РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Пловдив , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000250 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260026/20.01.2021г., постановено по търг. д. №102/2019г.
по описа на Окръжен съд С.З., „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.”
АД, с ЕИК ********** е осъдено да заплати на С. ХР. АТ., с ЕГН **********,
представлявана от настойника си В. ИЛ. АС., ЕГН ********** сумата от 40
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени
болки и страдания, свързани със загубата на нейния дядо А.Х.К., починал в
резултат на ПТП от 21.12.2016г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 08.11.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът за разликата над 40 000лв. до предявения размер от
150 000лв. е отхвърлен. /Посочена е банкова сметка, по която да се заплати
сумата/. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.” АД е осъдено да
заплати на адв. Р.М., АК - С., сумата от 2 076лв., с включено ДДС в сумата,
представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на
предявения иск, като е посочена банкова сметка. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
1
ДРУЖЕСТВО „Б.И.” АД е осъдено да заплати сумата от 1 600лв.,
представляваща държавна такса, съобразно уважената част на предявения иск,
по сметка на Окръжен съд - С.З..
Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното
производство – С. ХР. АТ., със съгласието на попечителя си В. ИЛ. АС..
Въззивната жалбата е срещу тази част от решението, с която искът за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 40 000лв.
до пълния претендиран размер 150 000лв. Жалбоподателката счита, че
решението в обжалваната част е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
съдебната практика по прилагане разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във
въззивната жалба се съдържат подробни съображения за нарушаване
принципите на справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, несъобразяване от
страна на първоинстанционния съд на относимите в тази насока
доказателства и факти. На следващо място е изразено несъгласие с изводите
на първоинстанционния съд относно наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия, определено в съотношение – 50%. Иска се решението в
обжалваната част да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковата
претенция да бъде уважена изцяло до размера от 150 000лв., ведно със
законната лихва от 08.11.2018г. – датата на предявяване на застрахователната
претенция. Претендират се разноски - адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗА, с включен ДДС. Предявено е доказателствено иска за
назначаване на комплексна автотехническа и медицинска експертиза, което е
оставено без уважение от въззивната инстанция, като непопадащо в
приложното поле на чл.266 от ГПК.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.” АД, с който
въззивната жалба се оспорва изцяло. С постъпилия отговор не се заявяват
доказателствени искания.
Решението е обжалвано в срок и от ответника в първоинстанционното
производство – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.” АД – в частта, с
която исковата претенция е уважена. Изложени са подробни съображения,
свеждащи се до анализ на първоинстанционното решение и изразено
2
несъгласие с решаващите мотиви на съда за наличие на материалноправна
легитимация на ищцата да претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на своя дядо. Поддържат се всички
възражения по основателността на иска, съдържащи се в отговора на исковата
молба. Конкретно са изложени съображения за липсата на доказана особено
силна емоционална връзка между ищцата и починалия й родственик, за
липсата на доказани продължителни болки и страдания, които да надхвърлят
по интензитет присъщите за съответната родствена връзка и прекомерност на
претендираното/присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Изразено е
становище, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия и определената степен на
съпричиняване, са правилни. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на друго, с което исковата претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлена изцяло.
Жалбоподателят – ответник не предявява доказателствени искания.
Претендират се сторените по делото разноски.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната
страна - С. ХР. АТ., със съгласието на попечителя си В. ИЛ. АС., се оспорва
подадената въззивна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.”
АД.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ.
Ищцата в първоинстанционното производство – С. ХР. АТ. /малолетна
3
към момента на предявяване на исковата молба/, представлявана от
настойника си В. ИЛ. АС., е изложила фактически твърдения за наличие на
предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 21.12.2016г. на АМ „Т.“, на
км. 226 + 300м., водачът на микробус марка и модел „М.***С.“, с peг. №
********** - С.О.К., при движение с несъобразена скорост в посока от запад
на изток, нарушил правилата за движение, спукал гума и загубил контрол над
управляваното от него превозно средство и се ударил в предпазната
мантинела. В резултат на ПТП са причинени тежки уреждания на пътуващия
в микробуса дядо на ищцата - А.Х.К. /А.Х.А./, впоследствие довели до
смъртта му. За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 22.12.2016г. и е образувано Досъдебно производство
№**********/2016г. по описа на ОДМВР - С.З..
