РЕШЕНИЕ
Номер 17906.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIII въззивен наказателен състав
На 16.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
Секретар:Лена Р. Димитрова
Прокурор:Елка Русева Добрикова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20202100600948 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Радослав Николов от БАК,
действащ като упълномощен защитник на подсъдимия Р. Р. И. с ЕГН
**********, против Присъда № 8 от 05.08.2020 г., постановена по НОХД №
37/2020 г. по описа на на Районен съд – Малко Търново.
С атакуваната първоинстанционна присъда, подсъдимият Р.И. е признат
за виновен в това, че на 15.04.2020 г. около 23:30 ч. в с. ***, общ. ***, обл.
Бургас, улица „***“ № *, е отнел чужди движими вещи – сумата от 76,45 лв. в
брой и един стационарен телефон марка „Huawei“ ETS 3023 на стойност 40
лв., или общо 116,45 лева от владението на собственика им – М. П. Д., като
употребил за това заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр.
чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода
при първоначален общ режим. Със същата присъда подсъдимия Р.И. е
признат за и виновен в това, че по същото време и на същото място е
извършил действия с цел удовлетворяване на половото си желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – М. П.
Д., като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 150, ал.1 от
НК, вр. чл. 54 от НК, вр. чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на четири години
1
лишаване от свобода при първоначален общ режим. На основание чл. 23 от
НК, на подсъдимия Р.И. е определено едно общо наказание по цитираната
присъда в размер на най-тежкото измежду наложените му, а именно четири
години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален
общ режим. От това общо наказание, съдът е приспаднал времето, през което
И. е бил задържан под стража, считано от 16.04.2020 г.
С атакуваната присъда, на основание чл. 189 ал.3 от НПК, подсъдимият
е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1064,12 лева.
С обжалваната присъда, решаващият съд се е произнесъл и по въпроса
за веществените доказателства по делото, като е разпоредил приложеният по
делото сгъваем нож с дължина 21 см., както и 1 бр. ножица с черни дръжки и
обща дължина от 20 см. да бъдат отнети в полза на държавата на основание
чл. 53, ал.1 от НК, а останалите вещи, приложени по делото, включително и
банкноти, да бъдат върнати на пострадалата.
Защитникът на подсъдимия И. обжалва постановената присъда в частта
й досежно наложеното наказание, което намира за явно несправедливо.
Акцентира на младата възраст на подсъдимия, чистото съдебно минало на
същия, както и на процесуалното му поведение, което е спомогнало не само
за разкриване на обективната истина, но и за възстановяване на
имуществените щети по делото. Защитникът иска изменение на присъдата,
изразяващо се в намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“ и
отлагане изпълнение на същото за изпитателен срок от пет години, на
основание чл. 66 от НК.
В съдебно заседание, представителят на прокуратурата изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Според прокурора,
наложеното на подсъдимия наказание е справедливо и адекватно на
обществената опасност, както на извършените престъпления, така и на
личността на извършителя. Предлага, въззивният съд да потвърди
обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание, подсъдимият Р.И., редовно призован, се явява и
поддържа въззивната жалба. Изразява съжаление за стореното и иска
намаляване размера на наложеното му наказание. Защитникът му поддържа
въззивната жалба на основанията, посочени в нея. Възразява, че
първоинстанционният съд подходил формално при индивидуализацията на
2
наказанията на подсъдимия, като не е изложил подробни мотиви против
искането на защитата за налагане на наказание „лишаване от свобода“ с
приложението на чл. 66 от НК. Твърди, че по делото били събрани данни за
многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, но
същите не са били коментирани, а само изброени от съда. Моли за изменение
на обжалваната присъда, като наложеното с нея наказание „лишаване от
свобода“ бъде определено пир условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша
явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, се явява
процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от
легитимна страна в наказателното производство, имаща правен интерес и
процесуално право да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт,
подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. По същество,
въззивната жалба се явява неоснователна.
