Р Е Ш Е Н
И Е
№ 850 11.03.2023 г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Стефка Христова
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно
дело №709 по описа за 2023 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба на Н.Д.Н. *** против
решение №1040-23-66 от 26.10.2023 г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е
отхвърлена като неоснователна, подадената от Н.Н. жалба срещу разпореждане №231-00-1127-3
от 30.08.2023 г., издадено от определеното за ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Стара Загора лице.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на решението и на потвърденото с него разпореждане при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие на материалния закон. Твърди се също, че е налице и нарушение на
правилата за съдържание на административните актове, доколкото правните и
фактически съображения, както в оспореното решение, така и в потвърденото с
него разпореждане били противоречиви и неясни в т. ч. и не било посочено
материалноправното основание, обусловило постановения от административния орган
отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. Посочва се, че в хода
на провелото се административно, съответно контролно-отменително производство
изцяло са били игнорирани, както приложените писмени доказателства, така и
дадените от жалбоподателя и неговия работодател писмени обяснения, като в тази
връзка постановените актове са издадени при неизяснена фактическа обстановка и
при неотчитане на фактите от обективната действителност. Като цяло се оспорва
формираният извод, че за периода от 11.04.2023 г. до 11.06.2023 г.
жалбоподателят не е упражнявал трудово дейност при осигурителя „Атол 2021“ ЕООД
на длъжност „управител на хотел“, съответно, че не е осигурено лице по смисъла
на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и че за
него не възниква правото на парично обезщетение за безработица по смисъла на
чл. 54а от КСО. По подробно изложени в жалбата съображения се опровергава заключението,
че не са налице достатъчно доказателства от които безспорно да се установи
реалното полагане на труд от страна на Н., като напротив – аргументират се
доводи, че за въпросния период той е изпълнявал задълженията, вменени му с
сключения трудов договор и изготвената за заеманата от него позиция длъжностна
характеристика. В тази връзка се твърди, че са налице всички първични
счетоводни и трудово-правни документи, отразяващи реалното престиране и
заплащане на труда на жалбоподателя, като фактът, че не се установяват за
налични подписани от него документи във връзка с изпълнението на трудовите му
функции не може да доведе до обоснован извод за неупражняване на трудова
дейност. Така правно и фактически необоснован се явявал изводът за липса на
социално осигуряване, а от там и отреченото право на парично обезщетение за
безработица. От съда се иска отмяна на постановеното от директора на ТП на
НОИ-Стара Загора решение №1040-23-66 от 26.10.2023 г., както и на потвърденото
с него разпореждане №231-00-1127-3 от 30.08.2023 г.
По делото
жалбоподателят се представлява от пълномощника си адвокат Р., който поддържа
основателността на депозираната жалба, като в допълнение на това представя
подробно писмено становище.
Ответникът
по жалбата – директор на ТП на НОИ-Стара Загора, редовно и своевременно призован
за съдебно заседание, не се явява, като се представлява от главен юрисконсулт К..
Последната оспорва жалбата, като неоснователна и отправя искане за отхвърлянето
й като такава. Чрез представено по делото писмено становище се излагат подробни
съображения в подкрепа на законосъобразността на оспореното пред съда решение и
потвърденото с него разпореждане, акцентирайки се изцяло върху липсата на
доказателства за реално упражнявана трудово дейност от страна на жалбоподателя
при работодателя „Атол 2021“ ЕООД, която от своя страна да предпостави
наличието на социално осигуряване за лицето във връзка с заявеното от него
право на парично обезщетение за безработица. Отправя се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в обичаен размер.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на административното
производство е поставено по повод подадено от Н.Н., чрез директора на дирекция
„Бюро по труда“ – Стара Загора, заявление с вх. №231-00-1127 от 19.06.2023 г.
