Решение по дело №1374/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1358

Пловдив, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVI Състав, в съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:	ХРИСТИНА ЮРУКОВА

При секретар Т. ЗЛАТЕВА-ЗЕЙНЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА административно дело № 1374 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Т.Р.К. – земеделски стопанин, ЕИК***** от с. ***“ № 24, против Решение № 2153-15-144/18.05.2023г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания № ЗД-1-15-01334506/05.04.2023г. и № ЗД-1-15-01334516/05.04.2023г. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. В жалбата се оспорват констатациите и изводите на пенсионните органи в констативния протокол и актовете. Твърди се, че след регистрацията като земеделски производител на 23.09.2021г. и заявление за започване на дейност от 01.10.2021г., тя е осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин, произвеждала е земеделска продукция. Иска се отмяна на оспореното решение на директора на Териториално поделение на НОИ Пловдив и потвърдените задължителни предписания.

Ответникът - директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка и ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски и разноски за експертиза.

Административен съд Пловдив, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От справките по делото се установява Т.Р.К., е регистрирана като земеделски стопанин на 23.09.2021г. с пререгистрация на 08.06.2022 г. и липсва дата на отписване. Тя е регистрирана на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица(НООСЛБГРЧМЛ), като самоосигуряващо се лице (земеделски стопанин) считано от 01.10.2021 г., като е декларирано, че ще се осигурява за фонд “Общо заболяване и майчинство” и фонд “Пенсии”. Към момента на проверката не е декларирано прекъсване на дейността.

Във връзка с извършвана преценка от пенсионните органи за изплащане на парично обезщетение по чл. 53 от КСО на Т.К., е започнала проверка на трудовата дейност на лицето като земеделски стопанин, за която проверка е издадена Заповед № ЗР-5-15- 01322180/15.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив. С писмо с изх. № 1006-15-221-1-1/15.03.2023г. директор на ТП на НОИ-Пловдив е изискал от г-жа К. представяне на регистрационната й карта като земеделски стопанин за 2021г., 2022г. и 2023г., анкетните карти за регистрацията на земеделския стопанин от Министерство на земеделието и храните за 2021г., 2022г. и 2023г., годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и документи, доказващи извършваната трудова дейност като земеделски производител.

Същите документи са изискани съответно от директор на ТД на НАП Пловдив(за подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ), от Областна дирекция „Земеделие“(регистрационни картони, анкетни карти и формуляри).

От ТД на НАП са уведомили ТП на НОИ Пловдив, че от Т.К. е подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021г., като няма подадена за 2022г., за която срокът още не е изтекъл.

От Областна дирекция „Земеделие“ Пловдив са дадени 2 броя справки от електронния регистър за 2021г. и 2023г. Лицето Т.Р.К. е регистрирана като земеделски стопанин на 23.09.2021г. и на 08.06.2022г. За двете години 2021г. и 2022г. тя е посочила в анкетните формуляри използвана площ 0,1732 ха, култура картофи и намерения за площ 0,1732 ха.

С писмо с изх. № 1006-15-221-5/21.03.2023г. директор на ТП на НОИ Пловдив е изискал от Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив информация и справка за ЗС Т.К. дали за нея са издадени удостоверения за регистрация на обект за производство и/или търговия с храни, вписване в регистъра за обекти по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните или дали фигурира в базата данни на търговци на пресни плодове и зеленчуци.

От Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив е представена информация за земеделски производител Т.К., че няма издадени удостоверения за регистрация по Закона за храните, няма вписване в национален електронен регистър за бизнес оператори по Закона за храните и не фигурира в базата данни на търговските на пресни плодове и зеленчуци.

В производството пред административният орган г-жа К. е представила договор за наем от 03.06.2022 г. между нея и Й.С. К., нотариален акт за продажба на поземлени имоти на С. Й. К.; един брой фактура с № **********/26.10.2021 г. за покупка на Радомил 500 гр. и Бермектин 1л., приемно-предавателен протокол за продажба на селскостопанска продукция - картофи сорт “Агрия” - 2 500.00 кг. от 13.12.2021 г. между страните Т.К. и “ДИРА 2014” ЕООД на стойност 1 500.00 лв., ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г., регистрационна карта на земеделския стопанин, справка от дейността за стопанската 2020 г. - 2021 г., анкетна карта за регистрация на земеделския стопанин и анкетен формуляр от 23.09.2021 г.