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII
от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в
разпоредителното заседание за желанието на подсъдимия съдебното
производство да се развие по реда на съкратеното съдебно следствие,
съставът на Районен съд – Малко Търново, на основание чл. 372, ал. 1 от
НПК, изрично е разяснил на подсъдимия правата му и го е уведомил, че
доказателствата, събрани на досъдебното производство, както и направеното
от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при
постановяване на присъдата. След направеното от подсъдимия Р.И.
самопризнание, съдът е спазил процесуалния закон и се е произнесъл с
определение, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.
При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4
НПК, в мотивите към присъдата си първостепенният съд е приел за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал
3
на направените от подсъдимите самопризнания, както и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство.
От приобщените по делото доказателства, се установява от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Р. Р. И. е роден на ***г. в гр. **, живее в с. ***, община
***, обл. Бургас, *** гражданин е, ***, има завършен ***клас, ***, ***, ***.
На 15.04.2020 г. около 12:00 – 13:00 часа, подсъдимият Р.И., заедно със
свои приятели съселяни, седнали да се черпят с алкохол. Сред тези лица били
и свидетелите С. Ю. О., А. С. Д. и неговият брат – М. С. Д., а също и
свидетелите Г. Х. К. и С.Д..
Всички пили алкохол приблизително до към 21:00 часа, когато решили
да отидат на гости в къщата на жена, известна сред тази компания като П.
(действителните й име и фамилия не са установени по делото). Когато
отишли в къщата й, там заварили и други хора, които също пиели алкохол.
Всички вкупом продължили да пият.
Приблизително около 22:00 часа, св. М. Д. се скарал с друг човек на име
С. (също неустановена по делото действителна самоличност) и това сложило
край на веселбата.
Подсъдимият Р.И., както и свидетелите М. Д. и С. О. отишли в дома на
последния и там изпили по една бира. Към 22:30 – 23:00 часа подсъдимият И.
решил да си тръгва, а Д. и О. решили да си лягат да спят. На излизане,
подсъдимият казал на свидетелите, че се връща при П., защото имал
уговорена среща.
Вместо това, И. отишъл в къщата на пострадалата М. П. Д. от същото
село, находяща се на ул. „***" № *. Същата била неподвижна и не можела да
става от леглото си както заради преклонната си възраст (тя била родена през
19** г.), така и заради болест. През нощта на 15.04.2020 г. малко след 23:00
часа, тя чула силен шум от разбиване на входната врата. При нея в стаята й
нахлул подсъдимият Р.И., който бил маскиран с тъмна кърпа на лицето. На
пострадалата й направило впечатление, че върху тъмния цвят на кърпата се
открояват червени или оранжеви фигурки или капки. Подсъдимият взел един
нож от масата в стаята и заповядал на пострадалата да му даде парите си. Д.
му подала една найлонова торбичка със стотинки, която лежала до нея на
4
леглото. Подсъдимият И. я взел, изсипал я на масата и преброил монетите.
После от масата в стаята взел ножица и заплашил пострадалата, че ако го
издаде на полицията ще я убие, заколи и запали, след което взел
стационарния телефон на свидетелката и излязъл навън.
Малко след това, подсъдимият И. се върнал обратно без телефона и
казал на пострадалата да му даде парите си, защото той нямал работа, но пък
имал малки деца. Заканил се с ножа. Д. се уплашила и му дала парите си,
които се намирали в друга торбичка, която била пак до нея на леглото. В
торбичката се намирали три банкноти с номинал двадесет лева, една банкнота
от пет лева, няколко монети по 1 и 2 лв., както и дребни стотинки, които
подсъдимият прибрал в джоба си.
След това, Р.И. се доближил до леглото на неподвижната Д., свалил си
гащите и си оголил половия член. Хванал ръката на жената и я поставил
върху члена си като я накарал да го мастурбира. Същевременно плюел върху
ръката си и размазвал плюнката върху члена си. Това продължило няколко
минути, тъй като пострадалата му казала, че омаляла. Подсъдимият й казал да
лапне члена му с уста, но Д. възразила, че е заразно болна и той се отказал.
