РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Пловдив, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Марина В. Белчева
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600412 по описа за 2021 година
Производство е по глава ХХI от НПК.
С присъда № 21004/13.05.2021 г., постановена по НОХД № 60/2021 г.
по описа на * окръжен съд подс. Д. В. Д. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, предл. 3 във вр. с ал. 1
изр. 1 предл. 5 НК, за което му е било наложено наказание съобразено с
редукцията по чл. 63, ал. 2, т. 2 НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а
именно кумулативна санкция от шест месеца лишаване от свобода както и
обществено порицание. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е
било отложено на основание чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от две години, след влизане на решението в законна сила.
Недоволен от присъдата е останал подс. Д. В. Д., поради което я е
обжалвал с оплаквания от нейната незаконосъобразност и необоснованост.
Релевира, че същата е била постановена при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и
явна несправедливост на наложеното наказание. От въззивния съд се иска да
отмени присъдата на първата инстанция и да оправдае подсъдимия по
обвинението.
Според представителя на Апелативна прокуратура - Пловдив жалбата
1
е неоснователна. Ангажираната от подсъдимия защитна позиция не намира
опора в доказателствения материал и правилно Окръжният съд в * е приел
тезата на прокуратурата, че от обективна и субективна страна е извършено
държане и разпространение на наркотични вещества. По отношение на
наложената санкция релевира, че е била правилно индивидуализирана и
поради липсата на протест не може да бъде утежнявана. От въззивния съд се
иска да потвърди атакувания акт на Окръжен съд – *, като приеме жалбата за
неоснователна.
В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, адв. К.Н. –
защитник на подсъдимия, който участва в производството пред въззивния
съд, изразява становище, че обвинението не е безспорно доказано. Намира, че
липсват достатъчно доказателства, които да обосноват нещо повече от
причастност към събитията на неговия подзащитен. Макар само по себе си
това да е годно да обезпечи извод за наличието на обосновано
предположение, не е налице необходимия интензитет на доказателствената
маса за постановяване на осъдителна присъда. Поради липсата на убедителни
доказателства за авторството на деянието, моли подсъдимият да бъде
оправдан по обвинението.
Подсъдимият Д.Д. поддържа казаното от своя защитник.
В последната си дума моли въззивния съд да го оправдае, тъй като няма
нищо общо със случая, не е продавал наркотици и не употребява такива.
При цялостната проверка на присъдата по реда на чл. 314 ал. 1 НПК
Пловдивският апелативен съд, констатира следното:
* окръжен съд коректно е възприел следната фактическа обстановка:
На 15.09.2018 г. свидетелите М. М. Т. и Н. М. Д. били заедно в *. Всеки
от тях бил купувал няколко пъти марихуана от непълнолетния тогава
подсъдим Д. В. Д. на цена от 20 лева за 1 грам. Младежите наричали
марихуаната жаргонно „трева”. На посочената дата /15.09.2018 г./ М.Т. и Н.
Д. отново решили да закупят марихуана от подсъдимия. За целта, след 20.00
часа на 15.09.2018 г., Т. се свърза с подсъдимия по телефона и му казал, че
иска да закупи два грама марихуана - един за себе си и един за свидетеля Д..
Уговорили се да се видят същата вечер в гр. * зад блока на * /* / към 21.45
часа. Т. и Д. отишли зад блока на * / блок № 1 / до ул. „*” № 8 в * и седнали
на пейките до пясъчник и детска игрална площадка, за да изчакат подсъдимия
Д.Д.. Касае се за публично място, което е свободно за достъп по всяко време
на неограничен кръг от лица.
Около 21.30 часа на 15.09.2018 г. при свидетелите дошъл подсъдимият
Д.. Извадил от джоба на късите си гащета три пакетчета с кръгла неправилна
форма, отделно направени. Двете пакетчета били по-големи, предназначени
за продажба на двете момчета, а третото по-малкото - за проба. Подсъдимият
Д. дал на свидетеля Т. пакетче от бял полиетилен, в което имало завита зелена
суха растителна листна маса - коноп /марихуана, канабис / с активен
наркотично-действащ компонент тетрахидроканабинол 7,6 % / тегловни
проценти / и нетно тегло 0,7688 грама. На свидетеля Д. дал пакетче от син
2
полиетилен, в което била завита зелена суха растителна листна маса - коноп
/марихуана, канабис/ с активен наркотично-действащ компонент
тетрахидроканабинол 7,7 % /тегловни проценти / и нетно тегло 0,7747 грама.