Извършена е проверка от Контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, видно от Констативен протокол №КП-5-15-01334543/05.04.2023г. и са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01334506/05.04.2023г. на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които е предписано в срок до 14 дни да се заличи данните по, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на Т.Р.К. – ЗС за периода 01.10.2021г. до 31.12.2021г. и Задължителни предписания № ЗД-1-15-01334516/05.04.2023г. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които е предписано в срок от 14 работни дни от получаването им, да заличи данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО, за периода от 01.01.2022г.-28.02.2023г., с вид осигурен 13, декларация образец №1.

В мотивите на двете задължителните предписания е посочено, че в резултат на проверката не може да се докаже по безспорен и категоричен начин, че самоосигуряващото се лице Т.К. е извършвало дейност за периода 01.10.2021г. до 15.12.2021г. вкл. и отговаря на условията на чл. 10 от КСО и чл. 40 от КСО, § 1, т. 3 ДР на КСО.

Двете задължителни предписания са изпратени на лицето с писмо с изх. № 406-15-221-10 от 06.04.2023г., като видно от известието за доставяне са получени на 10.04.2023г.

Подадена е жалба пред директор на ТП на НОИ Пловдив с вх. № 1012-15-150 от 21.04.2023г.

Директорът на ТП на НОИ Пловдив се е произнесъл с Решение № 2153-15-144/18.05.2023г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания № ЗД-1-15-01334506/05.04.2023г. и № ЗД-1-15-01334516/05.04.2023г. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Органът е обсъдил фактите, приложимите норми и е приел, че не са налице и доказателства, че Т.Р.К. е стопанисвала под наем заявените от нея площи, заети с картофи, както и че не е произвела растителната продукция, предназначена за продажба. Не е кредитиран като реален сключеният договор за наем на земеделска земя, тъй като е установено, че той е между нея и бащата на детето й  - Й.С.К., с който тя е във фактическо съжителство. Посочено е, че договорът е сключен на 03.06.2022 г. – дълг период от време, след като картофите е следвало да са били произведени и продадени. Директорът е счел, че дори да е налице реален договор, това не води до извод, че в посочения имот са били реализирани намеренията от страна на лицето, свързани със засаждането, отглеждането и продажбата на земеделска продукция. Т. е няма доказателства в подкрепа на извода за извършване на трудова дейност като земеделски стопанин от страна на Т.Р.К.. Още повече, че няма представени и доказателства в т. ч. разходни касови ордери или други документи за изплатен наем на лицето, върху чиято земя са отглеждани картофите. Като аргумент в подкрепа на тези изводи директорът на ТП на НОИ Пловдив е приел, че Т.К. е регистрирана като земеделски стопанин от 23.09.2021 г. с начало на осигуряването за риска “Общо заболяване и майчинство” от 01.10.2021 г., като от 16.12.2021 г. тя се намирала в отпуск за временна неработоспособност поради бременност и раждане. След като е била бременна и е родила детето си на 12.01.2022 г., което е три месеца след регистрацията й като земеделски стопанин, житейската логика сочи, че Т.К. следва да е била в невъзможност да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, явно свързана с физически труд, след 01.10.2021 г. (до 15.12.2021 г. вкл.). Споделен е изводът от двете задължителни предписания за недоказаност извършването на трудова дейност – производство на земеделска продукция, предназначена за продажба, от което следва, че лицето няма качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски.

Решението е съобщено на Т.К. на 22.05.2023г., чрез пощата видно от известие за доставяне.

Жалбата, с която е образувано настоящото производство, е подадена пред административния орган на 26.05.2023г. чрез пощенски оператор и е регистрирана под вх. № 1012-15-197 от 26.05.2023г.