Прегледал за втори път торбичките, в които били парите, да не би да е
пропуснал някоя пара, но те били вече празни. Отново хванал ножа, насочил
го към пострадалата и й повторил, че ще я убие и запали, ако каже на някого.
На другата сутрин, свидетелката А. Г., която се грижела за болната
пострадала разбрала от нея за случилото се и се обадила в полицията.
Пострадалата дала описание на извършителя, който според нея бил около
двадесетгодишен и много й приличал на Р., чиято баба известно време се
грижела за пострадалата. След проведени оперативно-издирвателни
мероприятия, Р. Р. И. бил установен и отведен в полицейското управление.
С протокол за доброволно предаване от 16 април 2020 г. (л. 11 от ДП)
подсъдимият И. предал кафява забрадка с оранжеви ивици, чифт черни
маратонки с бели подметки, три банкноти по 20 лв., една банкнота от пет
лева, три монети по два лева, три монети по един лев, една монета от петдесет
стотинки, девет монети по двадесет стотинки, една монета от десет стотинки
и една монета от пет стотинки.
В хода на разследването била назначена дактилоскопна експертиза за
установяване наличие на отпечатъци от папиларни линии от пръстите и/или
5
дланта на Р.И. върху банкнотите, предадени с посочения по-горе протокол за
доброволно предаване, както и върху намерените при огледа на
местопроизшествието нож, ножица и найлонови пликчета. Видно от
приложеното по делото писмено заключение (л. 64 от ДП), върху банкнотите,
ножа, ножицата и найлоновите пликчета не били открити годни
дактилоскопни отпечатъци.
В хода на разследването била назначена оценъчна експертиза за
установяване стойността на стационарен телефон „Huawei ETS 3023“. Видно
от приложеното по делото писмено заключение (л. л. 55-58 от ДП),
стойността на телефона е 40 лв.
В хода на разследването е била назначена ДНК експертиза. Видно от
приложеното по делото писмено заключение (л. л. 69-72 от ДП) по дръжката
на ножа и ножицата вещото лице е намерило смес от биологичен материал, от
който в много голямо количество принадлежи на подсъдимия Р. Р. И. , в
много по-малко количество – на пострадалата М. Д.. Смес от биологичен
материал на подсъдимия и на пострадалата е намерена и върху найлоновите
торбички.
Изложената фактическа обстановка, установена от първостепенния съд
и възприета изцяло от настоящия въззивен състав (с известни стилистични
редакции), намира своята несъмнена доказателствена опора в
доказателственият материал по делото и не се оспорва от страните.
Законосъобразен е изводът на районният съд, че самопризнанието,
направено от подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, обхваща всички
обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
които се включват в предмета на наказателното дело. Същевременно,
самопризнанието на подсъдимия, направено доброволно, в присъствието на
защитник, не е единственото доказателство в полза на обвинителната теза.
Признанията на подсъдимия, намират потвърждението си в показанията на
разпитаните в досъдебното производство свидетели М. Д., А. Г., Г. К., А. Д.,
М. Д., С. О. и В. П. (л. л. 10, л. л. 18-21, л. л. 74-76 от ДП), в експертните
заключения, в протокола за оглед на местопроизшествие и албумът към него
(л. л. 2-9 от ДП), в протокола за оглед на веществени доказателства и
фотоалбумът към него (л. л. 12-16 от ДП), както и в другите писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното
6
производство. Всички посочени доказателства и доказателствени средства
кореспондират помежду си и в пълна степен съвпадат с признанията на
подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички
релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка
съгласно чл. 14 от НПК, въззивният съд намира за правилна възприетата от
районния съд правна квалификация на инкриминираните деяния, извършени
от подсъдимия, тъй като същата намира своята аргументация в целия
доказателствен материал по делото. Настоящият въззивен състав споделя
изцяло доводите, с които първостепенният съд е обосновал извода си, че
подсъдимият Р.И. е осъществил от обективна и субективна страна съставите
на две отделни престъпления, извършени в условията на съвкупност – по чл.