Попитал дали имат цигари, за да сложат малко марихуана в тях и да я опитат.
Те отговорили, че нямат и тогава той отишъл до магазина, за да купи цигари
за свиване. След като се върнал, носел две цигари и вода.
По това време свидетелите Ю. В. и С. С. М. - старши полицаи в РУМВР
– *, извършвали патрулна дейност, съгласно утвърден от началника на
РУМВР — * график в централната градска част на *. Полицаите видели около
пейката до пясъчника момчета, като две от тях - свидетелите Т. и Д. им били
познати от работата им. В. и М. отишли при трите момчета и им се
представили. Подсъдимият Д., като видял полицаите, хукнал да бяга в посока
към пощата и оттам към бившето заведение „*” в градската градина. М. Т.
изхвърлил пакетчето от бял полиетилен на плочките пред пейката и хукнал да
бяга след него. Свидетелят Н. Д. също хвърлил пакетчето от син полиетилен
на плочките пред пейката и хукнал да бяга в посока ресторант „*”. След
кратко преследване полицаите задържали свидетелите М. Т. и Н. Д..
Подсъдимият Д. успял да избяга. На 15.09.2018г. за времето от 22.15 часа до
22.45 часа разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествието - зад
блока на * / блок № 1/ до ул. „ *” № 8, където се намират пейките до
пясъчника, където били подсъдимият Д. и свидетелите М. Т. и Н. Д.. В хода на
огледа на плочките пред пейката била открита зелена суха листна маса, завита
в разкъсана от единия край опаковка от син полиетилен. При направения на
място полеви наркотест съдържанието на опаковката реагирало на марихуана
/канабис/. Опаковката и съдържанието й били поставени в полиетиленов плик
и обозначени като обект № 1, който бил иззет като веществено доказателство
по образуваното с протокола за оглед досъдебно производство №
597/15.09.2018 г. по описа на РУМВР - *. В хода на огледа на плочките вляво
от обект № 1 била открита зелена суха листна маса, завита в разкъсана в
единия край опаковка от бял полиетилен. При направения на място полеви
наркотест съдържанието на опаковката реагирало на марихуана /канабис/.
Опаковката и съдържанието й били поставени в полиетиленов плик и
обозначени като обект № 2, който също бил иззет като веществено
доказателство по образуваното с протокола за оглед досъдебно производство
№ 597/15.09.2018 г. по описа на РУМВР – *. В заключението си в протокол №
429/28.09.2018 г. вещото лице от БНТЛ при ОДМВР- *, извършило съдебната
физикохимическа експертиза, посочило, че представената за изследване като
обект № 1 зелена суха растителна маса в пакетче с неправилна форма от син
полиетилен, иззета с протокол за оглед от 15.09.2018 г., представлява коноп
/марихуана, канабис/ с активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 7,7 % /тегловни проценти/ и нетно тегло преди всички
изследвания 0,7747 грама. Остатъкът коноп, неизразходван след анализа, бил
0,6742 грама. Представената за изследване като обект № 2 зелена суха
растителна маса в пакетче с неправилна форма от бял полиетилен, иззета с
протокол за оглед от 15.09.2018 г., представлява коноп /марихуана, канабис/ с
активен наркотично-действащ компонент тетрахидроканабинол 7,6 %
3
/тегловни проценти/ и нетно тегло преди всички изследвания 0,7688 грама.
Остатъкът коноп, неизразходван след анализа, бил 0,6683 грама. Марихуаната
е високорисково наркотично вещество по смисъла на § 1, т. 11 от
допълнителните разпоредби на ЗКНВП, включено в списък I по чл. 3, ал. 2, т.
1 от ЗКНВП, съгласно приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични. Приобщените
по ДП №597/2018 г. като веществени доказателства високорискови
наркотични вещества е разпоредено да останат като веществени
доказателства по същото досъдебно производство и същите са неразделна
част от ДП № 597/2018 г. Съгласно писменото заключение на извършената по
досъдебното производство съдебно-психиатрично-психологична експертиза
№ 12/ 20.03.2020 г. подсъдимият Д. не се води на учет в Държавна
психиатрична болница - *. Според експертите същият е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към
момента на извършване на деянието 15.09.2018 г., което е осъществил поради
увлечение и лекомислие. Този правен извод е бил споделен и от първия съд.