Изложени са обстоятелства за наличие на установена трайна
емоционална връзка между ищцата и починалия й дядо: С. ХР. АТ. е
отгледана от своите баба и дядо, след като родителите й, Х.А.Х. - син на
починалия А.Х.К. /А.Х.А./ и К.Ш.К., съжителстващи на семейни начала, се
разделили през 2007г. Всички грижи по отглеждането на малолетната С.Х. са
били поети от родителите на баща й - В. ИЛ. АС. и А.Х.К. /А.Х.А./. Те са
осигурили необходимите средства и условия за издръжка на детето,
осигурили са семейна среда на своята внучка и я отглеждали, като свое
собствено дете. Към настоящия момент В.И. е назначена за настойник на
С.А.. Твърди се, че С. ХР. АТ. трудно приема загубата на своя дядо, който
пълноценно е замествал бащината грижа. А.К. се е грижил за своята внучка,
помагал й и заедно със съпругата си В.А., били едно сплотено и задружно
семейство. Отношенията помежду им били основани на привързаност,
уважение, взаимопомощ и обич. А.К. е бил любящ и всеотдаен дядо, който
винаги е помагал на своята внучка, възприемал я е като родна дъщеря, бил е
винаги до нея и я подкрепял във всеки един момент. С. приемала дядо си за
баща, той я гледал и полагал трайни грижи за нея, а той приемал внучка си,
като свое дете. Смъртта му е настъпила неочаквано, загинал е по трагичен и
нелеп начин, което дълбоко е травмирало крехката детска психика на С.А..
Вследствие смъртта на близкия родственик, която се понася изключително
тежко от ищцата, тя и понастоящем изпитва душевни болки и страдания.
Станала е напрегната, неспокойна, изпитваща чувство на тревога и страх,
4
имала нарушения в съня и апетита. Смъртта на А.К. безвъзвратно е лишила
С.А. от бащина грижа и обич, като моралните й страдания, претърпяната
скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват
през целия живот.
Отговорността на ответника се ангажира в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност за МПС
- микробус марка и модел „М.***С.“, с peг. № **********, по силата на
застрахователна полица № ******************, с валидност от 27.10.2016г.
до 26.10.2017г. Ищцата е отправила претенция до ответника - застраховател, с
искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение, като с писмо с изх. № НЩ - 8489/26.11.2018г. ответникът е
отказал да удовлетвори заявената извънсъдебна претенция. Искането, с което
е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което „ЗД „Б.И.“ АД да бъде
осъдено да заплати на ищцата застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на 150
000лв., както и законната лихва за забава върху претендиралата главница от
датата на предявяване на застрахователната претенция - 08.11.2018г.
В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор от ответника „ЗД Б.И.“
АД се оспорва предявеният иск. Освен конкретно изложените във въззивната
жалба възражения за липса на материалноправна легитимация на ищцата да
претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на
родственик от втора степен по права линия и за прекомерност на
претендираното обезщетение, ответникът се е позовал и на приложението на
пар.96 ал.1 от ПЗР КЗ. Релевирано е възражение за съпричиняване от страна
на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Основателността на
акцесорната искова претенция – за присъждане на законна лихва върху
претендираната главница, се оспорва само по съображенията за
неоснователност на главния иск.
При така посочените твърдения и възражения на страните, съдът намери
за установено следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
5
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите
предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Според актуалната задължителна съдебна практика се разширява кръгът
на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие настъпила смърт на техни близки. С оглед разрешението, дадено в
Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по тълк.д. №1/2016г. на
ОСНГТК, материално легитимирани в гражданския процес да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5
от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. При
традициите, създадени в българския бит, включително и в осъвременен
аспект, така приетото намира най-широко отражение в отношенията между
братя и сестри и низходящи и възходящи от втора степен.