за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ на основание чл. 54а от КСО,
като към това заявление е приложена и заповед №05 от 09.06.2023 г., с която на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 12.06.2023 г., трудовото правоотношение на Н., заемащ
длъжността „управител, хотел“ при работодателя „Атол 2021“ ЕООД, гр. Пловдив е
прекратено. По повод така подаденото заявление и след извършена първоначална
преценка на осигурителните права на жалбоподателя с писмо от 22.06.2023 г. на
директора на ТП на НОИ-Стара Загора от контролните органи на ТП на НОИ-Пловдив
е поискано извършването на проверка на осигурителя „Атол 2021“ ЕООД, която
проверка да установи действителния осигурителен статус на Н. в т. ч. и дали
лицето е упражнявало трудова дейност при работодателя за периода от м. април до
месец юни на 2023 г. и в тази връзка дали за него е възникнало основание за
осигуряване.
С
разпореждане №231-00-1127-1 от 26.06.2023 г. на определеното за ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Стара Загора лице, на основание чл.
54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на ПОБ по заявление с
вх. №231-00-1127 от 19.06.2023 г.
В констативен протокол №КП-5-15-01403961 от 04.08.2023 г., изготвен от контролен
орган при ТП на НОИ-Пловдив са обективирани резултатите от извършената проверка
по разходите на държавното обществено осигуряване на „Атол 2021“ ЕООД, гр.
Пловдив. Съгласно изложеното в протокола се установява, че част от предмета на
дейност на дружеството включва предоставянето на хотелиерски, ресторантьорски и
туристически услуги. Съгласно данните от информационната система на НОИ след
31.01.2022 г. липсват данни за внесени осигурителни вноски за наети при
осигурителя лица. От управителя на дружеството са изискани за представяне
първични счетоводни и др. документи, свързани със служителя Н.Н. в т. ч. и
такива свързани с упражняваната от последния трудова дейност. В тази връзка е
представен трудов договор №5 от 10.04.2023 г., сключен на основание чл. 67, ал.
1, т. 1 от КТ във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ с който Н. е назначен при „Атол
2021“ ЕООД, гр. Пловдив на длъжност „управител, хотел“, считано от 11.04.2023
г. Представена е и длъжностна характеристика, съдържаща посочване на основните
трудови задължения на жалбоподателя. Със заповед №05 от 09.06.2023 г. на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 12.06.2023 г. трудовото
правоотношение на Н. е прекратено. По данни на ведомостите за работна заплата,
съставени и разпечатани на 03.08.2023 г. за м. април 2023 г. жалбоподателят има
12 отработени дни и осигурителен доход в размер на 1000.00 лв., за месец май
2023 г. – 20 отработени дни и осигурителен доход в размер на 1500.00 лв., като
за месец юни ведомост не е представена. Представените ведомости са разписани от
работник и работодател. За месец юни 2023 г. е представен фиш с отразени 7
работни дни и осигурителен доход в размер на 477.27 лв. От осигурителя са
представени и присъствени форми. Към момента на проверката за Н. били подадени
в срок данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за месеците април, май и юни на 2023 г.,
като подадените данни съответствали на първичните счетоводни документи,
представени в хода на проверката. Подадени в срок са и уведомленията към НАП за
сключен и прекратен трудов договор.
В
хода на проверката управителят на дружеството З.И.е представил заявление в
което е посочил, че жалбоподателят е назначен за управител на хотел „Сокол“,
находящ се в гр. Пловдив за периода от м. април до месец юни 2023 г., като служителят
му е бил препоръчан от познати, които твърдели, че Н. разбирал от менажиране на
хотели. И.посочва, че трудовите задължения на служителя се свеждали основно до
рекламиране на хотела в интернет сайтове. Управителят твърди, че за процесния
период Н. не е разписвал документи във връзка с трудовата си дейност. Бил
освободен, тъй като не се справял със задълженията си. И.посочва също, че не е
знаел къде живее Н. и какво е работил преди назначаването му за управител на
хотела.
