Решение по дело №458/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 359
Дата: 9 декември 2020 г.
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20207100700458
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                         /09.12.2020 г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                          

           При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 458 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.     

Образувано е по жалба на Г.С.Т. ***, с ЕГН **********, уточнена с допълнителна молба с вх.№ 2254/ 21.09.2020 г., срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2019 с УИН 08/290519/13215. В жалбата се твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона. Излагат се обстоятелства, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за кампания 2019 по схемите за обвързано подпомагане, като съгласно чл.75 от Регламент № 1306/2013 г. административният орган е следвало да се произнесе по него в периода от 1 декември до 30 юни на следващата 2020 година чрез издаване на уведомително писмо за извършените оторизации по чл.10б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. В случая не е издадено такова писмо, нито е извършено плащане в нормативноопределения срок, поради което е формиран мълчалив отказ за подпомагане, което е недопустимо с оглед на действащата нормативна уредба, която задължава административния орган да се произнесе с изричен акт. В писмени бележки по делото се излагат допълнителни доводи, че посоченият в отговора по жалбата срок за произнасяне до 15 октомври 2020 година, в който според ответника приключвали всички административни проверки по подадените заявления, е изтекъл към датата на съдебното заседание, но произнасяне на органа с уведомително писмо не е налице. Твърди се, че органът злоупотребява с правомощията си и не спазва никакви срокове за издаване на дължимите от него актове, като обратното становище, че не е налице мълчалив отказ в това производство, би довело до ситуация органът да не се произнася по подаденото заявление още години, което на практика лишава кандидата от каквато и да е форма на защита. По тези съображения се иска отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката на административния орган за изрично произнасяне по заявлението, както и присъждане на сторените по делото разноски.                                                                               

Ответникът – изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител, оспорва допустимостта на жалбата по съображения, че липсва годен предмет за обжалване. Твърди, че в случая не е налице формиран мълчалив отказ както поради липсата на определен срок за произнасяне от страна на административния орган, така и поради изискването за изрично произнасяне на органа по заявлението за подпомагане. Сочи, че административното производство започва с подаване на заявлението за подпомагане и не е обвързано със срокове за произнасяне след оторизация, която се извършва едва след приключване на всички административни и други нормативнозаложени проверки. Твърди, че към момента на подаване на жалбата не е приключило изцяло администрирането на подадените заявления за кампания 2019. Ежегодно до 15 октомври приключва преизчисляването и частичното възстановяване на наложените суми за финансова дисциплина (ФД) по заявленията на кандидатите за предходната година, в случая възстановими през кампания 2020. Едва с превеждането на сумите за възстановена ФД окончателно приключва администрирането на заявленията за подпомагане и може да се пристъпи към издаване на уведомителни писма за оторизираните и изплатени суми за подпомагане и/или за наложените санкции по схемите и мерките за кампания 2019. В условията на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.                     

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното:   

Не е налице спор по делото, че жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин в интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 322776 и е подал заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019 с УИН 08/290519/13215, с което е кандидатствал по следните схеми и мерки за подпомагане – схема за обвързано подпомагане за млечни крави (СМлК) и схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол – ЕЖСК (мляко).

По подаденото заявление за подпомагане са извършени автоматични проверки на въведените данни, при които са констатирани грешки относно заявените парцели с ЕНП, декларирания имейл за контакт и предоставената информация за стопанството, като жалбоподателят е предупреден, че ДФЗ не може да извърши служебна регистрация в СЕУ до посочването на валиден имейл за контакт, както и че по СМлК стопанството му се счита за стопанство извън планински район.    

Съгласно признанието в писмения отговор на ответника заявлението за подпомагане на кандидата за кампания 2019 не е избрано за извършване на проверка на място и не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин.

На 19.08.2020 г. жалбоподателят е подал заявление с вх.№ 02-6500/4158, с което е поискал изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ да се произнесе по подаденото от него заявление за подпомагане, като се е позовал на разпоредбите на чл.10б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и чл. 75, §1 от Регламент на Европейския парламент и съвета 1306/2013. В заявлението е посочено, че съгласно първата разпоредба ДФЗ – РА уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации по схемите и мерките по чл.1 от наредбата, а съгласно втората разпоредба финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика се осъществява с плащане по схемите и мерките за подпомагане в периода от 1 декември до 30 юни на следващата година. Времевият период, в който ДФЗ е следвало да извърши окончателните плащания и да се произнесе по подадените заявления за кампания 2019 г., е изтекъл на 30.06.2020, като до настоящия момент не е изплатена субсидия и не е издадено предвиденото в Наредба № 5 уведомително писмо.       

В отговор на това заявление жалбоподателят е уведомен с писмо с изх.№ 02-6500/4158≠1/25.08.2020 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, че ДФ „Земеделие“ – РА все още не е издала краен административен акт, който той може да обжалва. В писмото е посочено, че след приключване на всички проверки по подадените заявления за подпомагане за кампания 2019 РА ще изготви и предостави уведомителни писма за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания на всички кандидати, подали заявление за подпомагане, съгласно чл.10б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Такова писмо ще бъде издадено и на жалбоподателя, като в него подробно ще бъде посочена одобрената сума за подпомагане, санкциите и редукциите по отделните схеми и мерки, както и редът и начинът на обжалването му.