Можел да участва в наказателния процес като обвиняем и към момента на
изследването му не се установило да страда от психически недостатък, който
да е пречка да се защитава сам.
С писмо изх. № 66-00-22/04.02.2020 г. зам. министърът на
здравеопазването уведомил ОП – *, че на подсъдимия Д. не е било издавано
разрешение за дейности с наркотични вещества по реда на ЗКНВП. Към
момента на продажбата на марихуаната на свидетелите Т. и Д. на 15.09.2018 г.
подсъдимият Д. не притежавал съответно разрешение за придобиване и
съхранение, респ. държане и разпространение на същото високорисково
наркотично вещество, издадено на основание чл. 73 от ЗКНВП.
Горната фактическа обстановка е била приета за установена по
безспорен и категоричен начин от частично кредитираните обяснения на
подсъдимия Д., от показанията на свидетелите С. М. и Ю. В. пред първия съд,
като и от приобщените чрез прочитане показания на свид. В., дадени в
подготвителната фаза на процеса, приобщени поради липса на спомен чрез
прочитането им, от показанията на свидетелите Н. Д. и М. Т., дадени пред
съдия на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им със
съгласие на страните, от протокола за извършен оглед на местопрестъпление,
както и от заключенията на извършените на досъдебното производство
съдебна физико-химическа експертиза и съдебно-психиатрично-
психологична, експертизи, както и от останалите писмени доказателства,
както и от приобщените по делото веществени доказателства. Анализът на
първия съд е подробен и задълбочен, споделя се от настоящата инстанция,
поради което доводите няма да бъдат повтаряни дословно.
Правилно е било отчетено, че обясненията на подсъдимия имат двояка
природа, като са били кредитирани само по тези свои пунктове, по които е
било прието, че съответстват на останалите данни по делото, като в тази
връзка подробно са били анализирани показанията на свидетелите В., М., Т. и
Д.. Първият съд е имал основание да възприеме техните показания в
4
кредитираните им пунктове като обективни, последователни, устойчиви и
съответни на останалите данни по делото. По отношение на показанията на
свидетелите Т. и Д., прочетени от досъдебното производство коректно е
приел, че за единственият пункт, по който същите не са били ползвани, са
останали изолирани от останалата доказателствена маса и в частност от
показанията на В. и М., които са наблюдавали Д. и Т. да си разменят
„топчета“ с „различни цветове“ и да си „светят с телефон“ известно време
преди при тях да дойде подсъдимият /който бил лицето, което не им били
известно служебно и избягало при проверката /, като при хронологията на
събитията, при командата на полицаите „Стой полиция!“ именно свидетелите
Т. и Д. са били забелязани от полицейските служители да хвърлят топчетата
на земята. В допълнение към посоченото от първия съд следва да се каже, че
при проследяване на показанията на Д. и Т. пред съдия на ДП се установява,
че те са дали подробно описание на пакетчетата, в които са били обвити
наркотиците, което съответства на намерените при огледа на
местопроизшествие такива и по косвен път подкрепя заявеното от В. М., че
свидетелите Т. и Д. са си разменяли „топчета“ и тогава са имали възможност
да възприемат изгледа на пакетираните наркотици, които са били открити при
огледа леко разпечатани. Описанието на пакетираните количества наркотични
вещества, дадено от свидетелите Т. и Д., също детайлно кореспондира и с
данните от протоколите за оглед на местопроизшествие и количеството
наркотично вещество и начина на неговото разпределение в отделни
разфасовки, включително и удовлетворява заявеното по телефона, че всеки от
свидетелите желае да закупи от подсъдимия около грам от предмета на
престъплението. Мотивирано са били възприети показанията на В. и от
досъдебната фаза, тъй като се касае за липса на спомен и същият е заявил
пред първия съд, че ги поддържа. Напълно логично е, предвид изминалия
период от време и множеството случаи, които отработва свид. В., да има
липса на спомен за детайли от събитието.
С основание първият съд е отхвърлил доводите на защитата, че по
делото липсват безспорни доказателства. Отговорил е и на оплакванията за
липса на такива, че подсъдимият е изхвърлял наркотика. Всъщност именно
поради предаването на предмета на престъплението на свидетелите Т. и Д.,
полицейските служители са възприели само последните двама да изхвърлят
предмета на престъплението, което като факт от обективната действителност
не е в състояние да оневини подсъдимия Д.Д., тъй като хронологията на
събитията сочи на успяло предаване на предмета на престъплението от
подсъдимия на свидетелите в даден момент преди да станат обект на
полицейска проверка.
