№ 152
гр. Габрово, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20244200500193 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Й. И. З. ,чрез
пълномощника адв.Д. срещу постановеното решение по гр.д. №895/2023г. на РС-Севлиево.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Прави се позоваване на ненадлежно връчване по изп.дело
№332/2018г. по описа на ЧСИ З.В. на ПДИ ведно със съдебните книжа към нея и
неизпълнение на задължението по чл.418, ал.5 ГПК за уведомяване на заповедния съд.
Твърди се ,че погасителната давност за вземането по процесния запис на заповед е изтекла
във времевия период , в който е водено изпълнителното дело. Последващите предприети
валидни изпълнителни действия по изп.д.№253/2023г. , след изтичане на давността , не са
могли да прекъснат същата. Излагат се доводи за последиците при прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради перемпция. Твърди
се, че вземането по процесния запис на заповед с падеж 22.12.2015г. е погасено по давност
както към момента на образуване на второто изпълнително дело №253/2023г., така и към
предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Претендира се да бъде отменено обжалваното решение и отхвърлен предявеният иск
по чл.422 ГПК и акцесорния за лихвата от подаване на заявлението , както и да се присъдят
направените от жалбоподателя разноски за производството по делото.
От ищеца е депозиран писмен отговор ,чрез пълномощника адв.Б., в който се излагат
доводи за неоснователност на въззивната жалба .
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи ,прие за установено следното:
С обжалваното решение, постановено по гр.д.№895/2023г. на РС-Севлиево , е уважен
предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК като е признато за установено ,че
ответникът Й. И. З. дължи на ищеца Д. Г. П. сумата от 2000 /две хиляди/ евро – парично
1
задължение по запис на заповед, издаден на 22.05.2015 г. в гр. Габрово, с падеж – на
22.12.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението /10.02.2017 г./ до
изплащане на вземането, за която сума са издадени заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 13.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 158/2017 г. по
описа на Районен съд Севлиево.
Постановеното от първоинстанционния съд решение по гр.д.№895/2023г. по описа на
РС-Севлиево е валидно и допустимо.
С предявения иск по чл.422 ГПК ищецът Д. Г. П. е претендирал установяване
съществуването на вземане спрямо ответницата Й. И. за сумата от от 2000 /две хиляди/ евро
– парично задължение по запис на заповед ,издаден на 22.05.2015 г. в гр. Габрово, с падеж –
на 22.12.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението /10.02.2017 г./ до
изплащане на вземането, за която сума са издадени заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 13.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 158/2017 г. по
описа на Районен съд Севлиево. В частта за сумата от 450,11лв. мораторна лихва
производството е било прекратено с протоколно определение от 01.02.2024г. на РС-
Севлиево поради оттегляне на иска.
От ответницата с писмения отговор е направено правопогасително възражение за
изтекла погасителна давност, което се поддържа и във въззивната жалба.
От представените писмени доказателства се установява ,че с издадения на
22.05.2015г. запис на заповед ответницата Й. И. З. се е задължила неотменимо и безусловно
да заплати на 22.12.2015г. на ищеца сумата от 2000 евро, платима без разноски и без
протест.
Записът на заповед е редовен от външна страна като съдържа изискуемите по чл.535
ТЗ реквизити. Падежът на задължението е определен на основание чл.486, т.4 от ТЗ – на
22.12.2015г. От този момент е настъпила изискуемостта на вземането, като от падежа на
задължението на 22.12.2015г. е започнала да тече 3 годишната давност по чл.531, ал.1 от ТЗ
.
Преди изтичане на давностния срок по чл.531, ал.1 от ТЗ, от кредитора по процесния
запис на заповед е подадено заявление по чл.417 ГПК вх.№539/10.02.2017г., по което е
образувано ч.гр.д.№158/2018г. на РС-Севлиево. С издадената на 13.02.2017г. заповед по
чл.417 е постановено длъжникът Й. И. З. да заплати на Д. Г. П. сумата от 2000 евро
главница и сумата от 450,11лв. мораторна лихва за забава за периода 23.12.2015 –
08.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.02.2017 г. , като и разноските
в заповедното производство , като е уважено искането по чл.418 ГПК за допускане на
незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист .
Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист са получени от
пълномощника на заявителя на 20.02.2017г съгласно удостовереното в разписката на л.11
по ч.гр.д.№158/2018г. на РС-Севлиево.
