Р
Е Ш Е Н И Е
№
186
гр. Разград, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена Михайлова
и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 135
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна
жалба от „КМК Билд“ ЕООД - гр. Айтос против Решение
№ 101 от 14.04.2021 г., постановено по АНД № 9/2021 г. по описа на Районен съд
– Разград, с което е потвърдено наказателно постановление №
17-000713 от 30.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Разград. С потвърденото наказателно постановление на основание чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 КТ. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, за което се излагат подробни писмени съображения. Иска се
решението да бъде отменено, като бъде отменено наказателното постановление, или
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –
Разград.
Ответникът не
ангажира становище по касационната жалба.
Разградската
окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното
решение следва да бъде оставено в сила.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Касационната жалба
е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока
по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Установените от
въззивния съд факти са следните: На 06.10.2020 г. около 09,50 часа служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Разград извършили проверка по работни места в обект
„Социални жилища за настаняване на малцинствени социално слаби групи”, находящ
се в ж.к. „Орел” гр. Разград, изграждан чрез наети лица от „КМК Билд“ ЕООД -
гр. Айтос. При проверката е установено, че лицето А. И. А. осъществява трудова дейност като работник в
строителството за сметка и в полза на дружеството, без предварително да му е връчено
копие от уведомлението за регистрация на сключения трудов договор в ТД на НАП.
Трудовият договор с работника бил сключен на 05.10.2020 г., а е регистриран в
НАП на 06.10.2020 г. в 15:27 часа.
На дружеството е
съставен Акт № 17-000713 от 30.10.2020 г. за установяване на административно
нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 КТ. Нарушителят е отказал да подпише
акта, което е удостоверено с подписа на един свидетел съгласно чл. 43, ал. 2 ЗАНН.
Фактическите
констатации по АУАН са били възприети от административнонаказващия орган, който
с обжалваното пред районния съд наказателно постановление на основание чл. 414,
ал. 3 КТ наложил на „КМК Билд“ ЕООД имуществена санкция в минималния размер от
1 500 лв.
С оспореното по
касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление
по съображения, че АУАН и НП са съставени в предвидените срокове, от надлежен
орган и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Районният съд е
приел, че констатираното нарушение е доказано, не представлява маловажен случай
и законосъобразно нарушителят е санкциониран в съответствие с разпоредбата на
чл. 414, ал. 3 КТ.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
При правилно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е извел
обоснован извод, че дружеството - жалбоподател е осъществило състава на
административното нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 КТ.
Съгласно
чл. 63, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да предостави на работника преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В чл. 62, ал. 3 КТ е указано, че в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия
договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Разпоредбата
на чл. 63, ал. 2 КТ установява, че работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
В
качеството си на работодател жалбоподателят не е изпълнил задължението си да
представи на работника А. И. А. преди
постъпването му на работа един от документите, посочени в чл. 63, ал. 1 КТ - копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, и го е допуснал на работа на 06.10.2020
г. преди да му го предостави. Неизпълнението на горните задължения е основание
за реализиране на административнонаказателната му отговорност по чл. 414, ал. 3 КТ, както правилно са преценили и административнонаказващият орган, и
въззивният съд.
Наложената
имуществена санкция е в минималния предвиден размер и липсва възможност тя да
бъде намалена или изменена по вид съгласно чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че не му е била дадена
възможност за представяне на всички възможни доказателства, което е довело до
неправилни фактически и правни изводи. По делото са събрани всички относими доказателства,
които установяват фактите от значение за спора – наличието на трудов договор
между дружеството и работника А. А., времето на подаване на уведомлението по чл. 62,
ал. 3 КТ и непредоставянето на копие от него на работника преди началото на
трудовата дейност. Тези обстоятелства са доказани с прилагане на съответните
справки от НАП и от протокола за извършената проверка, при което не е необходим
разпит на посочените в касационната жалба свидетели.
Неоснователно
е и оплакването, че въззивният съд не се е произнесъл относно маловажността на
случая. В оспореното решение са изложени съображения, че не са налице основания
за прилагане на института по чл. 28 ЗАНН, тъй като в чл. 415в, ал. 2 КТ
законодателят изрично е посочил, че нарушението на чл. 63, ал. 2 КТ не е
маловажно.
Предвид горното касационната инстанция не установява наличие на
отменителните основания по чл. 348, ал. 1 НПК и решението на въззивния съд
следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 101
от 14.04.2021 г., постановено по АНД № 9/2021 г. по описа на Районен съд –
Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/