Първият съд аргументирано е ползвал показанията на полицейските
служители, като е отчел, че те споделят личните си възприятия и не се
установяват данни за заинтересованост от изхода на делото и съмнения в
обективността и безпристрастността им, като преимуществено кореспондират
със заявеното и от свидетелите Т. и Д., при направената по-горе уговорка по
отношение на коментирания вече пункт в заявеното от последните двама,
който бе квалифициран като пълно проявление на разпоредбата на чл. 121, ал.
5
1 НПК.
Съответно на всички данни по делото е и заключението на първия съд,
че към датата на извършване на престъплението подсъдимият Д. е бил в
горната граница на непълнолетието, но е могъл да ръководи постъпките си и е
разбирал свойството и значението на извършеното, а постъпката му е прието,
че се дължи на лекомислие и увлечение, което съответства на приетата СМЕ.
Подобен правен извод се основава, както на посоченото експертно
заключение, така и на материалите по делото, от които се налага извод, че
подсъдимият има ясен и точен спомен за извършеното, ясна представа за
своите действия, причинно-следствените връзки между тях и
отражението им върху другите, като в своите обяснения е описал
действията си, съблюдавайки времевата и пространствената им
последователност, осъзнавайки личната си деятелност и е действал без
външни въздействия - натиск или заплаха, т. е. без външна принуда и е
контролирал действията си съзнателно и адекватно. Поради изложеното
подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководите постъпките си. Вещите лица са в комплексната СППЕ са
посочили, че личностовата структура на освидетелствания към момента
на извършване на деянието е била с характерните за тази възраст
особености – склонност към проява на импулсивно поведение,
подражателство, волева недоизграденост на нагласите за отчитане и
прогнозиране на негативните последици от собственото поведение, лесна
внушаемост, склонност към податливост на чуждо влияние, които са
оказали влияние относно прецизната оценка негативните последици от
деянието /ако го е извършил/. Психичното развитие на освидетелствания
съответства на биологичната възраст. В този смисъл е разбирал
свойството и значението на извършеното. Вещите лица са допуснали, че
поведението е проява на лекомислие поради недостатъчната
информираност за последиците от злоупотребата с наркотични вещества,
както и поради емоционално-волева незрялост, бързо вземане на решения,
без борба на мотив и противомотиви и неглижиране на последиците от
действията.наред с това вещите лиза са допуснали, че подекспретното
лице е било налице – емоционално-волева незрялост, понижен контрол
върху подтиците и влеченията, характерни за възрастта. Присъщите на
повечето непълнолетни действена улесненост, която в съчетание с
известна недооценъчност на мисленето създават благоприятен фон за
прибързани решения, без достатъчно обмисляне на евентуалните
последствия. Импулсивността при вземане на решения, без борба на
мотиви и противомотиви и недоизграденост на нагласи за прогнозиране и
отчитане на негативни последици от собственото поведение,
емоционално-волева незрялост, заедно със заниженият самоконтрол са
улеснили проявата на престъпното деяние. Пониженият самоконтрол на
6
действията, като израз на емоционално-волево състояние е бил
продиктуван, както от житейската незрялост, така и от липсата на
достатъчен житейски опит. Първият съд е имал основание за възприеме
заключението на СППЕ като задълбочено изготвено с необходимата
компетентност на вещите лица в съответните области на науката,
обективно и съответно на останалите материали по делото.
Първата инстанция е дала мотивиран отговор на всички доводи,
наведени във въззивната жалба и пред настоящата инстанция.
Единствено във връзка с претенцията на защитата на подсъдимия
Д.Д. пред настоящия съд за непоследователност на заявеното от
свидетелите Н. Д. и М. Т., което се дължало на искането им да смекчат
собственото си процесуално положение след привличането им като
обвиняеми по делото, следва да се каже, че действително в конкретно
посочения по-горе пункт техните показания не са били кредитирани от
първия съд, а заявеното от тях се явява проявление на разпоредбата на чл.