Допусната е по искане на административния орган агрономическа експертиза, за която вещото лице се е запознало с делото и е разяснило, че стопанската година започва на 01.10 за текущата година и завършва на 30.09. Жалбоподателката е регистрирана като ЗС от 23.09.2021г. и е декларирала започване на дейност като ЗС на 01.10.2021г. В анкетния формуляр е попълнено от ЗС, че използваната земя са три имота, чиято обща площ е 0,1732 ха. В таблица 2 от него е записано за стопанска 2020/2021г. код 3042 картофи, с намерение за засети/засадени площ от основна култура 0,1732 ха(1,732дка). Вещото лице също е посочило наличния приемо-предавателен протокол от 13.12.2021г. за продадени 2500 кг. картофи сорт „Агрия“ и за сума от 1500 лева. Експертът не е установил данни и доказателства за закупуване на разсад за този сорт картофи, вложени разходи за обработка на почвата, засаждане, прибиране на продукцията от 2500 кг. картофи. Вещото лице разяснява, че към засаждане на картофи се пристъпва, когато температурата на почвата в дълбочина 10 см. се задържи над 5 градуса, което обичайно за Южна България е в края на февруари до 10-15 март. Средно ранното производство на картофи се залага от 15 до 20 април за цялата страна, а за късното производство на 1000м надморска височина е от 5-10 май. За сеитбената норма се посочва, че зависи от броя растения на 1 дка. Съгласно данните от експертизата сеитбена норма е 220-270 кг/дка. Ваденето на картофи е обичайно за месеците май и юни в зависимост от сорта, засаждане, климатични условия. Добивите също са в тази зависимост, които като стойности са 1500-1700 кг/дка за ранни картофи и 3-4 тона от декар за късни картофи. С оглед тези основни принципи по отглеждането на картофи, вещото лице прави извод, че в периода 01.10.2021г.-13.12.2021г. на площ 1,732 дка, находящи се в с. Избегли, община Асеновград, няма възложено засаждане, отглеждан и реализиране на селскостопанска продукция от 2500 кг.

Според вещото лице за периода 01.10.2021г.-13.12.2021г. метеорологичните условия не са подходящи за засаждане на картофи, тъй като в този период тези култури приключват вегетация и отмират. Според експерта продуктът за растителна защита „Бермектин“ не е разрешен и приложим за употреба при оглеждане на картофи. Той е от групата на инсектицидите и се употребява за ябълки, круши, праскови, лозя, домати и др.

По делото е допуснат свидетел Й.С. Р. – кмет на село Избегли, който знае, че Т.К. е земеделски производител от септември 2021 г., тъй като е запознат с документите с оглед служебното му положение. Разписва документите на земеделските производители, които после ги завеждат в Служба „Земеделие“. Не може да посочи дали тя е ползвала препарати. Казва, че в село Избегли има обособен стадион, който е с площ 17 дка. В тази част от стадиона, която е към имота на Т.К., в съседство, бил дал около 2,5 дка. да обработват, като в замяна мъжът, с когото тя живее на семейни начала, косял стадиона(поддържа го). Пояснява, че „така на приказка съм го дал“ от доста години. Знае, че са сели лук, после картофи. През 2020 г. – 2021 г. садили лук и картофите, но от 2021 г. по документи Т.К. е земеделски производител. Знае, че когато жалбоподателката е забременяла, не е работила. Септември е станала земеделски производител и е била бременна. Детето се е родило 2021г. - 2022 г., сега било на две годинки. Знае, че хора са им помагали – неговата съпруга, близки, съдеди.

Другият допуснат по делото свидетел е Й. С. К., който живее на семейни начала с жалбоподателката. Споделя, че имали семе за картофи от 2020 година, дадено от роднини. Сели са картофи през 2020г. и лук. От семето, което им е останало от 2020 г., през 2021 г. са го засадили в село Избегли, в негов имот в къщата, в която живеят – ул. ***** Имотът бил с площ 1,580 дка или 1,680 дка., съставен от три имота от по 570 кв.м., но е в едно цяло място. Казва, че през март 2021 г. са засадили семето от картофи, дадено от роднина(баба). В това засаждането са участвали близки, роднини и Т., тъй като тя не знаела още, че е бременна и е участвала също в засаждането. Във ваденето са участвали много роднини, които са им помагали безвъзмездно.

При тези установявания, съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3.

Като правно основание за постановяване на Задължителни предписания № ЗД-1-15-01334506/05.04.2023г. и № ЗД-1-15-01334516/05.04.2023г. е посочена нормата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, в която е предвидено, че контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а в процесния случай няма спор, че издалият Задължителните предписания инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Пловдив има качеството на контролен орган.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, подписан от издателя си и не се установяват други съществени пороци.

Обжалваното решение съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. В жалбата срещу него не са наведени твърдения за нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта и съдът не констатира допуснати съществени такива.

