като в случай, че се допусне, че те са по повод договора
за кредит, то той не е конкретизирал какво да се погаси с вноската му.
Неоснователно било и твърдението, че шрифта на договора е по-малък от 12.
Ако договорът за кредит е бил сключен по ЗПФУР, то той ще е във вид на електронен
документ. Всички програми, които разчитат такива документи имат опция за
увеличаване или намаляване на шрифта, като в този смисъл позоваването на чл. 10, ал.
1 ЗПК е проява на формализъм и буквоядство. Твърди, че шрифта на договора е поне
12.
Неоснователно било твърдението, че договора не съдържа референтен лихвен
процент. Лихвеният процент по договора бил фиксиран, поради което в случая не
намирала приложение разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.
Твърди се, че в договора се съдържат всички изискуеми от закона данни за
изчисляване на ГПР.
Неоснователно било твърдението за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал.
2 ЗПК – като се излага становище за това, че въобще не е сключен договор за кредит.
Не ставало ясно претендираната сума какво представлява и защо не е
дължима. При евентуално прогласяване на недействителност следва според ответника
да се възстанови главницата от кредитополучателя, както и всичко получено от
кредитодателя. Не отговаряло на истината, че трябва да се върне само разликата. Това
било в случай, че е поискано съдебно прихващане, което не е направено. От друга
страна, е и невъзможно, тъй като понастоящем няма според ответника нито едно
ликвидно и изискуемо вземане, с което да се извърши поисканото прихващане.
Неоснователно било твърдението за нищожност на договора поради
противоречие на договорната лихва с добрите нрави.
Не била нищожна и клаузата за неустойка. Същата изпълнявала и трите си
законни функции: санкционна, обезщетителна и обезпечителна, като санкционната
функция била застъпена по-силно. В случай, че се счете, че размерът е прекомерен,
2
моли същият да се редуцира съгласно чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Сочи, че неустойката се
начислява поради непредставяне на обезпечения, като няма общо с неизпълнението на
главното задължение по договора – връщане на заетото.
Моли делото да бъде прекратено, поради недопустимост на предявените
искове и при условията на евентуалност моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на направените разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и
с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа
страна следното:
Като писмени доказателства по делото са приети договор за предоставяне на
кредит от разстояние от 07.03.2016г. и 11 броя вносни бележки, от които се установява,
че между страните е сключен на 07.03.2016 г. Договор за предоставяне на кредит от
разстояние , по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 300 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 40,15%, годишен процент на разходите – 48,44% и
срок за погасяване на заема 12 месеца. Посочена е в договора и общо дължимата сума в
размер на 587,34 лева.
По делото е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза,
извършена от в. л. С. М., от която се установява, че процесния договор е написан с
безсерифен шрифт с големина от 9 пункта. При всяка програма за електронна
обработка на документи е възможно да се увеличава и намалява мащаба на текста, като
се запазва големината на шрифта на буквите, т.е променя се само големината на
изображението.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
извършена от в. л. С. К., от която се установява следното:
Усвоената от ищцата главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние от ****г. е в размер на 300 лева, получена на същата дата. Извършените
плащания по договора са отразени в системата на „Изи Финанс“ ЕООД и са в размер
на общо 551,16 лева. Със същите е погасена главница в размер на 275 лева, договорна
лихва в размер на 63,55 лева, неустойка в размер на 192,61 лева и такса за просрочие в
размер на 20 лева.
Уговорената в договора възнаградителна лихва е 40,15% /годишен лихвен
процент/ или за периода на договора от 06.04.2016г. до 02.03.2017г. е в размер на 64,38
лева.
Законната лихва за същия период в. л. посочва, както следва: от 06.04.2016г. до
30.06.2016г. – 10,01% и за периода от 01.07.2016г. до 02.03.2017г.-10%.
Като се преизчисли договорната лихва с лихвен процент 10%, то сумата на
договорната лихва за периода на договора ще възлиза на 16,25 лева или превишението
на договорената възнаградителна лихва спрямо законната лихва е в размер на 4 пъти.
Размера на годишния процент на разходите, изчислен съобразно формулата,
определена по силата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, при единствен
компонент – фиксиран лихвен процент на годишна база възлиза на 48,432%.
Съдът кредитира заключенията на съдебно-техническата и съдебно-
счетоводната експертизи, като компетентно изготвени, отговарящи пълно и ясно на
поставените въпроси и допринасящи за изясняване на релевантните за спора факти и
обстоятелства.
3
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
От приетите писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че между страните е сключен на 07.03.2016г. Договор за
предоставяне на кредит от разстояние, по силата на който на ищцата е предоставена
сумата от 300 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,15%, и годишен процент
на разходите – 48,44% за срок от 12 месеца. Не се споделят възраженията на ответното
дружество, че договор не бил сключен, а ищцата доброволно превеждала суми, тъй
като същите се опровергават от събраните по делото доказателства.
По отношение на договора за кредит от разстояние ищцата има качеството
„потребител“ по смисъла на общата разпоредба на параграф 13, т. 1 от ЗЗП/, поради
което е приложим Закона за потребителския кредит, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.
1 ЗПК, предвид което същият следва да съдържа реквизитите, предвидени в този закон.
С исковата молба е релевирано възражение за недействителност на процесния
договор за предоставяне на кредит от разстояние, поради изготвянето му с шрифт, по-
малък от 12.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза,
което съдът възприема изцяло, като компетентно и обективно дадено, неоспорено от
страните, се установява, че договорът е написан със серифен шрифт, с големина 9
пункта, т.е. налице е нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, съгласно която
всички елементи на договора следва да бъдат представени с шрифт, не по-малък от 12.
Следва да се посочи, че законът въвежда изрични изисквания за формата и
съдържанието на конкретния вид договор и обвързва нарушаването им с
недвусмислени правни последици, които не подлежат на тълкуване.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за потребителски кредит от
разстояние е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и като такъв не е в състояние да
породи присъщите за този тип сделки правни последици.
Поради извода за недействителност на договора на посоченото основание, то
не следва да се разглеждат предявените при условията на евентуалност искове за
нищожност на отделни негови клаузи, поради несбъдване на условието под което
същите са предявени.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но не
дължи лихви, неустойки, такси или други разходи по кредита.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по
договора ищцата е заплатила сумата от общо 551,16 лева или недължимо платена се
явява сумата от 251,16 лева, представляваща разликата между дължимата главница от
4
300 лева и направените плащания.
По отговорността за разноски:
С оглед уважаване на предявените искове право на разноски има ищцата по
аргумент от чл. 78, ал. 1 от ГПК. Такива обаче реално не са направени, тъй като
страната е освободена от държавна такса и разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от общо 200 лева, от които- 100 лева държавна такса за предявените
обективно съединени искове, както и 100 лева заплатени възнаграждения на вещи лица
от бюджета на съда.
Ищцата е представлявана от процесуален представител в настоящото
производство- адв. М., който претендира на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв
определяне на адвокатско възнаграждение в размер на общо 600 лева- по 300 лева за
всеки от двата обективно съединени иска. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се
позовава пълномощникът на ищцата, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В представените ДПЗС е
постигнато съгласие, адвокатската защита да бъде оказана безплатно, поради което и
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. възнаграждения в
претендирания размер от общо 600 лева, който е и минималния предвиден в НМРАВ.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. И. Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „З. Б.“ № **, ет. *, ап. * и „Изи финанс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к.
„Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от ***** Б. И. Н., че сключения
между тях Договор за предоставяне на кредит от разстояние № **** от **** г. е
нищожен.
ОСЪЖДА „Изи финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1,
представлявано от **** Б. И. Н. да заплати на Е. И. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „З. Б.“ № **, ет. *, ап. * сумата от 251,16 лева /двеста петдесет и един лева и
шестнадесет стотинки/, получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда- 20.07.2021г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Изи финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1,
представлявано от ***** Б. И. Н. да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в
полза на бюджета на съдебната власт сумата от общо 200 лева /двеста лева/, от които
-100 лева дължима за предявените обективно съединени искове държавна такса и 100
лева заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
ОСЪЖДА „Изи финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление: гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1,
представлявано от **** Б. И. Н. да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. С.
П. М., вписан в АК – Пловдив, с личен № *****, със съдебен адрес: гр. П., ул. „С. В.”
№ *, ет. *, офис *, сумата от 600 лева /шестотин лева / - адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на Е. И. Д., с ЕГН ********** - ищца в производството
по настоящото гр. д. № 11981/2021 г. по описа на ПдРС, ІІ граждански състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6