Претенцията на непълнолетната понастоящем С.А. се извежда от
отношенията, създадени между втората група лица – низходящи и възходящи
от втора степен.
Ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния
дядо с оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г.
на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК, като възраженията на жалбоподателя –
6
ответник в тази насока са неоснователни.
Релевантни за наличието на действително създадена трайна
емоционална връзка между починалия, вследствие описаното в исковата
молба ПТП – А.К. и неговата внучка – малолетната към процесния момент
С.А., както и по отношение на еквивалентния размер на понесените от нея
душевни болки и страдания вследствие загубата на близък родственик, са
депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни
доказателства. От показанията на свидетелите В.А. и Д.И. – съседи на А.К. и
съпругата му В.А. – настойник на ищцата, по безспорен начин се установява,
че С.А. и починалият й дядо са били в изключително близки отношения,
обусловени не само от роднинската им връзка. Гласните и писмени
доказателства – конкретно Решение №150/24.09.2014г. по гр.д. №460/2014г.
на РС Н.З. /влязло в сила на 21.10.2014г. и Удостоверение №339/28.11.2014г.,
издадено от Органа по настойничество и попечителство при община Н.З., по
категоричен начин установяват, че родителите на С.А. – К.К. и А.Х. /син на
В.А. и А.К./ са лишени от родителски права, а В.А. е назначена за настойник
на ищцата. Мотивната част на влязлото в сила решение на РС С.З., съдържа
констатации, основани включително и на данни, събрани по официален ред от
надлежен орган - социален доклад от Дирекция „С.п.“, че родителите на
малолетната към онзи момент С. почти от раждането й – около една годишна
възраст, са се дезинтересирали от нейното отглеждане и възпитание, като и
двамата са създали други семейства. Грижите по отглеждането на детето са
поети изцяло от неговите баба – В.И. и дядо – А.Х.А. /съгласно
удостоверение за идентичност на лице с различни имена А.Х.А. и А.Х.К. са
имена на едно и също лице/. Така посочените констатации са по категоричен
начин установени от събраните по надлежен ред при първоинстанционното
разглеждане на делото гласни доказателства. И двамата свидетели – А. и И.,
са идентични в показанията си относно създадена изключителна близост
между дядо и внучка, взаимна обич и привързаност. Създадената
емоционална връзка е така силно изразена, че представлява „изключение“ и
надхвърля пределите на традиционно установената фамилна близост. Това
изключение е в резултат от особени житейски обстоятелства и ситуация,
които са станали причина между починалия и неговата внучка да се породи
особена близост. Особената близост не е само сходна, но изпълваща
7
отношенията между родител и дете, доколкото С. е отглеждана единствено от
своите баба и дядо. Гласните доказателства сочат, че починалият А.К., не
само е обичал силно своята внучка, която е и негово първородно внуче, но и
активно е участвал при нейното отглеждане, сутрин я будел, обличал и водел
на училище, след това я вземал от училище, разхождали се двамата в парка.
Освен това А.К., заедно със съпругата си, единствени са осигурявали
материалната издръжка на детето. Двамата, предимно А.К., са работели
сезонна работа в Г.. Фактът, че дядото „сезонно“ е отсъствал от дама не
омаловажава неговата роля в живота на детето, като свидетелите установяват,
че и двамата – В. и А. са работели през лятото в Г., като са взимали със себе
си и своята внучка. Или ролята на А.К. в живата на С. е тази – на бащиния
авторитет. Вярно е, че гласните доказателства и изготвения и приложен по
делото социален доклад от АСП Дирекция „С.п.“ сочат на присъствие
понастоящем в живота на детето и на биологичния баща – Х.Х. и изразени
намерения от негова страна да се грижи за детето си. Това отношение между
детето и биологичния му баща обаче се изгражда понастоящем – след
смъртта на А.К.. Освен това, по силата на съдебно решение - по гр.д.
№460/2014г. на РС Н.З., Х. е задължен, както да осигурява издръжка за детето
си, така и да поддържа режим на лични отношения с него. Майката на С. –
К.К. не е поддържала никакви контакти с детето. Според показанията на
свидетелката И., Х.Х. понастоящем е в затвора. Факт, установен, както от
свидетелските показания, така и от социалния доклад, е че независимо че
новосъздаденото семейство на Х.Х. – съпруга и други три деца, живее в къща,
която е в същия двор с къщата, в която са живели В. и А.К., С.А. винаги е
живяла и живее в дома на своите баба и дядо. Между тримата е създадена не
просто близка фамилна връзка, а типична семейна връзка, характерна за
семейство, като социална единици на родители и деца. Т.е. – в случая е
приложима не само хипотезата, предмет на тълкуване в Тълкувателно
решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК. С ППВС №4
от 25.05.1961г. кръгът на правоимащите на обезщетение за неимуществени
вреди е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия. Още в това
постановление обаче е посочено, че имат право на обезщетение, но за
имуществени вреди близките на пострадалия, които са понесли такива вреди -
деца, съпруг, родител, братя и сестри и други близки, които поради
нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на
8
издръжка по закон от пострадалия. С Постановление №5 от 24.11.1969 г.,
Пленум на ВС, е признато право на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и в случаи,
когато между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън
кръга на тези по т.2, са се създали отношения, напълно сродни с тези,
посочени в постановлението, е справедливо да се присъжда обезщетение за
вредите от неимуществен характер, които им са причинени със смъртта,
последвала от непозволено увреждане на близкия им, като конкретно са
посочени отглежданите и неосиновени деца, когато това отглеждане е било
трайно и е създало връзка и чувства между пострадалия и ищеца, каквито
са отношенията между родител и дете, /както и когато пострадалият и
преживелият го са били във фактическа семейна съпружеска връзка, която е
била продължителна и трайна/. Т.е. – и преди постановеното ТР №1 по тълк.д.
№1/2016г. на ОСНГТК, съдебната практика не изключва идеята, че право на
обезщетение за имуществени вреди /ППВС №4 от 25.05.1961г./, както и право
на обезщетение за неимуществени вреди /ППВС №5 от 24.11.1969г./ би
възникнало за лица, които, макар и да са извън кръга на посочените и с ППВС
№2 от 30.11.1984г. /което е обявено за изгубило сила с ТР №1/21.06.2018г. по
тълк.д. №1/2016г./ са създали помежду си връзка и чувства, каквито са
отношенията между родител и дете. Такъв е и настоящият случай.
Свидетелите А. и И. установяват, че починалият К. се е отнасял към ищцата
като към свое дете – грижел се е за нея повече отколкото за своите деца, а от
своя страна С. е проявявала към него отношение като към баща – казвала е на
баба си „майка“, а на дядо си „татко“. И двамата свидетели депозират
показания, че неочакваната смърт на А.К. се е отразила изключително
неблагоприятно върху психическото състояние на малолетната тогава ищца.
С. се затворила в себе си, станала мълчалива и отчаяна. При новината за
смъртта на дядо си и на погребението му, не само е плакала, но се страхувала
да спи без дядо си. /„В момента има промяна детето, защото му е мъчно за
дядото, само с баба си, все пита за него“ – св.И../ Показанията на двамата
свидетели, съдът кредитира изцяло, като непосредствени и убедителни,
почиващи на лични възприятия и като на незаинтересовани от изхода на
делото лица.
По изложените съображения установена е материалноправната
легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди,
9
вследствие смъртта на своя дядо. Установени са и елементите от фактическия
състав на чл.432 ал.1 от КЗ: Ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се психически болки и страдания от настъпилата смърт на
родственик. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно
поведение на водача на МПС - микробус марка и модел „М.***С.“, с peг. №
********** – С.К.. Извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ
гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановената и
влязла в сила присъда №34/18.09.2018г. по НОХД №155/2018г. на ОС С.З.,
/влязла в сила на 27.05.2019г., протоколно определение от 27.05.2019г. по НД
№528/2019г. на ВКС/. Налице е причинна връзка между противоправното
поведение и претърпените вреди. Установен е и специфичният елемент на
визираната в чл. в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална
отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица №
******************, с валидност от 27.10.2016г. до 26.10.2017г.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в
ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение и в случай на смърт – връзката
между пострадалия и претендиращия обезщетение.