198, ал. 1 от НК и по чл. 150, ал.1 от НК. Предвид събраният доказателствен
материал, няма съмнение, че на посочената в обвинителния акт дата –
15.04.2020 г. И. е осъществил състава на чл. 198, ал.1 от НК, тъй като
противозаконно отнел чужди движими вещи – пари на обща стойност 76,45
лева и стационарен телефон от владението на пострадалата М. Д., като е
използвал заплашителни думи и е насочвал нож и ножица срещу нея, за да
сломи евентуалната й съпротива и да я мотивира да му предаде тези вещи.
Доказателственият материал по делото налага също така и безспорният извод,
че на същата дата – 15.04.2020 г. и на същото място – в дома на пострадалата
Д., находящ се в с. ***, общ. ***, подсъдимият осъществил състава и на
престъпление по чл. 150, ал.1 от НК, доколкото извършил действия по
отношение на М. Д., които били насочени към удовлетворяване половото му
желание без съвкупление. И двете инкриминирани деяния, осъществяващи от
обективна страна съставите на посочените престъпления, са извършени от
подсъдимия Р.И. с пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянията си, като е предвиждал и е искал настъпването на
общественоопасните им последици.
С въззивната жалба не се оспорва приетата от първостепенния съд
правна квалификация на деянията, извършени от подсъдимия. Възразява се
единствено срещу размера на наложените наказания, като се иска тяхното
намаляване.
Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказателната
7
отговорност на подсъдимия Р.И. при условията на чл. 54, ал.1 от НК, като е
определил наказание „лишаване от свобода“ в размер над средния предвиден
в чл. 198, ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от шест години,
редуцирано на основание чл. 58а, ал.1 НК на четири години. По идентичен
начин е постъпил и при индивидуализиране на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия за извършеното престъпление по чл. 150, ал.1 от
НК – първостепенният съд е определил наказание „лишаване от свобода“
отново в размер над средния, предвиден за това престъпление, а именно шест
години лишаване от свобода, което било редуцирано по правилата на чл. 58а,
ал.1 от НК на четири години.
Първоинстанционният съд изрично е посочил в мотивите си, че
определя размерът на наказанията „лишаване от свобода“ при превес на
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Правилно като
такива са били отчетени особените обстоятелства при извършване на
престъпленията – пострадалата е на преклонна възраст, трудно подвижна и
болна. Налице са и други отегчаващи отговорността на подсъдимия И.
обстоятелства – деянието е извършено в късните часове на денонощието,
когато пострадалата не е имала възможност да получи някаква помощ;
подсъдимият е осигурил достъпът си до жилищните помещения на
пострадалата чрез разбиване на входната врата на къщата с ритник;
престъплението е извършено от И. в състояние на алкохолно опиянение. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства първостепенният съд е отчел
младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало и доброто му
процесуално поведение в досъдебното производство, спомогнало за по-
бързото му приключване.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че
първоинстанционният съд е спазил задължението си и е определил
наказанията на подсъдимия Р.И., спазвайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Ето защо,
неоснователни се явяват оплакванията на подсъдимия и неговия защитник за
явна несправедливост на наложените наказания „лишаване от свобода“.
Обстоятелството, че имуществените вреди, причинени на пострадалата са
били възстановени до преди приключване на съдебното следствие пред
районният съд, не може да промени този извод. Посочените от защитата
смекчаващи отговорността обстоятелства са били отчетени от решаващият
8
съд и доколкото не са нито многобройни, нито изключителни, те не могат да
обусловят задължително прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
В същото време, обществената опасност на извършените от И. престъпления е
значително по-висока от обичайната за тях. Както правилно е посочил
първостепенният съд, пострадалата Д. е била поставена не само в крайно
стресова и застрашаваща живота й (предвид възрастта и болестта й) ситуация,
но й в крайно унизително положение, като усещането й за безпомощност е
било силно и заради обективната невъзможност да получи помощ предвид
избраното от подсъдимия време за извършване на престъпните си деяния.