Уведомителното писмо е получено от ЗП на 31.08.2020 г., като на 11.09.2020 г. е подадена жалба против мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да се произнесе по заявлението за подпомагане, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.                   

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Неоснователно е възражението на ответника, че не е налице годен предмет на съдебен контрол както поради липса на определен от закона срок, в който органът следва да се произнесе, така и поради изискването по закон административният орган да се произнесе с изричен акт.   

Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Систематичното място на тази разпоредба в общия процесуален закон налага извод за нейната приложимост във всички административни производства, за които в специален закон не е предвидено друго, както е в настоящия случай. Не може да се сподели становището на ответника, че действието на общата фикция по чл.58 от АПК се изключва с оглед на спецификата на дейността на ДФЗ – РА като единствена институция за прилагане на общата селскостопанска политика, която следва да се произнесе по заявленията след приключване на всички законовоопределени проверки по спазване на условията за подпомагане. Независимо от вида на мярката, по която е поискано финансово подпомагане, административният орган одобрява, намалява или отказва изплащането на годишна финансова помощ след извършване на административни проверки за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности, като писмено информира кандидатите за подпомагане за изплатената им финансова помощ. Липсата на произнасяне с изричен акт (уведомително писмо) засяга неблагоприятно правната сфера на кандидатите за подпомагане. Институтът на мълчаливия отказ е създаден, за да бъде предоставено право на достъп до съд на лицата, които имат интерес от произнасянето на административния орган. Необходимостта от извършване на административни и други нормативноопределени проверки не освобождава административния орган от задължението му да се произнесе по отправеното към него искане, а липсата на срок за произнасяне води до извод за подадена в срок жалба, но не и до несъществуването на мълчалив отказ. Цитираните от ответника разпоредби на чл.10б от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и чл.43, ал.3 и  ал.4 от ЗПЗЗ не дерогират приложението на чл.58, ал. 1 от АПК и съответно не лишават засегнатите лица от възможността да оспорят пред съда формирания от административния орган мълчалив отказ. Да се приеме обратното, би означавало на подалите заявление за подпомагане земеделски производители да бъде отказана законовата възможност да осъществят защита срещу непроизнасянето на компетентния орган с изричен акт, съответно – да се толерира неограничено във времето бездействието на административния орган да изпълни свое задължение по закон да се произнесе по общите заявления за подпомагане с изричен акт, каквато не е и не може да бъде целта на закона. При липса на срок за произнасяне заявителят няма никаква възможност да разбере откога е започнало бездействието на административния орган по неговото заявление, поради което подадената жалба срещу мълчаливия отказ е в срок и следва да бъде разгледана по същество. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС като определение № 3109/05.03.2019 г. по адм. дело № 15108/2018 г. по описа на ВАС, VІІІ отделение, определение № 8824/06.07.2020 г. по адм. дело № 5946/2020 г. по описа на ВАС, V отделение, определение № 16295/28.12.2018 г. по адм. дело № 13738/2018 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение, решение № 7156 от 10.06.2020 г. по адм. дело № 8071/2019 г. по описа на ВАС, V отделение, решение № 15781/17.12.2018 г. по адм. дело № 10913/2018 г. по описа на ВАС, ІV отделение и др.     

Предмет на настоящото дело е проверка на законосъобразността на мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по заявление за подпомагане по схемите за директни плащания за кампания 2019.

Безспорно е, че искането за финансово подпомагане за 2019 е отправено до компетентен орган съгласно чл.20а от ЗПЗП и чл.10, вр. чл.2, ал.2, т.1 от Устройствения правилник на ДФЗ, както и чл.11а от ЗПЗЗ, във вр. чл.1, т.6 от ЗПЗП и §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, поради което изпълнителният директор на ДФЗ – РА е дължал произнасяне, каквото към момента на подаване на жалбата, а и към момента на приключване на устните състезания не е налице.  

Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на общата селскостопанска политика на ЕС съгласно разпоредбата на чл.11а от ЗПЗП, а съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателна агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Република България като член на Европейския съюз е въвела в законодателството си изискванията на директивите и регламентите на ЕС относно Общата селскостопанска политика (ОСП) на съюза и относно схемите и правилата за единно плащане.

Съгласно чл.43, ал.1 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че са налице посочените в разпоредбата условия. Ако не са изпълнени изискванията на закона и подзаконовите актове по прилагането му, административният орган намалява или отказва подпомагането (арг. от чл.43, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП ). Съгласно чл. 75, §1 от Регламент на Европейския парламент и съвета 1306/2013 финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика се осъществява с плащане по схемите и мерките за подпомагане в периода от 1 декември до 30 юни на следващата година.      