121, ал. 1 НПК. Наред с това в своите показания свидетелите изобличават
не само подсъдимия, но и самите себе си макар да правят неуспешен опит
да се дистанцират от това да са успели да установят фактическа власт
върху предмета на престъплението, в този смисъл претендират за
неуспяло разпространение. За обстоятелството, че са искали да закупят
конкретно количество наркотично вещество, обаче, те са били
последователни. Само по себе си обстоятелството, че с концентрацията
на инкриминиращите данни и спрямо тях, свидетелите Т. и Д. са решили
да окажат съдействие на разследването, особено след като и самите те са
били привлечени и материалите срещу тях отделени в друго дело, не е
неочаквано в посочения от защитата смисъл. В своите показания те
изобличават не само подсъдимия, но и самите се си, поради което не
може да се възприеме претенцията на подсъдимия, че свидетелстват
фактите по делото по начин, който прехвърля вината само на
подсъдимия. Подобно оплакване е лишено от доказателствена опора. Още
повече, че в посочения вече и по-горе смисъл, показанията на свидетелите
Т. и Д. не са изолирани от доказателствената маса по делото. Отделно от
това, допълнително в изложението ще стане въпрос за това, че именно
чрез първоначалното си поведение спрямо предмета на престъплението в
опит да се укрият от полицейските служители чрез бягство от
местопрестъплението и с първоначалното отричане, че разполагат със
забранени от закона вещества, може да се направи извод, че са били наясно
със забраната за държане и разпространение на предмета на престъплението.
При така установените факти правилно настоящият съд намира, че от
обективна и субективна страна подсъдимият Д.Д. е осъществил
съставомерните признаци на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл.
5 ТК, за което е приложима редукцията на наказанието по чл. 63 ал. 1, т. 3 от
7
НК, за това, че 15.09.2018 г. в гр. *, като непълнолетен, но като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,
без надлежно разрешително, издадено на основание чл. 73 ал.1, във вр.с чл.
31, във вр. с чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 73 ал.1 от ЗКНВП, разпространил
високорисково наркотично вещество по смисъла на § 1, т. 11 от
допълнителните разпоредби на ЗКНВП, включено в списък I по чл. 3 ал. 2, т.
1 от ЗКНВП, съгласно приложение № I към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - коноп /канабис,
марихуана /, като продал за сумата от 20 лева на Н. Д. от гр. *, коноп с нетно
тегло 0,7747 грама със съдържание на активен наркотично-действащ
компонент тетрахидроканабинол 7,7 % /тегловни проценти/ и продал за
сумата от 20 лева на М. Т. от гр. * коноп с нетно тегло 0,7688 грама и със
съдържание на активен наркотично-действащ компонент
тетрахидроканабинол 7,6 % / тегловни проценти/.
От обективна страна в посоченото време и на посоченото място
подсъдимият е предоставил срещу заплащане на свидетелите Т. и Д.
високорисково наркотично вещество по смисъла на § 1, т. 11 от
допълнителните разпоредби на ЗКНВП, включено в списък I по чл. 3 ал. 2, т.
1 от ЗКНВП, съгласно приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - коноп /
канабис, марихуана /. След разговор по телефона подсъдимият е занесъл на
процесното място наркотичното вещество и го е предоставил на свидетелите,
за да го употребят. Правилно инстанцията е посочила, че за ангажиране на
отговорността на подсъдимия е без значение дали свидетелите са употребили
предмета на престъплението и дали са го заплатили преди намесата на
полицаите. Изпълнителното деяние се осъществява чрез фактическото
преминаване на предмета на престъплението от фактическата власт на
извършителя в тази на трето лице. За съставомерността на осъществената
дейност няма значение дали прехвърлянето се прави възмездно, или не. От
значение се явява факта, че подсъдимият Д. е предоставил на двамата
свидетели наркотично вещество, което подлежи на контрол съгласно Списък
II на Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971 г. и съгласно
ЗКНВП и е включено в списък I по чл. 3 ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, съгласно
приложение № I към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични.
Настоящият съд намира, че в случая не е налице квалифициращото
деянието обстоятелство – то да е било извършено на публично място.