От
своя страна на 03.07.2023 г. жалбоподателят се бил явил в ТП на НОИ-Стара
Загора, където под формата на писмена справка е дал обяснения във връзка с
работата си при осигурителя. Н. заявява, че за свободното работно място бил информиран
от позната на работодателя, която го била запознала с условията и той преценил,
че отговаря на тях. Заявява, че работното му място е било в хотел „Сокол“ в
град Пловдив, а заеманата длъжност – управител на хотела. За единствен негов
колега Н. посочва управителя на дружеството- З.И., с когото единствено
контактувал, пред когото отчитал изпълнението на задълженията си и от когото
получавал възнаграждението си в брой. Твърди, че при изпълнението на
задълженията си не е подписвал никакви документи.
В
констативния протокол е отразено, че видно от извършена справка в регистъра на
трудовите договори, предишните заемани длъжности от Н. не са били свързани с
хотелиерски и ресторантьорски дейности, а по-скоро са в сферата на
строителството и услугите.
Като заключение на проверката и
предвид извършения анализ на събраните доказателства е формиран извод, че за
визирания период не би могло по безспорен и категоричен начин да се приеме, че
лицето в действителност е полагало труд в осигурителя „Атол 2021“ ЕООД, гр.
Пловдив, още повече на длъжността „управител на хотел“. В тази връзка липсвали
каквито и да било доказателства, че Н. е извършвал реална трудова дейност в
дружеството, което е и основание за социално осигуряване, т. е. за периода от
11.04.2023 г. до 11.06.2023 г. за лицето не било възникнало основание за
осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, поради което разпоредбата на
чл. 10 от КСО в случая не била приложима. Към констативния протокол са
приложени и съответните доказателства.
С разпореждане №231-00-1127-2 от
30.08.2023 г., издадено от определеното за ръководител на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ-Стара Загора лице, на основание чл. 55 от АПК е възобновено
производството по отпускане на ПОБ по заявление с вх. №231-00-1127 от
19.06.2023 г.
С
разпореждане №231-00-1127-3 от 30.08.2023 г. на определеното за ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Стара Загора лице, на основание чл.
54ж, ал. от КСО и във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО за Н.Д.Н.. За да формира този
си извод административният орган е приел, че с оглед констатациите от
извършената проверка на осигурителя „Атол 2021“ ЕООД, гр. Пловдив е следно, че
липсват доказателства Н.Н. да е упражнявал трудова дейност, която да е
основание за осигуряване по чл. 4 от КСО, както и че липсват данни за
действителното започване изпълнението на трудовите функции. Посочено е също, че
регистрацията на трудов договор и подаването на данни по чл. 5, ал 4 от КСО не
са достатъчно основание да се счита лицето за осигурено. Предвид това е
отказано отпускане на ПОБ по подаденото от лицето заявление.
Разпореждане №231-00-1127-3 от
30.08.2023 г. е оспорено пред по-горестоящия административен орган – директор
на ТП на НОИ-Стара Загора с жалба вх. №1012-23-92 от 28.09.2023 г. с изложени в
нея съображения, идентични с тези, съдържащи се в подадената до съда жалба.
За да потвърди оспореното
разпореждане, директорът на ТП на НОИ-Стара Загора, като цяло е възприел
мотивите изложени в административния акт, като е възпроизвел почти дословно
обективираните в съставения констативен протокол съображения. В своето решение
№1040-23-66 от 26.10.2023 г. решаващият орган хронологично е описал фактическа
обстановка по повод развилото се административно производство, както и е
представил относимата за случая нормативна база. Формирал е извод, че едно от
законовите изисквания за да е налице право на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО е лицето да е осигурено по смисъла на §1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО, като за да е изпълнено това изискване не е достатъчно
простото наличие на сключен трудов договор и подаване на данните по чл. 5, ал.
4 от КСО, а наличието на действително извършвана трудова дейност при
осигурителя, доказването на което в случая било в тежест на жалбоподателя В
тази връзка е посочено, че начисляването и изплащането на трудово
възнаграждение, както и подаването на осигурителна информация, не представлява
самостоятелно основание за провеждане на осигуряване, ако лицето не е
осъществявало трудова дейност през съответния период. В случая и предвид факта,
че в хода на проведеното административно производство, в т. ч. и на извършената
на осигурителя “ Атол 2021“ ЕООД, гр. Пловдив проверка, независимо от наличната
счетоводна и трудово-правна документация“, не са представени достатъчно
доказателства за това, че Н. в действителност е упражнявал трудова дейност на
длъжност управител на хотел при същия този осигурител, се налагал изводът, че
лицето не е осигурено по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което
нему не се следва отпускане на ПОБ, с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 във
връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 54а от КСО. В допълнение се сочи, че
на осигурителя са дадени задължителни предписания за заличаване на
представените за Н.Н. по чл. 5, ал. 4 от КСО данни в Регистъра на осигурените
лица за периода от 11.04.2023 г. до 11.06.2023 г., като същите са изпълнени,
съответно данните са заличени. Последното е ангажирано от решаващия орган, като
допълнително основание за потвърждаване на постановения отказ.
Видно
от представената по делото обратна разписка решението е връчено на Н.Н., на
31.10.2023 г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган, в
чиято деловодна система същата е заведена с вх. №2103-23-14 от 06.11.2023
г.
Представени
и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното решение №1040-23-66 от
26.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото с него
разпореждане №231-00-1127-3 от 30.08.2023 г., издадено от определеното за
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Стара Загора лице.
По искане на пълномощника на
жалбоподателя, по делото бе допуснато и събирането на гласни доказателства,
чрез разпит на свидетелите З.П.И. и В.П.Т..
Свидетелят И.заявява, че е
собственик на хотел „Сокол“ към „Атол 2021“ ЕООД, гр. Пловдив. Познавал
жалбоподателя, който известно време работил като управител на хотела. Била му
го препоръчала негова позната, която споделила, че момчето било оправно. Тя му
била казала, че преди това е работил в обект за дограми и се справял добре.
Работата на жалбоподателя „не била свързана с офис“, като той главно стоял на
рецепцията на хотела. Вършел и някой други неща – комуникация по телефон и
реклама. Бил му предоставен достъп до определени страници в интернет и профили
в социални мрежи, където да представя хотела. Свидетелят заявява, че Н. не е
подписвал никакви документи. И.твърди, че му е трябвало човек, който да му
помага, дори и с почистване на стаите, което в последствие Н. отказал да върши.
По-натам свидетелят заявява, че жалбоподателят не бил точно управител на
обекта, като идеята била първоначално да бъде изпробван дали ще се справи със
задачите и евентуално на следващ етап да замести И.в тази работа. Не бил длъжен
да бъде непрекъснато в хотела. Това обаче не се случило-И.не останал доволен от
работата на Н. и за това го освободил. Свидетелят твърди, че не знае дали
жалбоподателят има квартира в гр. Пловдив, но заявява, че пътувал до града
всеки ден.
Свидетелката
Терзиева заявява, че познава Н. отдавна и именно тя го била препоръчала на З.И.з
въпросната длъжност. Заявява също, че е пътувала много пъти до Пловдив с
жалбоподателя, докато той работел там, но нямала информация дали той е живеел в
града. Твърди, че Н. е качвал реклами в
интернет. Тя самата е била в хотела, докато жалбоподателят бил на
работа, виждала го е и дори му е давала съвети. Терзиева твърди, че друг
персонал в хотела не е имало. Била виждала Н. да подписва документи, но не
знаела какви. Заявява, че жалбоподателят главно се е занимавал с реклама, за
което доказателства липсват по разбираеми причини, тъй като самите реклами се
правели от името на хотела, а не на конкретен служител.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законовоустановения
срок по чл.118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т.
