№ 56
гр. гр. Червен бряг, 15.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. В.А
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно
наказателно дело № 20234440200105 по описа за 2023 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН, вр. чл.5 ал. 3т.1 от ЗДвП
В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от М. П. Н., с ЕГН ********** с адрес:
с. ................, обл. Плевен, ул. „Осма“ № 5 подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против
Наказателно постановление № 22-0374-001501/23.01.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР
Плевен, РУ Червен бряг, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.
179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00
лв. и две глоби от по 10.00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от с.з., за това, че
на 04.12.2022 г. в 17:44 ч. на път 306 на входа на гр. Червен бряг при моста на река Златна
Панега, като водач, управлява лек автомобил „................“ с рег. № ................, при движение с
несъобразена скорост, губи контрол над автомобила и се удря в моста на река Златна Панега
и реализира ПТП с материални щети. Отказва да бъде пробван за алкохол с техническо
средство Дрегер 7510 с фабричен № 0767. Издаден талон за медицинско изследване №
0064732 и 8 броя холограмни стикери с № А057332, не носи СУМПС и контролен талон –
нарушение на чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с адвокат Ц. А.
от ПлАК.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят М. П. Н., който го
обжалва в срок и излага, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва
констатациите, предмет на обжалваното НП и описани в АУАН с-я GA № 863609 от
04.12.2022 г., като противоречащи на фактическата обстановка по случая.
В съдебно заседание процесуланият представител, адв. А. навежда доводи, че НП е
1
неправилно, тъй като жалбоподателят изобщо не е бил водач на процесното МПС, не е
осъществил ПТП и по този начин няма как да е отговорен за нарушенията на ЗДвП, вменени
му с атакуваното НП. С оглед гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
Административно наказващият орган редовно призован не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните, намира за
установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е основателна.
Предмет на преценка в настоящото производство е както материалната законосъобразност
на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Л. Ц.
В. – служител на РУ Червен бряг, Т. М. П. – служител на ОДМВР – Плевен, ................ Н. П.
– баща на жалбоподателя и ................ ................, след чиято преценка в тяхната съвкупност и
поотделно, а така също и във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 04.12.2022 година около 17:30 ч. жалбоподателя и св. ................ пътували от гр. Червен
бряг за с. ................ с лек автомобил „................“ с рег. № ................. Автомобила се
управлявал от ................. На изхода на гр. Червен бряг, същия загубил управление на
автомобила вследствие на влошените метереологични условия и реализирал ПТП в моста на
река Златна Панега. Нямал сериозни увреждания и след като видял, че спътника му само бил
с охлузвания, но по колата имало сериозни материални щети се уплашил и избягал от
местопроизшествието. ОДЧ при РУ Червен бряг получил сигнал за ПТП-то и изпратил
дежурния екип. Когато пристигнали полицейските служители заварили МПС-то обърнато
по таван и до автомобила жалбоподателя с охлузвания по лицето. Извикали екип на ЦСМП,
които след пристигането си констатирали, че постадалия не е в тежко състояние и отказал
последваща медицинска помощ. Тъй като на место нямало друго лице бил съставен Акт с-я
GA № 863609 за установяване на административно нарушение от свидетеля Л. Ц. В., в
присъствието на свидетеля Т. М. П. срещу М. П. Н., с ЕГН ********** от адрес: с.
................, обл. Плевен за това, че на 04.12.2022 г. в 17:44 ч. на път 306 на входа на гр.
Червен бряг при моста на река Златна Панега, като водач, управлява лек автомобил
„................“ с рег. № ................, при движение с несъобразена скорост, губи контрол над
автомобила и се удря в моста на река Златна Панега и реализира ПТП с материални щети.
Същия отказал да бъде пробван за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен №
0767, тъй като обяснявал че не той е бил водач. Издаден му бил талон за медицинско
изследване № 0064732 и 8 броя холограмни стикери с № А057332, не носи СУМПС и
контролен талон – нарушение на чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е
подписал акта, като в АУАН не бил вписан свидетел на отказа. Въз основа на акта за
2
установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно
постановление № 22-0374-001501/23.01.2023 г. на Началника РУ Червен бряг към ОДМВР
Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, предл. 1
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца и две глоби от по 10.00 лв. на основание чл.183, ал.1,
т.1, предл.1 и 2 от с.з.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Л. Ц. В. – служител на РУ Червен
бряг, Т. М. П. – служител на ОДМВР – Плевен, ................ Н. П. – баща на жалбоподателя и
................ ................ дадени в хода на съдебното следствие и от приложените по делото
писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От правна страна: АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – Началник сектор към
ОДМВР Плевен, с-р Пътна полиция Плевен, съгласно приложената Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от
компетентно лице, съгласно същата заповед. АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел, присъствал при установяването му. Същия не е подписан от
нарушителя, като в полето за свидетел на отказа липсва подпис – нарушение на чл.43, ал.2
от ЗАНН, според която – „Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в
акта.“.
Настоящият съдебен състав счита, че е налице съществено процесуално нарушение
допуснато от контролните органи при съставянето на АУАН, довело до издаване и на
атакуваното НП, а именно на разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, с което е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази
следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е
допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата – свидетели,
присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и
непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на
нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората – свидетели, присъствали при установяване
на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата,
мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат
ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в
акта. Третата – свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица
както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на
3
извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено
обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата – свидетели на отказа
на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в
случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по
чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват
различни факти и обстоятелства. Ето защо, според настоящия състав, за да не възникнат
съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на
отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал.2 от ЗАНН
следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този извод
настоящия състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл. 40, ал.1 и ал.3, чл. 42, т.7 от
ЗАНН и чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл. 42, т.7 от ЗАНН като реквизит
на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта.
Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се
отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл. 42, т.7 от ЗАНН в
акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване,
респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че
свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели, но
в конкретния казус е налице само един свидетел: Т. П. – свидетел на установяване на
нарушението, като липсва подпис на свидетел на отказа на жалбоподателя да получи акта.
Това се потвърждава категорично и от самия оригинал на АУАН, приложен по делото,
където липсва подпис на лице удостоверяващо отказа на нарушителя да получи съставения
АУАН. Нарушението на това правило представлява съществено процесуално нарушение,
което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление, без
да се разглежда спора от съда по същество.
Съдът счита обаче, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние,
което не е извършил по следните съображения:
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за
установяване на административно нарушение не съответстват на действителното
положение, а от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят на
посочената дата и час, действително не е управлявал моторното превозно средство, още по-
малко да е било след употреба на алкохол и да е осъществил ПТП. За да е осъществено
деянието по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, следва на първо място да е доказано
управлението на МПС от наказаното лице, като същия следва да има качеството „Водач на
моторно превозно средство“. Освен това законодателят изисква „водача“, да „откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство“, което да установи по ред, определен от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието /чл. 174, ал.4 от ЗДвП/. В случая това е редът, установен в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество
от водачите на МПС, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието, съгласно чл.1, ал.3, на която употребата на алкохол
4
или друго упойващо вещество се установява посредством използване на различни
технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. По делото
безспорно се установи, че при пристигането на посоченото в АУАН място, полицейските
служители са заварили преобърнато МПС. Жалбоподателя е бил извън автомобила и с
видими белези от нараняване по главата.
При така установената фактическа обстановка съдът споделя направените възражения за
допуснати нарушения на чл. 40, ал.1 и чл. 42, т.4 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в
присъствие на свидетеля Т. М. П. – полицейски служител, който е пристигнал по-късно, по
подаден от др. свидетели сигнал и едва след това св. Л. В. е изписал съдържанието на акта.
В АУАН в достатъчна степен е направено описание на нарушението, като са отразени
всички елементи от състава на нарушението по чл.179, ал.2, предл. 1 от ЗДвП. Издаден е и
талон за медицинско изследване в съответствие с изискването на чл.3, ал.2 от Наредба
№1/19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС. Въпреки изложеното обаче съдът намира, че обжалваното
НП е незаконосъобразно и необосновано, като споделя и останалите възражения по жалбата.
Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган /АНО/ преди да издаде
атакуваното наказателно постановление не е преценил всички събрани доказателства. АНО
е длъжен след получаване на преписката да провери предявен ли е актът на нарушителя и
ако не е, както следва да се приеме и в случая, е следвало да го върне на актосъставителя.
Но последното не е сторено. Отделно, с нормата на чл. 52, ал.4 ЗАНН в негова тежест е
вменено изрично и задължението, преди произнасянето си да прецени АУАН с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши
допълнително разследване на спорните обстоятелства, което наказващия орган не е
изпълнил, отново. Очевиден е пропускът за упражняване на това правомощие от наказващия
орган, който най-малко е следвало да върне акта за връчване на препис от него. Като е
пристъпил към издаване на НП, той е допуснал процесуално нарушение и в резултат на това
на нарушителя е наложено административно наказание, в нарушение на принципът на
правото на защита.
Изложеното обосновава извода, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно от процесуалноправна страна и като такова следва да бъде отменено.
Ето защо съдът намира, че наказващият орган преди да издаде НП не е преценил всички
събрани доказателства. Липсват изложени в НП съображения на какво основание АНО
приема, че жалбоподателя е водач, още по-малко, който „отказва да бъде проверен с
техническо средство“, за да бъде ангажирана и административно-наказателната му
отговорност по ЗДвП. Съдът не може да тълкува каква е волята на наказващия орган, а
липсата на категоричност относно този факт касае описанието и цялостната съставомерност
на нарушението, което е в разрез с императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и
представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване възможността
на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и да организира в
пълен обем защитата си.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
5
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният не
е претендирал такива, поради което съдът не дължи произнасяне. Поради изложеното съдът
приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да
бъде отменено изцяло. Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0374-001501/23.01.2023 г. на Началник РУ
към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на М. П. Н., с ЕГН ********** с адрес: с.
................, обл. Плевен, ул. „Осма“ № 5 са наложени на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.
179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. и две
глоби от по 10.00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от с.з., за това, че на
04.12.2022 г. в 17:44 ч. на път 306 на входа на гр. Червен бряг при моста на река Златна
Панега, като водач, управлява лек автомобил „................“ с рег. № ................, при движение с
несъобразена скорост, губи контрол над автомобила и се удря в моста на река Златна
Панега, като реализира ПТП с материални щети. Отказва да бъде пробван за алкохол с
техническо средство Дрегер 7510 с фабричен № 0767. Издаден талон за медицинско
изследване № 0064732 и 8 броя холограмни стикери с № А057332, не носи СУМПС и
контролен талон – нарушение на чл.20, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
административен съд по реда на Административно процесуалния
кодекс, в 15 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
6