Съгласно трайната съдена практика публичността като основание за по-тежка
наказуемост винаги се свързва с възможността престъплението да бъде
възприето от повече или от неограничен кръг лица. Тази възможност не
следва винаги от място на престъплението и несъмнено отсъства, ако то се
извършва тайно и скрито от всеки друг /в този смисъл решение № 88 от
10.09.2009 г. по н. д. № 50/2009 г. на ВКС, 1 н. о./. Този квалифициращ
признак може да бъде осъществен, когато деянието е осъществено по начин,
8
който ангажира повече адресати, което е обвързано със значително по-
тежките последици, които би имало разпространението на наркотични
вещества по този начин, като увлича по-голям кръг от лица, предоставяйки
достъп до такива вещества, поддържа наркоманията като социално явление,
подхранвайки я и създавайки условия за възникването й по отношение на
нови лица или места /в този смисъл решение № 249 от 02.06.2006 г. по н. д. №
859/2005 г. на ВКС, 1 н. о./. Във връзка с цитираната съдебна практика следва
да се каже, че в настоящия случай действително местопрестъплението има
характеристиките на публично място доколкото се намира в урбанизирана
територия, но начинът на разпространението не разкрива данни то да е било
насочено да подхрани и създаде условия за възникване на наркомания по
отношение на нови лица. Осъществяването на инкриминираната среща само
между свидетелите, получили фактическа власт върху предмета на
престъплението и подсъдимия в тъмната част на денонощието на място,
където няма други лица и побягването им, когато са били забелязани от
непознати за тях лица, също не може да бъде обвързано със съзнанието на
дееца за възможност престъплението да бъде възприето от повече или
неограничен кръг лица. Във връзка с казаното не е налице и
квалифициращият признак публичност при разпространението на предмета
на престъплението. Това налага оправдаването на подсъдимия по този
елемент от първоначално повдигнатото му обвинение и преквалификацията
му по по-леко наказуем състав на същото престъпление.
Процесното престъпление е насочено срещу обществените отношения,
свързани със здравето на населението, като това е наркотично вещество с
висока степен на риск за общественото здраве. Подсъдимият е осъществил
това изпълнително деяние в нарушение на установения ред и без надлежно
разрешение за инкриминираното действие.
Съгласно ЗКВНВП - §1, т. 11 наркотичното вещество се дефинира като
всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал.
2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично
вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да
предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно
въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации
или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението,
възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху
човешкия организъм. Редът за класифициране на растенията и веществата
като наркотични става с наредба, като марихуаната има наркотично действие,
няма легална употреба, пазар и производство и е поставена под контрол
/забрана/ - включена е в приложение № 1 към същата наредба - списък I –
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина. Няма значение и това какъв е бил процентът на
активното вещество на наркотика, тъй като нормата на чл. 354а, ал. 1 НК и
цитираното ПМС, за ангажиране наказателна отговорност за държане,
респективно – разпространение - на марихуана няма значение съдържанието
на активното вещество, което съответства и на съдебната практика.
9
Налице е и субективния елемент на разглежданото престъпление –
неправомерно разпространение на наркотично вещество. Всички данни по
делото несъмнено сочат, че подсъдимият Д., въпреки неговата възраст добре е
разбирал, че извършва нещо нередно, недопустимо и непозволено от закона,
като разпространява процесното вещество, за което е бил убеден, че е
наркотично и е целял неговото разпространение. Подсъдимият е съзнавал, че
извършва дейността по отношение на предмета на престъплението, която е
забранена от закона при липсата на съответно разрешение, че осъществява
тази дейност без да има надлежно разрешение за това, но въпреки това е
осъществил изпълнителното деяние на вмененото му във вина престъпление,
следователно е съзнавал общественоопасния характер на престъпната си
дейност, предвиждал е общественоопасните последици от действията си и е
искал тяхното настъпване, т. е. подсъдимият е извършил деянието с пряк
умисъл.
Първият съд е имал основание да приеме, че съставът на престъплението
не е осъществен само формално, а са налице предпоставките за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като обществената опасност
на извършеното не е явно незначителна. Само по себе си обстоятелството, че
системната употреба на високорисковите наркотични вещества води до
зависимост и до влошаване здравето на приемащите ги, както и до особености
в поведението им, включително и рискови ситуации. Всичко това не
позволява случаят да бъде охарактеризиран като маловажен по смисъла на чл.