10
Преценката на конкретните обстоятелства – както от обективна страна,
така и от субективна страна - свързано пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите, както и връзката между пострадалия и
претендиращия обезщетение, коментирани по-горе, въззивната инстанция
намира, че справедлив паричен еквивалент за претърпените от ищцата болки
и страдания, свързани в със загубата на изключително близък човек, е сумата
от 150 000лв. Това обезщетение съответства на уредения в чл.52 от ЗЗД
принцип за справедливост, отчитайки, че според данните по делото, А.К. е
бил в сравнително млада, трудоспособна възраст – на 53 години. Освен че,
заедно със съпругата си - В., са били единствената морална опора за внучката
си, А.К. е осигурявал и материално С.А.. Не може да не бъде отчетен и
фактът, че към момента на трагичното събитие ищцата е била в сравнително
ниска възраст – 10 – годишна, но достатъчно осъзната възраст за изграждане
на съзнателна и трайна емоционална и духовна връзка между детето и
неговия дядо. Според детски психолози детето между 3 и 4-годишна възраст
започва да се осъзнава като отделна личност със свои собствени желания,
потребности и ценности и осъзнавани емоции. Детето започва да следи
своите действия и да зависи от мнението на близките си. Те са неговото
огледало и са критерият, по който то оценява себе си. А от съвсем ранна
детска 1-годишна възраст, както и към момента на личностно съзряване и към
момента на трагичното събитие, единствената семейна среда за С.А. е тази,
създадена от нейните прародители, с които е изградила отношения като
между дете и родители. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено
в чл.52 от ЗЗД, възмездява главно страданията или загубата на морална опора
и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането. Ето защо
обезщетението в посочения размер се определя не съобразно обичайно
определяното такова при претенция на внук за репариране на вреди,
причинени от смърт на негови баба/дядо, а съобразно конкретната - не само
родствена връзка, а житейска близост – обезщетението за неимуществени
вреди се определя съобразно определяното такова за дете при смърт на
родител.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че
прилагайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, окръжният съд не е отчел в
достатъчна степен характера на емоционалната връзка, създадена между
11
ищцата и пострадалия, настъпилите за нея негативни последици, вследствие
смъртта му, поради което е изградил необоснован правен извод, че с
определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000лв. ще
бъдат репарирани последиците от събитието, съобразно въведения от
законодателя критерий за справедливост.
Неоснователно е въведеното пред първата инстанция възражение на
жалбоподателя – ответник за приложимост на разпоредбата на пар. 96 ал.1 от
ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018г./, касаеща размера на
обезщетението /доколкото с въззивната жалба се поддържат всички
възражения по основателността на иска, въведени пред първата инстанция/.
Съгласно пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл.493а ал.2, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 – разширения кръг лица, се
определя в размер до 5 000лв. Съгласно пар. 96 ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ,
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от
разширения кръг лица за предявените от тях съдебни претенции в периода от
21 юни 2018г. до влизането в сила на този закон /ДВ бр. 101/2018г., в сила от
07.12.2018г./ се определя по ал.1, като тези лица могат да оттеглят своите
искове без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за
прекратената част от иска. Исковата молба е предявена на 08.04.2019г. /т.е. –
след 07.12.2018г./. А невъзможността обезщетението за неимуществени вреди
за разширения кръг правоимащи да се ограничава с лимитни стойности, се
извежда от принципите на справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, от които
следва, че обезщетението за неимуществени вреди възмездява страданията и
загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредените, вследствие
смъртта на техен близък. Това разбиране в по-пълна степен съответства и на
прокламираните в Конституцията на РБ основни права на гражданите – чл.56
от КРБ - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или
застрашени негови права или законни интереси, така и на основните
принципи, общи за правото на държавите членки на ЕС в областта на
извъндоговорната отговорност. Правото на ЕС не предвижда максимални
лимити, а минимални стойности на обезщетение за неимуществени вреди. В
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
12
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението
за сключване на такава застраховка, са посочени минималните
застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. Съгласно чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, минималните
застрахователни суми в случай на телесно увреждане са в размер на 1 000 000
евро за един пострадал и 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на
пострадалите. /Такива са и предвидените минимални застрахователни суми в
предходните Директива 72/166/ЕИО и Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с
Директива 2009/103/ЕО/. Според чл.9 ал.2 от Директива 2009/103/ЕО, ако е
необходимо, държавите-членки могат да въведат преходен период,
приключващ най-късно на 11 юни 2012г., в рамките на който да приведат
техните минимални застрахователни суми в съответствие с размерите,
предвидени в първа алинея.