На 16.02.2018г., преди изтичане на давностния срок по чл.531, ал.1 ТЗ, по молба на
взискателя Д. Г. въз основа на изпълнителния лист ,издаден по ч.гр.д.№158/2018г. на РС-
Севлиево, е образувано изп.дело №332/2018г. по описа на ЧСИ з. В.. В молбата е направено
и искане за предприемане на изпълнителни действия по събиране на вземането : налагане
на запор върху вземания на длъжника и налагане на възбрана върху недвижим имот.
От приложеното копие от изп.д.№332/2018г. се установява, че няма надлежно
връчване на ПДИ ведно със заповедта по чл.417 ГПК на длъжника Й. З.. От ЧСИ са били
изпратени запорни съобщения до различни банки на 19.04.2018г., с наложени запори на
2
24.04.2018г. С молба от 21.10.2019г. взискателят е поискал отново налагане на запори върху
банкови сметки на длъжника и насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника.
Насроченият опис от ЧСИ на 19.11.2019г. не е извършен поради нередовна процедура по
призоваването на длъжника. С молба от 13.08.2020г. взискателят е поискал налагане на
запор върху трудовите възнаграждения и извършване на опис на движими вещи в дома на
длъжника. Насроченият на 13.04.2021г. опис от ЧСИ . не е извършен поради нередовна
процедура по призоваването на длъжника. С молба от 01.09.2021г. по изп.д.№332/2018г.
длъжникът Й. З. е поискала от ЧСИ да получи ИЛ или заповед за изпълнение, ПДИ и
справка за задължението, като няма данни за връчване на тези документи на посочения от
молителката адрес. С последваща молба от 20.02.2023г. Й. З. е поискала прекратяване на
изп.д.№332/2018г. С постановление от 16.03.2023г. ЧСИ е прекратил изп.д.№332/2018г. , на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. До длъжника и съответните банки ЧСИ е изпратил
съобщения на 31.05.2023г. за вдигане на наложените запори върху банкови сметки по изп.д.
№332/2018г.
На 17.03.2023г. е образувано изп.дело №253/2023г. по молба на взискателя Д. Г. П. въз
основа на ИЛ ,издаден по ч.гр.д.№158/2018г. на РС-Севлиево. Посочените в молбата
способи на принудително изпълнение са : възбрана върху недвижим имот, запор върху
движими вещи и вземания , опис ,оценка и публична продан на недвижими имоти и
движими вещи ,собственост на длъжника. ПДИ ведно със заповедта за изпълнение са
връчени на длъжника Й. З. на 06.07.2023г., лично , като в срока по ГПК е постъпило
възражение по ч.гр.д.№158/2018г. на РС-Севлиево вх.№260103/10.07.2023г. В едномесечния
срок е предявен настоящия иск по чл.422 ГПК с искова молба вх.№3807/25.08.2023г.
При така установените данни възражението на ответника Й. З., че процесното
вземане е погасено по давност , е неоснователно.
Тригодишната погасителна давност по чл.531, ал.1 ТЗ е започнала да тече от падежа
на задължението на 22.12.2015г., като е прекъсната с молбата от 16.02.2018г. на кредитора, с
която освен образуване на изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист по
ч.гр.д.№158/2017г., е направено и искане за предприемане на изпълнителни действия с
налагане на запори и възбрана, като запори на банкови сметки на длъжника са наложени на
24.04.2018г. С последващите две молби на взискателя по изп.дело№332/2018г. отново е била
прекъсната давността – молбата от 21.10.2019г. и молбата от 13.08.2020г., с които отново са
направени искания за налагане на запори, както и за извършване на опис на движими вещи
в дома на длъжника, като са били насрочени от ЧСИ опис на движими вещи на 19.11.2022г.
и на 13.04.2021г. Давността е прекъсната и с молбата на взискателя от 17.03.2023г., по която
е образувано изп.д.№253/2023г., в която е направено и искане за предприемане на
изпълнителни действия : възбрана ,запор , опис ,оценка и публична продан.
Следователно през периода от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 10.02.2017г.