Релевантният въпрос в настоящото съдебно производство е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с оспореното решение, са законосъобразни.

Съгласно чл.35 от АПК административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. В процесния случай решаващият орган е изпълнил своите задължения и в мотивите на оспореното решение са обсъдени правнорелеватните факти. Конкретна и ясна е мотивировката относно необходимостта от корекция на некоректно подадените данни, която е съобразена с материалния закон.

В случая няма спор за регистрацията на жалбоподателката на основание чл.1, ал.1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, както няма спор и за периода и на регистрация. Не се спори и относно регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин в ОДЗ, както и заявените намерения от ЗС за извършване на трудова дейност – произвеждане на картофи. Спорният въпрос се свежда до това дали Т.К. е упражнявала дейност като земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което да е осигурено лице по смисъла на КСО.

Съгласно §1, ал.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на КСО "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Към Министерството на земеделието, храните и горите се създава и поддържа регистър на земеделските стопани – чл.7 от Закон за подпомагане на земеделските производители, а редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани /изм. заглавие ДВ бр.31/2015г./. Регистрацията се извършва в Областна дирекция Земеделие по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин, като в ОДЗ се води регистър на земеделските стопани на територията на областта.

Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение. За физическите лица - земеделски стопани по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, възниква основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО само при изпълнение на условието по чл. 10, ал. 1 от КСО - да упражняват трудова дейност. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Нормата от чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Самоосигуряващо се лице, което се е регистрирало по реда на чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, придобива качеството на „осигурено“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, само ако извършва трудова дейност.

В разглеждания случай жалбоподателката не е доказала, че е извършвана трудова дейност, тъй като липсват доказателства за извършването й или в голяма степен вероятността да е била извършвана. От събраните доказателства се установява, че картофи са засети много преди регистрацията на лицето като земеделски производител. Ползвано е място, за което е сключен договор почти година след регистрацията на ЗС. Няма доказателства за направени разходи, свързани с производството на картофи, което е индикация, че същите дори да са засети, може да са били за лични нужди, а не да бъде предлагани на пазара. Вещото лице –агроном разяснява процеса по отглеждане на картофи и производството им. От данните по експертизата се обосновават изводи, че лицето не е извършвало дейност в стопанската година, следвала регистрацията му като ЗС и няма как да е продала от нея 2500 кг. картофи, тъй като същите житейски не могат да бъдат произведени след започване на дейност на 01.10.2021г. Липсват данни за реализирани приходи от дейността като земеделски производител, видно от представените декларации пред НАП. Не е извършвана регистрация на лицето пред ОБДХ Пловдив, съответно да са издавани удостоверения, които биха били доказателства, в подкрепа на извършвана от лицето трудова дейност. Показанията от двамата свидетели по делото не са достатъчни, за да обосноват извършвана трудова дейност от К. като земеделски стопанин. Те дават информация за засяване на картофи, но в предходни периоди, без да доказват, че продукцията е била предназначена за пазар. Съдът ги кредитира, доколкото лицата са имали непосредствени впечатления от ежедневието на жалбоподателката и са ги дали под страх от наказателна отговорност. Но дори свидетелите посочват, че Т.К. е била бременна, после в майчинство и не е извършвала дейност.

Пред административния орган и пред съда не се доказа реално осъществявана трудова дейност. Поради това е извън кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и некоректно подаваните от жалобподателката данни с декларация обр. 1 следва да бъдат заличени.

Законът поставя изискване продукцията да се произвежда с предназначение продажба, т.е. продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара.

Поради изложеното съдът счита, че както към датата на регистрация по чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата на издаване на оспорения акт, жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО лица. Подадените от нея данни с Декларация Обр.1 като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са и двете задължителните предписания. Оспореното решение се явява правилно, а жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този извод относно спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева и разходите за депозит за вещо лице в размер на 420 лева.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Р.К. – земеделски стопанин, ЕИК ********* от с. ***“ № 24, против Решение № 2153-15-144/18.05.2023г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания № ЗД-1-15-01334506/05.04.2023г. и № ЗД-1-15-01334516/05.04.2023г. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.

ОСЪЖДА Т.Р.К. – земеделски стопанин, ЕИК ********* от с. ***“ № 24, да заплати на ТП на НОИ Пловдив направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение и 420(четиристотин и двадесет) лева депозит за вещо лице.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия: