Решение по дело №5402/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 588
Дата: 31 май 2022 г.
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20211720105402
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 588
гр. Перник, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20211720105402 по описа за 2021 година
Производството по делото e образувано по искова молба на „Профи кредит
България“ ЕООД
Срещу
ИВ. Т. П. ЕГН ********** гр.П. ул.Ив.А.В. 22
М. Г. Б. ЕГН ********** същия адрес
ЮЛ. Г. ОГН. ЕГН ********** гр.П. ул.П.М. ** * ет.6 ап.18
установителни искове с правно основание чл.422 вр.415 ГПК вр.чл. 240, ал. 2, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за установяване на съществуване на вземането на
сумата 4314.60лв. от която
главница 1690.51лв.
договорно възнаграждение 2624.09лв.
ведно със законната лихва върху главницата -от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата
като всеки от ответниците дължи по 1/ 3 от задължението РАЗДЕЛНО а именно –
главница 563.50лв. и съответно от договорната лихва 874.70лв.

Ищцовата страна твърди, че между тях, в качеството на заемодател и ответниците
като наследници на Г.Б.П. , в качеството му на заемополучател е сключен
-договор за револвиращ заем № ********** от 16.07.2014 г., по силата на който
1
- на заемателя е предоставен паричен кредит в размер 1700 лв. с връщане на 48 мес.
вноски по 91.80лв. с падежна дата – всяко 20то число на месеца с погасителен план изтекъл
20.10.2018г.-представляващ неразделна част от договора.

Посочва, че ищецът изпълнил в срок задълженията си само за 1 пълна погасителна
вноска

С тези съображения се отправя искане за уважаване на исковите претенции. Счита за
дължима и претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор е постъпил от адв.Я.С. ПАК
Ответникът е оспорил иска по основание, като счита,
-че е подписал договор, който е недействителен по силата на чл.22 ЗПК вр. чл.146
ал.1 ЗЗП- с наличие на неравноправна клауза
- оспорва претендираната сума 2624.09лв. договорна лихва като противоречаща на
императивната норма
-прави възражение за давност на главница и лихва

В първо о.з. докладът е с допълнение по отношение отговора – а именно, че ответната
страна оспорва както договора, така и анекс № 1 от 26.09.2014г.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Профи кредит България” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу кредитополучателя за вземания, за които са
предявени настоящите искови претенции.
Районният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
1463 от 18.08.2021 на Пернишки районен съд за сумите посочени по-горе
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от
длъжника, с което се прави възражение за давност и се оспорва по основание и размер

2
По делото е представен договор за кредит, сключен между „Профи кредит България”
ЕООД и кредитополучателя от 16.07.2014г. относно отпускане на кредит в размер на
1700лв. която е била преведена по посочена банкова сметка т.е. усвоен е от Г.Б.П.
Съгласуван е между страните и погасителен план.
На 26.09.2014г. е сключен анекс № 1 за отлагане на вноски № 2 ,3 , 4 от погасителния
план и от 48 броя погасителните вноски стават 51 броя.След сключване на анекса ГПР става
в размер 61.61 % а останалите клаузи от договора за кредит не се променят.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза с вещо лице В.В.,
съгласно която :
Налице са частични плащания, след които са останали дължими :
Общо задължение 4314.60лв. от което
Главница 1690.51лв.
Договорна лихва 2624.09лв. за периода 21.08.2014-20.07.2018г.

Частта 1/ 3 от общото задължение е сумата 1438.20лв. от които
Главница 563.50лв.
Договорна лихва 874.70лв. за периода 21.08.2014-20.07.2018г.

При посочените суми частично е настъпила погасителна давност за вземанията, като
извън периода погасен по давност остават дължими –

главница 870.36лв. за периода 13.07.2016-20.10.2018 –
като 1/ 3 от тази главница е сумата 290.12лв. неплатена главница за периода 13.07.2016-
20.10.2018г.

договорна лихва 4.68лв. за периода 13.07.2018-20.07.2018г.-
като 1/ 3 от тази договорна лихва е сумата 1.56лв. за периода 13.07.2018-20.07.2018г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правна
квалификация чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
3

Съдът, като съобрази, че исковата претенция за връщане на заемната цена и плащане
на възнаградителната и мораторна лихва е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в хода на производството по ч. гр. дело №
3753/2021 г., намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита по отношение на
исковете за главница и лихви.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е
налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се
съдържа информация за тези обстоятелства, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на
чл. 11, т. 11 ЗПК.

По делото се установи, че ответната страна е получила 1700 лева, представляваща
заемна сума по кредита.

Относно съответствието на размера на лихвата с добрите нрави.
По дефиниция от чл.430, ал.1 вр. ал.2 ТЗ договорът за банков кредит е възмезден -
срещу задължението на банката да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума
съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита.
Лихвата (чл.430, ал.2 ТЗ) е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на
банката като насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични средства.
Предвид правната природа на лихвата по чл.430, ал.2 ТЗ и нейното предназначение,
уговарянето в договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за заемополучателя
(кредитополучателя) размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя.
Уговорката за лихва е израз на възмездния характер на договора за банков кредит.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗД предвижда правомощие за Министерския съвет да
определя императивна горна граница на договорната лихва. Такава е била определена с
Разпореждане № 1238 на МС от 25 юни 1951 г., съгласно което размерът на договорната
лихва е не повече от 5.5%. Впоследствие то е изменено с Постановление № 5 на МС от
4
18.01.1991 г. за лихвите по депозитите, влоговете и кредитите на населението и фирмите,
което определя само размера на законната лихва. По-късно Разпореждане № 1238 е
отменено с Постановление № 72 на МС от 1994 г. за определяне на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута.

В областта на договорните отношения царува свободата на договарянето. Тя обаче не
е безгранична. Нейни ограничители се явяват добрите нрави и императивните правни норми.
Добрите нрави са морални норми, които съществуват в съвременното общество, и на които
законът придава правно значение, като последиците от накърняването им е приравнено на
противоречие на договора със закона.

Дали има засягане на добрите нрави следва да бъде преценено конкретно, съобразно
установените по делото юридически факти, обуславящи спорното правоотношение.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Нарушението им, водещо до явна нееквивалентност на насрещните
престации, целящо необосновано високо обогатяване, поражда нищожност на сделката или
конкретната уговорка между страните. Противоречие с добрите нрави има тогава, когато със
сделката се договарят необосновано високи цени, третират се неравноправно икономически
по-слабите участници в оборота или се използва недостигът на материални средства на един
субект за облагодетелстване (или дори само създаване на такава възможност) на друг.

Съдът намира за неоснователно възражението за нищожност на клаузата за
заплащане на договорна лихва поради противоречие с добрите нрави

Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при
хипотетично ползване на такава.

Съобразно заключението на вещото лице съдът счита, че следва да уважи
възражението за настъпила погасителна давност, като следва да присъди единствено
сумите, които попадат извън периода на давността .

Разноски

5
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважената част на исковете.
Ищците са представили списък по чл.80 ГПК , на стр. 79 от делото / в този смисъл е
неоснователно възражението на ответната страна, че нямало представен такъв/,според който
са направили :
Разноски в запов.производство-86.31лв.д.такса и 180 юк.възн
Разноски по УИ-86.31лв. д.такса
300лв. юк.възн.200лв.за вещо лице

Съобразно изхода на спора, се дължат разноски от ответниците на ищцовата страна
както следва:
Разноски по запов.производство -25лв. д.такса и 80 лв. юк.възнаграждение
Разноски по УИ-35лв.д.такса , 80лв. юк.възн и 100лв. за вещо лице

Съдът уважава частично направеното възражение за прекомерност на юк.възн. от
ответната страна, като отчита – от една страна неявяване за о.з., и от друга страна –
своевременно представяните книжа по хода както на УИ така и на запов.производство, като
същите се дължат, макар и в намалени размери.

Ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената част на исковете , като
от три по 350лв. имат право на три по 250лв. с оглед изхода на спора


Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявени от „Профи Кредит България“
ЕООД Срещу
ИВ. Т. П. ЕГН ********** гр.П. ул.Ив.А.В. 22
М. Г. Б. ЕГН ********** същия адрес
ЮЛ. Г. ОГН. ЕГН ********** гр.П. ул.П.М. ** * ет.6 ап.18
установителни искове с правно основание чл.422 вр.415 ГПК вр.чл. 240, ал. 2, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
че съществува вземане от посочените , към Профи Кредит България“ ЕООД ,
6
като наследници на Г.Б.П. , в качеството му на заемополучател по сключен Договор за
револвиращ заем № ********** от 16.07.2014 г., и анекс към него
за следните суми:

главница 870.36лв. за периода 13.07.2016-20.10.2018 –
като ВСЯКА ЕДНА от трите ответници дължи по 1/ 3 от тази главница - сумата 290.12лв.
неплатена главница за периода 13.07.2016-20.10.2018г.

КАКТО И

договорна лихва 4.68лв. за периода 13.07.2018-20.07.2018г.-
като ВСЯКА ЕДНА от трите ответници дължи по 1/ 3 от тази договорна лихва - сумата
1.56лв. за периода 13.07.2018-20.07.2018г.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.
КАТО ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер :
сумата 4314.60лв. от която главница 1690.51лв. и договорно възнаграждение
2624.09лв.
ведно със законната лихва върху главницата -от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, като всеки от ответниците дължи по 1/ 3 от
задължението РАЗДЕЛНО а именно – главница 563.50лв. и съответно от договорната лихва
874.70лв.
–отхвърля като неоснователен и недоказан

ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
410ГПК до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА ИВ. Т. П. ЕГН ********** гр.П. ул.Ив.А.В. 22
М. Г. Б. ЕГН ********** същия адрес
ЮЛ. Г. ОГН. ЕГН ********** гр.П. ул.П.М. ** * ет.6 ап.18

ДА ЗАПЛАТЯТ на „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ РАЗНОСКИ :
Разноски по запов.производство -25лв. д.такса и 80 лв. юк.възнаграждение
Разноски по УИ-35лв.д.такса , 80лв. юк.възн и 100лв. за вещо лице
7
Или всяка една от трите ответници :
Разноски по запов.производство -8.33 лв. д.такса и 26.66 лв. юк.възнаграждение
Разноски по УИ-11.66 лв.д.такса , 26.66 лв. юк.възн и 33.33лв. за вещо лице

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ
НА :
ИВ. Т. П. ЕГН ********** гр.Перник ул.Ив.А.В. 22
М. Г. Б. ЕГН ********** същия адрес
ЮЛ. Г. ОГН. ЕГН ********** гр.П. ул.П.М. ** * ет.6 ап.18

В размер на всяка от трите ответници по 250лв. адв.възнаграждение

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.г.д. да бъде върнато
на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8