до предявяване на иска по чл.422 ГПК на 25.08.2023г. вземането по издадената заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 13.02.2017 г. по
ч.гр.д.№ 158/2017 г. по описа на Районен съд Севлиево, не е погасено по давност, тъй като
тя е била прекъсвана неколкократно с поисканите и предприети изпълнителни действия по
изп.д.№332/2018г. с молбите на взискателя : от 16.02.2018г. ,с наложени запори на
24.04.2018г. на банкови сметки на длъжника ; от 21.10.2019г. ,с насрочен опис на движими
вещи на 19.11.2019г. и от 13.08.2020г. с насрочен опис на движими вещи на 13.04.2021г. ,
както и с молбата на взискателя от 17.03.2023г. по изп.д.№4635/2023г. с искане за
предприемане на изпълнителни действия, предвид на което към 25.08.2023г. тригодишния
давностен срок по чл.531,ал.1 ТЗ не е изтекъл. До този извод е достигнал и
първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното решение.
3
Въпросът погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, е включен в предмета на
разглеждане по тълк. д. № 2/23 на ОСГТК на ВКС, но към момента няма постановено
решение.
Съгласно съдебната практика : решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г.о., решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., решение №257/30.04.2020 г.
по гр.д. №694/2019 г., III г. о., решение № 60282/ 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III г. о.,
определение № 248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г., IV г.о. и др. , перемпцията и
давността са отделни правни институти, като перемпцията е без правно значение за
давността. Общото между тях е, че едни и същи факти могат да имат значение както за
перемпцията, така и за давността. Те са обаче два различни правни института, уреждат
различни по характер срокове (давностен и преклузивен), като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК не е производен от давностния по чл.110 ЗЗД, и са с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът
не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не
го изключва – тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но
въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД
давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за
принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия.
Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по
изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни
действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото
право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.
Давността е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други
лица. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер -
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното
право на взискателя продължава да съществува. Относно прекъсването на давността не е
необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната.
Това следва и от разпоредбата на чл.116 , б "в" ЗЗД , в която законодателят използва думата
"предприемане на изпълнителни действия", а не "извършване". Споделяйки тази съдебна
практика , настоящият състав на въззивния съд намира, че не е заличен ефектът от
предприетите дейстивия за принудително изпълнение по изп.дело №332/2018г. като
последица от настъпилата перемпция по чл.433, ал.1 т.8 ГПК ,като последното от тях ,с което
е прекъсната давността е насрочването на опис на движими вещи на 13.04.2021г. по молба
на взискателя от 13.08.2020г.
Това не е последното действие с което е прекъсната давността, тъй като с
последващата молба на взискателя от 17.03.2023г. по изп.д.№4635/2023г. с направено искане
за прилагане на изпълнителен способ, тя отново е прекъсната , като съгласно постановеното
с ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС искането за прилагане на определен изпълнителен
способ прекъсва давността и новата погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че поради ненадлежното връчване
на ПДИ и заповедта за незабавно изпълнение по първоначално образуваното изп.дело
№332/2018г. , с извършваните изпълнителни действия не се прекъсва давността, тъй като са
ненадлежно извършени. Редовността на връчването е от значение за началото на срока ,в
който страната-адресат може да упражни своите права , в случая правото на възражение по
4
чл.414 ГПК и за обжалване действия на ЧСИ в предвидените в ГПК хипотези за длъжника.
Не се касае за бездействие на взискателя, поради което и редовността на връчването на
длъжника на ПДИ и заповедта за незабавно изпълнение са неотносими към погасяването на
вземането по давност поради бездействие на кредитора. С това действие на съдебния
изпълнител не се прекъсва погасителната давност , доколкото то е вменено като негово
задължение на основание чл.428, ал.1 ГПК , чл.418,ал.5 ГПК /преди изм. от 2023г./ и не е
обусловено от волята на взискателя. Разпоредбата на чл.430 ГПК също не касае бездействие
на кредитора и е неотносима към погасяването на вземането на взискателя по давност.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано .
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направите за въззивната инстанция разноски в размер на 300лв. заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие
на л.22 от настоящото дело.
По изложените съображения ,въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №41 от 26.02.2024г. по гр.д.№895/2023г. на РС-
Севлиево.
ОСЪЖДА Й. И. З. , ЕГН********** , от **, да заплати на Д. Г. П. ,
ЕГН**********, от г** , ет.4, ап.9 , сумата от 300лв – разноски за въззивното поризводство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3, т.1,
пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5