Решение по дело №76/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.

Постъпила е касационна жалба от директорa на офис (дирекция) за обслужване - Русе в ТД на НАП - Варна, депозирана чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт [населено място], против Решение № 733 от 10.11.2023 г., постановено по АНД № 1606/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 710064 от 29.06.2023 г., издадено от директора на офис (дирекция) за обслужване - Русе в ТД на НАП - Варна, с което на Д. И. С. от гр.Русе за нарушение на чл.96, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл.178 от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500, 00 лева и е осъдена НАП да заплати на С. сума в размер на 600, 00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се развиват съо­бражения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят претендира отмяна на решението и вместо него да бъде постановено ново, с което да се потвърди издаденото наказателно НП.

Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Д. И. С. от гр.Русе, чрез процесуален представител адв. А. Иванчева от АК София в представени по делото писмени бележки и в хода по същество на делото оспорва основателността на същата. Претендира и присъждането на направените разноски за касационното производство, за което представя списък на разноските с приложени писмени доказателства за реалното им заплащане (л. л. 24 – 26 от делото).

Становището на участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Русе е, че жалбата е основателна.

След като обсъди наведените касационни оплаквания, становищата на страните, съб­ра­ните по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл.218, ал.2 АПК, съдът приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, оспорва се невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна контролираната съдебна инстанция е установила, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № [рег. номер] от 05.04.2023 г. против Д. И. С. от гр.Русе за това, че при извършена проверка на 29.03.2023 г. в ТД на НАП – Варна по повод подадено заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС вх. № 0000-0119045 от 23.03.2023 г., обективирана в протокол № 182692301532938 от 29.03.2023 г., било установено, че С. е реализирала облагаем оборот в размер на 203 430, 64 лева, представляващ приход от предоставена посредническа дейност по договор, сключен на 15.11.2022 г. с „Лейди София“ АД, в качеството му на възложител, съгласно който С. е поела задължение да намери купувач на подробно описани в договора недвижими имоти, като на 21.02.2023 г. в Агенция по вписванията е бил вписан договор за покупко-продажба и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът, т.е. до 01.03.2023 г. включително, а заявлението е подадено на 23.03.2023 г. вх. № 00000119045 от 23.03.2023 г. АУАН е бил подписан без възражения, такива не са депозирани и в срока по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното пред РС – Русе НП с фактическо описание и правна квалификация на нарушението, идентични на посочените в АУАН, като на С. за така установеното нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 178 от ЗДДС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

За да отмени оспореното пред него НП въззивният съд е формирал правен извод за това, че в случая С. няма качеството „данъчно задължено лице“ по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, съответно за нея не е и възникнало задължението по чл.96, ал.1 от ЗДДС, с оглед на което наказателното постановление се явява издадено при неправилно приложение на материалния закон.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

Изцяло се споделя заключението на въззивната инстанция, според което въз основа на събраните по делото доказателства се налага единственият обоснован извод, че ответникът по касация Д. И. С. няма качеството „данъчно задължено лице“ по смисъла на чл. 3, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ЗДДС, респективно за нея не е възникнало изобщо задължението по чл.96, ал. 1 от ЗДДС, вменено на всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000, 00 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

Адресат на цитираното задължение, както сочи и районният съд, се явява на първо място всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната. Легална дефиниция на понятието „данъчно задължено лице“ се съдържа в правната норма на чл. 3 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС „данъчно задължено лице“ е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, а ал. 2 съдържа дефиниция на понятието „независима икономическа дейност“, която е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. „Независима икономическа дейност“ е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

Контролираната съдебна инстанция правилно и обосновано, в съответствие със закона и данните по делото, е приела, че в случая се касае за единична и инцидентна сделка, извършена от физическо лице, което не попада в нито една от хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, за да се приеме, че ответникът по касация извършва „независима икономическа дейност“. Действително обстоятелството, че С. е подала заявление за регистрация по ДДС не променя този извод и не я превръща в „данъчно задължено лице“ по смисъла на закона.

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствата и е приложил правилно материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото касационният ответник има право, на основание чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото по касацията процесуално представителство в размер на 600, 00 лева, за заплащането на които са представени своевременно писмени доказателства – фактура и банков документ (л. л. 25 и 26 от делото). Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е заплатено в размер малко над минимално предвидения по чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване и на разпоредбата на § 2а от ДР на наредбата, който гласи, че за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция за приходите, със седалище гр. София, именно в тежест на същата в качеството й на юридическо лице (чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите) следва да бъдат присъдени и разноските.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 733 от 10.11.2023 г., постановено по АНД № 1606/2023 г. по описа на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София да заплати на Д. И. С., [ЕГН], с адрес: гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 7, ап. 31 сумата 600, 00 (шестстотин) лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.