Мотивите за извършване на престъпленията са свързани единствено с
употребата на алкохол, т.е., състоянието на очевидно значително алкохолно
опиянение, в което се е намирал подсъдимия, е било ключов фактор при
вземане на решения за извършване и осъществяване на инкриминираните
деяния. Това обстоятелство, дори на самостоятелно основание, безспорно
води до повишаване на обществената опасност както на самото деяние, така и
на неговия извършител.
Доколкото от доказателството по делото се установява, че двете
престъпления са били извършени в условията на реална съвкупност – чрез
отделни деяния, но преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от
тях, правилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 23, ал.1
от НК, като е определил на подсъдимия Р.И. едно общо наказание по
постановената присъда, а именно четири години лишаване от свобода.
Предвид разпоредбата на чл. 66 от НК и определеният в нея максимален
размер на наказанието „лишаване от свобода“, при който е допустимо
отлагане ефективното изпълнение на същото, решението на районният съд да
определи общ режим за изтърпяване на така определеното общо наказание не
може да бъде критикувано, доколкото е съобразено и с разпоредбата на чл.
57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
В съответствие с правния извод относно вината и наказуемостта на
извършеното от подсъдимия престъпно деяние, правилен се явява извода на
първостепенния съд, че Р.И. следва да заплати направените по делото
разноски. Този извод на съда е в съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал.3
от НПК.
С атакуваната присъда първостепенният съд е отнел в полза на
9
държавата приложените по делото сгъваем нож с дължина 21 см., както и 1
бр. ножица с черни дръжки и обща дължина от 20 см., като се е позовал на
разпоредбата на чл. 53, ал.1 от НК. Вероятно, предвид установените по делото
обстоятелства, решаващият съд е имал предвид разпоредбата на чл. 53, ал.1,
б.А от НК – вещи, които са послужили за извършване на умишленото
престъпление и принадлежат на извършителя. Настоящият въззивен състав
намира, че първоинстанционният съд е подходил формално при решаването
на въпроса по чл. 301, ал.1, т. 11 от НПК, тъй като не е съобразил, че
въпросните вещи, макар действително да са били използвани от подсъдимия
при извършването на грабежа, не принадлежат нему, а на пострадалата –
видно от приложения по делото протокол за оглед на местопрестъпление (л. 2
от ДП), същите са били намерени в стаята на пострадалата, поставени върху
намиращата се там маса, а освен това са били посочени от нея и като нейна
собственост. Следователно иззетите по време на огледа и приложени по
делото 1 бр. сгъваем нож с дължина 21 см. и с отчупено острие, както и 1 бр.
ножица с черни дръжки и обща дължина от 20 см. следва да се върнат на
пострадалата Д., в каквато насока следва да се измени настоящата присъда.
Относно останалите веществени доказателства по делото, представляващи
банкноти и монети с обща номинална стойност от 76,45 лева, решението на
първостепенният съд същите да бъдат върнати на пострадалата, се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По реда на служебната проверка и предвид правомощията си,
въззивният състав прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това
наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване
на правото на защита на подсъдимите, както и на процесуалните права на
страните в производството въобще.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334, т. т. 3 и 6 от НПК и
чл. 338 от НПК, Бургаски окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 8 от 05.08.2020 г., постановена по НОХД № 37/2020
г. по описа на на Районен съд – Малко Търново, като ОТМЕНЯ приложението
10
на чл. 53, ал.1 от НК по отношение приложените по делото като веществени
доказателства 1 бр. сгъваем нож с дължина 21 см. и с отчупено острие, както
и 1 бр. ножица с черни дръжки и с обща дължина от 20 см. и
ПОСТАНОВЯВА същите да бъдат върнати на М. П. Д. с ЕГН ****.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11