№ 2578
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско
дело № 20221100509867 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 ГПК – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Гаранционен фонд срещу постановление на
частен съдебен изпълнител М.П., постановено на 26,07,2022год. по изп. д.
№20228510402000, с което ЧСИ е оставил без уважение възражение на длъжника по чл.78,
ал.5 от ГПК за сумата над 200,00лв.-адв. възнаграждение до намален размер от 400лв. и
относно неправилно начисляване на такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят излага обжалваното постановление да е незаконосъобразно, тъй като
се дължи адв. възнаграждение за взискателя само по чл.10, т.1 от НМРАВ за образуване на
изпълнителното дело, което към редакцията на НМРАВ е в размер на 200,00лв., но не и по
чл.10, т.2 за процесуално представителство и съдействие, доколкото такива действия не са
извършени от името и за сметка на взискателя. На самостоятелно основание сочи размерът
на адвокатското възнаграждение да е прекомерен, тъй като не съответства на фактическата и
правна сложност на изпълнителното дело. Поддържа да е налице неправилно изчисляване
на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Съобразно изложеното излага становище за отмяна на обжалваното постановление на
ЧСИ. Претендира разноски за настоящото производство.
Взискателят –И.А.И. не излага становище по основателност на жалбата.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК излага
доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Съдът намира депозираната жалба по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна,
процесуална легитимация на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство
1
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските
по изпълнителното дело от 26,07,2022год., с което ЧСИ се е произнесъл по възражение за
намаляване на разноските за адв. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК като е оставил без
уважение същото за сумата над 200,00лв. до 400,00лв.
Жалбата срещу постановлението за определяне на разноските в изпълнителния
процес е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като
процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Същата е основателна.
Видно от преписката по делото изпълнителното производство е образувано по молба
на взискателят – И.А.И. от 13,07,2022год. с искане за образуване на изпълнително дело за
сумата от 3154,73лв. по ИЛ от 09,06,2022год., издаден по т.д.№125/2021год. по описа на ОС
Хасково. Претендира се и адв. възнаграждение в размер на 500,00лв.
Съобразно чл.426, ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по
молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт
подлежащ на изпълнение. Безспорно на осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по
изпълнението се възлагат разноски извършени от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар.
Видно от представена разписка от 11,07,2022год. е договорено и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00лв.
Съгласно чл.10 от НМРАВ -за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнително дело възнаграждението е определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1
е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв./ в ред. на
НМРАВ към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие/; За
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000,00лв. –
200,00лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7;
Тъй като взискателят е представляван от процесуален представител при иницииране
на изпълнителното производство на осн.чл.10, т.1 от НМРАВ се дължи адв. възнаграждение
за образуване на производството. Адв. възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ, съдът
намира да не се дължи, тъй като ПДИ е връчена на 15,07,2022год., а не се спори и сумата да
е платена в срока за доброволно изпълнение. Ирелевантно е обстоятелството дали сумата е
внесена в резултат на наложен запор, доколкото длъжникът е лишен от възможността
доброволно да заплати същата, поради което осъществено съдействие от страна на
процесуалният представител за реализиране вземането на кредитора не е необходимо или е
внесена доброволно. Ето защо дължимото адвокатско възнаграждение е 200,00лв.
Таксата по т.26 се събира от длъжника и в хипотезата на погасяване на вземането, чрез
плащане от трето задължено лице в срока за доброволно изпълнение, доколкото е в резултат
на предприети от ЧСИ действия по изпълнението-налагане на запор.
Съгласно т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума върху материалния интерес, като приложима в случая е
2
б."в" от сочения текст/ при материален интерес от 1000,00лв.до 10000,00лв.– 100,00лв. +8 на
100 за горницата над 1000,00лв. или с оглед вземането от 3159,73лв. таксата е 272,77лв. или
327,32лв. с ДДС.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение
на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от
спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството
по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74
от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№73246/02,08,2022год. по описа на ЧСИ, депозирана от
Гаранционен фонд постановление на ЧСИ М.П. от 26,07,2022год., постановено по изп.д.
№20228510402000 в частта, с която е оставено без уважение възражение вх.
№69324/22,07,2022год. относно прието адвокатско възнаграждение за взискателя над
200,00лв. до 400,00лв., както и неправилно начислена такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ за
сумата над 327,32лв. с ДДС до начисления размер от 365,74лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Гаранционен фонд за присъждане на
разноски в настоящото производство като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3