В случая приложение намира и разпоредбата на чл.633 от ГПК,
регламентираща действието на решението по преюдициалното запитване, а
именно - решението на Съда на Европейските общности е задължително за
всички съдилища и учреждения в Р.Б.. Отговор на преюдициално запитване,
относимо към конкретното възражение, се съдържа в решение на Съда на ЕО
от 24.10.2013г. по дело С – 277/12/V.D.s срещу B. AAS, постановено по
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от съд от
Л.. Съгласно т.2 от диспозитива на решението, чл.3, пар.1 от Директива
72/166 и чл.1, пар.1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност
за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътно
транспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-
малка от посочените в чл.1, пар.2 от Втора Директива 84/5.
Следващият спорен въпрос, очертан с предметните предели на
въззивната жалба на жалбоподателя - ищец, е наличието на съпричиняване за
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена
13
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Като конкретна
проява на такъв тип поведение от страна на пострадалия в отговора на
исковата молба се сочи, че А.К. съзнателно се е поставил в риск, като се е
качил в претоварен автомобил и непредприемане на действия спрямо водача
да преустанови движението на автомобила. На следващо място, като
поведение на съпричиняване от страна на пострадалия се сочи неизползване
на обезопасителен колан като пътник в МПС, в нарушение на чл.137а от
ЗДвП.
Относима към въведените възражения за съпричиняване е допуснатата
при първоинстанционното разглеждане на делото съдебна автотехническа
експертиза и медицинска експертиза. Като една от причините за настъпване
на ПТП-то вещото лице от съдебноавтотехническата експертиза сочи
претоварване на процесния автомобил, както по отношение броя пътници,
така и като тегло на превозваните пътници, заедно с багажа им. Посочвайки
максимално допустимата маса на автомобила съобразно техническите му
характеристики – 2 990кг. и теглото на автомобила към момента на ПТП-то,
вещото лице дава заключение, че е налице претоварване от около 365кг. на
автомобила. Този факт обаче, включително и това, дали пострадалият
съзнателно се е качил в претоварен автобус или автобусът е претоварен в
последващ момент, не може да се вмени като поведение, допринесло или
спомогнало настъпването на вредоносния резултат. От една страна от
показанията на свидетеля А., пътувал със същия микробус, седящ на седалка
до пострадалия А.К., последният се е качил в микробуса в началната му
спирка - Г., а претоварването е настъпило след границата. Преди всичко
задължение на управляващия МПС е да следи за това колко пътници
превозва, съгласно определения брой в свидетелството за регистрация на
управляваното от него МПС - чл. 133 ЗДвП. Това задължение няма как да
бъде вменено за изпълнение на пътник в МПС-то, нито пък като задължение
на пътник да се вмени предприемане на действия спрямо водача да
преустанови движението на автомобила. Или не се касае за поведение на
увредения, което да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Това се отнася и до второто, въведено като поведение на съпричиняване
14
„бездействие“ на пострадалия – непоставяне на обезопасителен колан.
