Разпореждане по дело №56843/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34494
Дата: 16 март 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20221110156843
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 34494
гр. София, 16.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110156843 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от Ж. Г. Ц., чрез адв. В. Щ., срещу
„************“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „мениджър оперативна
дейност“ в Дирекция „Корпоративно банкиране“ – клон Плевен на ответното дружество; иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в общ размер на 7880,94 лева, представляваща обезщетение за оставането й
без работа поради уволнението за периода от 22.08.2022 г. до 22.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата работила в ответното дружество още от
10.02.1997 г., като считано от 01.02.2009 г. заемала длъжността „мениджър оперативна
дейност“. На 22.07.2022 г. от страна на работодателя бил извършен опит да й връчи
предизвестие за прекратяване на трудовия договор и заповед за уволнение на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ – поради трайна липса на качества за ефективно изпълнение на
възложената работа, но поради несъгласието й с направените констатации, двата документа
били оформени като връчени при отказ. Възразява, че този начин на връчване противоречал
на разпоредбата на чл. 195, ал. 2 КТ. Освен това в предизвестието било посочено, че
трудовото правоотношение между страните се прекратявало, считано от 22.08.2022 г., а във
връчената само 10 минути по-късно заповед за уволнение била посочена друга дата –
25.07.2022 г. С това била нарушена уредената законова процедура в чл. 326, ал. 4, вр. ал. 2,
вр. чл. 328, ал. 1 КТ, че срокът на предизвестието започвал да тече от следващия ден на
получаването му. Оспорва уволнението като незаконосъобразно и с оглед обстоятелството,
че ищцата заемала длъжността „мениджър оперативна дейност“ повече от 13 години, като
през целия този период от време получавала винаги добри или много добри оценки за
1
изпълняваната работа. Твърди, че част от посочените в заповедта за уволнение примери за
несправяне с работата всъщност представлявали съществени нарушения на трудовата
дисциплина, които можело да бъдат основание за налагане на дисциплинарно наказание, но
не и за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „************“
АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.
А.М.. Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. На
първо място прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, тъй като трудовото правоотношение на ищцата било прекратено,
считано от 25.07.2022 г., а исковата молба била подадена в съда на 19.10.2022 г. Доколкото
основателността на третия иск – по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ предполагала незаконност на
уволнението, при отхвърляне на първите два иска следвало да бъде оставен без уважение и
третият. Изразява становище, че оспорената заповед била подробно и ясно мотивирана. Въз
основа на получената обратна връзка от ръководителите на служителя и от негови колеги
бил обоснован изводът, че ищцата не притежавала изискуемите съгласно длъжностната й
характеристика професионални качества, умения и навици, необходими за ефективно
изпълнение на възложените й с трудовия договор задачи, като комуникативни умения,
организаторски, аналитични и лидерски способности. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. В условията на евентуалност
прави възражение за прихващане на вземането на ищцата по чл. 225 КТ с насрещно вземане
на ответника за изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие
в размер на 1652 лева до размера на по-малкото. Претендира направените по делото
разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
В исковата молба, наред с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, е предявен и иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано
в трудовата книжка на ищцата и други документи. Съгласно трайно установената съдебна
практика искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение не може да
се кумулира с иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението. Искът по чл. 344, ал. 1,
т. 4 КТ не е средство за защита срещу незаконно уволнение. При него е налице законно
прекратяване на трудовото правоотношение, което не се оспорва от страните, но
основанието за него е неправилно или неточно вписано в трудовата книжка. Доколкото в
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че е налице незаконно уволнение, а не
неточно отразено в трудовата книжка основание на иначе законосъобразно уволнение, то
следва изводът, че липсва правен интерес да се иска поправка в трудовата книжка след
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (вж. Решение № 193 от 04.12.2015 г. по гр. д. №
7197/2014 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 193 от 16.07.2014 г. по гр. д. № 5948/2013 г., ІV Г.О.,
ВКС). С оглед изложеното производството по делото в частта по иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ следва да бъде прекратено като недопустимо.
Страните не спорят, че между тях съществувало валидно трудово правоотношение, по
2
силата на което ищцата изпълнявала длъжността „мениджър оперативна дейност“ в
Дирекция „Корпоративно банкиране“ – клон Плевен на ответното дружество; както и че
същото било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради трайна липса на
качества на служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа. Съдът намира,
че посочените обстоятелства не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищцата е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност, размера на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението и
размера на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже:
1. че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение
на посоченото в заповедта основание, в това число: липса на качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата във времево, качествено или количествено
отношение, т. е. че ищецът не притежавал посочените в заповедта за уволнение качества,
умения и навици, че същите били необходими за ефективно изпълнение на заеманата
длъжност и че това състояние било трайно, а не инцидентно и дължащо се на случайни
обстоятелства;
2. датата, на която заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била
връчена на ищцата, включително при условията на отказ;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че е
изплатил на ищцата обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1652 лева.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства. По доказателствените искания на ищцата за задължаване на ответника да
представи личното й трудово досие, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание. Основателно е искането на
ответника за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане за
установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, както и с оглед направените от страните
доказателствени искания, и на основание чл. 312 ГПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, производството по гр. д. № 56843
по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав, В
ЧАСТТА по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка на ищцата и в други документи.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
ПРИЕМА, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК следния ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата
на предишната работа на длъжност „мениджър оперативна дейност“ в Дирекция
„Корпоративно банкиране“ – клон Плевен на ответното дружество; иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в
общ размер на 7880,94 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради
уволнението за периода от 22.08.2022 г. до 22.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ , че между тях съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата изпълнявала длъжността „мениджър
оперативна дейност“ в Дирекция „Корпоративно банкиране“ – клон Плевен на ответното
дружество; както и че същото било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради
трайна липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа.
Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност, размера на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението и
размера на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
1. че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение
на посоченото в заповедта основание, в това число: липса на качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата във времево, качествено или количествено
отношение, т. е. че ищецът не притежавал посочените в заповедта за уволнение качества,
умения и навици, че същите били необходими за ефективно изпълнение на заеманата
длъжност и че това състояние било трайно, а не инцидентно и дължащо се на случайни
обстоятелства;
2. датата, на която заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била
връчена на ищцата, включително при условията на отказ;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че е
изплатил на ищцата обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1652 лева.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
4
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на трима свидетели на ответника при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства.
По доказателствените искания на ищцата за задължаване на ответника да представи
личното й трудово досие, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще
се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 29.03.2023 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да
оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да
изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от
ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на
основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5