За изпълнение на своите функции разплащателната агенция поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), на основание Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и чл.30 и сл. от ЗПЗП. ИСАК от своя страна е комплексна автоматизирана система, в която се регистрират заявленията за подпомагане по съответните схеми и мерки и посредством която се извършват административни проверки по заявленията.

Съгласно разпоредбата на чл.32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане подават до териториалните структури на Разплащателната агенция заявления за подпомагане по образец, по които се извършват административни проверки чрез интегрираната информационна система, като се съпоставят данните от заявленията с данните в регистрите, каквото е изискването на чл.43, ал.2, във вр. чл.37 от ЗПЗЗ. Съобразно чл.43, ал.2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл.37, който от своя страна предвижда, че интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място.

Условията и редът за подаване и разглеждане на заявленията са уредени в Наредба № 5/27.02.2009 г., както и в специалните наредби, относими към подпомагането по конкретна мярка или схема. Заявените от жалбоподателя схеми за директни плащания за 2019 са сред посочените в чл.1, т.6 и т.7 от тази наредба. В нея са уредени различните етапи от административното производство по подаване и проверка на заявленията за подпомагане по приложимите схеми и мерки на Общата селскостопанска политика на ЕС. Това производство е регламентирано като сложен фактически състав, който задължително приключва с акт по аргумент от чл.43 от ЗПЗП и чл.10б, ал.1 от Наредбата – издаване на уведомително писмо, обективиращо данните от извършените проверки и одобрената за плащане сума, респективно размера на наложените намаления и/или санкции, които следва да са отразени в съответните таблици.

В случая административния орган е надлежно сезиран със заявление за подпомагане с УИН 08/290519/13215. От представените по делото доказателства се установява, че по така подаденото заявление са извършени автоматични проверки на въведените данни по смисъла на чл.10а, ал.1 от Наредбата. Липсват данни за извършени административни проверки по смисъла на чл.37 от ЗПЗП, а проверки на място не са извършвани, тъй като заявлението на кандидата не е избрано за извършване на проверка на място с оглед на обясненията на ответника, обективирани в отговора по жалбата, като не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. С оглед на изложеното съдът приема, че административният орган е бил длъжен да се произнесе с изричен акт по заявлението на жалбоподателя (акт за одобрение или за отказ за подпомагане) и да го уведоми за това произнасяне. Неоснователно е възражението на ответника, че администрирането на подадените заявления продължава до 15 октомври на следващата година, тъй като никъде в националното и европейското законодателство няма такъв нормативноопределен срок. Единственият регламентиран срок е този по чл.75, §1 от Регламент 1306/2013 и той касае не произнасянето по заявленията за финансова помощ, а плащанията по схемите за подпомагане, които следва да се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата година. Действително в разпоредбата на чл.75, §2 от същия регламент е предвидено, че посочените в §1 плащания не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост съгласно чл.74, т.е. преди да са приключили административните проверки и проверките на място дали заявленията за помощ отговарят на условията за предоставяне на помощ, но това не е основание за удължаване на срока за произнасяне за неопределен период от време. Общата рамка, по която трябва да функционират схемите за подпомагане на земеделските производители, съдържа механизми, които позволяват ритмично изплащане на съответните финансови помощи и тяхното коригиране в следващи периоди така, че продължителността на административните проверки да не възпрепятства самото функциониране на ОСП на ЕС. В случая от доказателствата по делото може да се направи обоснованият извод, че всички проверки по отношение на подаденото от жалбоподателя заявление са приключили, поради което административният орган е бил длъжен да се произнесе по него независимо дали административните проверки по заявленията на другите кандидати са били завършили. Като не е сторил това, той е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл.43 от ЗПЗП и чл.10б, ал.1 от Наредбата, които изискват издаването на уведомително писмо във всички случаи на произнасяне по заявленията за подпомагане, без значение на резултата и основанията за това. И в случаите, когато административният орган прецени, че не са налице условията за финансово подпомагане, за него съществува задължение да издаде мотивиран акт, с който да се произнесе по направеното искане за подпомагане. Мълчалив отказ в производството по ЗПЗП е недопустим, поради което само на това основание обжалваният акт следва да бъде отменен. И тъй като въпросът за съответствието на заявлението с изискванията за подпомагане не може да бъде решен от съда вместо Разплащателната агенция, която е единственият компетентен орган за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз, преписката следва да бъде върната на административния орган за изрично произнасяне по същество на основание чл.173, ал.2 от АПК, като бъде и определен срок за това съгласно чл.174 от АПК.            

           С оглед на изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят има право на разноски по делото в размер на 510 лева съгласно представения по делото списък на разноските, от които 10 лева – платена държавна такса, и 500 лева – платено адвокатско възнаграждение.       

          Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г.С.Т. ***, с ЕГН **********, мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2019 с УИН 08/290519/13215.

ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ - Разплащателна агенция за произнасяне по подаденото заявление в 14 – дневен срок от датата на получаване на преписката след влизането в сила на настоящото решение.  

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – София да заплати на Г.С.Т. ***, с ЕГН **********, сумата от 510 лева, представляващи сторени разноски по делото.                         

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

                                                                  

                                                  Административен съдия :