Данните по делото са категорични, че действително пострадалият не е бил с
поставен обезопасителен колан. Това се установява, както от
автотехническата експертиза, така и от съдебномедицинската експертиза,
включително и от гласните доказателства – показанията на свидетеля А. –
пряк очевидец на събитието. Пострадалият пътник А.К. е пътувал на втория
ред седалки към вратата за качване и слизане на пътниците. Непосредствено
преди настъпването на ПТП, А.К. е станал от мястото си, за да го размени с
това на пътника до него – свидетеля А. и към момента на удара е бил
правостоящ, непосредствено до вратата. Описаният от вещото лице
механизъм на ПТП-то, относим към наличието на релевантния за
съпричиняване факт – дали при поставен обезопасителен колан вредоносният
резултат не би настъпил, е следният: Съгласно автотехническата експертиза,
причина за настъпване на ПТП е претоварване на автомобила, ведно с
поставянето на гума с по-ниска товароносимост. Това е довело до разкъсване
на протектора на задна дясна гума, оттам - изгубване на устойчивост на
движение на автомобила, в резултат на което е изгубен контрол върху
движението на автомобила от водача. Последвал е удар в еластичната ограда
на разделителния остров между двете платна за движение на магистралата,
напускане на пътното платно за движение и обръщане по таван върху този
разделителен остров. При това движение на автомобила, на тялото на
правостоящия А.К. по време на настъпване на ПТП са действали следните
инерционни сили: Първоначално при удара на автомобила с мантинелата
тялото се е устремило напред и наляво спрямо посоката на движение на
автомобила и неговата надлъжна ос. При втория удар в северната мантинела,
тялото се е устремило напред и надясно спрямо посоката на движение на
автомобила и неговата надлъжна ос. При преобръщането по таван, тялото се е
устремило надясно /към десните вътрешни състави/ на автомобила и
впоследствие към тавана на автомобила /от земното притегляне/, който към
този момент е отдолу - към повърхността на земята. Както вещото лице от
автотехническата експертиза, така и вещото лице от съдебномедицинската
експертиза, дават заключение, че при седнало положение на пострадалия и
при поставен обезопасителен колан уврежданията на ищеца биха били в по-
малък обем. Липсва обаче категорично заключение, че в този случай, като се
има предвид и описания механизъм – конкретно - напускане на автомобила на
15
пътното платно за движение, удар и обръщане по таван, не биха настъпили
тежки увреждания, макар и да са в по-малък обем, неводещи до летален
изход. Вярно е, че от страна на пострадалия е налице нарушение на
изискването по чл.137а от ЗДвП. Съпричиняването на вредата обаче изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения –
обективен елемент на съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението следва да води категорично до
настъпването на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП правила за движение
по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение, тъй като е необходимо да се докаже по категоричен начин, че
нарушението е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. – последният да е негово следствие. Както от заключението на
автотехническата експертиза, така и от заключението на
съдебномедицинската експертиза, не може да се направи еднозначен извод по
въпроса – дали би настъпил леталният изход при използван предпазен колан.
Напротив, според разясненията на вещото лице – съдебен лекар, дадени в
съдебно заседание, тежки увреждания могат да се получат, от детайлите на
микробуса /съприкосновение с детайлите на автобуса при рязкото движение
насрани и обръщане по таван/, но и от удари от багажа или друг предмет и
при седнало положение и поставен обезопасителен колан /„вътре става
мелница“/. За да бъде успешно проведен процесуалният способ за защита на
пасивно легитимираната страна по иск за репариране на вреди от непозволено
увреждане посредством възражение за съпричиняване, следва да се установи
по пътя на пълно и главно доказване, че категорично крайният вредоносен
резултат би бил предотвратен при липса на поведението, сочено като
съпричиняване – и само при установяването на този факт биха били
приложими последиците на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Като страна, черпеща изгодни
последици от установяването на този факт, доказателствената тежест за
установяването му носи жалбоподателят – ответник. Не е доказано обаче, че и
при евентуално ползване на посоченото обезопасително средство от страна на
пострадалия, крайният вредоносен резултат – леталният изход би бил
предотвратен – само при установяването на който факт биха били приложими
16
последиците на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Приносът на пострадалия трябва да е
конкретен, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. С оглед на
изложеното възражението за наличие на съпричиняване е неоснователно и
недоказано и не обосновава намаление на горепосочената сума.
Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди и
законната лихва, считано от 08.11.2018г. – датата, на която е предявена
застрахователната претенция от увреденото лице, който начален момент
правилно е определен от първоинстанционния съд – съгласно чл.429 ал.3 от
КЗ.
По изложените съображения въззивната жалба на жалбоподателя –
ответник се явява неоснователна, а въззивната жалба на жалбоподателката –
ищца – основателна. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен
за разликата над 40 000лв. до 150 000лв. и тази разлика да се присъди от
въззивната инстанция.
По разноските, сторени пред окръжния съд:
Ищцата е освободена от заплащане такси и разноски по делото, като е
претендирано адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА.
При уважения пълен размер на претенцията, минималният размер адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 4 530лв. Представени са
доказателства, че упражнилият безплатно процесуално представителство
адвокат – Р.М. е регистриран по ДДС. С включен ДДС, адвокатското
възнаграждение следва да бъде – 5 436лв. Или, освен присъденото от
първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2
от ЗА, в полза на адв. Р.М. следва да се присъди допълнително адвокатско
възнаграждение – 3 360лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати
допълнително ДТ за първоинстанционното производство в размер на 4 400лв.
Разноските, представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2
от ЗА, следва да бъдат също в горепосочения размер - 5 436лв. Това е така,
тъй като безплатното процесуално представителство е осъществено, както по
17
въззивната жалба на жалбоподателката – ищца, така и по въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник. Т.е. – обжалваемият материален интерес е
идентичен с материалния интерес по първоинстанционното производство.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК жалбоподателят - ответник следва да
заплати ДТ за въззивното производство – 2 200лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260026/20.01.2021г., постановено по търг. д.
№102/2019г. по описа на Окръжен съд С.З., в частта, с която е отхвърлен
предявеният от С. ХР. АТ., с ЕГН **********, представлявана от настойника
си В. ИЛ. АС., ЕГН **********, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.” АД, с ЕИК ********** иск за разликата над 40 000лв.
до 150 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
преживени болки и страдания, свързани със загубата на нейния дядо А.Х.К.,
починал в резултат на ПТП от 21.12.2016г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.” АД, с ЕИК
********** да заплати на С. ХР. АТ., с ЕГН **********, лично и със
съгласието на попечителя й - В. ИЛ. АС., ЕГН ********** допълнително
сумата от 110 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
преживени болки и страдания, свързани със загубата на нейния дядо А.Х.К.,
починал в резултат на ПТП от 21.12.2016г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 08.11.2018г. до окончателното й изплащане.
Сумата следва да се заплати на следната адвокатска банкова сметка:
IBAN:************************, BIC: ********, с титуляр адв. Р.М..
ПОТВЪРЖДАВА решение №260026/20.01.2021г., постановено по
търг. д. №102/2019г. по описа на Окръжен съд С.З., в частта, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.” АД, с ЕИК ********** е
осъдено да заплати на С. ХР. АТ., с ЕГН **********, представлявана от
настойника си В. ИЛ. АС., ЕГН ********** сумата от 40 000лв.,
18
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и
страдания, свързани със загубата на нейния дядо А.Х.К., починал в резултат
на ПТП от 21.12.2016г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 08.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.” АД, с ЕИК
********** да заплати в полза на адв. Р.М., АК С. адвокатско възнаграждение
на основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 3 360лв. – за първоинстанционното
производство и в размер на 5 436лв. – за въззивното производство за оказано
безплатно процесуално представителство на С. ХР. АТ., с ЕГН **********.
Възнаграждението на адв. Р.М., АК-С. следва да се заплати по банкова
сметка: „П.И.Б.“ АД, с IBAN:**************************, BIC: *********
с титуляр Р.М..
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.” АД, с ЕИК
********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
за първоинстанционното производство в размер на 4 400лв. и за въззивното
производство в размер на 2 200лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19