ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 208
гр. Монтана, 03.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
в присъствието на прокурора Е. Й. А.
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Частно наказателно дело №
20221600200267 по описа за 2022 година
Производството е по чл.64, ал.1 НПК във вр. с 66, ал.1 НПК,
образувано по искане на на Окръжна прокуратура - Монтана за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на К.З.–
обвиняем по досъдебно производство № 797/2022година по описа на РУ Лом.
В искането се твърди, че горепосоченото лице е привлечено като обвиняемо
за престъпление по чл.116, ал.1, т.12, предл. първо НК във вр. с чл.115 НК и
чл.18, ал.1 НК. Изложени са съображения в подкрепа на искането за вземане
на мярка за неотклонение „задържане под стража”.
В открито съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура-Монтана поддържа искането.
Защитникът на обвиняемия - адв.Ц. АК-Монтана изразява
становище, че искането за вземане мярка за неотклонение „задържане под
стража“ е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, като следва
да се определи по-лека мярка за неотклонение; излага конкретни
съображения в тази насока.
Обвиняемият К. З. обяснява, че нанесъл един удар на пострадалия и
моли съда да му определи по-лека мярка за неотклонение.
Съдът, като взе предвид направеното искане, доводите на страните
и като съобрази събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, представеното и прието в настоящото производство писмено
1
доказатество /справка с отразяване, че е е образувано настоящото досъдебно
производство/, приема следното:
Искането е допустимо - направено от Окръжна прокуратура-
Монтана до компетентния първоинстанционен съд - в случая Окръжен съд-
Монтана /аргумент от разпоредбата на чл.35, ал.2 НПК/.
По същество по искането :
Досъдебно производство № 797/2022 година по описа на РУ
Монтана е образувано за престъпление по чл.131а във вр. с чл.129 , ал.2 НК;
К.З. е привлечен като обвиняем за това, че на 16.10.2022 година, в гр.*, при
условията на опасен рецидив, причинил на Д.А. от гр.*средна телесна повреда
– „фронтален паренхимилаторен и субдорален кръвоизлив на главата“. С това
постановление от 28.10.2022 година по отношение обвиняемия е взета мярка
за неотклонение „подписка“ /л.64 от досъдебното производство/.
Впоследствие, с постановление от 01.11.2022 година /л.81 от
досъдебното производство/, К. З. е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.116, ал.1, т.12 във вр. с чл.18, ал.1 от НК - опит за убийство, като е
направено и искането, предмет на разглеждане в настоящото съдебно
производство.
Следователно, прецизносттта на искането изисква основаването му
на разпоредбата на 66, ал.1 от НПК. Това е така, защото, както бе посочено и
по-горе, по отношение обвиняемия има вече взета мярка за неотклонение и тя
е „подписка“. В тази хипотеза искането отново следва да бъде разгледано по
реда на чл.64 НПК, доколкото това е единственият ред, по който на едно лице
може да бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража“.
Основанието на искането обаче, доколкото е свързано с преразглеждане на
въпроса за мярката за неотклонение , не е идентично с това при
първоначалното привличане на лицето в качеството му обвиняемо.
Промяната на мярката за неотклонение в по-тежка предпоставя наличие на
недобросъвестно процесуално поведение; изисква се обвиняемото лице да не
е изпълнявало задълженията си, наложени му от съответната мярка за
неотлонение.
Законът не дава възможност на органа на досъдебното производство
да отменя постановлението си за вземане на първоначална мярка на
неотклонение във вреда на обвиняемия , когато той изпълнява надлежно
2
задълженията си, произтичащи от това му процесуално качество.
Изменението на обвинението в по-тежко, каквото е направено в настоящия
случай, не е самостоятелно основание за изменяване на мярката за
неотклонение в по – тежка; следва да бъде преценявана изрядността на
процесуалното поведение на обвиняемия.
Както бе посочено и по-горе, основанието , на което е допустимо да
се позове прокурорът, е това на чл.66, ал.1 от НПК и въпреки че това не е
сторено /искането и направено като първоначално искане за вземане на мярка
за неотклонение при наличието на вече взета/, то съдът дължи произнасяне,
като следва да изследва предпоставките на чл. 63, ал.1 НПК- наказуемостта ;
обосноваността на предложението; степента на опасност от укриване или
извършване на друго престъпление, изведено от фактите за конкретното
поводение на обвиняемия, реализирало обаче хипотезите на чл.66, ал.1 НПК
на нарушаване на мярката за неотклонение.
В настоящия случай безспорно е налице формалната предпоставка,
предвидена в разпоредбата на чл.63, ал.1 – обвинение за престъпление, за
което законът предвижда наказание „лишаване от свобода“.
Събраните в хода на досъдебното производство доказателства не
позволяват към настоящия момент да се направи обосновано предположение,
че обвиняемият К.З. е извършител на престъплението, за което е привлечен
като обвиняем с постановлението от 01.11.2022 година - опит за убийство. От
всички събрани до настоящия момент гласни и писмени доказателства , се
установява, че след възникнал инцидент в дискотека на ул. „*“ в гр.*,
обвиняемият е нанесъл на пострадалия удар в главата /последното
обстоятелство се установява от показанията на св.А.А. и Н. А. - л.8 и л.14 от
досъдебното производство, обвиняемият З. също признава, че е ударил Д.А./;
липсват каквито и да е доказателства за нанесени множество удари и то с
юмруци в областта на главата на пострадалия; последният паднал; потърсена
е и е оказана медицинска помощ; лицето е прегледано, направено му е
образно изследване скенер; не се се наложило хоспитализирането му и
същият е напуснал лечебното заведение. Направеният скенер не е показал
уреждания на мозъка . /показания на св. Б.Д. - л.38 от досъдебното
производство/. Пострадалият Д. А. не е подавал сигнал за нанесен побой.
Впоследствие, на 24.10.2022 година състоянието му се влошило и
3
пострадалият потърсил медицинска помощ, като е приет за болнично лечение.
Установеното по-горе, наред с липсата на заключение на експертиза,
почти пълната липса на всякаква медицинска документация , касаеща
здравословното състояние на пострадалия ; не е налице съдебно медицинско
удостоверение;/единствено писмено доказателство, касаещо здравословното
състояние на пострадалия е писмо- л.45 от досъдебното производство със
съдържание, че Д. А. е хоспитализиран в отделение по анестезиология и
интензивно лечение на МБАЛ „С.Н.Ч.“-*; приложени са и 2 бр. СД без
придружаващи документи за констатираното при образните изследвания/,
данните за съдимостта на З. обосновават предположение за престъпление по
чл.131а във чл.129 от НК, каквото е първоначалното привличане на лицето с
постановлението на 28.10.2022 година, с което е взета мярка за неотклонение
„подписка“, като явно за посочване на уврежданията на пострадалия е
ползвано гласно доказателство – показания на свидетеля Ч.А. /л.6 от
досъдебното производство/. В периода от датата на първото постановление
за привличане, когото е извършен разпит на обвиняемия, до датата на второто
/28.10.2022 година, съответно 01.11.2022 година/ не са извършени други
процесуалноследствени действия по събиране на доказателства; по делото
липсва дори акт на разследващия орган за назначаване на съдебно -
медицинска експертиза. Не е обосновано предположението за извършено
престъпление - опит за убийство , за което З. е привлечен с постановлението
от 01.11.2022 година, а както бе посочено и по-горе, повдигането на
обвинението за по-тежко наказуемо престъпление /промяна на правната
квалификация на същото деяние/ не води автоматично до промяна на взетата
мярка за неотклонение, нито предпоставя възможност за искане за
първоначално вземане на мярка.
В случая обаче не е от съществено значение към коя правна
квалификация се отнася обосноваността на предположението за извършено от
обвиняемото лице престъпление, тъй като и по-леката такава - по чл.131а във
вр. с чл.129 НК дава възможност за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение при наличието на последната, предвидена в разпоредбата на
чл.63, ал.1 НПК предпоставка, ако се касае до искане за първоначално
вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
Съществено в настоящия случай е установяването на
4
предпоставките, посочени в разпоредбата на чл.66, ал.1 НПК - нарушаване на
задълженията, произтичащи от вече взетата мярка за неотклонение
„подписка“; неявяване без уважителни причини пред разследващия орган,
промяна на местоживеенето без съответно уведомяване.
Видно е материалите по досъдебното производство, че на З. е
изпратена призовка за явяването му в качеството на свидетел и тогава е
констатирано , че същият е напуснал пределите на страната. Това е станало
обаче преди образуването на досъдебното производство. Впоследствие,
разбирайки, че е търсен от разследващия орган, З. се е завърнал в страната -
по тези факти няма спор, същите са посочени и в прокурорски акт от
31.10.2022 година /л.70 от досъдебното производство/ . Безспорно З. е
напускал пределите на РБългария, но към този момент изобщо не е било
образувано досъдебно производство; след образуването му З. не е имал
качеството на обвиняем, по отношение на същия не е била взета мярка за
неотклонение /бил е призован като свидетел/. Мярка за неотклонение
„подписка“ е взета с постановлението от 28.10.2022 година, като
доказателствата за съдимостта на обвиняемия са били налични в пълнота и
към момента, към който е взета мярка за неотклонение „подписка“. От този
момент, от който за обвиняемия са възникнали задълженията, произтичащи
от наложената му мярка за неотклонение, както и останалите, посочени по-
горе задължения, няма каквито и да е данни обвиняемият да е нарушавал
мярката за неотклонение, да не се е явявал пред разследващия орган, да е
променял местоживеенето си; това не се твърди и от прокурора, направил
искането за задържане, още повече, че лицето е задържано с оглед
провеждане на настоящото съдебно производство на 01.11.2022 година. На К.
З. е наложена и забрана за напускане пределите на РБългария /постановление
от 28.10.2022 година - л.66 от досъдебното производство/.
Всички тези съображения налагат извод за неоснователност на
искането.
Предвид изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Окръжна прокуратура -
Монтана за изменяване на взетата по отношение К. З., ЕГН ********** -
5
обвиняем по ДП № 797/2022 година на РУ-Лом мярка за неотклонение
„подписка“ в „задържане под стража ”
На основание чл. 64, ал.5 НПК определението подлежи на
незабавно изпълнение, поради което освобождава задържаното лице К. З.,
ЕГН **********.
Преписи от определението да се изпратят незабавно на ОД МВР-
Монтана и РУ-Лом.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на протестиране пред Апелативен съд
- София в 3-дневен срок от днес.
НАСРОЧВА въззивното производство пред Апелативен съд-София в
случай на подаден протест за 15.11.2022 година - 10 часа , за която дата
страните са уведомени в съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
6