9, ал. 2 от НК независимо от малкото количество на предмета на
престъплението и невисоката стойност на сделката. Отделно от това, в случая
подсъдимият е разпространил наркотик на две лица, като за съставомерността
е достатъчно да стори това и само на едно. В принципен план, действително,
за да бъде престъпно деянието, то следва да съдържа и обществена опасност,
която да не е явно незначителна. Конкретните обстоятелства на времето,
мястото, начина и мотивите за извършването на деянието, както и
личностните данни на подсъдимия не водят до извод, че в случая не са били
застрашени обществените отношения в степента, изпълваща съдържанието на
обществената опасност, която го прави престъпно. В случая конкретното
поведение разкрива типичната за този тип прояви степен на засягане на
обекта на деянието, което обосновава и използването на санкционните
средства на наказателното право и ги направи обществено приемливи.
Установената фактическа обстановка по делото не установява ниска степен на
увреждане на обществените отношения. Разпространеното количество
марихуана, макар да не е в големи количества е било предназначено за повече
от едно лице.
Във връзка с наказанието на подсъдимия, съобразено с редукцията по
чл. 63, ал. 1, т. 1 НК за престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 5 от
НК по принцип се предвижда кумулативна санкция лишаване от свобода от 2
до 8 години, както и глоба от 5 000 лева до 20 000 лева, която с оглед
редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК за непълнолетни е лишаване от
свобода до три години и обществено порицание. Настоящият съд намира, че
обществената опасност на извършеното се явява завишена, тъй като се касае
10
за широко разпространено тежко престъпление, към което обществото е
изключително чувствително поради риска за здравето на ползващите
наркотични вещества. От друга страна - степента на обществена опасност на
дееца е невисока, тъй като има статут на неосъждано лице с добри
характеристични данни. Все на същата плоскост следва да се отчете, че
количеството разпространено високорисково наркотично вещество не е
голямо, а съобразно приетото от първия съд деянието е извършено поради
увлечение и лекомислие без да са налице останалите предпоставки на чл. 61,
ал. 1 НК, тъй като престъплението представлява голяма обществена опасност.
Съобразявайки тежестта посочените обстоятелства, настоящият съд намира,
че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при които и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко. В този смисъл наказанието на подсъдимия следва да се
определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, „б“ и ал. 3 НК и наказанието
лишаване от свобода се замени с пробация в минималния размер от шест
месеца при двете задължителни пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи
пробационен служител, всяка една от тях за срок от шест месеца, като се
наложи и по-лекото кумулативно предвидено наказание обществено
порицания във варианта, в който е било приложено от първата инстанция. За
първата пробационна мярка задължителна регистрация на подсъдимия по
настоящия му адрес в гр. *, кв. „*“, бл. 32, вх. „Б“, ет. 1 , ап. 27, следва да се
определи периодичност от два пъти седмично. Настоящият съд намира, че с
оглед извършеното от Д.Д. и личността на дееца определянето на наказанието
и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК би изпълнило целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 и чл. 60 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК правилно в тежест на подсъдимия,
който вече е пълнолетен, са били възложени направените по делото разноски,
които следва да се заплатят в полза на органа, който ги е направил, както
следва - 512,40 лева по сметка на – ОД на МВР * и 120 лева – в полза на
Окръжен съд *.
Първият съд е пропуснал да се произнесе при условията на чл. 354а, ал.
6 от НК за предмета на престъплението – неизразходвано количество коноп
от двата обекта – с номера 1 и 2, които са били върнати с приемо-
предавателен протокол на възложителя съгласно данните по делото. В тази
връзка първият съд следва да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 2 вр. ал. 1, т.
1 НПК за останалия на съхранение по делото предмет на престъплението,
който подлежи на отнемане в полза на Държавата.
Предвид на изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 21004/13.05.2021 г., постановена по НОХД № 60/2021 г.
по описа на * окръжен съд, като:
- ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението по чл. 354а ал. 2, изр. 2, предл. 3, във
11
вр.с ал. 1 изр. 1, предл. 5 НК в престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 5
НК и ОПРАВДАВА подсъдимия Д. В. Д. по първоначално повдигнатото му
обвинение по чл. 354а ал. 2, изр. 2, предл. 3 НК досежно това деянието да е
било осъществено на публично място.
- НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия наказание, което е било
съобразено с редукцията по чл. 63, ал. 2, т. 2 и т. 5 НК, като му налага такова
съобразено с редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 1 и т. 5 НК, при условията на чл.
55, ал. 1, т. 2 б. „б“ НК – пробация за срок от шест месеца при двете
задължителни пробационни мерки, първата от които задължителна
регистрация по настоящ адрес чрез явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност от два пъти седмично за срок от шест месеца, както
и чрез задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15 дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12