2, б. „б“ от КСО разпорежданията за
отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за
безработица, каквото в настоящия случай е и разпореждане №231-00-1127-3 от
30.08.2023 г., подлежат на обжалване пред ръководителя
на съответното ТП на НОИ. Решаващият административен орган, по аргумент от ал. 3 на чл. 117
от КСО, може да отмени
разпореждането и да реши въпроса по същество или да отмени разпореждането и да
върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаването на
разпореждането. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, което от своя страна може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд /чл. 118, ал. 1 от КСО/. От посочената нормативна регламентация следва изводът, че
е налице въведено задължително административно обжалване на актовете от вида на
този, оспорен пред директора на ТП на НОИ –Стара Загора, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
съдебното оспорване /чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 148 от АПК/ и в случая тази
предпоставка е налице.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Оспореното
решение №1040-23-66 от 26.10.2023 г. е постановено от материално и териториално
компетентният по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б” от КСО административен
орган - директор на ТП на НОИ – Стара Загора, в предвидената от закона форма и
съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Съдът не споделя изложените от жалбоподателя
доводи по отношение твърдяната липса на посочено правно основание за
постановяване на първоначално оспореното разпореждане, което да бъде възприето,
съответно анализирано и в развилото се пред директора на ТП на НОИ-Стара Загора
производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, административният акт трябва да съдържа фактическите
и правни основания за неговото издаване, формулирани по начин, даващи
възможност на адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата
и интересите си, ако счита че са нарушени. Фактическите основания за издаването
на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, са конкретните
факти, въз основа на които административният орган приема, че са налице
нормативно предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на
предоставена му от закона компетентност. Правните основания са пък тези, въз
основа на които органът упражнява предоставеното му от държавата правомощие.
Ако органът не е посочил правно основание или ако фактите, установени по
делото, не съответстват на юридическите факти, визирани в сочената правна
норма, органът не би могъл законосъобразно да постигне целения правен резултат.
В конкретния случай за да откаже
отпускането на ПОБ, административният орган е приел, че Н.Н. попада извън кръга
на осигурените за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт,
трудова злополука и професионална болест и безработица лица, като в тази връзка
и доколкото по аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО една от предпоставките за
възникване, респективно провеждане на социално осигуряване е упражняването на
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО е приел, че не са
изпълнени съдържащите се в чл. 54а от КСО материалноправни предпоставки за
отпускане на ПОБ. В действителност първоначално оспореното разпореждане не
съдържа изрично позоваване на конкретна хипотеза от чл. 54а на КСО, но предвид
изложените в съдържателната част на акта съображения, доразвити подробно и в
оспореното понастоящем решение, не остава никакво съмнение, че имено липсата на
започнало, провеждано, съответно прекратено социално осигуряване по смисъла на
чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО е пречка за осъществяване
на хипотезата на чл. 54а, ал. 1 от кодекса, според която на първо място право
на ПОБ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във
фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Или
по друг начин казано: липсата на осигуряване, респективно липсата на неговото
прекратяване е пречка за упражняване на правото на ПОБ, независимо от това дали
осигурителните вноски за лицата са внесени, съответно дължими. Както в
разпореждането, така и в потвърждаващото го решение, макар и не дотолкова
прецизно представено и структурирано, се съдържа посочване на правните основания
и формираните в тази връзка изводи, послужили за упражняване на конкретното
властническото правомощие на органа, като предвид подробно аргументираната от
жалбоподателя и пълномощника му защитна теза, очевидно това не е останало
неразбрано за тях.
От фактическа страна въпросните
правни изводи се основават на констатациите от извършената проверка на
осигурителя „Атол 2021“ ЕООД, гр. Пловдив, обективирани в констативен протокол
№КП-5-15-01403961 от 04.08.2023 г. Безспорно тези констатации, подкрепени и със
значителен брой доказателства са формирали извод за липса на упражнявана от Н.
трудова дейност при осигурителя, което респективно изключва наличието на
надлежно започнало, проведено и прекратено осигуряване за целите на чл. 54а от КСО. Т. е. административният акт съдържа изложение на фактическата обстановка, обусловила
приложението на материалния закон.
Съдът не установи допуснати в хода на административното
производство по издаване на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Противно на твърдяното от жалбоподателя административният, съответно решаващият
орган са подложили на преценка събраните в хода производството доказателства в
т. ч. и дадените от лицата писмени обяснения, като е налице и изложен анализ в
тази връзка. Не може да се приеме също тезата, че не са събрани в необходима
пълнота относимите за случая доказателства. Органът е положил достатъчно по
обем и изчерпателност процесуални усилия, като е набавил информация за
подлежащите на доказване факти от различни източници в т. ч. е дал и възможност
за предоставяне на писмени обяснения. В хода на производството са събрани
значителен по обем писмени доказателства, които са обсъдени и приложени към
административната преписка.
По
отношение на съответствието с материалноправните разпоредби:
Съгласно общата разпоредба на чл. 11, ал. 1,
т. 3 от КСО осигурените за общо заболяване и
майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица лица имат право на обезщетения
за безработица. Специфичните материалноправни предпоставки за реализиране на правото
на ПОБ се съдържат в чл. 54а и сл. от КСО, като съгласно основния текст на чл.
54а, ал. 1 от кодекса подобно право имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Дефиницията за осигурено лице се съдържа в
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, редакция в
сила от 01.01.2017 г., "осигурено лице"
е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и
чл. 4а, ал. 1
от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от кодекса, продължава и през периодите
по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.
Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8
от КСО, а лицата по чл. 4а
от кодекса се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски. Според ал. 1 на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1
от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й, а според ал. 2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва
през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че
дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Изискването на
законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по
смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно
лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност по това правоотношение.
От съдържанието на определението за осигурено лице следва, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е
да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
От своя страна, както вече бе споменато и по-горе, разпоредбата на чл. 10, ал.
1 от КСО обвързва започването и прекратяването на осигуряването съответно със
започването и прекратяването на упражняваната трудова дейност.
По
аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо че по отношение
на него е налице валидно трудово правоотношение с осигурителя, за него са
подавани данни в НОИ и са внасяни или са дължими осигурителни вноски.
Предвид горното и в контекста на повдигнатия пред съда спор за лице, за
което не се доказва започнало, провеждано и прекратено социално осигуряване по
смисъла на чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1,
т. 3 и чл. 4 от КСО не се следва признаване право на ПОБ по реда на чл. 54а от КСО.
Доколкото наличието на осигуряване и
неговото прекратяване зависи изцяло от доказване на обективния факт за реално
започване упражняването, респективно прекратяването на трудова дейност, то
именно доказването на този релевантен факт е и основния спорен момент по
делото.
В
настоящия случай, безспорно по делото и установено от събрания доказателствен
материал е обстоятелството, че жалбоподателят не е престирал работна сила при
упражняване на конкретна трудова функция свързана с длъжността управител на
хотел „Сокол“ при осигурителя „Атол 2021“ ЕООД, гр. Пловдив. Доказателствената тежест за установяване на реално
положения труд е на самото лице, като в случая то не успя да се справи с нея. Подаването на данни в РОЛ чрез декларация
обр. 1, регистрацията на трудовия договор и начисляването на възнаграждение е
документирано, но не е достатъчно доказателство, необходимо в условията за
провеждане на пълно и главно доказване, което да установи осъществяването на
релевантния за случая юридически факт – упражняването на трудова дейност. Достатъчно доказателства в
обратната посока са събрани в хода на извършената проверка, като не се установяват конкретни действия на лицето, насочени към
активното поведение във връзка с упражняване на трудова дейност. За периода на сключения трудов договор, освен формални не
са налице никакви други доказателства за реално извършване на трудова дейност,
която е основанието за възникване, осъществяване и съответно прекратяване на
социално осигуряване по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО. Установените от
контролния орган факти и обстоятелства не се обориха в образуваното съдебно
производство. Показанията на допуснатите до разпит свидетели по никакъв начин
не установяват реалното изпълнение на трудови функции съответни на утвърдената
за длъжността трудова характеристика. Същите тези показания са вътрешно
противоречиви и тенденциозни, като в частност тези, дадени от свидетеля И.противоречат
на представените от него в хода на административното производство писмени
обяснения. В този връзка следва да се отбележи, че свидетелят очевидно не е
наясно каква всъщност е била заеманата от Н. позиция, доколкото веднъж се
заявява, че жалбоподателят е бил управител на хотела, а по-късно се посочва, че
това не е точно така. Съмнения за достоверността на показанията буди и
противоречието по отношение знанието на работодателя за предишния опит на
служителя. Липсата на изложена конкретика по отношение извършваната от Н.
работа в хотела и то в специфична по своето естество сфера, безспорно води до
съмнение по отношение твърдяното от свидетелите. Не е налице никаква писмена
следа по повод изпълняваната функция на управител на хотел, макар логично и
житейски оправдано да бъде, че тази длъжност е свързана най-малко с осигуряване
наличието на определени консумативи и услуги, необходими за ежедневното
функциониране на хотела, приемането на които, определено не става без участието
на управителя на обекта. Отделно от това стои и липсата на каквато и да било
следа за реалното извършване на организационни процеси в хотела. Липсват
също данни за извършвани първоначални и
последващи инструктажи на работника, за запознаването му с правилата за
вътрешен трудов ред и пр. Не се представят и доказателства за конкретния момент
на постъпване на работа, съответно започване изпълнението на трудовите задължения.
Твърдението, че Н. се е занимавал изцяло с реклама не може да бъде отхвърлено,
но не следва да се приема безкритично и изолирано от останалите доказателства
по делото, доколкото това е само една малка част от вменените му с длъжностната
характеристика задължения и то такава, която не може да оправдае напълно
възникналата за осигурителя необходимост от заемане на отделна длъжност
именувана „управител, хотел“. Остава неизяснено също, поради какви причини, по
какъв начин и кога работодателят е наел Н. на работа – за това, макар и
незадължително, отново липсва писмена следа. Като цяло не се установява
безспорно реално полаган труд с всички негови елементи като работно място,
работно време, реално извършване на трудови действия, съответни на длъжностната
характеристика. Очевидно с показанията си свидетелите по-скоро се домогват до
постигане на благоприятен за жалбоподателят изход от повдигнатия пред съда
правен спор, а не до разкриване на обективната за случая истина. Свидетелите не
представят нужната за доказване на спорния факт по делото конкретика, а
напротив излагат общи твърдения. Пример за това са показанията на свидетелката
Терзиева, чрез които последната заявява, че все пак е виждала жалбоподателя да
работи и да подписва документи в хотела, но не се посочва в какво точно се е
изразявала работата му и какви са подписаните от него документи.
Изводите
на административния орган са мотивирани с конкретни писмени доказателства, част
от административната преписка, поради което обосновано е прието, че в
конкретния случай жалбоподателят реално не е извършвал трудова дейност и
въпреки наличието на трудов договор не е възникнало осигурително правоотношение
и произтичащото от него право на обезщетение. Жалбоподателят не ангажира
относими доказателства, с които да опровергае изводите на контролните органи,
че не е осъществявал трудова дейност при въпросния осигурител, съответно, че за
него не е възникнало задължение за осигуряване, а от там и че не е осигурено
лице по смисъла на чл. 10 от КСО
във връзка с § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО. Регистрацията на процесния трудов договор и подаването
на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО не е достатъчно основание да се счита г-н
Н. за осигурено лице, респективно да е налице прекратяване на осигуряването и в
тази връзка същото да има право на парично обезщетение по смисъла на чл. 54а от КСО във връзка с чл. 10, ал. 1 от кодекса.
С
оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че първоначално издадения
административен акт, потвърден с решението, предмет на съдебен контрол е постановен
при наличие на посочените в закона материални предпоставки и съответства на
относимите правни норми, поради което отхвърляйки жалбата срещу него директорът
на ТП на НОИ-Стара Загора е постановил едно правилно и обосновано решение,
което от своя страна следва да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него –
отхвърлена.
Доколкото от страна на процесуалния представител на ответника е
отправено искане за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение след приключване на последното заседание по
делото, чрез представеното писмено становище, то същото не следва да бъде
уважено, като несвоевременно направено.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Н. *** против решение
№1040-23-66 от 26.10.2023 г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Стара Загора, като неоснователна.
На
основание чл. 119 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: